"Те казаха: Ето, това е изначалната Божествена Личност, самият Бог такъв, какъвто Го помним. Преди създаването на творението, изтъкано от трите проявления на природата, е съществувал само Той и тъй като Той е Върховният Бог, единствено в Него потъват всички живи същества и в Него застива енергията им, сякаш те заспиват..."

Проявеният материален свят се сравнява с горски пожар, който избухва от триенето между бамбуковите стъбла. Горският пожар възниква от само себе си - триенето между бамбуковите стъбла не е предизвикано от никаква външна причина. По същия начин в материалния свят влизат във взаимодействие гневните изблици на тези, които искат да господстват над материалната природа, и избухва пожарът на войната, който унищожава нежеланото население. Бог няма нищо общо с тези войни, развихрящи се като пожар. Тъй като иска да поддържа творението, Той желае обикновените хора да следват верния път на себепознанието, който отвежда живите същества в царството на Бога. Бог иска страдащите човешки същества да се върнат вкъщи, обратно при Него, и да престанат да се измъчват от трите вида материални страдания. Творението е устроено по такъв начин, че този, който не се опомни, страда в материалния свят от нещастията, причинявани от илюзорната енергия на Бог, от майа.
Естественото положение на живото същество е да служи на някой, който е по-висш от него. Под натиска на заблуждаващата материална енергия живото същество е принуждавано да се подчинява на различните форми на удовлетворение на сетивата. И то никога не се уморява да служи на сетивата си. Дори да се почувства изтощено, заблуждаващата енергия продължава да го подтиква да прави това, въпреки че то не получава удовлетворение. Опитите за удовлетворяване на сетивата могат да продължават безкрайно и обусловената душа се заплита в тях без никаква надежда за освобождение, за излизане от майа.
Самият Бог е абсолютен и няма нищо общо с относителните материални понятия. Той е ниргуна, лишен от материални качества. Но Той е изпълнен с трансцедентални качества. В трансцеденталния свят няма нищо, което да е противоречиво, докато в относителния свят всяко нещо има своята противоположност. В относителния свят понятието "бяло" е противоположно на понятието "черно", а в трансцеденталния свят между бяло и черно няма разлика.
Има два вида разрушение на проявения космос. Едното идва веднъж на всеки 4 320 000 000 слънчеви години, когато Брахма, господарят на дадената вселена, заспи. А в края на живота на Брахма, т.е. след като изтекат стоте предопределени му години (по нашето летоброене на всеки 8 640 000 000 х 30 х 12 х 100 години), има пълно разрушение на цялата Вселена. И в двата случая енергията махат-таттва и междинната енергия джива-таттва потъват в личността на Върховния Бог. Живите същества остават да спят в тялото на Бога до следващото сътворяване на материалния свят. По този начин материалното проявление се създава, поддържа и разрушава.
Материалното творение възниква от взаимодействието на трите проявления на материалната природа, които Бог привежда в движение. Затова се казва, че Бог е съществувал преди да се задействат проявленията на материалната природа. В шрути-мантрите се казва, че преди сътворението е съществувал само Вишну, Върховният Бог; не е имало нито Брахма, нито Шива, нито други полубогове. Под Вишну се подразбира Маха-Вишну, който лежи в Причинния океан. Просто с дишането Си Той създава под формата на семена всичките вселени. Те постепенно се развиват и се превръщат в гигантски образувания, в които се намират безброй планети. Вселените-семена се развиват и придобиват гигантски размери, както от семената на банановото дърво се появяват безброй други бананови дървета.
В края на стоте години на Брахма живите същества без изключение потъват в тялото на Маха-Вишну. Но това не означава, че загубват индивидуалността си. Те запазват индивидуалната си същност и когато по върховната воля на Бога започне следващото творение, всички спящи и бездейни живи същества отново излизат и продължават дейностите си в същите области на живота, в които са действали в миналото. Това се нарича суптоттхита-нйайа - събуждане от сън за по-нататъшно изпълнение на съответните задължения. Нощем, когато спи, човек забравя всичко за себе си - кой е той, какъв е дългът му и всичко останало, свързано с живота му, когато е буден. Но щом се събуди от сън, той веднага си спомня какво трябва да прави и се заема със задълженията си. Така и живите същества по време на разрушението потъват в тялото на Маха-Вишну, но когато дойде следващото творение, те се събуждат, за да продължат недовършените си дейност. Това се твърди в "Бхагавад-гита"" (8.18-20).
Бог е съществувал преди съзидателната енергия да бъде приведена в действие. Бог не е създаден от материалната енергия. Тялото Му е напълно духовно и не се различава от самия Него. Преди сътворението Бог се е намирал в обителта Си, която е единствена и абсолютна.

"Божествената Личност отново пожелава да даде на неотделимите Си частици, живите същества, имена и форми и затова ги оставя в ръцете на материалната енергия. Благодарение на Неговата мощ материалната енергия отново получава способността да твори."

