Привет!
Имам един въпрос, който ми се ще да ви задам.
Тия дни, Слънце в Лъв е в съвпад със Сатурн.
Въпроса ми е: колко този съвпад е "силен"?
Защото Сатурн, като е в Лъв се води по "старата" школа, че е в заточение и следователно слаб. И от друга страна се намира в знак,  в който се намира и собствения управител.
От една страна, понеже Сатурн е винаги враг на Слънцето, то този съвпад не би трябвало да  е "положителен". Но в случая съединението е в Лъв.
И ми е интересно - ако Слънцето трябва да се съобразява с "най-големия" си враг ( до живот, в един една рожденна карта), то тогава, понеже Сатурн е в слаб знак  и в съвпад с управителя си, то какво той (Сатурн) трябва да се съобразява.

От една страна, понеже Сатурн е винаги враг на Слънцето, то този съвпад не би трябвало да  е "положителен". Но в случая съединението е в Лъв.
И ми е интересно - ако Слънцето трябва да се съобразява с "най-големия" си враг ( до живот, в един една рожденна карта), то тогава, понеже Сатурн е в слаб знак  и в съвпад с управителя си, то какво той (Сатурн) трябва да се съобразява.

Е, нали знаеш, че хубавото на класическите "лоши" аспекти е, че ни карат да постигаме положителни резултати, поставени в не особено благоприятни условия. Но това зависи и от личната настройка.
Доколко съвпадът на Слънцето със Сатурн е "ограничаващ"...
Трудно ми е да кажа. Сатурн донякъде потушава огъня на Лъва, но нали се сещаш, че нищо в хороскопа ни не е дадено случайно, нито пък излишно, напразно.
Във всяка карта има дефинирано ограничение. Във всяка карта има Сатурн. Само се замисли.
На някои карти им се "налагат" повече ограничения /на пръв поглед/, защото така е било необходимо с оглед роденият да изпълни заложеното "по програма" вместо да се разсейва.
Да, в случая, за който питаш,  мисля, че Слънцето се съобразява със Сатурн *бай дифоулт*, а Сатурн действа /"как?"/ съобразно природата на знака, в който се намира. Първо нека отговорим на въпроса какъв е Сатурн в Лъв, какви характеристики проявява. Независимо от факта, че диспозиторът му е Слънце в Лъв, не може да се каже еднозначно, че Сатурн му се "подчинява". Сатурн е бавна планета от групата "социални", и бързата планета /Слънцето/ е тази, която трябва да се съобрази.
В заключение ще повторя, че нито едно "ограничение" не ни се дава случайно. Мнозина хора постигат най-добри резултати и израстват именно в ограничаващи, спъващи ги условия, а някои дори реагират и действат най-добре в условията на тежка криза. Други пък предпочитат цял живот да се плъзгат по повърхността и един тежък сатурнов транзит може да ги срути. Сатурн не руши нищо читаво, само ненужната плява заминава.
 

Да, в случая, за който питаш,  мисля, че Слънцето се съобразява със Сатурн *бай дифоулт*, а Сатурн действа /"как?"/ съобразно природата на знака, в който се намира. Първо нека отговорим на въпроса какъв е Сатурн в Лъв, какви характеристики проявява. Независимо от факта, че диспозиторът му е Слънце в Лъв, не може да се каже еднозначно, че Сатурн му се "подчинява". Сатурн е бавна планета от групата "социални", и бързата планета /Слънцето/ е тази, която трябва да се съобрази.

И върху това съм си мислил. Дали, щото Юпитер и Сатурн не са "лични" планети, то, поради тази причина за тях не се отнася толкова положението "да се починяват по знак на дадена планета". Което обаче на мен лично ми се хем обезмисля, хем придава особен отенък един анализ на знако-управлението.

Ти, да не би да смяташ, че Сатурн всъщност не се подчинява, а "променя, формира, структурира" знака и в това число и управителя му за период от 2.5г?

Ти, да не би да смяташ, че Сатурн всъщност не се подчинява, а "променя, формира, структурира" знака и в това число и управителя му за период от 2.5г?

