Синухе, харесва ми начина, по който изповядваш нещата. Чета тук, там, за прошката, за непоисканото добро, за грехотата да отнемеш нечий живот - примерно чрез евтаназия. Не мога сляпо да приема всичко, което съм изчела, не го и подлагам на проверка. Просто съм човек, който винаги търси отговори ...Изкуството да прощаваш! Много е трудно да простиш, особено когато дълбоко и невъзвратимо са ти навредили. Приемам прошката така - да простиш и забравиш...или да направиш добро и да го хвърлиш в морето.
Когато действието е акт на любов /вселенска, общочовешка/ не би трябвало да се третира като грях. Така мисля аз. Защото се поставям в положение, при което единствения изход е смъртта например, ако съм парализирана, тялото агонизиращо, осъдена съм на безмълвие - с благодарност ще приема някой да сложи край на земния ми път. Не вярвам някой да си е избрал съдбата да умре по болезнен начин, или душата да си е избрала, някой да се гаври с нея...Приемам всичко, което се случва в реалния свят, трудно е да се обясни всичко и никога до край няма да разберем - ИСТИНАТА! За това сме хора. Приемам и не осъждам, но от някои гадории просто ми се повдига, самото физическо тяло, което е свързано с душата реагира...
П.П. А влиянието на Нептун съм изпитвала в синастрията. Няма как да опиша болката, която съм изживяла, но си мисля, че именно Нептун /на партньора/ ми е помогнал - тази болка да се превъзмогне, той размива и утешава. Нептун е и кармична планета, усещаш, че някъде назад във времето нещо се е случило, за което сега си плащаш...Но прощаваш и продължаваш, защото стигаш до знанието, че всичко е ИЛЮЗИЯ!