Живите същества са неотделими от Бога частици. Те могат да бъдат два вида: нитйа-мукта и нитйа-баддха. Нитйа-мукта са вечноосвободените души, които чрез трансцеденталното любовно служене вечно общуват с Бога във вечната Му обител, която е отвъд проявените материалин творения. А нитйа-баддха, вечнообусловените души, са поверени на майа, външната Му енергия, която има за задача да сломи бунтовното им отношение към върховния баща. Те винаги са склонни да забравят, че са неотделими частици от Бога. Илюзорната енергия ги заблуждава, че са създадени от материята, затова те неуморно кроят планове да се домогнат до щастие в материалния свят. Те упорито продължават с плановете си, но както споменахме вече, по волята на Бога през определен период от време всички планове са разрушават, а съставителите им биват унищожени. Това се подтвърждава в "Бхагавад-гита" по следния начин: "О, сине на Кунти, в края на милениума всички живи същества потъват в Моята природа, а когато отново дойде време за сътворение, Аз започвам да творя чрез външната Си енергия".
Думата бхуйах означава "отново и отново". С други думи, процесът на създаване, поддържане и унищожаване се извършва от външната енергия на Бога вечно. Той е причината на всичко. Живите същества, чието естествено положение е да бъдат неотделими частици на Бога, но които са забравили блажените взаимоотношения с Бога, отново получават възможност да се освободят от прегръдките на външната енергия. Бог е създал свещените писания, за да възроди съзнанието на живото същество. Ведическите писания представляват напътствия за обусловените души, за да могат те да се избавят от повтарящото се сътворяване и разрушаване на материалния свят и материалното тяло.
В "Бхагавад-гита" Бог казва: "Този сътворен свят и материалната енергия се намират под Моята власт. Под въздействието на пракрти /материалната енергия/ те спонтанно се сътворяват отново и отново. Това правя Аз чрез външната Си енергия".
В действителност духовните искри, живите същества, нямат материални имена и форми. Но за да осъществят желанието си да господстват над материалната енергия, която изгражда материалните форми и наименования, те получават възможност да изпитат това измамно наслаждение. В същото време обаче чрез разкритите писания те получават възможност и да разберат истинското си положение. Глупавите живи същества, които са забравили истинската си природа, постоянно боравят с неистински форми и наименования.
Съвременният национализъм е висшето проявление на това съзнание, погълнато от измамни наименования и форми. Хората губят ум по лъжливи обозначения и форми. Те приемат тялото, което са получили при определени условия, за истинско, така приемат и името, и по този начин обусловената душа се заблуждава и изразходва енергията си неправилно, в името на какви ли не "-изми".
Писанията дават на хората ключа, който ще ги отведе до разбирането за истинското им положение. Хората обаче не желаят да бъдат поучавани от писанията, които Бог е създал за различните места и епохи. "Бхагавад-гита" например е напътствие за всички хора. Но под влиянието на материалната енергия те отказват да живеят според принципите, изложени в "Бхгавад-гита". За съжаление хората не харесват такива книги и затова здраво са хванати в клопката на материалната енергия, обречени многократно да се раждат и умират.

"Когато царете и управниците започнат да живеят като животни, в най-низшите проявления на битието, в трансцеденталната си форма Бог проявява върховната Си власт, Пълната и съвършена Истина, дарява с особена милост вярващите, извършва удивителни дейности и проявява различни трансцедентални форми в зависимост от конкретно необходимото за различните времена и епохи."

Както се казва по-горе, космическото творение е собственост на Върховното същество. Тази теза е основен момент във философията на "Йшопанишад": всичко е собственост на Върховното същество. Никой не бива да посяга на собствеността на Върховния Бог. Човек трябва да приема само това, което Бог милостиво е отредил за него. Следователно Земята, всички други планети и Вселената са абсолютна собственост на Бога. Несъмнено е, че живите същества са Му синове, неотделими части, затова всеки има правото да живее от милостта на Бога, за да изпълнява предписаните си дейности.
Но понякога поради влиянието на тамогуна (проявлението на невежеството), най-низшето от материалните проявления, на власт идват безотговорни царе и управници, които нямат никакви познания и живеят като животни, заради собствените си интереси. В резултат цялата атмосфера се отравя от анархия и пороци. В обществото започват да се ширят привилегии, корупция, измами, агресивност, а заради тях и гладът, епидемиите, войните и други подобни бедствия. Преданоотдадените, вярващите биват подлагани на всякакви преследвания. По тези признаци личи, че е дошло време да се появи инкарнация на Бога, която да възстанови нарушеното равновесие. Това се твърди и в "Бхгавад-гита".
Тогава Бог се появява в трансцеденталната Си форма, която не носи и следа от материални качества. Той идва само за да осигури нормалното състояние на творението Си. Това означава, че е нормално живите същества, обитаващи всяка една планета, да имат всичко, което им е необходимо. Те трябва да имат възможността да живеят щастливо и да изпълняват определените за тях задължения, за да могат чрез следване на правилата и ограниченията на свещените писания накрая да постигнат освобождение.
Материалният свят е създаден, за да удовлетворява прищевките на нитйа-баддха, вечнообусловените души, точно както на непослушните деца дават някоя играчка. Иначе материалният свят изобщо не е нужен. Всички сме много горди с материалните си сетива, но ние забравяме, че сетивата ни не са абсолютни. Те могат да функционират само в определени условия. Да вземем за пример очите. Докато има слънчева светлина, те могат да действат до известна степен, но при липса на светлина са напълно безпомощни. Бог, който е Абсолютното Истина, може да бъде сравнен със слънцето. Без Него цялото ни знание или е невярно, или непълно. Мракът е противоположността на слънцето и по подобен начин противоположност на Бог е майа, илюзията. Живите същества, които са молекулни частици от цялостния дух, са отделени от Бога чрез изкуственото покривало на майа, заблуждаващата енергия. Заблуждаващата енергия, т.е. завесата на майа, трябва да се отдръпне - тогава живото същество може да види Бог лице в лице и всичките му страдания веднага ще се стопят. Всеки от нас иска да ес спаси от страданията си, но не знае как да го направи.
Обусловените души постоянно се стремят да спечелят благоволението на богинята на щастието, макар че по природа тя не се задържа на едно място. В материалния свят на никого не може да му върви постоянно, колкото и умен да е. По света е имало толкова много велики империи, царували са толкова много могъщи царе, имало е толкова много хора, към които съдбата е била благосклонна, но постепенно всички са изчезнали от лицето на земята. Такива са законите на материалната природа. А в духовния свят е различно.

"Богът бе спокоен, след като уби царете, които бяха бреме за Земята. Те се бяха възгордели заради военното си могъщество, заради конете, колесниците, воините си и пр. Той самият не взе участие във войната. Той просто пося враждата между могъщите владетели и те започнаха да се сражават помежду си. Той бе като вятъра, който причинява триене между бамбуковите стъбла и от искрите лумва пожар."

