До колко рожденият хороскоп може да определи появата на депресии и други такива нервни заболявания? Защото в разни сайтове за личен хороскоп никъде не ми пише, че от 14 годишна възраст за няколко години ще страдам от социална фобия, а то така се случи... И още не виждам бъдеще за мен в този свят... Надявах се астрологията да ми даде сили, като ми каже дали ще успея да се справя с проблема си, който толкова години вече руши живота и спокойствието ми. Къде да потърся повече информация? Има ли сайтове, които да изготвят личен хороскоп по периоди (детство, тинейджърски години, възрастен период)? Роден съм на 24.07.1988 г. 9:15 в София.

Към депресиите отношение има Юпитер и сега важното за теб е, че можеш, под влияние на тр.Сатурн, успешно да поработиш за освобождаване или за контрол над тях.
Предполага се, че е необходимо осъзнаване и упорити, последователни, конкретни стъпки в тая насока.....- подходящ труд или учене:)
С какво се занимаваш в последно време?
 

По принцип депресии се отключват при транзити на тежките планети.Тази депресия свързана ли е по някакъв начин със семейството, родителите, средата ?
Около 14-15 год. възраст се случва първата опозиция на Сатурн към наталното му разположение и това е труден период за повечето тийнейджъри.
Когато си бил на 14 г. транзитен Сатурн застава в опозиция на наталния съвпад Сатурн/Уран. Уран ти управлява 6 ти дом на здравето. Транзитен Нептун е бил на куспидата на 6 дом, а транзитен Уран в 6-ти дом във водолей в точен квадрат с натална Луна. Така описани тези аспекти показват че си изпитвал вътрешно напрежение и в голяма степен нервност. Знака водолей и Уран се свързват с нервите, а Луната е емоционалното ни състояние и душевен мир. Луната ти е  се намира в 3-ти дом и управлява 11-ти т.е чрез квадрата на Уран към нея са били засегнати два от "въздушните домове", които отговарят за комуникациите и връзките с хората и обществото като цяло. Предполагам, че е имало някакво внезано прекъсване на взаимоотношения.  Ще разгледам по-подробно, но не сега.
 

Ами баба ми почина от инсулт тогава, може заради това да е. Да ти опиша фобията си? Добре. Излизам навън от блока си и веднага започвам да се чувствам зле сред чужди хора. Сдухвам се адски много. Пазаруването и пътуването с обществен транспорт за мен са направо ужасни, а преди да получа това състояние си се чувствах добре. Сега само си мисля, че хората ме зяпат и мислят лошо за мен (разбирам, че това не е така, но не мога да се спра) и ме обхваща една тежест в гърдите. Преди не ми ставаше така. По принцип не съм много по астрологията (защото казват, че лъвовете не се разбират с телец, скорпион и водолей, пък най-добрите ми приятели бяха такива.), но си мисля, че тези неща могат да бъдат предречени от нея. А за фобията - странно е как само като имаш страх от публични изяви (говорене с непознати, вървене по оживени улици, страх от магазини и пазари и др.) може да провали живота ти - успехът ми спадна, получих неврози и депресии, не мога да се запознавам с нови хора лесно, нямам приятели вече. А за гаджетата - и там вече не ми върви, а преди не беше така - с едно момиче флиртувахме в детската градина! Иска ми се всичките години от 2002 до сега да не бяха толкова лоши за мен, да беше сън, но не...
А сега ще съм студент в друг град, извън София. Лошото е, че тази социална фобия не е спряла до сега, до 19-тата ми година, а моите връстници като че ли са преминали по-лесно през тинейджърските години, които за мен са си пропилени.

