А от снощи имам друга случка, пак по ретро Меркурий.
Всяка вечер като си лягам, преди да затворя балконската врата проверявам да няма котки на терасата, че през деня обичат да седят там. Та и снощи така направих. Поглеждам - няма никой. Затварям вратата, отивам оттатък в спалнята и заспивам. Обаче чувам как котките стоят в хола и дращят по стъклото на прозореца, дърпат ролетните щори. Викам "Майната ви, няма да ставам сега!". Те по принцип нощем започват да буйстват, т.е. между полунощ и два през нощта, когато си лягам, после се успокояват.
Унасям се. По едно време се събуждам с някакъв страх, неприятно чувство, притеснение. Поглеждам часовника - 4.30 сутринта. Лежа и се вслушвам в тишината. И изведнъж чувам как едно коте плаче някъде. Ставам, отварям балконската врата в хола и виждам, че там има едно забравено коте. Беше се качило на перваза на прозореца и продължително мяучеше. Много се притесних, все пак живеем на 6-ти етаж, а терасата не е остъклена. И това коте, между другото, е най-гальовното от всички, после в знак на извинение го гушнах под завивките и така спеше с мен, докато не се събудя.