ПЛАНЕТИТЕ И МЕТАЛИТЕ
ТРАДИЦИОННАТА АСОЦИАЦИЯ НА ЛУНАТА СЪС СРЕБРОТО
Ник Колерстрьом

В продължение на много векове живата връзка между земята и небесата е взимана под внимание. Металите са имали вроден афинитет към своите планети-родители и са изразявали в материя живите космически енергии. Тази статия е взета от книгата на Ник Колестрьом “Връзката Метал-Планета”, важен труд, основан на научни анализи и метафизични отражения, свързващи прозаичната област на рационалната наука с квалитетното царство на субстанцията и битието. Книгата изследва естествените кореспонденции, които съществуват между традиционните планетно-метални асоциации и , по-важно, подробности как съвременният опит само доказва тези връзки.

Среброто и Луната
Чистата сребърна Луна е свързвана с девствената Лунна богиня Артемида, “Ловджийката със сребърния лък”, Диана, чиито образи са свързани със среброто. Търговците на сребро от Ефес , които са направили същите образи, се срещат в Новия Завет.

Днес, в деликатната химия на среброто можем да очертаем неговата лунна същност. Да започнем с това, че то е метал, който изисква тъмнина за реакциите си. Фотографът се нуждае от тъмно студио , за да работи с него. Специални шишенца и пипети , направени от тъмно стъкло се използват за съхранение на среброто и солите му бързо се развалят при излагане на дневна светлина.

Среброто и златото са двата метала, които показват близка връзка със светлината при техния химичен състав , още повече –по доста противоположни начини. Слънцето създава различните цветове на деня, докато Луната светеща само с отразена светлина , дава черните, белите и сиви тонове на лунната сцена. Златото от само себе си създава различните цветове, неговото сияние се чувства, докато среброто получава светлинните лъчи пасивно, то се пази от светлината. Сребърните образи във фотографията са само в черно, бяло и сиво, и за при цветния филм е нужно да се използват други соли, а не сребърни.

Астролозите свързват Луната с въображението и фантазията, например писатели фантасти и поети мечтатели. Същото отличително свойство е видяно по начина, по който среброто е способно да създава образи. Във фотографията то създава образи на паметта , запечатващи миналото /снимки/, в огледалото създава образи на настоящето. Днес повечето огледала са направени от стъкло, обработено със сребърен слой.

Когато гледаме в огледалото, никога не усещаме, че гледаме пласт сребро. Това е характерната рецептивност и пасивност тук, и подобно, когато наблюдаваме снимка-не си даваме сметка, че всъщност гледаме утайка от сребърен разтвор. Ние не осъзнаваме метала, а само създадения от него образ.

Среброто се използва във филмовата индустрия за да създаде образа на “сребърния екран”. Среброто винаги е било основният метал за правенето на филми, както цветни, така и черно-бели, и филмовата индустрия е главен ползвател на голяма част от световните сребърни резерви. От астрологична гледна точка някой може да каже, че мечтите и фантазиите, които киното произвежда са по някаква степен лунни по природа, защото Луната се асоциира с въображението и фантазията.Със своята деликатна и приемаща Лунна натура, металът сребро, в целулоид, успешно ще създава светлинни образи.

Металните хроматографски техници, открити от Колиско са друг пример за силата на среброто при формиране на образи. Тук варио образите, построени от утайката на колоидално сребро са създадени не от светлината, а от променящите се от само себе си космически условия. Правилно прилагана, тази техника е емпиричен метод на проучване на описаните кореспонденции .Сребърното качество на Луната тук се проявява забележимо.

Добро попадение е направено от критика на книгата на Агнес Файфи “Die Signatur der Venus im Pflanzenreich” / “Сигнатурата на Венера в растителното”/ царство”/ . Критикът отбелязва това, което е използвано в работата на Колиско “Металите над Слънцето: желязо, калай и олово , докато работата на Файфи с растенията включва тези под Слънцето: метали, мед и живак.” Така всичките седем метала са използвани при записването хроматографски на космическите енергии и асоциираните с тях планети. И в двата случая среброто нормално е използвано за показване на образите, докато в по-късния случай злато може да се използва за промяна на цвета. Среброто е огледало-съставящ елемент: съхранява се в туба, готово да предпази огледалото върху стъклото , в училище това е било тест за съхраняване на сребро. От всички метали то е с най-висока електро и топло-проводимост, както и най-добрият отразител на видимата светлина, който е познат.

