В последно време се мъча да си дам отговор на въпроса ;
-Защо, след като всяко зло е с участието на Сатаната ,който ни е подлъгал, ада е пълен с огньове за онези ,които му "служат " вярно  
Това от своя страна не прави ли Сатаната служител на Бог ,който води наказателния отряд за тези ,които са се отрекли от божиите слова и напътствия.
Каква е логиката Сатаната да наказва своите последователи
Интересно ми е ,че както в християнството ,така и при мюсюлманите и при будистите ада е описан по един и същи начин с огън ,но единствено при будистите ми се вижда по -нормално . При тях влизането в ада е за определен период от време и отново се прераждаш ,а ако пак сгафиш пак в пъклото и така докато не научиш уроците ,които ще те доведат до нирвана.
Интересно ми е да прочета и други виждания по въпроса ,защото всичките ми приятели твърдят ,че имам някаква собсвена логика ,която на тях им е непонятна

Каква е логиката Сатаната да наказва своите последователи

Оу! Страхотно си го казал! Много си прав.

Представата за наказание е само от наша гледна точка. Като темата за кучето като приятел на човека.
Просто това е изградена представа заради описанията не само на Откровение на апостол Йоан, а въобще от апокрифните издания от неговите съвременници относно темата за края на света.

Сатаната като наказва последователите си, доказва на Бог, че те са знаели, че ще страдат и въпреки това се предпочели изкушенията и това е неговото тържество, защото Бог ще е загубил спасени души. Да се спасят душите е цел на Бог, а Сатаната няма за цел да вкарва повече души в пъкъла, така че всяка е добре дошла. И не му е необходимо да полага специални усилия, защото те по обясними причини те са повече от спасените. А може и Бог няма за цел да спаси всички. Това със заповедите си истински кастинг. Кой може да отговори на всичките изисквания/заповеди, които се поставят?! Важното е, че е поставил критерий!

Може да прозвучи странно ,че точно аз ще го кажа ,но колкото повече се опитвам да разбера Библията ,толкова повече се получава една голяма каша
От една страна Бог обича своите чеда ,но поставя условия за своята обич,а от друга Сатаната ни "дава"  благинки ,които решаваме че са ни нужни ,а после ни наказва ,че сме ги получили.
Луда работа

Стилът на Билбията е много архаичен и не трябва да го абсолютизираме. В края на крайщата кои книги от Библията са били канонизирани е човешко решение. Гледам на нея като на един много добър пътеводител. Преди 2000 години хората са разбирали само от възнаграждение и наказание. Светът им е бил много семпъл. Друг въпрос е това, че до крайния „потребител” на Билибията стигат тълкуванията на междинни лица. Нямам предвид само свещениците. Ние като я четем в много отношения не я разбираме точно заради двусмислиците. А живота е точно това – двусмислица. Хем си богат, а не си щастлив, хем имаш любов, а си беден. Мисля, че основната мисъл за това, че човек не трябва да гради щастието си върху  материалните неща е това, че трябва да се научим да даваме, да връщаме добрият жест, да не прилепваме към материалното.

Аз не се опитвам да разбера Бог – защо ни лишава от хората,които обичаме, защо добрите хора страдат. Мисля, че тук на земяята е нещо като пъкъл. Може пък и да е това, на което католиците казват чистилище – междинната станция преди ада и рая./поправи ме ако греша. Не претендирам, че е точно така/.

В една друга тема, май беше в този форум, съм си казала мнението за целта на нашето съществуване на тази земя и за сега не е имало нещо, което да ме наведе на някакво друго заключение.

Темата ми хареса. 

Док, пише ли в Библията или някъде другаде, че Сатаната лично наказва последователите си? Аз това го разбирам по следния начин, например много искаме някоя от благинките, които се предлагат от Сатаната, после по някакъв начин се сдобиваме с нея, но радостта ни е кратка. Осъзнаваме, че не е това нещото, което ни прави щастливи. Всъщност "наказателния отряд" сме си самите ние.

Подкрепям Аурора, че изказът в Библията е остарял, смисълът-многократно променян, и не можем да го разбираме буквално.

То в самата Библия образът на Сатаната не е много ясен. Писано за него и за огненото езеро има в Откровение на свети Иоана.

Док, пише ли в Библията или някъде другаде, че Сатаната лично наказва последователите си?

Точно такова писание не съм срещал , а по-скоро пише ,че и той като последователите си е хвърлен да се мъчи в огненото езеро.
Интересно ми е ,че звяра е хванат и отново пуснат след хиляда години за да изкуши народите ,а след това Бог праща огън и отново биват затворени в да се мъчат в езерото от огън и жупел.
В Откровение гл.19 : 20  ,21  и в глава 20 е обрисувана представата за ада ,но и Сатаната е намърдан да се мъчи в него.