Виж,независимо от всякакви външни фактори,положението си зависи само от теб,така че вместо сам да си поставяш разни диагнози и още повече да им придаваш сила се стегни и съвсем разумно подходи към положението си. Сигурен съм,че е само въпрос на усилия и осъзнаване да преминеш през това- мисля никоя планета не ти е виновна  имам предвид по години,колкото че ти си склонен така да възприемаш нещата и вечр си свикнал с този модел.И това ти го казвам,защото ако чакаш някоя планета да спре да ти влияе или друга да замести предната,няма да успееш да се промениш колкото и да са различни обстоятелствата около те.Хубаво е,че смениш средата-уроците често се усвояват там където склонноста/възможността да се защитим и избягаме е по-малко вероятна.
Проблема ти в основата ти идва от много чувствителния Асцендент в Дева отделно със съвпад на Веста и Черната Луна,а Южния кармичен възел в Дева в 1 дом представя силна вкопченост в образ и навици пренесени от минали животи.Дева е чувствителна към реда,критиката и чистотата и тяхната степен на проява или изкривяване те засяга пряко,особено във връзка със средата тъй като Асц играе и тази функция.Веста те определя като предимно събиращ се в себе си с цел да запазиш вътрешния си огън и сила,докато Черната Луна в съвпад с Асц влияе май най-зле на нещата-съзнателно или не можеш да изкривяваш информацията,която нахлува в съзнанието ти от заобикалящия свят.Засили си доверието към средата-дори и да те обсъждат,критикуват, не харесват и т.н. което си склонен да виждаш ти не отговаряш за това кой какво ще си помисли,това си зависи отделно от човека.Слънце в Лъв е чувствително към вниманието и вида му което получава,Девата към това как изглежда във всяка една ситуация,което не действа никак отпускащо в тази им проява- работи най-вече върху това да не се идентифицираш с външната мръсотия и хаос и по някакъв начин си засили самочувствието-Асц Дева и Слънце в Лъв би трябвало да са много добри в нещо много конкретно без значение колко е разпространено като опитност.Няма сега да ти тълкувам нещата подробно щото ще се хванеш за някоя подробност и пак ще зациклиш.Тъй като си мъж Марса ти в Овен е много важен за придобиването на лична сила било то и за справянето с лични вътрешни проблеми-бая е сложен с квадратите към Хирон,Нептун и Уран и куинконса към Асц/Лилит,но развиеш ли есенциално Марса в Овен като водач сам на себе си и понякакъв начин утвърдиш ли се в нещи първи,постепенно нещата ще се изменят.В основата си иначе си хармонична личност-Слънцето и Луната са ти добре аспектирани,така че няма да се оставяш на фобиите и маниите на Черната Луна да те засмукват! И тъй като Черната Луна на Асц може и действително да засмуква негативни енергии от средата,желателно е да ходиш по-често на църква или там нещо да измислиш за енергийно изчистване циклично през даден период от време.
Интимните партньорства са ти урок за цял живот с тази Венера в квадрат с Възлите и опозиция със Сатурн доста уроци по зрялост и адекватност трябва да преминеш-сега няма защо да се оплакваш,ти самия като цяло не си готов за това.Всичко с времето си     И ако искаш с течение на времето може и да се позанимайш с астрология-ще ти бъде полезно в опознаването на себе си и излизане от някои заблуди или на пръв поглед задънени положения.Успех!  

Извинявам се за правописа    Мисля,че готовността ти да си признаеш и изследваш положението ще е плодотворно за илизането извън него.Още повече,че ще бъдещ "принуден" за това-транзитния Сатурн ще мине върху Асц и 1 ти дом след 1 месец и от там нататък може и най-вероятно ще подходиш по-зряло към себе си,а и реалността ще е такава,че ще изисква от теб създаване на една нова по-стабилна и функционална жизнена структура и проява на личността.Всеки си върви по пътя независимо какъв е той стига да е съзнателен,мисля ти си ,така че по-скоро рано отколкото късно имайки предвид бъдещите влияние ще имаш много добри ,но не задъжлително приятни възможности покрай Сатурн да се възобновиш.  

Надявам се пак да стана себе си, че сега не съм аз просто. Животът ми до 6 клас беше толкова прекрасен, и - не, не е от възрастта. И още нещо - да знаете сайт за лични хороскопи, които да са верни? Мерси за отговорите.

В сайтовете едва ли ще откриеш конкретна информация за себе си или още повече за проблема си.И да както и аз мислех това не е от възрастта,ключа си е в теб и само ти можеш да се справиш с това-със или без странична помощ.

Без чужда помощ не може според мен, за това има пси.

Според се вманичаваш излишно,но ти си решаваш.Като има психолози, психоаналитици и астролози и мислиш,че наистина могат да ти помогнат какво те накара да не се обърнеш сериозно към такива до този момент?
Или съзнателно/подсъзнателно разбираш,че без желание и работа от твоя страна нищо няма да се получи?
 

