А изпитвам съжаление най-много за това,че най-хубавите години от живота ми -майчинството ,минаха под знака на гняв,нерви,плач и то не заради моето семейство мъж и дете,а поради най-близките ми хора,които го причиниха.Които ме заставиха да живея по този нелеп начин,вместо да живея като млад човек със всички радости покрай грижата за дете,мъж дом.
Да нямаш кътче където душата ти да бъде спокойна поне за миг.И това причинено от майка,баща,брат.А те надали си дават сметка за това.Докато на мен може да ми докара болест,раздяла с мъж..
Mamma_mia, ако мислиш, че страничен човек, каквито сме ние, трудно би могъл да влезе в положението ти...
Разбирам колко ти е тежко.
Но предполагам, че това изпитание ти е дадено, защото можеш да го понесеш, силна си и психически устойчива. Неслучайно казват, че всяка криза, всеки тежък период ни пречистват, карат ни да израстваме, ставаме по-зрели, по-отговорни...
Дотук избягвах да го споделям публично, но и моят живот изведнъж се срина... за броени месеци. Дойде ми като гръм от ясно небе, в най-неочакван момент. Всичко, в което съм вярвала, което съм обичала, което изпълваше живота ми със смисъл, го няма вече... Но не спирам да вярвам, че това изпитание ще е временно и ми е дадено, за да мога да оценя доброто, което (все някога) предстои.
От края на април майка ми е в тежко здравословно състояние. За щастие опасенията й за злокачествено заболяване не се потвърдиха, но пък вече си има втора група инвалидност. Заболяването е автоимунно и системно, т.е. образно казано тя "изяжда" самата себе си. Но и тези, които сме в най-близкото й обкръжение, страдаме не по-малко. Защото биваме изядени и изплюти по най-безцеремонен начин от човек, който нито за миг не си дава сметка какво причинява на близките си. Понякога се чудя дали заболяването й не е на психическа основа, защото с нервните си кризи е способна да взриви целия етаж, да не казвам блок... Отгоре на всичкото имаме 7 (!) кучета в апартамент, след като женската роди 5 малки преди 3 месеца... Къщата заприлича на кучкарник, не питай как се търпи това. Не сварваш да чистиш изпражненията им... Както е потръгнало, не виждам начин скоро да се продадат животинчетата.
Единственият ми "отдушник" засега е работата, в която всеки ден "бягам" по 8-9 часа на ден. Но и там се задават не много благоприятни промени, както изглежда...
Преди 3 месеца ни в клин, ни в ръкав приключи 4-годишна връзка. Осъзнах, че през цялото време съм живяла в тотална заблуда, наивна аз... В лицето на този човек загубих и най-близкия си приятел. Сега вече не получавам морална подкрепа от никой и от никъде... Вкъщи сме като чужди хора, събрани под един покрив, толерантността за сметка на взаимните претенции е нулева. Най-тежко е, когато дори няма кой да те изслуша в тежък момент, но се свиква и с това... Защото всичко, което ни се слчва, е преходно и все някога ще свърши. Тази мисъл ме крепи.
Така че, миличка, не мисли, че не те разбирам. Знам през какво чистилище преминаваш. Но вярвам, че някога и това ще свърши, ще има лъч светлина и в твоята измъчена душа.