Изключителното себереализиране не изисква работа, но изисква отдаденост. Ван Гог не е работил по таланта си, но е бил обсебен от рисуването, както Моцарт е бил обсебен от музиката си, Ротшилд от алчността си, а Достоевски от психологията. И пак стигаме до насочването на енергия, до нейното канализиране в една посока, което води до големите резултати.
Не твърдя, че нещата стават с много работа, стават с талант и тотално отдаване.
П.П. Сетих се за най-точната формулировка на това, което мисля: с каквото и да се занимаваш, за да си истински добър в него, трябва да го правиш със страст, да гориш в това, което вършиш, да има трескавост. А тогава забравяш къде си, колко е часа, кога ти е срещата с Пешо и кога ти е часът при зъболекаря. Когато ми дойде добра идея изведнъж в главата ми нахлуват разни мисли и виждам как ще се получат нещата и информацията тече страшно бързо - на принципа на асоциациите една идея ме подсеща за друга и т.н. Тогава започвам да работя и мога да не спирам с часове, не усещам никаква умора и колкото повече напредвам, толкова повече заряд ми идва - все едно съм открила перпетуум мобиле само че с ускорител. И когато човек има такива моменти, извън тях не съществува нищо друго.