Ами баба ми почина от инсулт тогава, може заради това да е. Да ти опиша фобията си? Добре. Излизам навън от блока си и веднага започвам да се чувствам зле сред чужди хора. Сдухвам се адски много. Пазаруването и пътуването с обществен транспорт за мен са направо ужасни, а преди да получа това състояние си се чувствах добре. Сега само си мисля, че хората ме зяпат и мислят лошо за мен (разбирам, че това не е така, но не мога да се спра) и ме обхваща една тежест в гърдите. Преди не ми ставаше така. По принцип не съм много по астрологията (защото казват, че лъвовете не се разбират с телец, скорпион и водолей, пък най-добрите ми приятели бяха такива.), но си мисля, че тези неща могат да бъдат предречени от нея. А за фобията - странно е как само като имаш страх от публични изяви (говорене с непознати, вървене по оживени улици, страх от магазини и пазари и др.) може да провали живота ти - успехът ми спадна, получих неврози и депресии, не мога да се запознавам с нови хора лесно, нямам приятели вече. А за гаджетата - и там вече не ми върви, а преди не беше така - с едно момиче флиртувахме в детската градина! Иска ми се всичките години от 2002 до сега да не бяха толкова лоши за мен, да беше сън, но не...
А сега ще съм студент в друг град, извън София. Лошото е, че тази социална фобия не е спряла до сега, до 19-тата ми година, а моите връстници като че ли са преминали по-лесно през тинейджърските години, които за мен са си пропилени.