Само да ви светна(

),че съществуват личности,които са постигнали физическо безсмъртие чрез пълно проявление на божественото на всички планове на битието / което ще рече че придобиват и способността да трансформират тялото си в енергия и обратно /- в смисъл смъртта от гледна точка на божествено-духовният път е противоестествена (тази като резултат на стареенето на тялото),някои от пътищата (като Крия-Йога) изискват нейното преодоляване като минимален старт към разгръщането на съзнанието и потенциала.
В този контекст е интересно да се провери (трудната част е с разкриването на картите и особено на домовете) дали някои положения на планети във водните домове/като домове на края/,не определят именно потенциала на самообновлението и преодоляването на типичните граници на материята и времето

Има и хора с постижения далеч отвъд обикновеното по отношение на тяло/съзнание,ето един съвременен пример (макар че няма пряко отношение към смъртта/безсмъртието ):

Часа на раждане е неизвестен.Мястото е Bodhavad ,Индия.Приемам Нептун в казини,отколкото изгорен

" Хира Ратам Манек от Южна Индия вече осма година се храни само и единствено със слънчева светлина. Това не е сензационна шега, а изследван от НАСА феномен, в който светът, макар и бавно, започва да вярва. Тялото няма необходимост от нищо повече, доказа Хира Манек, с лесни практики всеки един от нас е възможно да премине на слънчеви лъчи. Представете си какъв чист и светещ свят ще заблести от хора, които взимат директно, всичко което им е необходимо направо от източника.
Ние живеем за сметка на вторичната слънчева енергия, която поемаме като се храним с растения и животни. Това, на което трябва да се научим е да поглъщаме тази енергия направо от слънцето. Индиецът Манек и сподвижниците му го правят от години и са живи и здрави и се чувстват отлично.
Светът знае за Манек не от вчера. Още докато живее в щат Керала той започва експериментите през 1992 г. През 1995 г. отива на поклонение в Хималаите и когато се завръща, престава да се храни. Жена му Вилма казва, че всяка вечер той гледа в слънцето без да мига по един час. Поетата енергия е единствената му храна. Понякога пие чай, кафе или някаква течност.
НАСА го кани, за да провери и изследва тази способност на тялото, заради възможността астронавтите да преминат на слънчева диета. При дълги космически полети храната е огромен проблем, докато водата може да се регенерира и използва постоянно.
Когато пристига в САЩ, научните екипи се убеждават, че индиецът наистина оцелява без храна. Изследванията се водят от д-р Патъл от Джеферсъновия университет. Резултатите доказват, че всички процеси в тялото на Манек са нормални.
Въпреки че не сме растения, които трансформират слънчевата енергия в храна, Манек доказа, че можем да го правим със същия резултат.
Манек е роден през 1937 г. и е инженер. Кариерата му е успешна. Но идва момента, в който му прекипява от ярема на експлоатацията, за да си изкарва хляба. През 1962 г. попада в ашрама на Шри Ауробиндо в Пондичери. Ученичка на Ауробиндо, продължаваща дейността му след неговата смърт му предава посланието: " Ти трябва да донесеш на земята слънчевата енергия, за да помогнеш на Висшия Разум да докосне всяко тяло". По-късно се среща с Учител, който го избира сред тълпата, за да му каже същото, което вече му е предала ученичката на Шри Ауробиндо.
Въпреки това Манек дълго не знае какво да прави. Той ходи бос по земята, стои на слънце и прави всичко, което би могло да помогне на намерението му. Неочаквано забелязва, че апетитът му видимо е изчезнал и че не се нуждае от храна, а енергията му се е повишила няколко пъти. Тогава идва откритието, че слънчевата енергия трябва да попадне в тялото. Как? През очите. Той започва стъпка по стъпка да приучава очите си да гледат право в слънцето.
Експериментът