Живите същества не могат истински да се наслаждават на това, което се проявява като творение на Бог. Истинският собственик и наслаждаващ се на всичко, което е проявено в творението на Бога, е самият Бог. Но за съжаление под влияние на заблуждаващата енергия, обусловено от проявленията на природата, живото същество заема позата на наслаждаващ се. Заблудено, живото същество се опиянява от лъжливото усещане, че е станало Бог, и по всевъзможни начини се старае да увеличава материалната си сила. Вследствие на това то се превръща в такова бреме за Земята, че тя става напълно негодна за нормални обитатели. Това положение се нарича дхармасйа гланих - неправилно приложение на енергията на човешкото същество. Когато злоупотребяването с човешката енергия се разпростре навсякъде, разумните живи същества страдат в тежките условия, създадени от порочните управници, които са просто едно бреме за Земята. Тогава чрез вътрешната Си енергия Бог се проявява, за да спаси здравата част от човечеството и да облекчи Земята от свръхтовара, създаван от управниците по целия свят. Той не взема страната на никой от тези управляващи негодници, но с волята Си сее между тях вражди, както вятърът предизвиква горски пожар, като кара бамбуковите стъбла да се трият едно в друго. Горският пожар избухва сам, под въздействието на вятъра; по същия начин заради невидимия замисъл на Бога възникват сблъсъците между политическите групировки. Недостойните управници, горди с недействителната си власт и военна сила, започват да се сражават помежду си заради идеологическите си разногласия и изчерпват всичките си сили. Историята на човечеството всъщност отразява тази истинска воля на Бога. И това ще продължи дотогава, докато живите същества не се привържат към служенето на Бога. Този факт е подчертан ярко в "Бхгавад-гита". Там се казва: "Заблуждаващата енергия е Моя енергия и затова подчинените живи същества не мога да преодолеят силата на материалните проявления. Но тези, които приемат подслон при Мен, могат да прекосят необятния океан на материалната енергия".
На този свят две неща носят удовлетворение на живите същества. Когато човек е погълнат от материалното, може да получи удовлетворение само от сетивните удоволствия, а когато се освободи от обуславящите го материални проявления, получава удовлетворение само като отдава любовно служене, носещо радост на Бог. Това означава, че по своята природа живото същество е слуга, а не господар. Заблудено и обусловено от външната енергия, то погрешно се смята за господар, докато всъщност е слуга на похот, желания, гняв, алчност, гордост, лудост и нетърпимост. Когато човек постигне духовно знание и дойде на себе си, той осъзнава, че не е господар на материалния свят, а само слуга на сетивата си.
Материалният свят е пълен с гладуващи живи същества. Но това е глад не от недостиг на храна, подслон или сетивно наслаждение. Това е глад за духовна атмосфера. Само от невежество хората мислят, че светът е неудовлетворен, защото няма достатъчно храна, няма подслон, средства за защита или обекти за сетивно наслаждение. Това се нарича илюзия, майа. Живото същество погрешно смята духовния си глад за материален. Глупавите управници не могат да видят, че дори хората, които материално са напълно задоволени, все още са гладни.
Материалното знание е незнание за "аза". Материалният свят е царство на страха. Тези, които се намират в него, постоянно се боят като затворниците в затвора. Никой не може безнаказано да нарушава правилата и разпоредбите в затвора - това само удължава присъдата. В материалния свят ние постоянно се боим. Това състояние на страх се нарича тревога. Независимо дали нарушава законите на природата или не, всеки в материалния живот непрекъснато е измъчван от безпокойство, в какъвто и вид тяло да се намира.

"Непреодолимото вечно време неусетно покорява тези, които са твърде много привързани към семейните си дела и постоянно са погълнати от мисли за тях."

"Сега съм щастлив, всичко е наред, банковата ми сметка е съвсем прилична, мога да оставя на децата си достатъчно имущество. Постигнах успех".
Такива мисли обземат хората, които са привързани до полуда към семействата си и са слепи за хода на вечното време. Продължителността на живота ни е предопределена и никой не може да прибави дори една секунда към времето, което му е предоставено по върховната воля. Човешките същества трябва да използват времето си много разумно, защото нито една отлетяла секунда не може да бъде върната, дори и да заплатим за нея с хиляди златни монети, спечелени с тежък труд. Материалното тяло, което е подчинено на раждане и смърт, болести и старост, е причината за всички страдания на живото същество, но живото същество е вечно, то никога не се ражда, нито умира.
Няма такава висша сила, която може да възпре жестоките ръце на смъртта. Никой не иска да умира, колкото и мъчителни да са страданията на тялото. Дори в дните на така шумно рекламирания научен прогрес няма лекарство нито против старостта, нито против смъртта. Старостта е признак за идването на смъртта, която се управлява от неумолимото време. Никой не може да избегне нито предизвестието, нито върховната присъда на вечното време. Навсякъде, където се простира влиянието на вечното време, съществуват тези четири страдания: раждане, болести, старост и смърт, и никой не може да ги избегне. Нито едно живо същество във Вселената не е толкова могъщо, че да е в състояние да преодолее властта на времето...
Материалният свят е огромна илюзия, защото всичко в него изглежда напълно осезаемо и реално, но още в следващия миг изчезва като шумяща морска пяна или като облак в небето. Облакът в небето изглежда много истински - от него пада дъжд, благодарение на който пониква толкова много временна зеленина. Но в един миг всичко изчезва: и облакът, и дъждът, и зеленината. А небето остава завинаги заедно с цялото многообразие от небесни светила. По същия начин Абсолютната Истина, сравнявана с небето, съществува вечно, а тленната илюзия се появява и изчезва като облак. Глупавите живи същества се стремят към ефимерния облак, а интелигентните хора - към вечното небе с цялото му многообразие.