Здравейте
Ще се опитам да споделя мнението си (доколкото мога).За мен лично "Ада" е,когато съм нещастен,озлобен,егоист,лъжец,заядлив и т.н, всичко това ме кара да се пържа отвътре ,и в този смисал мога донякъде да приема че се превръщам в "сатана" за самия себе си,сам си паля и огъня,сам си влизам в него и горя (няма на кой да се сърдя).И в един момент просто спрях да се "паля" ,спрях да внасям материал за горене,има все още доста сажди за изчистване,но поне огън няма .За мен "ада" и "рая" са,отношениетоми към мен самия и хората като цяло,но и тук идва най-трудната част според мен.Да имаме такива взаимотношения,че никои да не се сеща за ад.А за буквалното приемане за Сатаната и Ада и аз мисля ,че това са стари разбирания,когато се е изисквало нещата да са абсолютизират,за да се разберат от по голяма маса хора.

Аз мисля, че Адът е тук на Земята. Докато сме живи, ние чувстваме. След смъртта няма чувства и емоции. Това е доказано при изследването на хора, преживели клинична смърт. Всеки от тях твърди, че е намерил невероятен душевен покой и че там, горе цари чистия разум. Ако човеците знаеха, т.е. ако бяха сигурни, че там, горе няма болка, няма емоции, а само покой, ще искат да отидат по-бързо там. Затова и самоубийството е най-големия грях. Затова и не ни е дадено да знаеме какво има там отвъд земния живот. Аз мисля, че няма ад. По-висшите души се "изстрелват" към по-високите астрални слоеве, те са по-близо до "пръвоизточника" и затова и по-малка е вероятността да се върнат обратно. Те по-рядко се прераждат. По-нисшите души се издигат до по-ниските астрални слоеве - те са здраво свързани със земните неща и затова и по-бързо се връщат обратно за следващото си прераждане.

Зекария Сичин в книгата си "Дванадесетата планета" се опитва да даде обяснение на теорията за създаването на човека в резултата на биологичен експеримент.

Става ясно, че древните са знаели за съществуването на Дванадесетата планета - Нибиру. Нейната орбита, според тях е равна на 3600 земни години. Следователно на Нибиру времето се измерва по различен начин. Една година е равна на 3600 земни години. Смята се, че на Нибиру има високоразвита цивилизация, която е посещавала Земята неколкократно. Това се е случвало веднъж на 3600 години, когато планетата се намира в най-голяма близост до Земята. Обритата и минава между Марс и Юпитер, там където се намира т.нар. астероиден пояс. От това разстояние "боговете" се спускали с космически кораби. Древните ги наричали Нефилими, Орлите или крилатите богове. Според шумерите, те са колонизирали земята в търсене на полезни изкопаеми. (В Южна Африка съвременните учени са открили металодобивни мини, които датират от преди 100 000 г. пр. Хр. от времето на каменовъглената епоха). Сред боговете, явно е имало йерархия, понеже обикновените се наричали анунаки и точно те е трябвало да се трудят в рудниците, преди появата на човека. Според епоса: „Когато боговете като хора се трудеха", анунаките се разбунтували, поради тежките условия на труд. Богът на "Долния свят" (нашата планета) решил проблема по следния начин. Той предложил на Бога на небето (неговия Баща-господаря на дванадесетата планета) да заповяда на главната "акушерка" (Богинята Майка) да създаде живо същество, което да работи в рудниците. Така бил създаден човека. Това е в подкрепа на теорията, че ние сме продукт на генетичен експеримент. "Господарката, която дарява живот" поела задачата, взела клетка от женска маймуна- Homo erectus (изправения човек) и я заплодила с клетки от мъжки индивид от своя вид. Затова и в библията се твърди, че "Бог е създал човека по свой образ и подобие". Женското начало идва от земята, а мъжкото - от небето. Разбира се имало е много неуспешни експерименти - шумерските текстове разказват за множество уродливи хора, които населявали земята по това време. В древногръцките митове и легенди вероятно има и известна доза истина. Например, Циклопите, които били синове на Уран (Небето) и на Гея (Земята), представлявали огромни чудовища с едно око в средата на челото. Били груби и недодялани същества, но сръчни ковачи. Ole

Както показват някои шумерски изображения, някога примитивния човек е слугувал на боговете гол. Той бил гол и когато им поднасял храна и напитки, и когато се трудел на нивата. Явно боговете не правели разлика между примитивния човек и обикновеното животно.