Трудно ти разбирам въпросите по начина, по който ги задаваш, но това вече го знаеш, нали   вероятно се дължи на меркуриева несъвместимост - имам навика да мисля синтетично, докато ти - аналитично  :rolleyes:
Само помисли обаче. На кого се подчинява Сатурн? В традиционната астрология Сатурн винаги е бил "Господарят", защото той е този, който затваря "веригата" от планетите в Слънчевата система, и дефинира онази референтна "рамка" и възприятийна "граница", отвъд която съществуват само хаос и тъма *според тогавашните виждания*.
Сатурн придава форма и структура. Дали променя? Хм... мисля, че безброй пъти и навсякъде вече се е коментирало, че Сатурн няма голям афинитет към промяната "заради самата промяна", а към запазване на статуквото, т.е. веднъж създадената форма, структура, запазване на цялостта. Но въпреки това сатурновите транзити винаги са "вестител" за предстоящата промяна, т.е. те дефинират нуждата от такава като нагнетяват напрежението и го манифестират посредством определени събития или поредица от събития, /ограничаващи/ обстоятелства, хора или други "дразнители".
Неслучайно в по-античните текстове Сатурн се нарича "sol negro" ("черно слънце") и той е онази субстанция, която превръща оловото в алхимично злато. В този метафизичен смисъл Сатурн се свързва и с метаморфозата.

Виж, според мен се опитваш да уеднаквиш две различни понятия, като не си даваш сметка за тънката смислова разлика помежду им, а именно:
- да се подчинявам на (*)
и
- да се изразявам чрез (*).
За мен това е "ключът", стоящ в основата на разбирането на астрологията - нейната философия, структура и начин на функциониране
 

На кого се подчинява Сатурн? В традиционната астрология Сатурн винаги е бил "Господарят", защото той е този, който затваря "веригата" от планетите в Слънчевата система, и дефинира онази референтна "рамка" и възприятийна "граница", отвъд която съществуват само хаос и тъма *според тогавашните виждания*.

Хубаво! Но, пък, ако се замисли човек, щом той е "Господарят", не би трябвало тогава да съществува места, където Сатурн да е в заточение, падение /за домицила и екзалтацията няма да обелвам дума/.
Самите думи заточение и падение са много показателни за състоянието /  на духа,  на пример /.

- да се подчинявам на (*)
и
- да се изразявам чрез (*).

Разлика ли? Няма, според мен.
Да се почдчинаваш на нещо, е да действаш  така, както подчинителя ти "повелява". Което със сигурност / не на 100%, ама там някъде/ значи, че действането ти не е в кондиция с твоето собствено "самодействие".
А да се изразяваш чрез/посредством нещо друго, си е кажи-речи същото. Защото само "изразявам се чрез/посредством" мене си е разликата м/у подчинението и неподчинението <_<  

Разлика ли? Няма, според мен.
Да се почдчинаваш на нещо, е да действаш  така, както подчинителя ти "повелява".
А да се изразяваш чрез/посредством нещо друго, си е кажи-речи същото.

Така е според теб и може да си прав донякъде, но само донякъде.
Разлика определено има.
И понеже започнахме от Слънце/Сатурн, а това, доколкото се сещам, е една от шесте опозиторни двойки в астрологията - независимо каква - класическа или некласическа, нека ти дам един символичен пример.
При двойките полярности
Овен/Везни и Везни/Овен,
Телец/Скорпион и Скорпион/Телец,
Близнаци/Стрелец и Стрелец/Близнаци,
Рак/Козирог и Козирог/Рак,
Лъв/Водолей и Водолей/Лъв,
Дева/Риби и Риби/Дева
кой кому се подчинява, т.е. коя е "по-силната"

По същия начин можем да потърсим и отговор на въпроса дали Слънцето се подчинява на Сатурн или Сатурн на Слънцето. Ако се абстрахираме от есенциалните им достойнства по знак.
Сатурн да е този, който се подчинява на Слънцето, за мен е също толкова възможно, колкото да има изгорен Нептун или Плутон  
Моето лично разбиране за Слънце/Сатурн е, че Слънцето се изразява и блести в границите, определени на Сатурн, а влиянието на Сатурн се пречупва през характеристиките на знака, в който се намира.
Мисля, че тук отново въпросът опира до разликата между есенциални и акцидентални достойнства.
Сатурн в Лъв е в заточение, но самият факт, че е в съвпад със Слънцето, вече го поставя на видно място в хороскопа и, както ти самият казваш, влиянието му е "до живот".