"His form is everywhere: all-pervading in His Shiva-Shakti:
Chidambaram is everywhere, everywhere His dance:
As Shiva is all and omnipresent,
Everywhere is Shiva‘s gracious dance made manifest.
His five-fold dances are temporal and timeless.
His five-fold dances are His Five Activties.
By His grace He performs the five acts,
This is the sacred dance of Uma-Sahaya.
He dances with Water, Fire, Wind and Ether,
Thus our Lord dances ever in the court.
Visible to those who pass over Maya and Mahamaya (illusion and super-illusion)
Our Lord dances His eternal dance.
The form of the Shakti is all delight -
This united delight is Uma‘s body:
This form of Shakti arising in time
And uniting the twain is the dance.
His body is Akash, the dark cloud therein is Muyalaka,
The eight quarters are His eight arms,
The three lights are His three eyes,
Thus becoming, He dances in our body as the congregation."


 

Кармата и желанията
цитирано от тема на АН

“В основата си кармата е резултат от невежеството на егото, което се заблуждава, че е независима единица.”
А всъщност човек е твърде зависим. Нещо повече – той си създава зависимости и привързаности, които изграждат кармата, т.е. се подчиняват на закона за причините и следствията.

Основните привързаности, създаващи кармата, са:
1. Привързаност към желания.
2. Привързаност към емоции.
3. Привързаност към мисли.

Желанията понякога са силни колкото инстинктите – като тоя за хранене или размножаване. Ние всъщност непрекъснато нещо желаем – дори когато желаем да не желаем....Превръщат се в карма, когато им позволим да ни обземат така, че да не можем да се разделим с тях....Желанията, които трупат карма, обземат съзнанието ни и не сме в състояние да мислим, да говорим, да вършим нещо друго, което не е подчинено на конкретното ни желание...

Привързаността към емоции – емоциите са реакциите на ума към различни стимули. Кармата започва тогава, когато емоциите станат твърде лични. Проблематичните емоции са силните като страх, омраза, любов. Ако емоциите, дори да са силни, не са трайни и като отминат не оставят следи, то те не създават карма. Ако се вкопчваме в емоциите и те надделеят над разума, то те създават мощна карма. А кармата, дори когато е положителна, иска отработване. Например добра карма, която ни носи много щастие в тоя живот, ако не се споделя и раздава, в следващ живот тя ще бъде нерадостна.

Привързаността към мисли – това е третият мощен фактор за формиране на кармата. Мислите са също функция на мозъка и независимо колко обективни са според нас, те са изцяло субективни. Превръщат се в карма, когато се откъснат от реалността и запратят човек постоянно да живее в друг свят.

Животът не е възможен без мисли, емоции и желания.
Но е възможен без привързаност към тях /т.е. фактически към резултатите от тях/, а това освобождава личността от кармичните окови.
 

“Както човек сам събира и пръсва играчките, с които се забавлява, така върховната воля на Бога събира и разделя хората.”

Върховният Бог, Божествената Личност управлява всички живи същества в материалния и в духовния свят. Като се започне от Брахмаджи, водачът на Вселената, и се стигне до нищожната мравка, всички са подчинени на волята на Върховния Бог. Обикновено човек не може да промени предопределеното му щастие и нещастие, каквото и да прави. Щастието и нещастието идват по волята на кала, неуловимото и непобедимо време, и е безполезно човек да се опитва да ги избегне. Най-добре е той да се опита да постигне освобождение. Само човекът заради развитите си умствени способности и интелект има такова преимущество.
Всяко живо същество, независимо дали е човек, животно или птица, мисли, че е свободно, но всъщност никой не е независим от суровите закони на Бога. Законите на Бога са сурови, защото не могат да се престъпват при никакви обстоятелства. Ловките престъпници могат да заобикалят законите, създадени от хората, но не съществува ни най-малка възможност да се заобикалят законите на върховния законодател. Такава е обусловеността на материалното съществуване. Живите същества в материалния свят по собствен избор са поели рисковете на обусловения живот и са попаднали в плена на законите на материалната природа. Единственият начин човек да се освободи от тази клопка е да се съгласи да се подчинява на Върховния. Но вместо да се измъкнат от ръцете на майа (илюзията), глупавите човешки същества се обвързват с различни обозначения – брахмана, кшатрийа, ваишйа, шудра, индус, мохамеданин, индеец, американец, европеец, китаец и пр. – и по този начин се принуждават да изпълняват заповедите на Върховния Бог според указанията на съответните писания.
Писаните закони на държавата са несъвършена имитация на религиозните закони. Светската, атеистичната държава разрешава на гражданите да нарушават Божиите закони, а им забранява да нарушават писаните закони на държавата, но хората страдат много повече, когато нарушават законите на Бога, а се подчиняват на несъвършените закони, създадени от човека. В условията на материалното съществуване всички хора са несъвършени и затова дори и най-напредналият в материално отношение човек не може да създаде съвършено законодателство. Законите на Бога обаче са съвършени. Ако управляващите познаваха законите на Бога, нямаше да има нужда да свикват временни законодателни събрания от безполезни хора. Временните човешки закони трябва да се променят, а законите на Бога не се изменят, защото са създадени по съвършен начин. Като изпълняват волята на Бога, обусловените живи същества постепенно се освобождават от плена в материалното битие. Истинското положение на живото същество е положението му на вечен слуга на Върховния Бог. В освободеното си състояние то служи на Бога с трансцедентална любов и се наслаждава на пълна свобода наравно с Бога, а понякога дори и повече от Него. А в обусловения материален живот всяко живо същество иска да бъде Бог за другите живи същества. Под въздействието на илюзията на майа този стремеж към господство става причина за продължаването на обусловения живот. И така, в материалния свят живото същество става все по-обусловено и по-обусловено, докато не се отдаде на Бога, като съживи първоначалното си състояние на вечно служене. Това е последното наставление на “Бхагавад-гита” и на останалите признати писания в света.

