Е че докъде стигнах.
Уволни ме дребния шеф, по-точно ме принуди да си подам молба за напускане.
Преди два дена. Като дойде едрия шеф, не иска да ми я разпише, ама аз вече бех толкова вгадена от дребния и интригите му, че настоях да си ода.
Вчера си сложих нова дограма, оня ден ме тресеха нерви, днес не знам как съм. Гледам обяви за работа и се чудя накъде да поема. Още не си пускам СВ-то де, само зяпам, нема достойна работа за мен в тоя момент. :huh:
Обаче мислих друго, миналата година, като напуснах предишната работа с гръм и трясък пак, беше за добро. И тогава нещата се натрупаха по някакъв магичен начин просто, за да напусна. Просто низ от уж случайности, които нямаше как да се случат успоредно и последователно, без някаква намеса на Духа.
Сега е същото. Низ от събития, които ме водеха към напускане, само дето мислех да е малко по-натам и бях притеснена от едрия шеф, който щеше много да се сърди, че напускам. И изведнъж на дребния шеф му превърта главата и почва да ме гони, аз се правя на невинно учудена и почвам да се съпротивлявам.
И сега излезе, че аз съм света ненапита, а виновният е той, така че хем се махам, хем инициативата не е моя за това. Ни лук яла, ни лук мирисала.
Тия дни обмислях поведението на дребния шеф оня ден, ей богу, като че някой му бе превзел акъла и действаше вместо него, просто такава простотия редко се вижда, невъзможно е да е бил с всичкия си, докато ме действаше да напусна. Мистерия пълна.