"Те казаха: Ето, това е изначалната Божествена Личност, самият Бог такъв, какъвто Го помним. Преди създаването на творението, изтъкано от трите проявления на природата, е съществувал само Той и тъй като Той е Върховният Бог, единствено в Него потъват всички живи същества и в Него застива енергията им, сякаш те заспиват..."Проявеният материален свят се сравнява с горски пожар, който избухва от триенето между бамбуковите стъбла. Горският пожар възниква от само себе си - триенето между бамбуковите стъбла не е предизвикано от никаква външна причина. По същия начин в материалния свят влизат във взаимодействие гневните изблици на тези, които искат да господстват над материалната природа, и избухва пожарът на войната, който унищожава нежеланото население. Бог няма нищо общо с тези войни, развихрящи се като пожар. Тъй като иска да поддържа творението, Той желае обикновените хора да следват верния път на себепознанието, който отвежда живите същества в царството на Бога. Бог иска страдащите човешки същества да се върнат вкъщи, обратно при Него, и да престанат да се измъчват от трите вида материални страдания. Творението е устроено по такъв начин, че този, който не се опомни, страда в материалния свят от нещастията, причинявани от илюзорната енергия на Бог, от майа.
Естественото положение на живото същество е да служи на някой, който е по-висш от него. Под натиска на заблуждаващата материална енергия живото същество е принуждавано да се подчинява на различните форми на удовлетворение на сетивата. И то никога не се уморява да служи на сетивата си. Дори да се почувства изтощено, заблуждаващата енергия продължава да го подтиква да прави това, въпреки че то не получава удовлетворение. Опитите за удовлетворяване на сетивата могат да продължават безкрайно и обусловената душа се заплита в тях без никаква надежда за освобождение, за излизане от майа.
Самият Бог е абсолютен и няма нищо общо с относителните материални понятия. Той е
ниргуна, лишен от материални качества. Но Той е изпълнен с трансцедентални качества. В трансцеденталния свят няма нищо, което да е противоречиво, докато в относителния свят всяко нещо има своята противоположност. В относителния свят понятието "бяло" е противоположно на понятието "черно", а в трансцеденталния свят между бяло и черно няма разлика.
Има два вида разрушение на проявения космос. Едното идва веднъж на всеки 4 320 000 000 слънчеви години, когато Брахма, господарят на дадената вселена, заспи. А в края на живота на Брахма, т.е. след като изтекат стоте предопределени му години (по нашето летоброене на всеки 8 640 000 000 х 30 х 12 х 100 години), има пълно разрушение на цялата Вселена. И в двата случая енергията
махат-таттва и междинната енергия
джива-таттва потъват в личността на Върховния Бог. Живите същества остават да спят в тялото на Бога до следващото сътворяване на материалния свят. По този начин материалното проявление се създава, поддържа и разрушава.
Материалното творение възниква от взаимодействието на трите проявления на материалната природа, които Бог привежда в движение. Затова се казва, че Бог е съществувал преди да се задействат проявленията на материалната природа. В
шрути-мантрите се казва, че преди сътворението е съществувал само Вишну, Върховният Бог; не е имало нито Брахма, нито Шива, нито други полубогове. Под Вишну се подразбира Маха-Вишну, който лежи в Причинния океан. Просто с дишането Си Той създава под формата на семена всичките вселени. Те постепенно се развиват и се превръщат в гигантски образувания, в които се намират безброй планети. Вселените-семена се развиват и придобиват гигантски размери, както от семената на банановото дърво се появяват безброй други бананови дървета.
В края на стоте години на Брахма живите същества без изключение потъват в тялото на Маха-Вишну. Но това не означава, че загубват индивидуалността си. Те запазват индивидуалната си същност и когато по върховната воля на Бога започне следващото творение, всички спящи и бездейни живи същества отново излизат и продължават дейностите си в същите области на живота, в които са действали в миналото. Това се нарича
суптоттхита-нйайа - събуждане от сън за по-нататъшно изпълнение на съответните задължения. Нощем, когато спи, човек забравя всичко за себе си - кой е той, какъв е дългът му и всичко останало, свързано с живота му, когато е буден. Но щом се събуди от сън, той веднага си спомня какво трябва да прави и се заема със задълженията си. Така и живите същества по време на разрушението потъват в тялото на Маха-Вишну, но когато дойде следващото творение, те се събуждат, за да продължат недовършените си дейност. Това се твърди в "Бхагавад-гита"" (8.18-20).
Бог е съществувал преди съзидателната енергия да бъде приведена в действие. Бог не е създаден от материалната енергия. Тялото Му е напълно духовно и не се различава от самия Него. Преди сътворението Бог се е намирал в обителта Си, която е единствена и абсолютна.