Според Библията, човеците нямали право да посягат към дървото на познанието, под заплахата от смъртно наказание:

"След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази. И заповяда на човека: от всяко дърво в градината да ядеш, а от дървото за познаване на добро и зло да не ядеш. В който ден вкусиш от него, без друго ще умреш". Забраненият плод, според Сичин, не е нищо друго, освен "правото да се съвокупляват човеците помежду си". Думата "Познание" може да се тълкува и като "съвокупление" : "И Адам позна Ева, жена си и тя зачена, и роди Каина ". Тази забрана е била един от начините боговете да контролират числеността на човешката популация. Когато разбират, че човеците се размножават помежду си, боговете се разгневяват: "Ето Адам стана като един от нас да познава добро и зло - и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та като вкуси, да заживее вечно. тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина."

"А на жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна, с болка ще раждаш децата си, и към мъжа си ще тегнеш".

Но това бил най-малкия проблем на божеството. Генетичната чистота на самите богове била също застрашена: "Когато човеците взеха да се умножават на земята и им се родиха дъщери, тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са съвместими и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше"[/i].

"И рече Господ Бог: няма моят Дух да бъде вечно занемаряван от тия човеци, защото са плът..." И боговете решават да изтребят човечеството от лицето на Земята. Те са знаели за предстоящ потоп на Земята и са смятали да се евакуират, изоставяйки своето създание-човекът. Те се заклели помежду си да пазят строго тази тайна от човечеството. Но и между боговете е имало междуособни войни - двама братя, спорели помежду си за това кой е истинския наследник на върховния Бог Ану. Единият от тях е бил първородния (Еа/Енки), но той бил роден от наложница. Именно той издава тайната на човечеството като съветва своя избраник (собствения си слуга) да си построи ковчег, с който е трябвало да спаси живота на земята, докато водите се отдръпнат. .,.,., Този древен герой се нарича Унтапищим (Ной), а шумерския епос : "Епосът на Гилгамеш".

От древните шумерски източници става ясно, че някои избрани човеци са били "отвличани" там горе и никога не се завръщали обратно. Мисля, че и в Библията има описан подобен случай. Може би това са имали предвид, когато са говорели за "вечен живот". На Нибуру времето тече по по-различен начин и 1 година на Нибуру е равна на 3600 земни години. А Адът е измислен, за да се държат човеците в подчинение.

Книгата е интересна, но е много тежка за четене и асимилиране. Аз обаче съм склонна да мисля, че наистина сме плод на генетичен експеримент, тъй като все още не е открито липсващото звено между маймwната и човека.

"Аз мисля, че Адът е тук на Земята. Докато сме живи, ние чувстваме. След смъртта няма чувства и емоции. Това е доказано при изследването на хора, преживели клинична смърт. Всеки от тях твърди, че е намерил невероятен душевен покой и че там, горе цари чистия разум"



   Преди някалко седмици гледах разкази на доста хора, изпитали такива преживявания(близки до смъртта състояния) и се оказа че някои хора описват не само невероятен душевен покой, но горящ пъкъл, адска жега , пълно отчаяние(сравнявяха го с "Ад" от Данте - "надежда тука всяка оставете"), разни черни смукащи пространства и т.н. Така че да не бърэаме да напускаме това място пожелание. Иначе се съмнявам, че всеки отива на място дето пеят птички, има зелена тревица и безгранична любов. Хора като Хитлер, Сталин и куп други?
  По темата - и аз така като Зъболекар се оплитам. Мисля че има дълбока символика в повечето писания.

Попадна ми интересна книга по темата: "Живот след смъртта"

http://www.pravoslavieto.com/books/zhivot_sled_smurtta_ep_Mileant.htm

Ами аз го тълкувам по по-различен начин.
С отказът на Бог (на свети Петър по-точно) да те пусне в Рая, той индиректно те праща в Ада. Решението не е взето от Сатаната, а от Бог.
Защо Сатаната мъчи своите последователи вместо да ги възнагради? Така би било справедливо...но "справедливо" и Сатана могат ли да бъдат поставени едно до друго в изречение?
Когато си бил изкушен и си извършил нещо лошо, може би си бил подведен или просто в теб е говорило злото (каквото и да означава то), но едва ли очакваш да бъдеш възнаграден от Сатаната, очакваш да бъдеш наказан от Бог. Казано по-грубо...Сатаната вече те е подмамил, изкушил, белязал е душата ти и сега може да се гаври с нея и да прояви своите садистични наклонности. И наказанието от Бог ще се прояви именно чрез  Дявола... Освен ако не се разкаеш за делата си . 

