:blink: A ti skypa, za6to iztri novata tema, az tykmo ti otgovarqh i v edin moment ne moga da go pratq.
А по въпроса за страха от бъдещето не съм съгласна с теб, кой може да каже какво ще стане утре или след миг? Но съм съгласна с теб за пътя...това е важното, да следваме желанията си, сърцето си или интуицията, но да не спираме. Знаеш ли вчера какво ми се случи, Марая, скоро не бях изпитвала чувството страх и дори сега ми е малко странно поведението което имах. Прибирах се от работа, тръгнах в пороен дъжд, от всички страни падаха гръмотевици, чистачките на колата работеха на максимум, спущах се от планината по черен път, покрай мен течаха реки от вода, кал и камъни, завай след завой, карах с 20км. Навсякъде около пътя бяха наспирали коли да чакат да отмине пороя, но аз не спрях, сърцето ми беше в гърлото, но се движех...Защото телефона ми се беше изключил и знаех, че ако не се прибера в часа когато обикновено се прибирам у дома дъщеря ми ще звъни да ме търси и ще се притесни като не и отговоря...Давам си сметка за лудостта ми снощи, но не исках да тревожа дъщеря ми...Та страхът от бъдещето не бива да съществува, бъдещето все още не е реалност, а е само една дума...