Лилее, разкажи някоя история като за оня при нотариуса, че няма край този следобяд. Скуката е пълна.
Тая сутрин хич не ми беше скучно, за малко да стане злополука с едно от котетата - онова, дето е заприличало на тушканчик.

Напоследък е доста оплешивял, само на края на опашката остана една топка втвърдена и спластена козина, която със собствени усилия не мога да махна, трябва да го заведа при ветеринар. Сега опашката му прилича на боздуган.

Та, дъртият котарак го мрази и постоянно го преследва из апартамента, много агресивно го напада. И днес го подгони в хола, в резултат на което тушканчикът от страх се навря под леглото. За негов лош късмет обаче отдолу има разцепена греда - навремето бившия дойде в много добро настроение у нас, скочи на дивана и счупи една носеща греда отдолу. Диванът още става, макар че при всяко мое обръщане през нощта издава гаден скърцащ звук.

И в счупената греда има един тесен процеп - точно там се заклещи опашката-боздуган на моя тушканчик. И ни напред, ни назад. Котето подивя от страх, започна да ръмжи и да съска. Пробвах да извадя опашката - не става. Изпаднах в паника, че ще трябва да се реже опашката на животното, ако не мога да изкарам топката спластена козина. За радост успях да му изкарам опашката, но тая случка ще ме накара повече да не оглагам и още тая вечер да го занеса на ветеринар, където да му махнат боздугана.

Както казват руснаците, "гром не грянет - мужик не перекрестится", така съм и аз - трябва да ми падне таванът на главата, за да направя нещо.