"Божествената Личност отново пожелава да даде на неотделимите Си частици, живите същества, имена и форми и затова ги оставя в ръцете на материалната енергия. Благодарение на Неговата мощ материалната енергия отново получава способността да твори." Живите същества са неотделими от Бога частици. Те могат да бъдат два вида:
нитйа-мукта и
нитйа-баддха. Нитйа-мукта са вечноосвободените души, които чрез трансцеденталното любовно служене вечно общуват с Бога във вечната Му обител, която е отвъд проявените материалин творения. А нитйа-баддха, вечнообусловените души, са поверени на
майа, външната Му енергия, която има за задача да сломи бунтовното им отношение към върховния баща. Те винаги са склонни да забравят, че са неотделими частици от Бога. Илюзорната енергия ги заблуждава, че са създадени от материята, затова те неуморно кроят планове да се домогнат до щастие в материалния свят. Те упорито продължават с плановете си, но както споменахме вече, по волята на Бога през определен период от време всички планове са разрушават, а съставителите им биват унищожени. Това се подтвърждава в "Бхагавад-гита" по следния начин: "О, сине на Кунти, в края на милениума всички живи същества потъват в Моята природа, а когато отново дойде време за сътворение, Аз започвам да творя чрез външната Си енергия".
Думата
бхуйах означава "отново и отново". С други думи, процесът на създаване, поддържане и унищожаване се извършва от външната енергия на Бога вечно. Той е причината на всичко. Живите същества, чието естествено положение е да бъдат неотделими частици на Бога, но които са забравили блажените взаимоотношения с Бога, отново получават възможност да се освободят от прегръдките на външната енергия. Бог е създал свещените писания, за да възроди съзнанието на живото същество. Ведическите писания представляват напътствия за обусловените души, за да могат те да се избавят от повтарящото се сътворяване и разрушаване на материалния свят и материалното тяло.
В "Бхагавад-гита" Бог казва: "Този сътворен свят и материалната енергия се намират под Моята власт. Под въздействието на
пракрти /материалната енергия/ те спонтанно се сътворяват отново и отново. Това правя Аз чрез външната Си енергия".
В действителност духовните искри, живите същества, нямат материални имена и форми. Но за да осъществят желанието си да господстват над материалната енергия, която изгражда материалните форми и наименования, те получават възможност да изпитат това измамно наслаждение. В същото време обаче чрез разкритите писания те получават възможност и да разберат истинското си положение. Глупавите живи същества, които са забравили истинската си природа, постоянно боравят с неистински форми и наименования.
Съвременният национализъм е висшето проявление на това съзнание, погълнато от измамни наименования и форми. Хората губят ум по лъжливи обозначения и форми. Те приемат тялото, което са получили при определени условия, за истинско, така приемат и името, и по този начин обусловената душа се заблуждава и изразходва енергията си неправилно, в името на какви ли не "-изми".
Писанията дават на хората ключа, който ще ги отведе до разбирането за истинското им положение. Хората обаче не желаят да бъдат поучавани от писанията, които Бог е създал за различните места и епохи. "Бхагавад-гита" например е напътствие за всички хора. Но под влиянието на материалната енергия те отказват да живеят според принципите, изложени в "Бхгавад-гита". За съжаление хората не харесват такива книги и затова здраво са хванати в клопката на материалната енергия, обречени многократно да се раждат и умират.
"Когато царете и управниците започнат да живеят като животни, в най-низшите проявления на битието, в трансцеденталната си форма Бог проявява върховната Си власт, Пълната и съвършена Истина, дарява с особена милост вярващите, извършва удивителни дейности и проявява различни трансцедентални форми в зависимост от конкретно необходимото за различните времена и епохи."Както се казва по-горе, космическото творение е собственост на Върховното същество. Тази теза е основен момент във философията на "Йшопанишад": всичко е собственост на Върховното същество. Никой не бива да посяга на собствеността на Върховния Бог. Човек трябва да приема само това, което Бог милостиво е отредил за него. Следователно Земята, всички други планети и Вселената са абсолютна собственост на Бога. Несъмнено е, че живите същества са Му синове, неотделими части, затова всеки има правото да живее от милостта на Бога, за да изпълнява предписаните си дейности.
Но понякога поради влиянието на
тамогуна (проявлението на невежеството), най-низшето от материалните проявления, на власт идват безотговорни царе и управници, които нямат никакви познания и живеят като животни, заради собствените си интереси. В резултат цялата атмосфера се отравя от анархия и пороци. В обществото започват да се ширят привилегии, корупция, измами, агресивност, а заради тях и гладът, епидемиите, войните и други подобни бедствия. Преданоотдадените, вярващите биват подлагани на всякакви преследвания. По тези признаци личи, че е дошло време да се появи инкарнация на Бога, която да възстанови нарушеното равновесие. Това се твърди и в "Бхгавад-гита".
