В същността си страданието (Сатурн) което е личната емоционална реакция на всеки човек и може да бъде свързано с всичко се основава на реален процес на "анти"-Сатурн: промяна,разпад,нарушаване на ред,загуба (нещо напуска личните ни граници),дематериализация,разрушаване на заблуда(израза истината боли не е случаен) и т.н. и почти винаги има отношение към формата във всичките и проявления,което е пак Сатурн.
На мнение съм,че страданието се преодолява само с мъдрост(пак Сатурн),което е синоним на истина, защото ако наистина знаеш и разбираш нещо,то ти си свободен от него ( в Библията май имаше нещо от сорта на "...и Истината ще ви направи свободни" и не се сещам точно, но май продължаваше с нещо и "повече няма да пролееш сълзи"). Сблъсъка с реалността не винаги трябва да е болезнен,зависи субективно какво си възприел за реално и от там страданието ти-обективно в материалния свят няма вечна форма,не притежаваме дори себе си ,пък какво остава друг,единственото перманентно състояние/положение е промяната на материята.Страданието е изява на съзнанието,на отношението му към материята.А отношението е въпрос на личен избор,Да,може да се случи всичко,но какво от това,след като така или иначе се случва всичко,все някъде,на някой и с времето всичко се повтаря,ли преповтаря,тогава какъв е смисъла въобще да реагираме (със страдание)?Просто приемаш и това е, като свидетел на случващото, каквито всъщност сме,останалото са чисто човешки лиготии.