Аз мисля, че Адът е тук на Земята. Докато сме живи, ние чувстваме. След смъртта няма чувства и емоции. Това е доказано при изследването на хора, преживели клинична смърт. Всеки от тях твърди, че е намерил невероятен душевен покой и че там, горе цари чистия разум. Ако човеците знаеха, т.е. ако бяха сигурни, че там, горе няма болка, няма емоции, а само покой, ще искат да отидат по-бързо там. Затова и самоубийството е най-големия грях. Затова и не ни е дадено да знаеме какво има там отвъд земния живот. Аз мисля, че няма ад. По-висшите души се "изстрелват" към по-високите астрални слоеве, те са по-близо до "пръвоизточника" и затова и по-малка е вероятността да се върнат обратно. Те по-рядко се прераждат. По-нисшите души се издигат до по-ниските астрални слоеве - те са здраво свързани със земните неща и затова и по-бързо се връщат обратно за следващото си прераждане.
Зекария Сичин в книгата си "Дванадесетата планета" се опитва да даде обяснение на теорията за създаването на човека в резултата на биологичен експеримент.
Става ясно, че древните са знаели за съществуването на Дванадесетата планета - Нибиру. Нейната орбита, според тях е равна на 3600 земни години. Следователно на Нибиру времето се измерва по различен начин. Една година е равна на 3600 земни години. Смята се, че на Нибиру има високоразвита цивилизация, която е посещавала Земята неколкократно. Това се е случвало веднъж на 3600 години, когато планетата се намира в най-голяма близост до Земята. Обритата и минава между Марс и Юпитер, там където се намира т.нар. астероиден пояс. От това разстояние "боговете" се спускали с космически кораби. Древните ги наричали Нефилими, Орлите или крилатите богове. Според шумерите, те са колонизирали земята в търсене на полезни изкопаеми. (В Южна Африка съвременните учени са открили металодобивни мини, които датират от преди 100 000 г. пр. Хр. от времето на каменовъглената епоха). Сред боговете, явно е имало йерархия, понеже обикновените се наричали анунаки и точно те е трябвало да се трудят в рудниците, преди появата на човека. Според епоса: „Когато боговете като хора се трудеха", анунаките се разбунтували, поради тежките условия на труд. Богът на "Долния свят" (нашата планета) решил проблема по следния начин. Той предложил на Бога на небето (неговия Баща-господаря на дванадесетата планета) да заповяда на главната "акушерка" (Богинята Майка) да създаде живо същество, което да работи в рудниците. Така бил създаден човека. Това е в подкрепа на теорията, че ние сме продукт на генетичен експеримент. "Господарката, която дарява живот" поела задачата, взела клетка от женска маймуна- Homo erectus (изправения човек) и я заплодила с клетки от мъжки индивид от своя вид. Затова и в библията се твърди, че "Бог е създал човека по свой образ и подобие". Женското начало идва от земята, а мъжкото - от небето. Разбира се имало е много неуспешни експерименти - шумерските текстове разказват за множество уродливи хора, които населявали земята по това време. В древногръцките митове и легенди вероятно има и известна доза истина. Например, Циклопите, които били синове на Уран (Небето) и на Гея (Земята), представлявали огромни чудовища с едно око в средата на челото. Били груби и недодялани същества, но сръчни ковачи. Ole
Както показват някои шумерски изображения, някога примитивния човек е слугувал на боговете гол. Той бил гол и когато им поднасял храна и напитки, и когато се трудел на нивата. Явно боговете не правели разлика между примитивния човек и обикновеното животно.
Според Библията, човеците нямали право да посягат към дървото на познанието, под заплахата от смъртно наказание:
"След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази. И заповяда на човека: от всяко дърво в градината да ядеш, а от дървото за познаване на добро и зло да не ядеш. В който ден вкусиш от него, без друго ще умреш". Забраненият плод, според Сичин, не е нищо друго, освен "правото да се съвокупляват човеците помежду си". Думата "Познание" може да се тълкува и като "съвокупление" : "И Адам позна Ева, жена си и тя зачена, и роди Каина ". Тази забрана е била един от начините боговете да контролират числеността на човешката популация. Когато разбират, че човеците се размножават помежду си, боговете се разгневяват: "Ето Адам стана като един от нас да познава добро и зло - и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та като вкуси, да заживее вечно. тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина."
"А на жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна, с болка ще раждаш децата си, и към мъжа си ще тегнеш".
Но това бил най-малкия проблем на божеството. Генетичната чистота на самите богове била също застрашена: "Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери, тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са съвместими и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше"[/i].
"И рече Господ Бог: няма моят Дух да бъде вечно занемаряван от тия човеци, защото са плът..." И боговете решават да изтребят човечеството от лицето на Земята. Те са знаели за предстоящ потоп на Земята и са смятали да се евакуират, изоставяйки своето създание-човекът. Те се заклели помежду си да пазят строго тази тайна от човечеството. Но и между боговете е имало междуособни войни - двама братя, спорели помежду си за това кой е истинския наследник на върховния Бог Ану. Единият от тях е бил първородния (Еа/Енки), но той бил роден от наложница. Именно той издава тайната на човечеството като съветва своя избраник (собствения си слуга) да си построи ковчег, с който е трябвало да спаси живота на земята, докато водите се отдръпнат. .,.,., Този древен герой се нарича Унтапищим (Ной), а шумерския епос : "Епосът на Гилгамеш".
От древните шумерски източници става ясно, че някои избрани човеци са били "отвличани" там горе и никога не се завръщали обратно. Мисля, че и в Библията има описан подобен случай. Може би това са имали предвид, когато са говорели за "вечен живот". На Нибуру времето тече по по-различен начин и 1 година на Нибуру е равна на 3600 земни години. А Адът е измислен, за да се държат човеците в подчинение.
Книгата е интересна, но е много тежка за четене и асимилиране. Аз обаче съм склонна да мисля, че наистина сме плод на генетичен експеримент, тъй като все още не е открито липсващото звено между маймwната и човека.