Тогава Бог се появява в трансцеденталната Си форма, която не носи и следа от материални качества. Той идва само за да осигури нормалното състояние на творението Си. Това означава, че е нормално живите същества, обитаващи всяка една планета, да имат всичко, което им е необходимо. Те трябва да имат възможността да живеят щастливо и да изпълняват определените за тях задължения, за да могат чрез следване на правилата и ограниченията на свещените писания накрая да постигнат освобождение.
Материалният свят е създаден, за да удовлетворява прищевките на нитйа-баддха, вечнообусловените души, точно както на непослушните деца дават някоя играчка. Иначе материалният свят изобщо не е нужен. Всички сме много горди с материалните си сетива, но ние забравяме, че сетивата ни не са абсолютни. Те могат да функционират само в определени условия. Да вземем за пример очите. Докато има слънчева светлина, те могат да действат до известна степен, но при липса на светлина са напълно безпомощни. Бог, който е Абсолютното Истина, може да бъде сравнен със слънцето. Без Него цялото ни знание или е невярно, или непълно. Мракът е противоположността на слънцето и по подобен начин противоположност на Бог е майа, илюзията. Живите същества, които са молекулни частици от цялостния дух, са отделени от Бога чрез изкуственото покривало на майа, заблуждаващата енергия. Заблуждаващата енергия, т.е. завесата на майа, трябва да се отдръпне - тогава живото същество може да види Бог лице в лице и всичките му страдания веднага ще се стопят. Всеки от нас иска да ес спаси от страданията си, но не знае как да го направи.
Обусловените души постоянно се стремят да спечелят благоволението на богинята на щастието, макар че по природа тя не се задържа на едно място. В материалния свят на никого не може да му върви постоянно, колкото и умен да е. По света е имало толкова много велики империи, царували са толкова много могъщи царе, имало е толкова много хора, към които съдбата е била благосклонна, но постепенно всички са изчезнали от лицето на земята. Такива са законите на материалната природа. А в духовния свят е различно.
"Богът бе спокоен, след като уби царете, които бяха бреме за Земята. Те се бяха възгордели заради военното си могъщество, заради конете, колесниците, воините си и пр. Той самият не взе участие във войната. Той просто пося враждата между могъщите владетели и те започнаха да се сражават помежду си. Той бе като вятъра, който причинява триене между бамбуковите стъбла и от искрите лумва пожар." Живите същества не могат истински да се наслаждават на това, което се проявява като творение на Бог. Истинският собственик и наслаждаващ се на всичко, което е проявено в творението на Бога, е самият Бог. Но за съжаление под влияние на заблуждаващата енергия, обусловено от проявленията на природата, живото същество заема позата на наслаждаващ се. Заблудено, живото същество се опиянява от лъжливото усещане, че е станало Бог, и по всевъзможни начини се старае да увеличава материалната си сила. Вследствие на това то се превръща в такова бреме за Земята, че тя става напълно негодна за нормални обитатели. Това положение се нарича
дхармасйа гланих - неправилно приложение на енергията на човешкото същество. Когато злоупотребяването с човешката енергия се разпростре навсякъде, разумните живи същества страдат в тежките условия, създадени от порочните управници, които са просто едно бреме за Земята. Тогава чрез вътрешната Си енергия Бог се проявява, за да спаси здравата част от човечеството и да облекчи Земята от свръхтовара, създаван от управниците по целия свят. Той не взема страната на никой от тези управляващи негодници, но с волята Си сее между тях вражди, както вятърът предизвиква горски пожар, като кара бамбуковите стъбла да се трият едно в друго. Горският пожар избухва сам, под въздействието на вятъра; по същия начин заради невидимия замисъл на Бога възникват сблъсъците между политическите групировки. Недостойните управници, горди с недействителната си власт и военна сила, започват да се сражават помежду си заради идеологическите си разногласия и изчерпват всичките си сили. Историята на човечеството всъщност отразява тази истинска воля на Бога. И това ще продължи дотогава, докато живите същества не се привържат към служенето на Бога. Този факт е подчертан ярко в "Бхгавад-гита". Там се казва: "Заблуждаващата енергия е Моя енергия и затова подчинените живи същества не мога да преодолеят силата на материалните проявления. Но тези, които приемат подслон при Мен, могат да прекосят необятния океан на материалната енергия".
