Нали владееш магията на осъзнатото намерение, бе Кайли!?
Владея я ами.

Сега с шефа днес се разминаваме като намусени облаци, докато той беше за час два в офиса. Уж си говорим, ма на мен ми е паднало настроението и не мога да се съсредоточа нищо да върша. Ама що ви пиша.
Нали вчера целия скандал почна от това, че мацката беше закъсняла с 10 минути сабахлем, нямахме уговорки, нямаме срещи, за 10 минути съм сигурна, че кьорав клиент не е потропал на вратата на офиса в тая суша. Ма въпросът бил принципен.
И снощи се скарахме и заради шофьора му, който шефът твърди, че бил много кадърен, нищо че без висше, затова го толерира, щото може да свърши целата работа, де вършиме ние и т.н. Щото аз през деня отворих уста и за заплащането на моите хора, на неговия човек и всякакви такива.
Та тая сутрин шофьрчето, впрочем много свестно момче, трябвало в 6,30 да ходи да взима един чужденец от апартамент и да му прави трансфер до летището. Ама момчето закъсняло с 10 минутиии....и аз като доде шефа, подочух, че нещо говорят иззад вратата и момчето му вика, че закъсняло с 10 минути, а шефът му вика, че кво толкова, ма повече не разбрах.
Ама след час два ми се обажда организаторът там на мероприятието, заради което е идвал въпросният чужденец и ме почва - бил сутринта изпуснат трансфера, човекът си хванал такси до летището, ключовете оставил на гише на летището, бил бесен, много неудобно било и т.н. Викам оппа.
Затварям телефона и тръч при шефа, викам бе той твоя човек сутринта не карал до летището чужденеца, оня фащал такси, опищял орталъка и държавата. Шефа вика, е че ко толкоз, закъснял 10 минути при тоя трафик и задръстване, нормално е.
И аз веднага захапвам със захапка на булдог - викам, да ама не, щото за същите 10 минути вчера на мен ми оряза 1-месечна заплата, без да има клиент тропащ на вратата. И ти обясних за задръстването, а ти крещя, че всеки да си прави сметката. Оня подскочи, щото усети, че съм го фанала на тясно.
Всъщност както си мисля, той е знаел за таксито още сабахлем, ама си е траел, щото знае, че няма да му простя, ако науча.
Та баш след снощното крещене за 10 минути отваряне на офис, тая сутрин неговият човек същите 10 минути, ама с чакащ го за летище клиент.
Честно казано, мед ми капна на сърцето, щото съм скорпи и отмъщението е много важно за мен.

Ама днес цял ден седя и си мисля, тоя верно леко не е в ред. И нямам намерение да седя и да работя все едно, че нищо не е станало, още 20 дена, за да ми каже, че все пак няма да ми даде заплата. А в това време да взема пък да му разработя проекта, който съм почнала, да го докарам докрая и той после само да си назначи човек за без пари, който да цъка по копчетата.
Щото то е важно някой да седне да го направи. Аз знам, че шефа има достатъчно акъл да си го направи сам, ама няма време. А освен него и мен друг няма кой да го направи.
Значи ако тръгна сега да го правя и му го направя, после наготово ще вземе някой само да работи по него.
ТА-пак стигам до вчерашния въпрос.
Кво да правя бе?

17,46 ч по моя часовник софийски.
И щото още си мисля, бе всъщност пет пари не давам какво ще стане в тая работа, бая ми е натоварена и с тоя луд отгоре ми идва в повечко, ще взема некой инфаркт да получа за нема и нищо.
Всъщност не ща работа, искам финанси. Щото искам да живея като човек през остатъка от живота си. Писна ми да ме правят на маймуна в тая загубена държава, ще взема да си намеря некой богат мъж и да мирясам.