Милки, какво да ти обяснявам на теб, като ти нямаш никаква представа за нищо. Мълчи, моля те и не ме предизвиквай пак да те направя крива.

Да ,крива съм,като казвам истината
Ти пък от какво имаш представа? Айде холан....

Цитат на: abroad в Ноември 18, 2012, 09:47:55 pm

правилно е:

"Здравейте, г-н Иванов,
................................"

Моята питанка беше за "Уважаеми, г-н Иванов", оттам тръгна цялата полемика.

разбрах те
вярно, че ми е по-тромав изказа, но се поясних по-горе, колкото можах
от две седмици се каня да купя новото издание на "Официален правописен речник на българския език", но все го оглагам
тия дни, надявам се да не забравя

Зависи. Ако работата ти е в крайните квартали и живееш пак там, няма загуба на време. Или пък обратното ако работиш и живееш в центъра. Аз за това се надявам в скоро време да си имам работа близо до нас. Но ако трябва да сляза в центъра по работа, лошо ми става с всичкият тоя трафик, липса на места за паркиране и всякакви шофьори.

Да, принципно е така, но зависи с какво се занимаваш.
Ако съм касиерка в супермаркет или продавачка в квартална книжарница, проблемът с пътуванията отпада.
Моята работа предполага мобилност и бърза реакция - и офисът ми е в центъра, и всички нотариални кантори, с които работя. Навремето, когато бях летищен и хотелски представител, пътят до работа и след работа отнемаше по три часа, сменях по четири градски автобуса (извън туристическите), което в летните жеги допълнително те смазва, особено когато работиш под постоянно напрежение. Разбира се, това трудно би го разбрал човек, който не е минал по същия път, затова от някои приятелки чувам намеци за снобски претенции, писна ми да проектират неуспехите си върху мен.

Освен това не съм шофьор - нито книжка имам, нито кола. Без лично превозно средство ставаш зависим от градския транспорт и трябва много стриктно да си планираш времето. Абе друго е да се придвижваш пеша до работа и обратно - хем пестиш време, нерви и пари, хем се вталяваш.

Да,като си ходила в Люлин и Надежда Сбирщина на хора от провиницията

Обсъждането на " уважаемият г- н ..." е преминал на обиди в стил " провинциален сбирщайн"
София е най- грозната европейска столица- сива,безлична и отблъскваща,последно я видях преди 2 години .Всъщност ,от нея ме интересува летището и автогарата .
Връщайки се от някоя екскурзия и попадайки в тоя бетонен ад,нашарен с графити,родолюбието ми се изпарява начаса.
Никое друго място в БГ не ми действа така подтискащо и засрамващо.
Чудя се,що през уикенда кореняците  си не стоят в ситито( сбирщината е ясно,че ще се изнесе),ами окупират глухата провинция от рода на СПА курорти.

О, да. Определено мобилните професии са кошмарни в големите градове, както и такива, свързани с работа в центъра, освен кантори, там са и повечето държавни учреждения. Ама всичко си има плюсове и мунуси Работиш като касиерка в кварталния магазин, не взимаш голяма заплата, ама избягваш лудницата на трафика и загубеното време в пътувания. Моята работа, слава богу, е нещо средно. Стига да е по-престижните квартали си е доходна, пък до колкото чувам и в не чак толкова престижните, пак си е доходна. Ама, виж, най- ми е тъжно за търговските представители, които цял ден връткат насам-натам.

Цитат на: Milkyway в Ноември 18, 2012, 09:01:31 pm

Да,като си ходила в Люлин и Надежда Сбирщина на хора от провиницията

Обсъждането на " уважаемият г- н ..." е преминал на обиди в стил " провинциален сбирщайн"
София е най- грозната европейска столица- сива,безлична и отблъскваща,последно я видях преди 2 години .Всъщност ,от нея ме интересува летището и автогарата .
Връщайки се от някоя екскурзия и попадайки в тоя бетонен ад,нашарен с графити,родолюбието ми се изпарява начаса.
Никое друго място в БГ не ми действа така подтискащо и засрамващо.
Чудя се,що през уикенда кореняците  си не стоят в ситито( сбирщината е ясно,че ще се изнесе),ами окупират глухата провинция от рода на СПА курорти.

София изобщо не е най-грозната столица в Европа, дори не е най-грозната и в Европейският съюз. Ами като минаваш само пътя между летището и автогарата няма как да ти хареса, пък и изобщо не е задължително да я харесваш.
Само не мога да разбера, като не харесвате София, защо трябва да обиждате?

Една приятелка в канада си избира работа, която е до 2-3 преки от тях
Тук кой може да си позволи този лукс?
Някои си сменяме градовете заради работа
Но пък и в американските филми сме го виждали

Щастието е в гледната точка

Живея в София, на 15 минути пеш от центъра, работя си у дома и ако не бяха децата - можеше и да не излизам с дни, особено откакто измислиха и електронния подпис  :blink: Сега излизам до яслата, която се вижда от вкъщи. Като цяло ме потиска губенето на време по автобуси и метро в София - хората се блъскат, а и вече ми изглеждат доста различни от преди - озлобени, облечени мизерно... потиска ме и системата, която не е в полза на самоосигуряващите се лица, нито на някои свободни професии - на професията на коментираните вече тук преводачи  :blink: Нито има свобода на словото за журналистите, нито пък има свобода за преводачите да "препредават" информацията от един на друг език. Пренесла съм изцяло бизнеса си в интернет и се надявам скоро и физически да се изнеса в друга държава - тук вече не искам да се боря с мониполизма и непроменени държавни наредби от 1958 г. Започвам да си мисля, че България е добро място за живеене само за земните знаци, не и за огнените и въздушните. Дори в тоя Вип брадър се видя това - още не мога да осмисля как така този Фънки (козирог), който няма грам емпатия към другите, се оказа любимец... За мен щеше да е унизително, ако този беше спечелил...   