По-голямата част от среброто по света се намира разтворено в океаните, напомняйки ни за връзката с Луната с водните стихии. Сребърния йодид се използва, за да се предизвика дъжд чрез разпръскване на фин прах върху облаците, което води до кондензация. Шекспир е наричал Луната “ Бледа владетелка на дъжда” и валежите, както и приливите и отливите са показани в лунарния цикъл.

През 1950г йоните на среброто са започнали да се използват като бактериоцид при водопречистващите системи под формата на утайка на карбонови гранули. Във флота на САЩ използвайки кораби, преминаващи през замърсени води са открили, че концентрацията на сребро на десет части от билиона са направили водата годна за пиене / хомеопатично, D8 концентрация/, и този метод в днешни дни се използва от корабните компании.

От дълго време се знае, че водата ,съхранявана в сребърни флакони, запазва свежестта си. Заселниците по Дивия Запад са пречиствали контейнер с вода , като са пускали вътре сребърен долар в полунощ. В университета “Джон Хопкинс” в Мериленд изследователи са запазили плувния басейн чист само чрез карбоново-сребърен пречиствател. В доклада е вписано: “ По времето на работа на сребърно-карбоновия филтър нямаше случаи на очни инфекции или очни наранявания. Къпещите се и основно плувният отбор се наслаждаваха на чистата, кристално бистра вода , третирана със сребро без други дезинфектанти, нараняващи очите, повреждащи банските костюми и цвета на косата. Тук виждаме действието на сребърния бактериоцид , действието му на лунен метал под вода , доказващо неговите качества. Навярно някой е чувал, че около половината аеролинии използват сребърни водни филтри.

Добрите домашни водопречиствателни системи в днешно време съдържат като йоно-обменяща система сребърна туба, която действа като бактериоцид. Но чистото действие на среброто като лунен метал може да бъде изразено и по други начини, както при специфичния звук, издаван от сребърна камбана.

От долния пример виждаме как следните прилагателни се свързват със среброто:
Отразяващо
Формиращо образи /въображаемо/
Приемащо
Изразително
Чувствително
Чисто

Това лунни качества ли са? Мисля, че да. Свържете ги със списъка качества, които the Gauquelins са придобивали в опитите си да дефинират “лунната личност” : “внимателна, деликатна, впечатлителна, безгрижна, добре говореща, мечтателка, приемаща, духовна, фина, проницателна, не спортен тип” – модалната личност, която те са открили подчертана при писатели, поети и драматурзи с мечтателно и фантастично творчество.

Повишил се е интересът към колоидалното сребро като “естествен антибиотик”. То има антигъбични и антибактериални свойства и е прилагано успешно при лечението на стотици заболявания / “колоидален” означава много фина суспенсия, която не може да съществува в свободно състояние/ . Лекарите, прилагащи народната медицина са на път да признаят, че то е напълно сигурно, тъй като поглъщането на сребро не уврежда човешките тъкани. Той може да помогне при възстановяването на наранената тъкан. Търсейки в Мрежата материал за колоидалното сребро, попаднах на секция “Попитайте консултанта по кърмене” .Жена, която е боледувала от мастит / заболяване при което гърдите се подуват и са възпалени/, когато баща й се е върнал с малко колоидално сребро и тя го е изпила, пише:

“На следващата сутрин маститът ми беше напълно изчезнал. Треската и температурата ми бяха преминали. Гърдите ми повече не бяха червени и подути. Бебето ми не беше кърмено през периода на мастита, прилагах горещи компреси , но от дясната си гърда не можех да отцедя дори и една капка мляко. От следващата сутрин млякото ми се отцеждаше нормално отново и се чувствах страхотно.”

Лунният символизъм не може да бъде изразен по-добре от това.

Слънцето и златото

Ник Колерстрьом

Цената на златото показва сезонни тенденции, покачвайки се към средата на зимата. Когато слънчевата светлина е най-слаба, хората показват повишено желание за злато, слънчевия метал. Традиционно най-благородният от металите , златото изразява великолепието и блясъка на слънцето.Като единственият метал, който никога не потъмнява, той издържа и на най-силното нагряване. Неговата слънчева природа е доказана, нуждата му е да блести на слънце, то притежава уникална връзка с цвета и светлината. Метала може да бъде изкован толкова фино, но е много издръжлив; той се появява като злато при отразена светлина, но е зелен при пренесена такава. Колоидалните златни разтвори, в съотношение на частите на 100 милиона, създават широка разнообразие от цветове – червено, виолетово, синьо. От метала злато може да се получи на практика всеки цвят под слънцето.