Лекарите, към които се обръща за помощ са заинтересувани. Манек жертва година от живота си, когато започва да работи с научна група в Гуджарат. Решено е да гладува 365 дни, но експериментът продължава 411 дни. Това не е първото му гладуване. Вече го е правил за 211 дни, когато е загубил 41 кг от теглото си, но не губи мускулна маса. Сега, след гладуването от 411 дни, нивото на кръвната захар е в норма, както и всички останали физиологични показатели.
Неврологът д-р Судхир Шах, който ръководи уникалният експеримент следи постоянно Манек. Наблюдава го денонощно медицински екип, който не го оставя сам и за минута, денем и нощем. Манек е изолиран в отделно помещение, до което близките му нямат достъп.
Експериментът завършва на 14 февруари 2001 г. За изтеклото време Манек е пиел само гореща вода между 11 сутринта и 16 ч. следобед. На 401-я ден от гладуването си той изкачва планината Шатрунджа само за половин час.
Настъпва най-сложният за медиците момент - те трябва да намерят обяснение. Всичко това не се случва в Хималаите или в някой ашрам, а в съвременна клиника на голям град, пред очите на лекари, журналисти и учени.
Досега се смяташе, че при дълго гладуване тялото изчерпва първо карбохидратите, после в урината се появяват кетони. Протеинът се изгаря. Организмът изяжда всичките си запаси, но още преди това човек става мрачен и раздразнителен, нарушени са логиката и мисленето му. Всички жизнени параметри намаляват и след 8-10 седмици е заплашен животът на тялото. Манек опровергава това. Той е с добро самочувствие, интелектът му е съхранен, не изпада в депресия.
Какви са обясненията? Религиозната мотивация е важна, но физиологията не й се подчинява винаги. Манек не е генетично различен от другите. Изводът: очевидно той успява да се храни със слънчева енергия.
При хроничната адаптация към гладуване - 16-30 денонощия метаболизмът силно се забавя. Клетките получават само кислород и вода. Центровете на глада в мозъка са потиснати и активират центровете на ситостта. Човек се приспособява и може да извършва нормална дейност, изразходвайки 500-600 калории.
В случая Манек получаваната през очите слънчева енергия захранва и изхранва цялото тяло. Като ретланслатор служи епифизата - жлезата при "третото око". Нейната активация дирижира цялата ендокринна система. Чрез мелатонина тя регулира биоритмите, циклите на сън и бодърствуване, забавя стареенето. Епифизата намалява растенето на тялото и забавя метастазирането на някои тумори. Чрез серотонина тя участва и в психическата дейност и е пряко отговорна за екстрасензорните възприятия. Тази крехка жлеза е с обичайни размери 6 на 8 мм. Но когато сканират Манек неговата епифиза е с размери 8 на 11 мм. При този 66-годишен мъж тя е голяма колкото при 20 - годишните.
Размерът сам по себе си не говори за хиперфункция, тя се установява чрез нивата на мелатонина и серотонина, които при Манек са в норма.
Кожата също събира енергия. Акупунктурните точки са антени, които се активират чрез акупунктура и акупресура, чрез въздействието на слънцето. Приемат я пръстта, водата, растенията, животните. Когато ходите боси вие събирате в себе си от тази енергия. Тя се натрупва неясно къде, но има хипотези, че се складира в продълговатия мозък.
Д-р Судхир Шах казва в интервю: "Това, с което се сблъскваме в този момент засега не е стопроцентов научен факт, а само разработка на хипотеза. Ние предполагаме, че празният стомах е нещо, с което може да се свикне напълно." При адаптирането към глада се активира мозъчен участък, който е отговорен за парапсихологическите способности. Проявява се шесто чувство и организмът започва да се саморегулира. Нито хипоталамуса, нито хипофизата или продълговатия мозък претърпяват някакви промени. Глада не прави човек по-глупав, а го превръща в свободна творческа личност.
“Ние не използваме дори 10 процента от възможностите на мозъка си. Когато му обезпечим енергийна храна, нашите способности ще нараснат силно. Всъщност разширеното и просветлено съзнание означават 100 процентно използване на мозъка ни."
Манек казва, че той е достигнал интуитивно до това знание, което както повечето важни за нас тайни, е забравено.
Вече над 25 000 човека по света се хранят само със слънчева енергия. "