Защо Сатаната мъчи своите последователи вместо да ги възнагради? Така би било справедливо...но "справедливо" и Сатана могат ли да бъдат поставени едно до друго в изречение?

Добре казано. Сатаната всъщност мрази и презира хората, понеже хората произхождат от Бога.

Цитат на: Aisha в Ноември 21, 2008, 09:42:52 pm

Защо Сатаната мъчи своите последователи вместо да ги възнагради? Така би било справедливо...но "справедливо" и Сатана могат ли да бъдат поставени едно до друго в изречение?

Добре казано. Сатаната всъщност мрази и презира хората, понеже хората произхождат от Бога.

Не знам честно казано дали мрази хората.
Той ги използва като средство за разпространение на злото по земята. По-скоро ги подценява именно защото са Божие творение, творение на доброто. А според Дявола доброто няма шанс, когато се изправи срещу злото, срещу неговата сила, защото същност колкото и да е добър един човек, той все пак  може да бъде подмамен, изкушен. Защото това е заложено в човешката природа...според Сатаната. Сещам се за Фауст и за  Мефистофел - та той още в началото изрази мнение, че ще успее да "пречупи" Фауст ако мога така да се изразя, да го изкуши.
Та не мисля, че става дума за омраза от страна на Сатаната към хората, а по-скоро за подценяване, омаловажаване...

 

Защо всеки от нас говори за Сатаната като за някаква личност и в трето лице и никой не смее да допусне, че във всеки от нас съществува частица от злото. Бог ни е създал такива. Да недоволстваме от това, че светът е несправедливо устроен означава да виним Бог, че е създал човека несъвършен. В това си има своя закономерен смисъл и той е следният:

"В единството и борбата на противоположностите е заложена идеята за развитието".
Доброто е един идеал. То е застинало в собственото си съвършенство и не се развива. Злото е двигателят на прогреса. 

А защо хората страдат, когато се отклонят от "правилния път"  - за да се възстанови равновесието на силите. В това се състои смисъла на катарзиса и очистването. Те страдат и когато са прекалено добри и наивни и пак по същата причина. Понеже и прекаленият светец Богу не е драг - той мисли себе си за съвършен и е престанал да се развива....Още много може да се пише по темата.

Ами като  сме създадени по  образ и подобие на Бог ,то следва ,че и в него се крие злина, че и при него съществува склонност към изкушения .
Това взе да ме чопли След мнението на Небесна 

В най-голяма близост до моята позиция по отношение на Ад и Рай като че ли е Небесна. Конвенционалната концепция обаче може да е силен контрольор в залитането на масите.

Моите пет кюлчета:
Говорейки за Бог, вплитам и мисълта, че той е всичко. В противен случай какъв Бог е? Импликацията от това е, че няма самостоятелно никакъв Сатана и изобщо нищо друго. Ето защо за мен Бог и Сатана по-скоро е проявление на едно и също нещо - така, както тъмнината е просто по-малка концентрация на светлина. А реалността и всичко, що уж изглежда нещо различно - претенция, резултат от самоопознаването божие.

В най-голяма близост до моята позиция е тази на Небесна. Конвенционалната концепция обаче е силен контрольор в залитането на масите.

Моите пет кюлчета:
Говорейки за Бог, вплитам и мисълта, че той е всичко. В противен случай какъв Бог е? Импликацията от това е, че няма самостоятелно никакъв Сатана и изобщо нищо друго. Ето защо за мен Бог и Сатана по-скоро е проявление на едно и също нещо - така, както тъмнината е просто по-малка концентрация на светлина. А реалността и всичко, що уж изглежда нещо различно - претенция, резултат от самоопознаването божие.

Това, за двете проявления на една същност,съм си го мислел и аз и винаги съм се сещал за символиката в източните религии ИН-ЯН

В този ред на объркани мисли ,които нямам желание да въвеждам в правилна форма ,ще си ги ръся така както ми идват в ума. На момента съм се питал ,какво се получава на практика . В миговете когато творим нещо добро се получава злина и в миговете ,когато сътворяваме зло се получава добрина. Трябва ли да сме зли за да получаваме онзи хубавия пай от живота и какво ще се получи ,когато трябва да се разплащаме за това ,което сме получили ?
Сигурно отново мисля в грешната посока ,но пък това ,което пиша извира от душата ми ,а всеки следващ въпрос ме кара да се чувствам по-объркан и по-объркан. Задавам си въпроса;Коя гледна точка е правилна  , разплатата е разтеглена в пространството и времето или трябва да приема ,че равновесието настъпва в настоящия момент и съм наказан за деянията си тук и сега.