Ти остави, че изглеждат лошо, ами миришат ужасно
Наскоро бях в истанбул - как пък никой в метрото не ми замириса
А днес на изложба за котки получих главоболие

Обаче за фънки-той си има тригон слънце/луна и съвпад юпитер/венера в стрелец
И на мен ми хареса, най-вече на фона на къци

Живея в София, на 15 минути пеш от центъра, работя си у дома и ако не бяха децата - можеше и да не излизам с дни, особено откакто измислиха и електронния подпис  :blink: Сега излизам до яслата, която се вижда от вкъщи. Като цяло ме потиска губенето на време по автобуси и метро в София - хората се блъскат, а и вече ми изглеждат доста различни от преди - озлобени, облечени мизерно... потиска ме и системата, която не е в полза на самоосигуряващите се лица, нито на някои свободни професии - на професията на коментираните вече тук преводачи  :blink: Нито има свобода на словото за журналистите, нито пък има свобода за преводачите да "препредават" информацията от един на друг език. Пренесла съм изцяло бизнеса си в интернет и се надявам скоро и физически да се изнеса в друга държава - тук вече не искам да се боря с мониполизма и непроменени държавни наредби от 1958 г. Започвам да си мисля, че България е добро място за живеене само за земните знаци, не и за огнените и въздушните. Дори в тоя Вип брадър се видя това - още не мога да осмисля как така този Фънки (козирог), който няма грам емпатия към другите, се оказа любимец... За мен щеше да е унизително, ако този беше спечелил...   

аз съм "козирог", но споделям същото мнение
на този етап няма как до си работя от вкъщи, защото конюнктурата в страната не позволява достатъчно приходи, предвид професията

п.п. "въздухът" ли не ти позволи да споменеш миризмата?

Ти остави, че изглеждат лошо, ами миришат ужасно
Наскоро бях в истанбул - как пък никой в метрото не ми замириса
А днес на изложба за котки получих главоболие

От миризмите ли?
Моите ми спят в леглото и не миришат, хем са мъжки и се опикават, но са си чистички.

аз съм "козирог", но споделям същото мнение
на този етап няма как до си работя от вкъщи, защото конюнктурата в страната не позволява достатъчно приходи, предвид професията

п.п. "въздухът" ли не ти позволи да споменеш миризмата?

 
Убийствена

Не на котките, лили, не на котките

Аз пък пропуснах котките
Вчера ходиох до един приют за кучета, а после заспах, емоционално изтощена. Днес пък половината ден се занимавах с полиция заради една кражба, не на моя вещ, ама и аз присъствах за морална подкрепа и компания. А после пък обикалях Горубляне да търся загубени стопани на изгубено куче.
Лили, в крайна сметка намерихме стопаните, ама те едни смотани такива. Обещаха утре да отидат до приюта с моя бивш и да си го вземат, ама да видим дали ще стане така. Аз имам сериозни съмнения, нещо подозрителни са ми тия хора...
Та, как беше котешката изложба, освен смърдящите индивиди

О, да. Определено мобилните професии са кошмарни в големите градове, както и такива, свързани с работа в центъра, освен кантори, там са и повечето държавни учреждения. Ама всичко си има плюсове и мунуси

Тук при нас е трудно да се говори за престижна и непрестижна работа  - една продавачка в мола взема колкото един офис сътрудник или щатен преводач в агенция. Но всеки прави каквото може.

Цитат на: abroad в Ноември 18, 2012, 11:29:50 pm

п.п. "въздухът" ли не ти позволи да споменеш миризмата?

 
Убийствена

Не на котките, лили, не на котките

Това е едно от предимствата на ходенето пеш за работа, спестяваш си всички аромати в градския транспорт. А и вървенето е полезно за дробовете, правиш си дихателна гимнастика с изгорели автомобилни газове.

За радост съм благословена със слабо обоняние, но не и ако някой ми се размирише от упор. 

Имаше много сибирски
Не толкова много британски късокосмести
Няколко мейкууна
От персийските малко, ама аз тях не ги харесвам
И 2-3 много красиви като тигърчета-бенгалски кръстоска с дива котка, фотографът едва успя да ги щракне няколко пъти

Ох, не ми говори, че се влюбих в британска клепоуха дългокосместа, като персийски са, просто невероятни!
Всеки ден минавам покрай един зоомагазин и ги гледам от витрината, но не мога да си позволя шеста котка, особено при тия обстоятелства сега...

И 2-3 много красиви като тигърчета-бенгалски кръстоска с дива котка, фотографът едва успя да ги щракне няколко пъти

Ауууу, в тая котка съм влюбена. Видях я в едно списание и от тогава много я искам. Но четох за някакви фантастични цени, от около 5 000 долара

Цитат на: Papy в Ноември 18, 2012, 11:51:49 pm

И 2-3 много красиви като тигърчета-бенгалски кръстоска с дива котка, фотографът едва успя да ги щракне няколко пъти

Ауууу, в тая котка съм влюбена. Видях я в едно списание и от тогава много я искам. Но четох за някакви фантастични цени, от около 5 000 долара

Много ми харесаха, много живи, подвижни и непослушни
Общо бяха 3 котки, от които 2 малки за продан
Не питах по колко са, защото откакто умря моята черна котица, не искам да се привързвам към друга така.

А и са лошички, считам дома за свой и го пазят. Нападат всичко живо, осмелило се да прекрачи в храмът на божеството