Вярвам, защото ако не е така целия живот губи смисъл. Когато бях малко дете 4-5 годишна имам спомен, който си мислех тогава че това ми се е случвало - Возя се с майка ми в двуетажен автобус в Лондон, цветът му беше син. Както и че съм летяла със самолет, като дете, преди да тръгна на училище, толкова ясен спомен, даже убеждавах децата че съм го преживяла. Детска му работа

. Години след това когато вече повечето домакинства се сдобиха с телевизори, цветните и когато западното кино навлезе в телевизионните предавания - тогава забелязах в някакъв филм същия този двуетажен автобус - Лондон има такъв транспорт, но цветът му беше червен и вътрешно реагирах "ха ей на такова съм се возила, ама как ще съм се возила, като никога не съм била там."

. Винаги се бъзикам с приятелките ми за това, че сигурно в минал живот съм живяла там, за това толкова лесно усвоявам английския без да си напрягам мозъчните клетки

. А дълбоко като вътрешно знание си имам, че някога съм била оризарка, просто се виждам като селянка забола краката в оризище някъде в далечния Изток. А сънищата ми са много абстрактни, рядко сънувам ясни сънища, свързани с действителността и с близки хора. Някои от сънищата ми са изпълнени с агресия - убивам или мен гонят да убият. А вода, най-често сънувам вода - язовири, езера, басейни, водопади, реки, морета. Газя, плувам сред водорасли, сред искряща сияйна вода, потъвам, спасявам.....единственото, което ми идва на ум е че или съм се удавила в някой от предишните си животи или в настоящия си ще се удавя.