Слънцето олицетворява цвета на златото при изгрев и залез. Латинската дума за злато aurum / химическият символ е Au/, произлиза от гръцката дума Aurora – златната богиня на зората. Думата “aura’ идва по същия начин, показвайки излъчването, асоциирано с този метал.

До ден днешен златото се използва като лекарство за сърцето –органът, който се асоциира със слънцето. Лекарите хомеопати все още го използват в много разредени разтвори и го препоръчват при депресивни и самоубийствени състояния: “тотална еклипса на сърцето”. Разпространението му в човешкия организъм достига най-високата си концентрация в областта на сърцето.

Златото също се използва от лекарите за диагноза на сърдечни проблеми. Тъй като най-високата концентрация на злато е в сърдечната област, радио-изотоп на златото е открит / Au-195 радио-изотоп/ , който дава картина на кръво-съдържащите структури около сърцето: процесът се нарича “сърдечна картина”. Златото дава сърдечна картина! В Британия тази нова технология е била открита в болницата “Свети Бартоломей” в Лондон. Един експерт е описал златото, използвано в този процес като “много подходящ реактив за бърза оценка на промените в кардиалните функции”.

Икономически, функциите на златото са своего рода “сърдечен център” , който обезпечава и гарантира циркулацията на книжните пари. Пулсът на икономиката се измерва не с друго, а със стойността на златото. Под земята се намират кюлчета злато с различна плътност и маса, далеч от слънчевата светлина: там то, както има много примери в историята, е привличало по магически начин златотърсачите, които са го желаели с цялото си сърце – отново доказателство за връзката на златото със сърцето!

Като са признали сърдечните качества на златото, астрономите ясно са подчертали ролята на Слънцето като сърдечен център на соларната ни система. Неговият ритъм се усеща в единайсетгодишен цикъл и по този начин циркулира материал около слънчевата система. Той е огнен сърдечен център на макрокосмоса и златото е Слънчевият метал.

Най-големите златни залежи са открити в Африка. В този континент, чиято география показва толкова много и различни слънчеви въздействия и чиято музика изразява толкова могъщо пулса на сърцето, са кондензирани най-големите запаси от метала.

Златото е метал на пътешествието, с неговото число в карати, достигащо до 24 се измерва чистотата му. Един златен пръстен може да бъде под 18 карата, а фино изковано злато , което има нужда да бъде омекотено може да бъде 22 карата. Каратите показват колко дълго златото е било в пещта, колко интензивно е пречиствано, за да се освободи от примесите. Така както Слънцето се движи по небето 24 часа и 12 месеца през годината, така това соларно число показва качеството на златото.

Тежестта на златото е остойностена в Трой, една Трой-унция злато има еквивалент 480 зърна пшеница, 40 пъти по 12. Златните зрънца на пшеницата, узряли на слънце, са фиксирани като еквивалент на слънчевия метал. Със сигурност това показва добра основа за пари и богатство.

Опитайте се да купите златна писалка и друга подобна, със стоманен писец. Златната ще оцелее много повече време.Някой плаща повече за златната заради изживяването или усещането, че писането с такава изразява по-добре личността, отколкото писането с такава със стоманен писец. Това много добре се свързва с астрологичната концепция, че Слънцето в рожденната карта изразява истинското “аз”.

Както слънчевата светлина е във въздуха , така и златото се разпространява в недрата на Земята. Нека цитираме Кристофър Бъд по този повод:

“Златото е забележителна субстанция. Описанието на неговите физически възможности може да остави човек в благовение, дори невяра. Златото присъства навсякъде по Земята – в моретата, в най-високия слой на атмосферата, в земята на всеки континент. То се намира в най-финия прах и в най-плътната буца. Така или иначе там, където има други метали, няма златни жилки. По-плътните натрупвания са комбинирани с кварц, например, или с желязо или сложни смеси, съдържащи арсеник. Комбинирано със сребро, живак, мед или антимон, така или иначе, златото е добре разпространено.”

Той е описал как златните мини в Южна Африка често слизат около 3000 метра под земята. Златото може да бъде обърнато в банкови стойности по специален курс, който се променя.

Доброто бъдеще на цивилизацията е показано чрез пропорцията от злато, която е запазена над земята, да сияе на слънчева светлина, съвместима с банковите стойности. В миналото златото е показвало и обвързаност с обществените задължения, много от отличителните знаци на държавните служители са били от злато.

