Дотук оставам с впечатление, че при съвпад на прогр. Луна с натална планета усещането е най-интензивно, независимо как и в какво се изразява. В рамките на действието на аспекта като че ли се пренасяш и потапяш в света на планетата, която Луната докосва...
Много точно казано, Лили! Направо потънах в света на подсъзнанието, на суровите емоции и чувства, когато пр. Луна ми аспектира Плутон преди 1-2 седмици (при сходящия аспект). Усещането е за загуба на контрол от съзнанието върху подсъзнанието, издигане на страховете над границата на подсъзнанието, виждаш неща, които си отхвърлял и не си искал да видиш, и то виждаш в черни и мрачни краски, липса на оптимизъм, раздразнение. Много неприятно усещане беше. Усещането е за преобръщане на целия ти свят с хастара навънка, страх пред неизвестността и страх да погледнеш хората в очите...понеже си мислиш, че си прозрачен, че твоите безпокойства не могат да останат скрити, а ти не искаш да товариш другите със собствените си преживявания и неволно се дистанцираш и другите усещат това. В такъв момевти дори не можеш да вербализираш правилно емоциите си. Предпочиташ да оставиш птози период да се изниже,ако може да премине от само себе си. За това усещане обвиних Лилит в началото, защото тя прави възврат в картата ми. Но Лилит ще направи възврат около 15 пъти през тази година и би трябвало да се чувствачм така вески път....Но истината е, че когато премина съвпада на пр. Луна с натален Плутон (на 1 минута разходящ), аз изпитах такъв ДУШЕВЕН ПОКОЙ, такава вътрешна хармония, че това веднага се предаде на хората около мен. Приятелката ми каза, че съм и въздействала много успокояващо и хармонизиращо.