 
 

Цитат

На кого се подчинява Сатурн? В традиционната астрология Сатурн винаги е бил "Господарят", защото той е този, който затваря "веригата" от планетите в Слънчевата система, и дефинира онази референтна "рамка" и възприятийна "граница", отвъд която съществуват само хаос и тъма *според тогавашните виждания*.

Хубаво! Но, пък, ако се замисли човек, щом той е "Господарят", не би трябвало тогава да съществува места, където Сатурн да е в заточение, падение /за домицила и екзалтацията няма да обелвам дума/.
Самите думи заточение и падение са много показателни за състоянието /  на духа,  на пример /.

Прочети пак заграденото в рамка и си преформулирай въпроса  
Не бива толкова буквално да се интерпретират нещата и в астрологията това също не е особено уместно.
Ако Сатурн е референтната рамка, отразяваща "духа" на епохата/поколението, нима приемаш, че самата тази рамка е статично зададена, постоянна величина и фокусът й не се измества? Затова всяко поколение "съди", дава оценки и пречупва нещата през "лещата" на своя Сатурн.
Има голяма разлика между господар и Господ. Господ е това, което винаги е било, е и ще бъде - такова, каквото Е; Той присътства неизменно навсякъде и същевременно е непроявен, а проявлението му не подлежи на качествена оценка.
А думичките "заточение", "падение", "екзалтация" и др., доколкото се сещаш, са опит да се даде качествена оценка за текущо "състояние", което не е статично, а има свойството да се подчинява на законите на линейното време и да преминава от една манифестация в друга.
С горенаписаното рискувам да премина в преливане "от пусто в празно", но наистина в по-сдъвкан и смлян вид от този ми е трудно да го представя.
 

Не съм отричал, че Сатурн няма да влияе на Слънцето, при този съвпад. Въпросът ми беше : С много ли  или с по-малко? Естествено, в тия окачествявания, работата е сложна.
Но все пак при оста  Лъв-Водолей и Водолей-Лъв, при старите управители Слънце-Сатурн, като имаш наклон на "везната" в единия край, целта е да разбереш неговата "тежина". Поне за мен е цел.
Ако Сатурн не се подчинява на Слънцето ( в знака Лъв), тогава има други варианти: пази неутралитет (нещо, което е невъзможно, според мен), или пък подчинява Слънцето, тъй като Сатурн е колективна планета, сиреч не е лична, и като такава, не се влияе от знака, в който се намира и от управителят му. Което, пък съвсем без да се го споменава, обезмисля идеята на Знаците.
Или пък, което е по-вероятно - трябва да отбележим нещо то сорта - Знаците влиаят, ама не и за Колективните планети.

Моето лично разбиране за Слънце/Сатурн е, че Слънцето се изразява и блести в границите, определени на Сатурн, а влиянието на Сатурн се пречупва през характеристиките на знака, в който се намира

Я го обясни ей това. Че нещо хем го разбирам, хем ми бяга от...полезрението.

Хубав увод!
Добре издържан. Донякъде съм съгласен с него, но не изцяло. Което си е лично право, базирано на мирогледа ми.
Sinyhe, все пак по конкретния въпрос, какво конкретно би казал?
Дълги обяснения, като твоите са хубаво нещо! Но те, понякога, не обясняват и най-дребните елементи/пъзелчета, които "преобръщат" каруцата.

п.п:Не ме четете буквално - щото иначе, ще се наложи всяка 3-та дума да е в кавички или със скобно обяснение след нея, което да пояснява, какво съм имал в предвид.

...като имаш наклон на "везната" в единия край, целта е да разбереш неговата "тежина". Поне за мен е цел.
 

Мдам... всеки си поставя различни цели, изучавайки астрологията и сродните й материи.
Мисля, че вече неведнъж сме споменавали тук, а може би и не само тук, че състояние на идеален баланс не съществува. Естествено е "везната" да натежава повече към единия край или да има наклон ту към единия, ту към другия. Но нали се сещаш, че наклонът на везната също не е статично състояние и се "регулира" винаги, когато е необходимо?  
 

Не съм отричал, че Сатурн няма да влияе на Слънцето, при този съвпад. Въпросът ми беше : С много ли  или с по-малко?

