вариш камъни? че за кво са ти? :unsure:
ми кво да ти кажа... то за това аз съм си виновна, щот му се вързах на акъла понеже като на моя половинка му вярвах безпрекословно и безусловно

... пустият му Нептун

беше далечната 1993 година - комунизма свършил, магазините празни, държавата ни на никъде, а другите европейски държави бяха като райски кътчета. та отиваме в Германия - той да бачка, а аз свят да видя за 1 месец. един ден отиваме да пазарим за храна. взимаме от супера 1 малко чувалче с картофи и вечерта се хващам да варя картофи за салата. изсипвам десетина картофа в мивката да ги измия първо и вътре между тях един камък ама досущ като картоф.
и му викам: абе нашия, тия големи мошеници. виж минали са ни с един картоф и са ни дали камък!
а той: ама, че си глупава! това са специални камъни - слагат ги във всеки чувал по един. като го сложиш в тенджерата при картофите и те се сваряват два пъти по-бързо!
и аз патката се вързах. до тогава другия свят не бях го виждала. като стъпих на германска земя сума ти и неща видях за сефте през живота си и дори и тая дивотия на говедото ми се стори разумна :rolleyes: ся ако съм на тоа акъл сигурно щях да го халосам с камъка по тиквата, ама тогава бях на 19 и половина години и му се вързах

та така - хем не мога да готвя и не зная как става, хем варя камъка и си мисля, че ми върши работа

след около 3 седмици нашия вижда камъка на мивката и ме пита какъв е този камък и аз му обяснявам какво ми е казал преди... само като му видях мутрата и го подгоних да го убивам... квартирата ни беше до една бензиностанция и чак навън го гоних да хвана, а оня хем бяга, хем сълзи му текат от смях от очите...
после си го върнах, ама след толкова години дори и не помня как му отмъстих заради тоя камък... :57: