Значи нищо хубаво не предстои.......

а тя ми каза "моли се,всеки ден" .....и нищо повече не каза.
Тя е добра астроложка,аз на нея много й вярвам....много е навътре и каквото ми е казала е така...
но доста се притесних от нейното "Моли се,всеки ден на Господ".

Мама мия, аз се моля всеки ден на Господ. Едно от нещата е да Му благодаря, а не постоянно да искам нещо, като от духа от вълшебната лампа.
А ствоята постановка към предсказанията, би трябвало да се замислиш дали занимания с окултни науки ти се отразяват добре. Аз мисля, че не. Не е впърос на техника да овалдееш астрологията и да научиш кое къде и какво означава. Изучаването й би трябвало да промени твоят поглед въху минало, настояще, бъдеще. Научи се да живееш в настощето. А това какво ще стане не е наша работа. То ще се случи така или иначе. Само си представи как ще гледаш хороскопа на детето си след 10-15 години. А ако то те помоли за съвет?!

Значи нищо хубаво не предстои

Ние решаваме със силата на мисълта си какво предстои!Нали си чувала/чела за способността на мисълта да създава реална форма,събитие в живота ни?Езотеричната литература ме научи на нещо важно-позитивно мислене се възпитава,то трябва да се практикува ежедневно,а резултатът няма да закъснее.Повярвай,че предстоящият транзит ще разшири познанията ти за твоите собствени подсъзнателни психични процеси.Нито едно осъзнаване не става без "родилни болки",но после пък резултатът е просветление,покачване на ниво...Не мисли за смърт и загуби,изчисти съзнанието от всяка тъмна визия за бъдещето.Ако практикуваш медитация,ще е добре.Преживях тези транзити и оцелях-не е страшно!

Моята приятелка ми каза че при този квадрат починал астролога Иван Станчев.

Да тръгнем да мрем всички при този квадрат, а? Щом твоята приятелка астроложка* го вижда така. Всяка карта е индивидуална и дори две еднакви карти рядко вибрират на еднакви честоти. Затова който и да било транзит (през даден дом, планета) не винаги работи като по учебник, т.е. едно към едно, както го пише в книжките, които всички четем. Все пак следва да се отчете и факторът индивидуално съзнание, не забравяйте това. 

Mamma_mia, с най-добри чувства ти препоръчвам да вземеш да прочетеш новоизлязлата книга на Хауърд Саспортас "Боговете на промяната". В нея на достъпен и разбираем за всички език са описани транзитите на външните планети и тяхното влияние в индивидуалния хороскоп. В момента аз самата я чета. Има и още три излезли наскоро книги, всяка от които е посветена на една от транссатурновите планети, но мисля, че книгата на Саспортас е достатъчно изчерпателна и би била достатъчна.
С Луна, заклещена между два малефика, разбирам как се чувстваш, но пробвай все пак да подходиш с малко по-позитивна нагласа. Един от херметичните закони гласи: "Вселената е ментална",т.е. ние сме това, което мислим.
Присъединявам се към мнението на Аурора относно това, че ползата от заниманията с окултни и езотерични науки, каквато е Астрологията, не е еднаква за всички, а за някои (на един или друг житейски етап) дори е под въпрос...

Благодаря Лили,
значе ми препоръчвате на този етап да спра да се занимавам с астрологията?
Така ли?
Аз не се сърдя,просто искам да разбера дали правилно съм ви разбрала....

Цитат на: mamma_mia в Декември 13, 2008, 02:40:44 pm

а тя ми каза "моли се,всеки ден" .....и нищо повече не каза.
Тя е добра астроложка,аз на нея много й вярвам....много е навътре и каквото ми е казала е така...
но доста се притесних от нейното "Моли се,всеки ден на Господ".

Мама мия, аз се моля всеки ден на Господ. Едно от нещата е да Му благодаря, а не постоянно да искам нещо, като от духа от вълшебната лампа.
А ствоята постановка към предсказанията, би трябвало да се замислиш дали занимания с окултни науки ти се отразяват добре. Аз мисля, че не. Не е впърос на техника да овалдееш астрологията и да научиш кое къде и какво означава. Изучаването й би трябвало да промени твоят поглед въху минало, настояще, бъдеще. Научи се да живееш в настощето. А това какво ще стане не е наша работа. То ще се случи така или иначе. Само си представи как ще гледаш хороскопа на детето си след 10-15 години. А ако то те помоли за съвет?!

Аурора,
благодаря ти.
Искам само да кажа,че аз никога не искам от Господ.
Както теб,аз всеки ден му благодаря.
В астрологията търся отговорите на трудностите и тежките моменти които ме съпътстват напоследък.А като че ли изход няма и затъвам все повече и повече

Аурора,
благодаря ти.
Искам само да кажа,че аз никога не искам от Господ.
Както теб,аз всеки ден му благодаря.
В астрологията търся отговорите на трудностите и тежките моменти които ме съпътстват напоследък.А като че ли изход няма и затъвам все повече и повече

Знам, мила! Била съм в безизходно положение като теб и то за много години. Знам, че грижата за баба ти те съсипва и в добавка и отношението на майка ти. Но понастоящем очевидно емционално се влияеш от това и гледайки в хорсопа, виждаш само един апокалипсис. Аз самата преди години, за 2 години не направих нито един хороскоп и не прочетох нова астрологична книга. След време се върнах към астрологията с по-избистрена глава. Не, че живота ми беше станал по-лесен. Напротив, но вече бях разбрала, че това, което четем или учим допринася само за вътрешната ни нагласа. И се научих да приемам настоящето.

Mamma_mia, позволих си да хвърля едно око на текущото състояние на твоя хороскоп.
В момента по прогресия най-актуален е съвпадът на прогр. Луна с прогр. Плутон в опозиция към Слънцето, управляващо Асцендента. Предполагам, че този аспект ще те държи около два месеца и влиянието му ще отслабне, след като Луната по прогресия навлезе в следващия знак и най-вече след като се разпадне съвпадът на прогр. Луна с нат. Плутон. Този аспект интензифицира/преекспонира емоциите и под негово влияние можеш да изживяваш нещата по-драматично от всякога. По-нататък, преминаването на транзитния Юпитер в знака на твоя Десцендент може да допринесе за по-ведрата ти нагласа, макар че по-силно от всякога можеш да усещаш бремето на някои лимитиращи обстоятелства (възприемани преди този момент от теб за "даденост") и да имаш усещане, че те "задушават". По дирекция вече е активна опозицията на дир. Уран към наталния съвпад Луна/Марс. Според мен промяна в обкръжението никак не е изключена, но този аспект може да те направи и по-избухлива, нетърпелива/нетърпима, с по-ниска степен на толерантност от всякога, особено в отношенията с твоите близки, както и с брачния партньор. Не е изключено в един или друг момент да ти се наложи да направиш избор дали да направиш или да не направиш някакъв компромис, независимо какъв ще е той.
Предстои дирекция на АС и на Юпитер (откъм 7 дом) към нат. Венера в 10 дом. Това според мен може да бележи или края на изолацията (поради майчински), или някаква друга промяна в социалния ти статус, при всички положения желание да потърсиш някакъв вид отдушник вън от рутинните семейни грижи и ангажименти няма да ти липсва. Периодът е подходящ и за самостоятелна творческа работа, но може да е от дома (стига свободното време да ти го позволява), тъй като през предстоящата соларна година има акценти, свързани с грижата за дома и семейството. Мисля, че по-нататък транзитната опозиция на Сатурн и Уран върху господаря на изгряващия ти знак (Слънцето) може да изиграе важна, ключова роля.
Моят съвет е да живееш в настоящето и да се опиташ да го направиш по-комфортно място за живеене, доколкото това е възможно, вместо да се взираш в неясното все още бъдеще. Бъдещето не е константна величина и може да бъде модифицирано във всеки момент от живота ни (с изключение на по-важните събития от живота ни, които сме избрали да изживеем и които не можем да предотвратим).

Лили и Аурора
много съм ви признателна....нямам какво да кажа.За това че ме разбирате.То не знам да ли някой може да разбере болката на другия човек.В момента съм толкова повлияна от отрицателни емоции(преди малко силно плаках) и очите са ми замъглени.Но като прочетох написаното от вас и това че Лили си прави труда да гледа хороскопа ми(а сигурно си има друга по-важна работа) ме кара да се радвам,да съм ви благодарна,признателна.
Тежко е,но ще мине казват хората,друго ще дойде.
А изпитвам съжаление най-много за това,че най-хубавите години от живота ми -майчинството ,минаха под знака на гняв,нерви,плач и то не заради моето семейство мъж и дете,а поради най-близките ми хора,които го причиниха.Които ме заставиха да живея по този нелеп начин,вместо да живея като млад човек със всички радости покрай грижата за дете,мъж дом.
Да нямаш кътче където душата ти да бъде спокойна поне за миг.И това причинено от майка,баща,брат.А те надали си дават сметка за това.Докато на мен може да ми докара болест,раздяла с мъж..
С мъжът ми сме като брат и сестра,нямаме лични ,близки взаимоотношения....това семейство ли е според вас??
Да, за отдушника който каза Лили.....ако бъде влюбване в друг?
Егати живота.....
Пък не съм на 20год.не съм и на 30......а на 37.
Исках да живея спокойно и разумно семеен живот и да си гледам детето.
И знаете ли кое е най - лошото,поради тези лоши енергии,при детето нещата стават много бавно,а е вече на 1г.и 6 месеца.Още не може да ходи сам.Заради разпиляната енергия между баба и дете.Затова че не е била насочена на правилното място(детето).
То ми е живо и здраво,но ето че тук изостава.
Заради това че цялата тази мръсотия ми е причинена от собствената майка......
А 34 год я обичах.....но от там насетне,не!Колко жалко.
Тя ми причини това нещастие.

А изпитвам съжаление най-много за това,че най-хубавите години от живота ми -майчинството ,минаха под знака на гняв,нерви,плач и то не заради моето семейство мъж и дете,а поради най-близките ми хора,които го причиниха.Които ме заставиха да живея по този нелеп начин,вместо да живея като млад човек със всички радости покрай грижата за дете,мъж дом.
Да нямаш кътче където душата ти да бъде спокойна поне за миг.И това причинено от майка,баща,брат.А те надали си дават сметка за това.Докато на мен може да ми докара болест,раздяла с мъж..

Mamma_mia, ако мислиш, че страничен човек, каквито сме ние, трудно би могъл да влезе в положението ти...
Разбирам колко ти е тежко.
Но предполагам, че това изпитание ти е дадено, защото можеш да го понесеш, силна си и психически устойчива. Неслучайно казват, че всяка криза, всеки тежък период ни пречистват, карат ни да израстваме, ставаме по-зрели, по-отговорни...

Дотук избягвах да го споделям публично, но и моят живот изведнъж се срина... за броени месеци. Дойде ми като гръм от ясно небе, в най-неочакван момент. Всичко, в което съм вярвала, което съм обичала, което изпълваше живота ми със смисъл, го няма вече... Но не спирам да вярвам, че това изпитание ще е временно и ми е дадено, за да мога да оценя доброто, което (все някога) предстои.
От края на април майка ми е в тежко здравословно състояние. За щастие опасенията й за злокачествено заболяване не се потвърдиха, но пък вече си има втора група инвалидност. Заболяването е автоимунно и системно, т.е. образно казано тя "изяжда" самата себе си. Но и тези, които сме в най-близкото й обкръжение, страдаме не по-малко. Защото биваме изядени и изплюти по най-безцеремонен начин от човек, който нито за миг не си дава сметка какво причинява на близките си. Понякога се чудя дали заболяването й не е на психическа основа, защото с нервните си кризи е способна да взриви целия етаж, да не казвам блок... Отгоре на всичкото имаме 7 (!) кучета в апартамент, след като женската роди 5 малки преди 3 месеца... Къщата заприлича на кучкарник, не питай как се търпи това. Не сварваш да чистиш изпражненията им... Както е потръгнало, не виждам начин скоро да се продадат животинчетата.
Единственият ми "отдушник" засега е работата, в която всеки ден "бягам" по 8-9 часа на ден. Но и там се задават не много благоприятни промени, както изглежда...
Преди 3 месеца ни в клин, ни в ръкав приключи 4-годишна връзка. Осъзнах, че през цялото време съм живяла в тотална заблуда, наивна аз... В лицето на този човек загубих и най-близкия си приятел. Сега вече не получавам морална подкрепа от никой и от никъде... Вкъщи сме като чужди хора, събрани под един покрив, толерантността за сметка на взаимните претенции е нулева. Най-тежко е, когато дори няма кой да те изслуша в тежък момент, но се свиква и с това... Защото всичко, което ни се слчва, е преходно и все някога ще свърши. Тази мисъл ме крепи.
Така че, миличка, не мисли, че не те разбирам. Знам през какво чистилище преминаваш. Но вярвам, че някога и това ще свърши, ще има лъч светлина и в твоята измъчена душа.

mamma_mia

Извинявнам си ,че ще се намеся в темата ,защото няма да пиша нищо свързано с астрологията.
Познавам безсилието и гнева ,които са те завладяли . Приеми съвета на Лилие и останалите и спри да поглеждаш към астрологията за известно време ,защото тя няма да реши проблемите ти.
Мобилизирай силите си и започни да гледаш позитивно на бъдещето!
Аз съм на 38 години ,също имам малко дете ,баба ми живее заедно с нас и зная какво е да се грижиш за възрастен човек, а мъжът ми работи по 16 часа дневно без почивен ден за да покриваме разходите си за квартира,електричество и други нужди.
Отчаянието и гневът са най-лошите съветници при подобна ситуация.
Спрях да се занимавам с астрология по няколко причини .
Първо ми отнема ценно време ,което може да ми послужи да свърша някоя домакинска работа .
Второ не съм в състояние да се вгледам осъзнато в някоя карта,защото ми липсва концентрация.
Трето ,на основа на личните си проблеми ,в случаите когато гледам собствената си карта ,ставам много черногледа .
Погледни проблемите си в очите ,забрави гнева и се постарай да ги приемеш. Живей в настоящето ,а не в представите си за него.
Смелост ,момиче!

Мама миа, не се безпокой, че детето ти не е проходило или не върви както ти очакваш. При момчетата често се случва , а и ако е лъв е ..обяснимо.
Предполагам си се консултирала с лекар-ортопед или невролог и ако няма причина за страховете ти, радвай се, че имаш просто по -спокойно дете, не се поддавай на това, самооценката  и оценката ти към собственото дете да бъде през погледа на "ДРУГИТЕ МАЙКИ" от парка.

Значи нищо хубаво не предстои.......

Хайде, погледни другите транзити. Може да излезе нещо хубаво.....А моята дъщеря проговори късно. Ще проходи и твоето момченце.

Благодаря ви.
Лили ,аз не казвам че не ме разбирате,напротив.За което искрено благодаря.Много ценя приятелството ни тук.
Съжалявам и за твоите проблеми.И с ваша помощ и на вас и на мен си пожелавам сила.Ти казваш че съм силна психически и с нервите,о повярвай ми не съм.Вече не съм,сринаха ме.
Но както и да е,ще трябва да се изплува.....заради детето ,а ти заради по-доброто бъдеще което ще дойде при теб.Да се подкрепяме е най-хубавото нещо.
Благодаря на всички.
Да детето е добре,ходили сме при невролози,но това закъсня при него.Той е близнаци.
Да ,дано се появи някой хубав транзит и аспект в моята карта,и аз да видя светъл лъч.
Благодаря ви още веднъж и ако се случи нещо добро непременно ще ви се похваля и ще споделя.
Дай Боже на всеки от нас в този хубав форум!

А моята дъщеря проговори късно. Ще проходи и твоето момченце.

На мен късно ми е пораснала коса, но пък за сметка на това каква! Майка ми сподели, че вече била започнала да се притеснява да не съм останела плешиво бебе  . Но после пък започнаха да ми викат "глухарче", а когато навърших 13-14 години, косата ми бе трън в очите на повечето момичета в училище... 
Така че, mamma_mia, не бързай да се притесняваш за твоето момченце. 

Да ,дано се появи някой хубав транзит и аспект в моята карта,и аз да видя светъл лъч.

Транзити, та транзити...
Виждаш ли, как пак се 'вкопчваш' в астрологията. 
Не отричам нейната дълбочина и мъдрост, но в крайна сметка тя не е панацея за всичко. Астрологията - такава, каквато повечето я познаваме и практикуваме сега, е само видимата част от айсберга в необятния океан на езотеричната мъдрост.
Ех, как го казах само! Днес Музата е с мен. 

Така е мили момичета
Благодаря ви

Преди 3 месеца ни в клин, ни в ръкав приключи 4-годишна връзка. Осъзнах, че през цялото време съм живяла в тотална заблуда, наивна аз... В лицето на този човек загубих и най-близкия си приятел. Сега вече не получавам морална подкрепа от никой и от никъде... Вкъщи сме като чужди хора, събрани под един покрив, толерантността за сметка на взаимните претенции е нулева. Най-тежко е, когато дори няма кой да те изслуша в тежък момент, но се свиква и с това... Защото всичко, което ни се слчва, е преходно и все някога ще свърши. Тази мисъл ме крепи.
Така че, миличка, не мисли, че не те разбирам. Знам през какво чистилище преминаваш. Но вярвам, че някога и това ще свърши, ще има лъч светлина и в твоята измъчена душа.

Шшт, тихо, какъв добър приятел е този човек, айде моля те недей така ...  И от него морална подкрепа ли чакаш?! А ние, дето те обичаме?  Целувки!!!

Не, нищо не очаквам вече от онзи човек...
А на теб и всички вас едно сърдечно БЛАГОДАРЯ!