Юпитер и калая

Ник Колерстрьом

Калаят е този от седемте метала, който не показва голямо доказателство за подписа на планетата. Попитах астролог за това и той ми отговори: ”Защо, как би могъл? Качествата на Юпитер – разширение, общителност, весел нрав, царство- как може да ги изрази метал? При калая трябва да се задоволим само с частично изразяване на планетата, с която се асоциира.

Ако ви попитат за какво основно се използва калая, какво ще отговорите? Вероятно се използва при консервирането и запазването на храните. Традиционно Юпитер е бил защитник и за добре поставен Юпитер в картата се твърди, че предпазва младите.Бирата си пием в халби, направени с примеси на калай. Театрите симулират звука на гръмотевицата чрез удряне по тенекия , която създава тътен сякаш от далечен гръм. /Юпитер-Зевс е бил бог на гръмотевицата и астролозите асоциират юпитеровите аспекти с дъжда и буреносното време/.

Да се върнем към The Periodic Table /Периодичната таблица/ на италианския романист и индустриален химик Примо Леви, книга, която скицира основното действие на различните елементи в истории. В главата за калая се загатва за “ истински добрата природа на калая, Юпитеровия метал” и се появява весел, експанзивен характер: “ Бащата на Емилио беше царствен, благ старец с бели мустаци и гръмовит глас. Той изглеждаше толкова властен и вдъхващ уважение...”

Етрусите, които са живяли на Италианския полуостров до 1 век пр.н.е. са имали божество от Юпитеров тип, което са наричали Tins или Tinia. Спорно е дали е идвало от това, че “Юпитер управлява калая /tin/ и нашият калай идва от Англо-Саксонския калай...Тези и подобни думи са пропътували по най-големите търговски територии”.

За изучаващите доктрината на сигнатурите мога да добавя, че Юпитеровата същност е напълно изразена от планетата на небето: психеделичното оцветяване на Юпитер / получено от продължителни светлинни отблясъци в атмосферата/ и гръмотевиците, които отекват из цялата слънчева система.

Марс и желязото

Ник Колерстрьом

“Този, който знае какво е желязото, познава качествата на Марс.
Този, който знае какво е Марс, познава качествата на желязото.”

Парацелзий

Около Марс винаги се вихрят червени бури. Пръстта на червената планета е високо наситена с желязо, и прахта му се върти в атмосферата, като се получават бури – траещи със седмици. Те закриват цялата повърхност , дори огромните планини. Някой би казал, че тези бури изразяват гнева на Марс.

Марс има две скалисти малки спътника, Фобос и Деймос, “ужас” и “терор”, и един от тях в бъдеще ще избухне или ще се разбие, тъй като е твърде близо до родната планета. Архетипът на Марс е изразен напълно в червената планета на небето и метала желязо под земята.Така модерните космически открития са задълбочили познанието ни за първичните Херметически принципи, цитирани от Парацелзий.

От седемте метала желязото е “земният”, имащ по-силна връзка със Земята от другите – като начало, той е единственият, който се привлича в компаса със земното магнитно поле. Намира се в по-големи количества в земните недра, отколкото другите “класически” метали. Другите – мед, живак, олово, калай, злато и сребро – се срещат в по-малко от 1% от земните залежи. Те са / ако използваме израза на др.Щайнер/ “само посетители на земята”. Желязото представлява 5% от земните недра и е солидна тяхна съставка.

Има само едно място, където желязото е в много висока концентрация и това е на повърхността на Марс. Там почвата съдържа 14% желязо. Железните оксиди дават червено оцветяване на земната почва , а на Марс покриват цялата повърхност. Червеният цвят се свързва с кръвта, с войната...Марс заявява връзката си с желязото по много директен и категоричен начин.

Желязото е замесено с човешката история. Неговата сила дава на хората мощта да контролират и да управляват природата: “ Истинската Желязна Ера, ръководена главно от хората на Запада, изгрява като творение от желязо и стомана. Желязото се използва за материални цели. Оковите, с които човекът заробва природата и събратята си са изковани от желязо. Това е металът, който винаги е формирал режещото острие в инструментите на войната. Историята на военните техники е развитието на железните и стоманени оръжия, в днешно време те са първичен елемент от които са направени всички оръжия.

В античността традиционната огнена енергия на Марс е намерила израз в образа на Смит – този, който е можел да работи с огъня и да го контролира, ковачът на желязо, с чук и наковалня.