Трябва да знаем, че положението, в което се намираме сега, е създадено за нас по върховната воля на Бога в зависимост от дейностите ни в миналото. Както се казва в “Бхагавад-гита” (13.23), Върховният Бог се намира в сърцето на всяко живо същество като локализирана Параматма и знае всички дейности, които извършваме през живота си. Като ни поставя в една или друга позиция, Той ни дава подходящо възнаграждение за делата ни.
Сравнението с човека и играчките трябва да се разбере правилно. Нито бедните, нито богатите имат власт над срещите и разделите на живите същества. Някой може да възрази, че щом Бог е длъжен да ни дава последствията от собствените ни дейности, сравнението с човека, който си играе, е неуместно. Но това не е така. Винаги трябва да помним, че волята на Бог е върховна и Той не е обвързан от никакви закони. По закона на кармата човек в повечето случаи получава последиците от собствените си дела, но в особени случаи по волята на Бог тези последици могат да се изменят. Такава промяна може да настъпи само по волята на Бог и по никакъв друг начин. Затова сравнението тук с човек, който се забавлява, е съвсем подходящо – Върховната Воля има абсолютната свобода да прави каквото пожелае и тъй като Бог е съвършен, в дейностите Му и в последствията им няма никакви грешки. В световната история има стотици примери за това как Бог е променял последиците от нечии действия. Щом Бог може да променя последиците на нечии минали дела, тогава със сигурност Той самият не е обвързан от никакви действия и техни последствия. Той е съвършен и стои над всички закони.

“О, царю, независимо дали смяташ душата за вечната движеща сила, а материалното тяло за тленно, или мислиш, че всичко съществува в безличностната Абсолютна Истина, или пък че всичко е необяснимо съчетание от материя и дух, при всички обстоятелства усещането за раздяла се дължи единствено на илюзорната привързаност и на нищо повече.”

Всяко живо същество е индивидуална частица, неотделима от Върховното същество, и естественото му положение е доброволно да отдава служене. Това е несъмнен факт. Живото същество винаги се намира под властта на Върховния Бог, независимо дали е обусловено в материалното битие или в освободеното си състояние на пълно знание и вечност. Но тези, които не притежават истинско знание, измислят всякави безпочвенни предположения за истинската позиция на живото същество. Всички философски школи обаче признават, че живото същество е вечно, а тялото, съставено от петте материални елемента, е тленна и временна обвивка. По силата на закона на кармата вечното живо същество се мести от тяло в тяло, а материалните тела по своята природа са временни. Следователно няма нищо тъжно, когато душата се премества в друго тяло или когато материалното тяло умира, щом му дойде времето. Има хора, които вярват в сливането на душата с Върховния Дух след освобождаването й от затворничеството на материята; други не вярват в съществуването на духа, или на душата, но вярват в осезаемата материя. В ежедневието си виждаме толкова много преобразувания на материята от една форма в друга, но това не ни кара да страдаме. Във всеки от споменатите случаи силата на божествената енергия не може да бъде спряна – това не е по силите на никого и затова е излишно да се скърби.

“Затова забрави тревогите си, породени от това, че не познаваш “аза”. Ти мислиш как те, нещастните безпомощни създания, ще живеят без теб.”

Когато мислим, че нашите близки и роднини са безпомощни и зависят от нас, това е проява на невежество. По волята на Върховния Бог всяко живо същество получава пълна закрила, съответстваща на положението му в този свят. Богът се нарича бхута-бхрт, този, който защитава всички живи същества.

“Грубото материално тяло, съставено от петте елемента, се управлява от вечното време (кала), от дейността (карма) и от проявленията на материалната природа (гуни). Нима е възможно да защити някого, когато самото то се намира в устата на змията?”

Освободителните движения по света, водещи политическа, икономическа, социална и културан борба, са безсмислени, защото самите те са подчинени на висшата сила. Обусловеното живо същество е напълно подвластно на материалната природа, представена от вечното време и от дейностите, диктувани от различните проявления на природата. Проявленията на материалната природа са три: добро, страст и невежество. Докато човек не се установи в проявлението на доброто, няма да може да вижда нещата такива, каквито са. Тези, които се намират под въздействието на страстта и на невежеството, не могат да виждат нещата в истинската им светлина. Затова те не могат да насочват дейностите в правилна посока. Само човек, който притежава качествата на доброто, до известна степен е способен на това. Повечето хора се намират в проявленията на страстта и на невежеството, затова плановете и проектите им много трудно могат да донесат някакво добро на другите. Вечното време стои над проявленията на природата и се нарича кала, защото променя формата на всичко в материалния свят. Дори ако успеем да направим нещо, от което има някаква краткотрайна полза, времето ще се погрижи добрият ни план в съответния срок да отмине в небитието. Единственото, което можем да направим, е да се освободим от вечното време кала, сравнявано с кала-сарпа, кобрата, чието ухапване е смъртоносно. Никой не може да оживее след ухапване на тази змия. Най-доброто средство за освобождение от ноктите на тази кала, подобна на кобра, и на неотделимо свързаните с нея проявления на природата, е бхакти-йога, както препоръчва “Бхагавад-гита” (14.26), защото това може да ни спаси от властта на майа, материалната природа, която се проявява като кала, карма и гуна.