На този свят две неща носят удовлетворение на живите същества. Когато човек е погълнат от материалното, може да получи удовлетворение само от сетивните удоволствия, а когато се освободи от обуславящите го материални проявления, получава удовлетворение само като отдава любовно служене, носещо радост на Бог. Това означава, че по своята природа живото същество е
слуга, а не
господар. Заблудено и обусловено от външната енергия, то погрешно се смята за господар, докато всъщност е
слуга на похот, желания, гняв, алчност, гордост, лудост и нетърпимост. Когато човек постигне духовно знание и дойде на себе си, той осъзнава, че
не е господар на материалния свят, а само слуга на сетивата си.
Материалният свят е пълен с гладуващи живи същества. Но това е глад не от недостиг на храна, подслон или сетивно наслаждение.
Това е глад за духовна атмосфера. Само от невежество хората мислят, че светът е неудовлетворен, защото няма достатъчно храна, няма подслон, средства за защита или обекти за сетивно наслаждение. Това се нарича илюзия, майа. Живото същество погрешно смята духовния си глад за материален. Глупавите управници не могат да видят, че дори хората, които материално са напълно задоволени, все още са гладни.
Материалното знание е незнание за "аза". Материалният свят е царство на страха. Тези, които се намират в него, постоянно се боят като затворниците в затвора. Никой не може безнаказано да нарушава правилата и разпоредбите в затвора - това само удължава присъдата. В материалния свят ние постоянно се боим. Това състояние на страх се нарича тревога. Независимо дали нарушава законите на природата или не, всеки в материалния живот непрекъснато е измъчван от безпокойство, в какъвто и вид тяло да се намира.
"Непреодолимото вечно време неусетно покорява тези, които са твърде много привързани към семейните си дела и постоянно са погълнати от мисли за тях.""Сега съм щастлив, всичко е наред, банковата ми сметка е съвсем прилична, мога да оставя на децата си достатъчно имущество. Постигнах успех".
Такива мисли обземат хората, които са привързани до полуда към семействата си и са слепи за хода на вечното време. Продължителността на живота ни е предопределена и никой не може да прибави дори една секунда към времето, което му е предоставено по върховната воля. Човешките същества трябва да използват времето си много разумно, защото нито една отлетяла секунда не може да бъде върната, дори и да заплатим за нея с хиляди златни монети, спечелени с тежък труд. Материалното тяло, което е подчинено на раждане и смърт, болести и старост, е причината за всички страдания на живото същество, но живото същество е вечно, то никога не се ражда, нито умира.
Няма такава висша сила, която може да възпре жестоките ръце на смъртта. Никой не иска да умира, колкото и мъчителни да са страданията на тялото. Дори в дните на така шумно рекламирания научен прогрес няма лекарство нито против старостта, нито против смъртта. Старостта е признак за идването на смъртта, която се управлява от неумолимото време. Никой не може да избегне нито предизвестието, нито върховната присъда на вечното време. Навсякъде, където се простира влиянието на вечното време, съществуват тези четири страдания: раждане, болести, старост и смърт, и никой не може да ги избегне. Нито едно живо същество във Вселената не е толкова могъщо, че да е в състояние да преодолее властта на времето...
Материалният свят е огромна илюзия, защото всичко в него изглежда напълно осезаемо и реално, но още в следващия миг изчезва като шумяща морска пяна или като облак в небето. Облакът в небето изглежда много истински - от него пада дъжд, благодарение на който пониква толкова много временна зеленина. Но в един миг всичко изчезва: и облакът, и дъждът, и зеленината. А небето остава завинаги заедно с цялото многообразие от небесни светила. По същия начин Абсолютната Истина, сравнявана с небето, съществува вечно, а тленната илюзия се появява и изчезва като облак. Глупавите живи същества се стремят към ефимерния облак, а интелигентните хора - към вечното небе с цялото му многообразие.
"His form is everywhere: all-pervading in His Shiva-Shakti:
Chidambaram is everywhere, everywhere His dance:
As Shiva is all and omnipresent,
Everywhere is Shiva‘s gracious dance made manifest.
His five-fold dances are temporal and timeless.
His five-fold dances are His Five Activties.
By His grace He performs the five acts,
This is the sacred dance of Uma-Sahaya.
He dances with Water, Fire, Wind and Ether,
Thus our Lord dances ever in the court.
Visible to those who pass over Maya and Mahamaya (illusion and super-illusion)
Our Lord dances His eternal dance.
The form of the Shakti is all delight -
This united delight is Uma‘s body:
This form of Shakti arising in time
And uniting the twain is the dance.
His body is Akash, the dark cloud therein is Muyalaka,
The eight quarters are His eight arms,
The three lights are His three eyes,
Thus becoming, He dances in our body as the congregation."