Добре, неспокойството разбрах как да го боря - с валериан един месец и предполагам, че ще съм добре. Една седмица взимах и сега действа и на следващата без да взимам. Но въпреки това нямам самвочувствие, а и няма такова хапче. До колко самонавиването: "Аз съм супер" и т.н. помага в случая? Чувал съм не един и два случая, в които хората са си възвърнали самочувствието по този начин, а и нали думите са магия? Да не би проблемът ми да е, че се самосъжалявам и постоянно си мисля как вече не съм щастлив и нямам късмет? Да не би да трябва да започна да се самонавивам на ум и да си правя комплименти? Защото наистина като го правя се чувствам с по-голямо самочувствие, но лошото е, че обикновено се самонавивам само в къщи, на вън забравям и пак ставам с ниско самочувствие.

Най-важното е,че осъзнаваш какво точно при теб не е пълноценнно изявено и застъпено-в случая самочувствието.То ще си дойде с времето,колкото до външното влияние мисля казах и преди ангажирай се с нещо което ти харесва и доколкото е във възможностите ти ,създай добри приятелства-така дори и да си навън в непозната не толкова близка среда с приятели ще ти е по-добре,за 1-2 години повече "социализиране" ще успееш и да бъдеш сам навън без да изпитваш някакъв дискомфорт.Говориш за късмет,което ме навежда че мислиш за нещо в миналото-нещо което си пропуснал или не се е развило както трябва,ако е така просто го преодолей ,всяка нова година си предлага нещо ново стига да сме отворени за него и късмета за всяко ново нещо зависи от новия който си изработваме в момента ,а не от стария (да не се бърка със случая,когато имам доста натрупана положителна карма и по принцип ни върви).А това зависи от нашите мисли и действия да бъдат позитивни-без това да ти идва прекалено изкуствено,просто си настрой съзнанието на такава вълна.И тъй като нещата коието те занимават отдавна имат своето обяснение и разрешение,просто се насочи към полезни литературни източници -било като психология или езотерика,които като цяло ще ти помогнат да разбереш човека и света.Човек често се страхува най-вече от това което не знае и не разбира както за себе си така и за света.И айде дай я малко веселата вече    Тука има достатъчно положителни и забавни моменти и теми,разнобразявай се когато имаш време и възможност.  

Сетих се нещо-във форум Мистика има статия "Тайната на битието",мисля че като начало би била полезна за теб.

Мерси, но имам един кратък и ясен въпрос: Възможно ли е да си възвърнеш самочувствието чрез самовнушение?

Ше разбереш като опиташ  :rolleyes:

Но ми се струва,че изкуствените неща като цяло не носят истинска промяна-за такава се изисква по-цялостно отношение и работа върху себе си,едно програмиране към ново възприятие към личността ти трябва все пак да се опира на нещо реално,за това лично аз наблягам и към някои нови активности помагащи ти в тази посока,което ще помогне процеса да стане по-естествен.

Нещо напоследък съвсем затъвам. Но затъвам от 2001-ва края (близнаците се разрушиха през 11 септември 2001, животът ми - същият месец (учебната година, започнала 15 септември 2001)). Много "благодаря" за "прекрасните" години 2002, 2003, 2004, 2005, 2006 и 2007 на Господ!

Какво те кара да си мислиш, че "затъваш"? И защо така роптаеш срещу стареца, той ли според теб е виновен за всичко?  :rolleyes:  

Ами като за начало нямам приятели от 6 години (пролетта на 2001). Временно имах през 2005-2007 началото, но всеки пое по пътя си. Имам соц. фобия и ми е неприятно да съм сред хора, а преди не беше така.

Възможно ли е това да се дължи на прекаляване със сладкото в продължение на жодини? Но как? Нали уж сладкото подобравя самочувствието?

Приятелите са много важни, но не по количество, а по качество. Аз лично отдавна съм минала възрастта, когато за мен количеството приятели бе важно. От края на 90-те години от многото ми "приятелки" останаха не повече от една-две - никоя не издържа теста на времето и най-вече теста за лоялност. Именно в неволя опознаваш истинските и фалшивите приятели. Сегашният ми кръг познати е доста широк, но малцина бих нарекла свои приятели, да не говорим за т.нар. истински приятелки. Истинският другар - приятел или приятелка - е много ценен и рядък дар и трябва да ги ценим. За съжаление такива все по-рядко се срещат. В интерес на истината, силно се затруднявам да кажа кого бих нарекла своя истинска приятелка. Най-истинска от истинските. А и дали изобщо има такива...