“Всички взаимоотношения и дела, дори и между приятели, започнаха да се оскверняват от измами. В семейството започнаха да възникват разногласия между бащата, майката, синовете, доброжелателите и братята. Дори отношенията между съпрузите станаха напрегнати и се помрачиха от кавги. С течение на времето хората постепенно привикнаха към алчността, гнева, гордостта…”

Обусловеното същество е получило четири недостатъка, които развалят дейностите му: склонността да извършва грешки, склонността да бъде заблуждавано, склонността да мами другите и несъвършенството на сетивата му. Това са признаците на несъвършенството, а от тях най-забележителна е склонността му да мами другите. Обусловените души я притежават, защото в материалния свят са обладани предимно от противоестественото желание да господстват над материалната природа. В чистото си състояние живото същество не е обусловено от тези закони, защото съзнава, че е вечно подчинено на Върховното същество и е по-добре да остане подчинено, отколкото неестествено да се опитва да господства над собствеността на Върховния Бог. Обусловеното живо същество никога не може да постигне удовлетворение, даже и да стане господар на всичко, което съзира (което е абсолютно невъзможно), затова то става жертва на много измами, дори и в отношенията си с най-близките. Когато всички се намират в такова състояние на неудовлетвореност, не може да има съгласие дори между бащи и синове или между съпрузи. Лицемерието може да бъде прогонено от този свят само като се отдава предано служене на Бога. Затова живеем с усещането, че Бог е напуснал Земята.
Възникващите в ума материални желания са отпадъците на матералното замърсяване. Заради това замърсяване живото същество се сблъсква с толкова жалени и нежелани неща, които препятстват самото съществуване на духовната същност. Живот след живот обусловената душа попада в капана на толкова приятни и неприятни неща, всички от които – илюзорни и временни. Те се натрупват благодарение на реакциите ни спрямо материалните желания. Съмненията, присъщи на двойнствеността, започват с погрешния възглед за материалното тяло, което неинтелигентните хора приемат за собственото си “аз”. Невежеството ни се изразява най-открито в това, че се отъждествяваме с материалното си тяло. От невежество приемаме за наша собственост всичко, което е свързано с тялото ни. Съмненията, които възникват от неверните понятия “аз” и “мое” – с други думи, “мое тяло”, “мои роднини”, “мое имущество”, “моя съпруга”, “мои деца”, “мое богатство”, “моя родина”, “мое общество” и стотици и хиляди подобни илюзорни представи – са причина за заблуждението, в което попада обусловената душа.

“След това той обедини всички сетивни органи с ума, ума с живота, живота – с дишането, съществуването си – с тялото, съставено от пет елемента, а тялото – със смъртта. И тогава, като чиста душа, той се освободи от материалните схващания за живота. По този начин той разтвори съставеното от пет елемента грубо тяло в трите качествени проявления на материалната природа и ги сля в единно незнание, а после съедини това незнание с “аза”, Брахман, който винаги остава неизчерпаем.”

Всичко, което е проявено в материалния свят, е създадено от махат-таттва-авйакта. Нещата, които виждаме с материалното си зрение, не са нищо друго, освен съчетания и видоизменения на тези разнообразни материални продукти. Но живото същество е различно от тях. Живото същество е забравило вечната си природа на вечен слуга и тази забрава и неверните му схващания за “господство” над материалната природа го задължават да приема живота на нереалното сетивно наслаждение. Така едновременното създаване на материалните енергии е основната причина за попадането на ума под влиянието на материята. Според Шри Вишванатха Чакраварти принципите на дхарма, артха, кама и мокша се приемат от обусловените души, които не са се освободили от последствията на неблагочестивите си дейности. Според Шрила Джива Госвами човек, който е свободен от трите проявления на материалните качества – добро, страст и невежество – и е установен в трансцеденталното, може да постигне най-висшето съвършенство в живота без да сменя тялото си. По природа живото същество е вечно. То е попаднало във водовъртежа на раждането и смъртта заради съприкосновението си с материалната енергия. Когато се освободи от тази материална енергия, то става достойна да се завърне вкъщи, обратно при Бога.
Неинтелигентните хора не познават истинската стойност на човешкия живот. Той е изключителен дар на материалната природа, предоставян понякога на живото същество, което страда под ударите на строгите природни закони. Човешката форма е една възможност да се постигне най-висшето благо в живота – освобождението от мрежите на повтарящите се раждания и смърти, от Колелото на самсара.


 

Неверпятна статия!!!!
за пореден път БРАВО ЛИЛИ!!!!!

Подбрани извадки от една голяма книга са, името на която е споменато в заглавието на темата.
   

Благодаря ти ,че си ги синтезирала и събрала на място удобно , за всички ни:)

Ако наистина проявяваш интерес, можеш да разгледаш книгите за четене в електронен формат тук -
Мистика
Приятно четене    

Благодаря.

Космическият сън

Според ученията на ришите (древните духовни мъдреци), които са основани не на умозаключения, а на прекия опит, Вселената е сън, породен от съзнанието на Безпределния Дух. Всяко земно нещо, включително и нашето его, което изглежда толкова действително, е всъщност само илюзия. Съзнанието предшества сътворението на Вселената. То се манифестира чрез човешкия мозък, но в никакъв случай не е създадено от него.
За несъвършените човешки същества материята изглежда веществена и реална. Науката обаче предлага картина на действителността, съвсем различна от начина, по който сетивата ни я възприемат. В началото на нашия век физиците успяват да докажат, че материята не е нищо повече от вибрация на енергия. Далеч преди тях, още в най-дълбока древност, индийските мъдреци били дори по-категорични: те заявили, че напълно вероятно е енергията на свой ред да е проява на съзнанието.
Според древните индийски свещени книги Духът е Върховната Реалност. Противниците на индуизма твърдят, че индуистките учения са пантеистични, и това действително е така, но не в смисъла, който те влагат в тази дума. Индуисткият пантеизъм не е, както те смятат, учение, според което всяко нещо е Бог.
Вълната не е океанът. Никое земно създание не може да бъде Бог. В Библията е казано: "Никой никога не е виждал Бог" (Йоан, 1:. А в Бхагавадгита е речено: "С очите твои не ще можеш Ми те съзря, затуй с божествени очи ще те даря" (ХІ, . Вълната, както Парамаханса Йогананда често обясняваше, не е океанът, но океанът се състои от всички свои вълни. Нищо не е Бог, но същевременно Бог е всички неща, тъй като те са Негова проява. Човек не може да види Бог с обикновените си очи. Бог може да бъде видян единствено с духовното зрение - с очите на душата.
Според древните индуистки учения дори скалите притежават някакви проблясъци на съзнание. Това откритие е направено от изтъкнати учени, като например индиецът Джагадис Чандра Босе и германецът Карл Бонхофер, които успели да предизвикат определени реакции у привидно "неодушевената" материя. Те стигнали до заключението, че не можем да направим рязко разграничение между "одушевената" и "неодушевената" материя.
Според индийските свещени книги "Бог спи дълбоко в скалите, сънува в растенията, размърдва се преди събуждане в животните, а в хората се пробужда като тяхна его-индивидуалност". Бог не се поддава на дефиниране от гледна точка на която и да било конкретна проява, нито пък съобразно сбора от всичките си прояви. Той стои отвъд възможността да бъде определен. Бхагавадгита, най-популярната индийска свещена книга, изразява тази позиция съвсем ясно: "Въпреки че се проявявам във всички неща, Аз не се отъждествявам с никое от тях."

