Преди години, когато едва започвах да се занимавам с астрология, четох в една книга ("Митична астрология" на Ариел Гутман и Кенет Джонсън) за Юпитер и позицията му в Телец. Авторите го бяха нарекли "докосване на Мидас". Правеше се алегория, че всичко, докоснато от него, се превръща в злато.
Както споменах, при мен Юпитер е в много специфична позиция в хороскопа - води се без мажорни аспекти и стои някак отделено от останалите планети, явява се синглетон по стихия. При това се намира в дома на партньорството.
И истината е, че повечето ми партньори, след като са били с мен известно време, впоследствие преуспяват или животът им тръгва в друга, по-добра посока, сякаш са били докоснати от Мидас.
В трите ми най-запомнящи се връзки се случи така, бившия прави изключение - все още не е преуспял, но успях да го измъкна от лошата компания, в която бе попаднал, и начина на живот, който водеше с тях. Той е човек, който извънредно силно се влияе от приятелите си. Малко преди да ни започнат отношенията беше обсебен от идеята за "лесния" живот. Най-добрият му приятел го измами, предложи му да изтеглят кредит уж за някакъв дребен, но печеливш според тях бизнес, а впоследствие парите бяха издухани по дискотеки и алкохолни фиести, като по-голямата част бе "усвоена" от приятеля му, а кредитът бе взет на името на баща му /на бившия/. И естествено баща му го изплащаше. :lol: Няма да изброявам всички подробности, но имаше доста...
За четирите години, докато бяхме заедно, успя да се промени без да упражнявам върху него какъвто и да било натиск. Стана студент, изкара си висшето, дипломира се. Междувременно и работеше. В момента е дизайнер и е доста по-различен човек от това, което беше в началото. А може би просто е от възрастта, не знам...