Ето този въпрос "доживотно" няма как да разбера  
Какво се опитваш да измерваш? И с какви "мерилки" и "теглилки" разполагаме?
Ако ще се позоваваме само на позицията на Слънце и Сатурн по знак, аз лично не бих бързала да правя компетентни заключения за това колко "много" или колко "малко". Каквото и да отговоря в случая, ще е твърде относително...

 

Цитат

Моето лично разбиране за Слънце/Сатурн е, че Слънцето се изразява и блести в границите, определени на Сатурн, а влиянието на Сатурн се пречупва през характеристиките на знака, в който се намира

Я го обясни ей това. Че нещо хем го разбирам, хем ми бяга от...полезрението.

Много е просто, не знам как по-разбираемо да ти го обясня.
Нека все пак се понапънем и да помислим заедно  :rolleyes:

Сатурн в знак, както вече споменахме по-горе, отразява колективния дух, "сянката" на поколението, към което принадлежим.
Аспектът на Слънце със Сатурн ни казва, че еди кои си характеристики, присъщи на слънчевия знак, ще подлежат на рафиниране чрез отразяващата ги "сянка" през целия ни житейски път. С най-голяма сила това важи за опозициите. Видът аспект показва начина, по който това ще се осъществява, т.е. силата на взаимно "търкане". При съвпад имаме сливане на два архетипа, енергиите се обединяват.
В случая със Слънце/Сатурн това са два полярни енергийни принципа, които дори при "сливане", т.е. астрологически съвпад, не винаги действат в синхрон. Целта е отново рафиниране качествата на знака - изхвърляне на шлаката и превръщане на утайките в алхимично злато.
Предполагам, че вече си се досетил, че много често давам образни сравнения. Астрологията работи със символичен език, а не само с готови "формули"  
 

Ще съобщя две съвсем прости "новини" за това как Сатурн влияе на Слънца в Лъв-Майкъл Джексън и Линдзи Лохън(актриса)-и двамата са Лъвове...

Ха! Досега мислех, че Майкъл Джексън е Дева с Луна в Риби  :blink:  
 

Изявления от сорта на тези-еди си коя планета е враг на друга е направо смешно имайки предвид,че планетните полярни двойки(и зодиака като цяло) представят силата в равновесие и баланс между енергии,които не са създадени да си противоречат по принцип,а да изграждат едно хармонично цяло.

Тук няма как да не се съглася с теб  
Това се опитвах да кажа като споменах за полярни двойки и принципи в астрологията.
 

Череп, цял ден го мисля и се надявам да го кажа така, че да бъде хем достатъчно тактично, хем да го разбереш  :rolleyes:
Разделението на това кой е "по-силният" и кой е "по-слабият" го търси заровено някъде в личния си хороскоп, имам предвид някои планетни архетипи.
Да, разбира се, че е възможно да се прецени силата на планетите в радикса и в това класическите астролози са ненадминати, но на нивото на личностно и колективно развитие, на което сме сега, това е твърде относително.
Не можеш да кажеш със стопроцентова убеденост кой "губи" и кой "печели" в хороскопа, няма "победители" и няма "победени". Така го каза и Sinyhe.
Само си прeдстави, ако наталната карта беше сбор не от взаимнодопълващи се, а борещи се "със зъби и нокти" за надмощие принципи и енергии, какво ли щеше да остане от нея!? Нямаше да има цялостност, а само разпокъсани парченца... всяко хвръкнало нанякъде  :lol:
 

Линдзи Лоън е Рак със Сатурн в Стрелец - 2 юли 1986, а Майкъл Джексън е Дева със Сатурн в Стрелец - 29 август 1958, 10:00 ч, Гери, Индиана, САЩ  :blink:  

Ако с нещо мога да помогна за разсъжденията ви по темата - няколко известни личности със Слънце и Сатурн в Лъв:

Арнолд Шварценегер, Бил Клинтън, Тиери Анри, Жан Рено, Бурвил, Даниел Стийл, Джаклин Сюзън, Уолтър Скот  

Дори имаме съфорумничка с точен съвпад между Слънце и Сатурн в огнения Лъв    
 

Не можеш да кажеш със стопроцентова убеденост кой "губи" и кой "печели" в хороскопа, няма "победители" и няма "победени". Така го каза и Sinyhe.
Само си прeдстави, ако наталната карта беше сбор не от взаимнодопълващи се, а борещи се "със зъби и нокти" за надмощие принципи и енергии, какво ли щеше да остане от нея!? Нямаше да има цялостност, а само разпокъсани парченца... всяко хвръкнало нанякъде

Всъщност, донякъде не е точно така. Победители и победени има, но зависи от гледната точка.
Баланс и хармония...за мен няма. Не и преди, да е имало някакво действие, което да го/ги е довело. В крайна сметка, точно, защото има енергии борещи се със зъби и нокти, и точно, защото са противоречиви ( но за това, че са част от едно цяло, спор не може да има) има движение, динамизъм, развитие, действие, липса на застоялост и пр. И винаги "това нещо" е за сметка на нещо друго / надявам се, че схващате, какво имам предвид/.
Т.е съвсем спокойно можем да кажем, че по рождение "везната" си има своя наклон, който бива с времето изменен, но началната позиция и първото "мерене" е с определена детермираност, на това, коя страна, с каква "теглилка" си взаимодейства.
На мен лично, много ми допадат древните митологии - древногръцките - където на места са описани сцени с лица/богове ( символи на даден планетен архетип), в които сцени се вижда, кой каква "роля" играе ( според архетипа си), как се променя и в крайна сметка с решението на "проблема/действието/театъра" кой изпъква пръв/начело/водач. Но съм все още в процес на препрочитане, припомняне и доизучаване. Но там е видно ( естествено, видно, до толкова, колко и как чете четящия).

Изхождайки чисто всеки съвпад има своята сила и едно от условията на съвпада е обмен на енергии за това изключвам възможността за пасивност от страна на едната планета във двойката.Поддържам мнението,че независимо че съвпада е в знак Лъв където Слънцето е на трон,а Сатурн в заточение
посоката на въздействие винаги е отвън на вътре (при транзитите) и в този случай Водача си остава Сатурн само че изявайки се чрез знак Лъв върху Слънцето или самосъзнанието и личната индивудалност/воля...

Sinyhe, как си обясняваш факта, че Сатурн в случая е водач (и защо?), изявявайки се чрез знак Лъв (неговото падение) в/у Слънцето, което е в собствения си знак (домицил).
Качествено ме интересува.

 

 

Всъщност, донякъде не е точно така. Победители и победени има, но зависи от гледната точка.
Баланс и хармония...за мен няма. Не и преди, да е имало някакво действие, което да го/ги е довело. В крайна сметка, точно, защото има енергии борещи се със зъби и нокти, и точно, защото са противоречиви ( но за това, че са част от едно цяло, спор не може да има) има движение, динамизъм, развитие, действие, липса на застоялост и пр. И винаги "това нещо" е за сметка на нещо друго / надявам се, че схващате, какво имам предвид/.
 

Виж, череп, баланс и хармония има, но в повечето случаи като имагинерно състояние на "идеално равновесие", стремежът към което е заложен във всяко живо същество, в материята, в клетките... Звучи леко утопично, но равновесие има в цялата Вселена, в природата, в цикличността на живота, та дори и в смъртта...
Борбата за надмощие е заложена в природата, във всяка клетка от тялото ни наред със стремежа към равновесие. Когато равновесието се наруши, тогава има "победители" и "победени". Защо мислиш, че се появяват ракови клетки в организма и защо се израждат в злокачествени образувания? Така е и в Природата. Принципът "каквото е горе, това и долу" се знае от всеки, който се занимава с астрология.
Да, балансът и хармонията не съществуват като даденост, а трябва да бъдат постигнати чрез преодоляване на противоречията и интеграция на взаимнодопълващите се полярности. В повечето случаи идеален баланс няма, нито пък е възможен като статично състояние. Именно динамиката в природата, в живите клетки и организми, в наталните ни карти допринася за възстановяването на необходимото ни равновесие.
И си прав, че равновесието изключва стагнацията и се постига чрез динамично взаимодействие. В Природата и във всяка жива клетка съществува тенденция към ентропия, т.е. разпадане и преминаване в друго състояние. И макар че една от водещите сили в Материята е тази на инерцията, т.е. тенденция към запазване на статуквото, на цялостта, "вечна хармония" като понятие може и да съществува, но не и в реалния живот. Моментът, в който дадено състояние се фиксира и стане статично, се превръща в негова символична "смърт". Равновесието е в динамиката.