Да,и аз дълго мислех по въпроса и не спирам да мисля,защото това ме вълнува доста сега.
Той от самото начало знае,че съм семейна.Първата вечер даже сам ме разпитваше,за семейството ми.
Истината е,че понеже той през цялото време ме държеше в напрежение,аз изпитвах силна нужда от яснота и това ме правеше упорита...доста упорита.
Но когато,го помолих,да прояви поне малко човечност и да ми каже,защо прави всичко това,той ми се обади,което силно ценя и ми каза ,как седят при него нещата.
Че не желаел нищо,че имал много работа и проблеми,че съм му приятна, и да,някой път може да пием кафе.Или пък друг път ако реши,може да ми се обажда по 10 пъти на ден...просто ей така да си говорим.
Но аз най-накрая му казах истината,че мислех,че можем да бъдем любовници.
А той ми отговори: Ооо не, не можем да бъдем.
И така приключи разговора.
Аз много се разтроих,даже си поплаках и може и той да го е усетил.