Сънят като вибрация

Иманентността на Бога във всички неща, манифестирана чрез всички неща, но без никога да се разкрива чрез което и да било от тях, е едно от най-значимите твърдения на древните риши. Бог, Вечният Дух привежда част от съзнанието Си в движение или, с други думи, в състояние на вибриране. Посредством тази вибрация Той създал това, което сетивата ни възприемат като действителност, но което всъщност е чиста привидност. Тази видимост е Неговият космически сън.
Вследствие на движението на част от космическата вибрация възникнали мислите и идеите. През следващата фаза от манифестирането на космическата вибрация част от тази вселена на идеите и каузалността продължава да вибрира по-грубо, вследствие на което възникнали светлината и енергията. Най-накрая част от тази светлина, известна още като астралната Вселена, продължава да вибрира, още по-грубо, създавайки илюзията за тежест - така била създадена материалната Вселена. Материята не е нищо повече от енергия, енергията не е нищо повече от мисъл, а мисълта - вибрация върху повърхността на спокойния Океан на Върховния Дух.
Цялата Вселена в абсолютно всички свои прояви - от най-грубите до най-фините - съществува благодарение на тази вибрация. Индийските свещени книги наричат тази космическа вибрация АУМ. Ако АУМ, космическата вибрация, някога затихне, външните форми ще престанат да съществуват, като дори съзнанието за тях ще се потопи отново в спокойния Океан на Духа, от който те са се появили.
Библията, която в никакъв случай не влиза в противоречие с тези истини, започва със следните думи: "В началото Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и неустроена, и тъмнина покриваше бездната, и Божият Дух се носеше над водата. И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро, и Бог раздели светлината от тъмнината."

На 16 (ден 7 при мен тъй  като съм двойна /по име и рожденна дата/ номерологична 9-ка и при мен вибрацията на деня съвпада винаги с датата)
на Луна в Риби-отново Нептун ми подариха Шримад Бхагаватам  
Ако кажа,че много ми харесва-ще е малко!  Със сигурност ще си взема и втората част и още някои ведически произведения.Коментарите към всеки свещен текст са написани на едно много добро и разбираемо ниво.Откривам и някои нови аналогии за неща,които са ме вълнували преди и намирам още съответствия включително и покрай санскритската азбука  :rolleyes:  

Сега вече се издразних  :angry:  В линка към библиотеката намерих нещо мнгоо интересно,но файловете са развалени:   Анализ на думите в българския език и санскрит . Сега се ровя в нета,но освен на руски и английски за сега други речници не виждам.Ако някой има същият файл или някакъв речник от санскрит на български в електронен формат да казва  
Иначе продължавам с диренето  

Иначе намерих тази интересна статия в която има аналог между български и санскритски думи
тук

Аз я намерих съвсем случайно на една сергия за книги на старо в центъра на града, книгата е много ценна. Има ли я някъде по книжарниците в ново издание? На санскрит ме затруднява транслитерацията, по-лесно възприемам древноегипетски  :rolleyes:  

Не знам дали я има по книжарниците.

Вселената и времето според Ведите

Автор Даниела ГЕНОВА (Чандраканти)    
Древното ведическо познание разглежда Вселената и нейните обитатели като хармонично цяло, намиращо се в постоянно динамично равновесие

Темите за „Вселената” и „времето” винаги са вълнували любознателното човечество. От незапомнени времена хората чувстват влечение към звездите и необятното пространство, което ни дели от тях. Учените на всички времена се опитват да разберат нещо повече за творението и неговото пространствено и времево измерение. Естествено, ведическите произведения, съдържащи сведения за всички сфери на човешкия живот, представят изчерпателна информация и на тази тема.

Ведическите писания дават подробна информация за материалната и духовната Вселена като цяло, Слънчевата система и планетата Земя. Многопластовото разглеждане на космоса в контекста на пространствено-времевия континиум, представя Вселената като място с разнообразни форми на живот, съществуващи едновременно в различни измерения.

Поради принципни сходства в строежа на Вселената, определен модел носи същностните характеристики на различни пространствени обекти. Така например,
Бху Мандала представя едновременно полярната проекция на земното кълбо и Слънчевата система като цяло, а Джамбудвипа (централната ос на Бху Мандала) – райската обител и топографска карта на част от Централна и Южна Азия.

В свещените писания намираме различни, но съвместими едно с друго описания на Земята. В някои от тях тя е представена като сфера, а в други е описан двуизмерен геоцентричен модел на Слънчевата система, съобразен с особеното място и предназначение на нашата планета. По този начин тя е поставена в центъра, а орбитите на останалите планети описват около нея сложни циклоидни криви.

Тази концепция само на пръв поглед противоречи на съвременното разбиране. Плоската форма на Земята, която изобразяват древните ведически карти, представлява описание на проекциите на космическите обекти. Един от класическите шедьоври на Древна Индия, „Шримад Бхагаватам” описва проекциите на Земята, както и орбитите на Слънцето, Луната, останалите планети и важните звезди като поредица паралелни на нея равнини с форма на дискове – разгънат двуизмерен модел на пространствената им форма.

Това схващане разкрива съвместимостта на ведическото разбиране с изводите на съвременната наука, различаващи се единствено в подхода към изследвания обект.
„Бхагаватам” описва една много по-сложна космология на Земята и Слънчевата система, която в никакъв случай не е просто наивната „плоска Земя” в разбирането на необразовани племена от миналото.
Учените Джорджо де Сантилана и Херта фон Деченд са направили сериозно изследване на митовете и традициите от древността, заключавайки, че така наречената „плоска Земя” от миналото в същност представлява план на еклиптиката (орбитата на Слънцето), а не Земята, на която се намираме. По-късно тази концепция явно бива изгубена и постепенно изместена от разбирането за „плоската Земя”. Пураните не просто използват модела на еклиптиката, но показват, че диска на Бху Мандала кореспондира в детайли със Слънчевата система, която на практиката е почти плоска – Слънцето, Луната и петте традиционно познати планети от Меркурий до Сатурн имат орбити близки до равнината на еклиптиката.

„Шримад Бхагаватам” разкрива много по-богата от познатата ни съвременна научна картина. В пета песен на „Бхагавата Пурана” намираме информация за отделните типове планети, обединени в обособени нива и техните многобройни обитатели:
8 млн. и 400 хил. различни форми на живот, от които 400 хил. вида имат характеристики на човешки същества.
Част от Бху Мандала – Джамбудвипа – се описва като райска обител, чиито разнообразни групи жители живеят 10 хил. години без да страдат. Самата Джамбудвипа се разделя на девет региона или варши. Най-южната от тях се нарича Бхарата-варша. Тя представлява Земята, а останалите осем – райската обител.

„Бхагаватам” описва и идеята за паралелните светове. Според древните писания, жителите на райската обител притежават мистични съвършенства (сиддхи), които им позволяват да съкращават пространството, премествайки се мигновено от едно място на друго. Освен това съвършенство в обикновеното пространство, те притежават мистичните сили да пътуват и във всепроникващия етер или да влизат в други измерения.

Санскритската литература изобилства с истории за паралелни светове.
Вечната духовна обител на Бог Кришна се описва като безкрайно разширяваща се и паралелно съществуваща на Земята като Вриндавана в Индия. „Махабхарата” разказва как принцесата на нагите (змиеподобни райски жители) Улупи издърпала надолу известния войн принц Арджуна от реката, в която се къпел, чак до царството на нагите, съществуващо в друго измерение.
При описанието на цялостната космическа реалност, в „Бхагаватам” се прави уточнението, че разбирането на сложната многопластова картина на Вселената и пространствено времевия континиум е отвъд възможностите на материалистическите слово и ум (авак-манасам). Според ведическата философия, Вселената представлява поразителното проявление на Бога, което той показва на Арджуна на бойното поле Курукшетра, описано в „Бхагавад-гита”, част от „Махабхарата”. Богът дарява приятеля Си с трансцедентална визия, за да може да осъзнае Неговото безгранично вселенско тяло. Космологията на „Бхагавата Пурана” е сложна система на мислене с множество физични и метафизични значения. За да избегне недовършената картина на Вселената, получаваща се при използване на буквалния подход, „Бхагаватам” комбинира практическото разбиране на астрономията с духовни принципи и концепции, поднасяйки ни една смислена и завършена картина. Според ведическите писания Вселената се намира в една по-висша реалност на многообразие в необятното божествено творение.

За разлика от съвременното разбиране, залегнало в основата на Юдео-християнската традиция, ведическите произведения се придържат към концепцията за безкрайния, цикличен характер на времето.
В Пураните намираме подробно описание за отделните космически цикли, заедно с информация за тяхната продължителност. Един милениум (юга цикъл) е съставен от четири епохи (юги). Първата, Сатя-юга продължава 1 млн. 728 хил. години. Втората, Трета-юга – 1 млн. 296 хил. години; третата, Двапара-юга – 864 хил. години и четвъртата, Кали-юга – 432 хил. години. Или общо 4 милиарда и 32 милиона години. Хиляда милениума се наричат калпа – един ден на Брахма, полубог, упълномощен от Върховния да ръководи Вселената. Този период се редува с друг - нощ на Брахма с продължителност, равна на деня. Животът съществува на Земята само по време на първия период. Тогава Вселените се излъчват от порите на гигантското тяло на Бог Вишну. По време на нощта на Брахма цялото космическо проявление бива унищожавано и потъва обратно в тялото на Бога, за да се прояви отново след същия период от време. Всеки ден на Брахма се разделя на 14 манвантара периоди, всеки съществуващ по 71 юга цикли. Обикновено всеки манвантара период завършва с частично наводнение на Вселената.

Според изчисленията в Пураните, в момента се намираме в двадесет и осмия юга цикъл на седмия манвантара период от настоящия ден на Брахма. Това показва, че
Земята е на възраст от 2,3 милиарда години от последното унищожение през последната нощ на Брахма.
Общо 453 юга цикъла са минали до началото на този ден на Брахма. Всеки юга цикъл включва прогресия от златна епоха на мир и духовен напредък до крайна епоха на насилие и духовна деградация. В края на всяка Кали-юга Земята практически остава без население, за да бъде отново населена с духовно издигнати човешки същества през следващата Сатя-юга.

Времето е едно от проявленията на Бога, като Върховен контролиращ. То въздейства на материалните обекти, карайки ги да се променят, да стареят и да се разпадат. Едновременно с това, цикличният характер на времето предоставя на живите същества и нови възможности. Материалните тела във Вселената попадат под неизменното влияние на фактора време, но душата, която е напълно трансцедентална, не се променя и е вечна по своята същност.