"Аз съм врата за тях. Тялото, като умира, гние и всичко живо, като умира, гние. Но част от тялото и душата, дори не знам как да го нарека, не гние. Говорите за прераждане. Какво е това, аз не знам. Но това, което не гние от човека, според мен е така: то се развива, за да достигне едно по-висше състояние, но ние не знаем какво е то. Примерно става ето така: умираш прост, после умираш ученик, после висшист, после ставаш учен или заемаш голям пост и т. н. Ето така е висшето. Това е душата.”

"Душата не умира. Само на лошите хора духовете стават зли и не ги прибират горе. Те не се прераждат."

"Прераждане има, но това не засяга всички души. На Земята се връщат отново само най-добрите и най-добрите души."

"Прераждаме се най-малко 150 пъти. Задължително. После - кой колкото си иска. Сите имаме по двама духовни учители, докат сме на Земята. Они са невидими и немат право да се мешат у кармата. Ама ни предпазват от пълното изкривяване на съдбата. Смъртта е поправка. Нема ад, нема рай. Има само обучение в разните нива. Секи път, преди да се преродим, ни зимат паметта, докато тече поредната съдба. Сами си избираме родителите - още преди да се родим. И никога не сме едно и също ниво с тях."


Това са думи на баба Ванга. И аз мисля, че е така. Че няма ад и рай. И трябва да сме по-добри един към друг. Тя също така говори и за някакво учение на "Бялото братство". Някой от вас има ли повече информация за него? Какво представлява?

Тя също така говори и за някакво учение на "Бялото братство". Някой от вас има ли повече информация за него? Какво представлява?

Миличка, това е движението, основано у нас от Петър Дънов. Прочети всичко написано от Дънов и ще разребеш философията на "Бялото братство". Те проповядват, че в Ерата на Водолея,всички религии ще изчезнат и в света ще се възцари една обща религия.

Трябва ли да сме зли за да получаваме онзи хубавия пай от живота и какво ще се получи ,когато трябва да се разплащаме за това ,което сме получили Ъ? ?

Добро и зло са относителни понятия. Моралът непрекъснато еволюира. Да си припомним жертвоприношенията на маите, които са били напълно убедени, че техният Бог одобрява това. А кръстоносните походи и изгарянето на "вещиците" на клада. И това, че всяка жена с червена коса е била заклеймявана като вещица....

Няма порочни желания. Има само грешни начини за тяхното удовлетворяване. Да искаме и да се стремим към пари, власт, секс и други блага е нормално човешко поведение. Не е редно обаче да постигаме тези свои стремежи по начин, накърняващ човешкото достойнство.

Учили са ни, че лъжата е нещо лошо. Не са ни учили обаче, че истината понякога може да причини много по-големи вреди от една изречена лъжа. Представете си, че живеете в тоталитарна държава и току що сте чули по радиото, че полицията издирва политически затворник, който е избягал. Вие вървите по улицата и в този момент покрай вас притичва човек, облечен в затворническа униформа и бързо се скрива в тъмното. Малко след това край вас преминава шайка полицаи, които ви задават въпроса: " Виждали ли сте човек, приличащ на избягал затворник". Вие може да кажете истината, но може и да си я спестите, знаейки че този човек ще бъде измъчван, ако бъде заловен." Затова, всеки път, когато аз си задавам въпроса "Какво да изрека - истина или лъжа?", се сещам за този пример. Правилният отговор е :" Избери по-малката от двете злини." Истината също може да причинява зло. Нашата ценностна система е барометърът за добро и зло. Аз се доверявам на съвестта си и не чакам "одобрението" на Бог, нито се боя от наказание. Неприятности може да се случват, дори без да сме ги очаквали и когато с нищо не сме ги предивикали. "Лошото идва само и неканено!" Затова не бъдете пасивни и правете колкото се може повече добри дела, за да наклониме равновесието.

Има една пословица в Новия завет: "Когато те ударят по едната страна, обърни и другата." В известен смисъл има нещо ценно в тази поговорка. Тук не става дума за мазохизъм и думите не бива да се възприемат буквално. Ето едно тълкувание. Злото е паразит. То не може да съществува самостоятелно, а непрекъснато търси нов гостоприемник, за да се възпроизвежда и да заразява все повече хора. Затова нека не се оприличаваме със злото и да не отвръщаме по същия начин. Така злото става безсилно. То се разпада пред очите ни.