Значи на запад го разделят условно по един начин, а на изток - по друг. :unsure:
Съвсем се обърках...
Кашата е голяма, поне за това спор няма
За наше улеснение, неко първо направим едно разграничение (вижда се и на картинката по-горе):
1. Реалните астрономически съзвездия се образуват от "скупчване" на
звезди с различна звездна величина и респ. яркост.
По-ярките неподвижни звезди, например, са: Регул, Сириус, Алдебаран, Антарес, Спика, Белатрикс, Бетелгейзе и т.н.
2. Условно Зодиакът се разделя на 12 знака по 30 градуса всеки и Слънцето преминава през всеки от тях в проекция върху еклиптиката (дано се изразявам правилно). Началото на астрономическите сезони се определя от преминаването на Слънцето през кардиналните точки - пролетното и есенното равноденствие, зимното и лятното слънцестоене.
3. В индийската астрология съществува понятие "прецесия на равноденствията", т.е. след отчитане на прецесията (наклона на земната ос) кардиналните точки се изместват "назад" със средно 23-24 градуса (прецесията сега). По същия начин Слънцето - в проекция върху еклиптиката - преминава през дадено зодиакално съзвездие в рамките на определен времеви интервал, придружено с "изгряване" на някоя от неподвижните звезди, с които съвпадат кардиналните точки. Например, при древните египтяни има т.нар. Сотически цикъл - свързва се с неподвижната звезда Сириус (Сотис) и изгрева й.
"Египтяните забелязали, че лятното слънцестояне настъпвало с първия предутринен изгрев на най-ярката звезда на небето – Сириус, Сотис, както я наричали те. Забелязали, че тези изгреви съвпадали с разливите на Нил, от което зависела реколтата от зърнени растения.
Египтяните определили продължителността на тропическата година по първата поява на Сириус и вместили в слънчевата година от 365 дена 12 месеца – всеки с по 30 дена. 5-те дена до 365 добавяли в края на годината и се чевствали като дни на раждането на боговете, произлезли от съюза на небето и земята – Нут и Хеба. Египтяните имат 3 годишни сезона, свързани със селскостопанската им дейност, всеки съдържащ 4 месеца – време на разлив на Нил, време на сеитба и събиране на реколтата.
Всеки месец се делял на 3 големи седмици по 10 дена и 6 малки седмици – по 5 дена.
Египетските жреци много добре знаели, че календарната им година от 365 дена се разминава с по-дългата тропическа година, но в продължение на няколко столетия не предприели реформа, за да не объркат празниците на боговете. Дори фараоните, възкачващи се на престола, давали клетва, че няма да променят календарната система. Това не пречело да се въвеждат ери, според властването на отделните фараони."
цитат от тукВпоследствие поради наклона на земната ос, т.е. въпросната прецесия кардиналните точки на равноденствие и слънцестоене се изместват, като за ориентир, референтна точка се вземат други звезди. Така го разбирам, макар че колкото повече разсъждавам, толкова повече се обърквам. Дано не ви объркам и вас, тъй като не се отличавам с кой знае колко забележителни познания по астрономия...