Това не е от аспекта Венера-Сатурн или поне не само.
== Това с професионалната концентрация вероятно ти е най-вече от ъгловия Сатурн.
Етапа е такъв и аз нямам проблем с концентрацията в една насока и мисля, че понякога е полезно да игнорираш нещо, за да вложиш цялата си енергия в друга сфера. Ако искаш максимални резултати трябва да има жертви.
И Венерата ти си казва думата в този ред на мисли
. При мен се търси пълна удовлетвореност, което изисква Сатурн/да положиш усилия за да постигнеш желаното/ и затова и личен живот/професионален са взаимосвързани - не може нито без едното, нито без другото и заради това мога да виня само и единствено Сатурн
. Трудно е да се бориш на два фронта, но си струва .
Не съм съгласна. Пълна удовлетвореност не може да има в две сфери едновременно. Ако за определен период едното остане на заден план, а се концентрираш върху другото - да, би могло. Ще ти дам реален и безкрайно прозаичен пример, който освен на мен вероятно се случва на доста хора.
През седмицата понякога оставам в офиса и до 10-11 вечерта, ако работя по нещо важно и е спешно. И на следващия ден в 10 сутринта имам работна среща, за която трябва да съм концентрирана, да мога да мисля и да реагирам бързо, да говоря подредено и събрано - да съм нащрек, да съм в пълна кондиция и да изглеждам най-малкото лицеприятно за околните. Е, смяташ ли, че ако след работа обиколя баровете, или си позволя да вечерям до късно с приятели, или изобщо да изляза където и да било, ще съм в състояние да си свърша работата качествено, по най-добрия начин? И при положение, че през целия ден ми се налага да говоря и да срещам различни хора и в работата си съм свръхсоциална намирам за напълно нормално вечер да имам желание да остана насаме със себе си и с мислите си. Приятно ми е да си помълча, дори си изключвам телефона, когато съм вкъщи и не ми се говори макар да съм в отлично настроение. А определено аз не съм някакъв изолиран пример, имам десетки познати с подобен режим. Личен живот имам през почивните дни и на празници, но дори тогава може да се наложи да работя.
Нещото, което най-много ме учуди обаче е пълната удовлетвореност, за която говориш. Огромна част от хората се чувстват напълно удовлетворени, когато печелят прилично, имат добър стандарт на живот и са самостоятелни в работата си. В България да имаш баничарница и две продавачки е равно на фурор. Пък ако продаваш дрехи и пластмасови боклуци купени от китайските сайтове си завършен бизнесмен. Без да те подценявам, но изхождайки от мнението ти, ми се струва, че и за теб пълната удовлетвореност се намира някъде между собствения магазин или фирма, която едва прави годишен оборот от стотина хиляди - в очите на мнозинството това си е състояние.
За мен пълната удовлетвореност съвсем не е свързана с материалната страна на нещата. Пълната удовлетвореност се равнява на безгранично глобално влияние. Парите са само следствие и инструмент. Не знам дали ще ми се получи в този живот, но поне ми стиска да го искам и да правя всичко, за да го осъществя.
С цяяяяяялото това изложение исках да кажа нещо много простичко - когато не искаш достатъчно, е лесно да постигнеш всичко. И то не само в една, две, три, а и в десет различни сфери. Виж, когато искаш всичко е по-сложно.