В човешкото тяло огнената енергия на Марс е видяна в метаболичните процеси. Желязото играе ключова роля в окислителните процеси, където храната се превръща в енергия. Кръвта става червена, тъй като съдържащата желязо молекула хемоглобин пренася в тялото кислород. По този начин хранителнте вещества напълно се усвояват от организма. Същата желязна молекула след това абсорбира продукта на окисляване , въглеродния двуокис, така кръвта става синя, след което я връща обратно в белия дроб.

В процеса на дишане личи неуморната Марсова енергия , както кръвта ритмично се сменя от червена в синя, от кислород към въглероден двуокис, идвайки от белия дроб и връщайки се обратно там. Като прави това, желязната молекула хемоглобин постоянно променя облика си. Желязото има способността постоянно да преминава от една валенция в друга, както това е показано при дишането.

Когато на някой му липсва желязо в кръвта, той е анемичен или може би му липсват Марсовите качества в характера: сила, кураж и воля. Можем да предложим лекарство от “атмосферно желязо”, тъй като то дава сила на волята, за хора, които се чувстват анемични или не могат да се справят с предизвикателствата на живота. Цитирайки Мели Уайлдърт: “Ако те / анемичните хора/ ядат коприва или спанак, тяхното желание за живот се връща”, тези растения съдържат желязо. Смятам, че Popeye е съвременен марсов архетип, който е получил силата си като е ял много спанак.

Кобалтът, никелът и манганът са метали с качества подобни на тези на желязото. Те са например феромагнитни и се използват в стоманените сплави, като имат равностойни физически характеристики. Всички те се използват според мен във фойерверките. Хаушка ги определя като “ братя на желязото”.

Читателите, които искат да повярват в Провидението ще отбележат, че най-големите запаси на желязо на земята са разположени в Уелс, Англия, Германия, Франция, Русия и Америка. Днес ние живеем обкръжени от желязо и стомана и още не сме намерили лек срещу нарастващото постоянно насилие. Така или иначе можем да отбележим тайната на желязото. Да, желязото крие тайна. Сравнявайки черния цвят на дръжката на градинското ви сечиво с блестящата стомана на бронята на колата, може ли да се каже, че са от един и същ елемент? Няколко процента карбон превръщат едното в другото, напомняйки ни за силната връзка на желязото със земята. Земният елемент карбон е причина за разликите в желязото, като повишава и силата на стоманата.

Меркурий и живакът
Ник Колестрьом

Понякога Меркурий се появява във формата на флуид, понякога на твърд метал, понякога – в тази на корозивна бистра сол, наречена Сублимат, понякога- във вид на пръст с бял цвят, наречена живачен сулфид или червена – наречена цинобър; понякога е бяла или червена утайка ,или сол на флуида, която при дестилация се превръща в изпарения и ако се смеси с въздуха, свети като огън. И след всичките тези промени Меркурий отново се връща в първичната си форма.
Сър Исак Нютон ('Optics' 1717, Query 30)

“Ум като живак” – колко добре този образ приляга на умствените процеси! Изненадващо е, че астролозите свързват планетата Меркурий с менталните способности: блестящите капчици на този метал в течна форма и се преобразуват толкова бързо, колкото мисълта. Живакът е единственият, който може да се срещне в трите форми на материята – като флуорисцентна лампа в класната стая, като течност в термометъра и като calamine в лосиона за кожа; както Хермес е бил единственото божество, което може да преминава в трите свята.

Ако нещата се объркат, живачната интелигентност свършва накрая като “луд шапкар”. Мисълта прескача през цялото време от място на място, както помним от безсмъртното чаено парти на Алиса. Шапкарите през Викторианската епоха са били склонни към избухливост, тъй като са използвали живак , за да постигнат блясък във върха на шапките.

Хермес е бил посланикът на боговете, меркуриевите личности са общителни с хората. Така и живакът образува амалгами: различни метали могат да образуват смес, ако се разтворят в живак; той е разтворител за металите. Терминът “амалгамира” се използва и в търговията : различните фирми амалгамират заедно.Това е меркуриев процес, традиционно Хермес е и бог на търговията.

Най-характерната химическа черта на живака е “свръзката”. Той може да се свързва със себе си по най-неочакван начин. Склонността му да образува комплексни смеси е заложена в природата на живака. Той може да се комбинира дори с нитрогенови и карбонови смеси, които металите обикновено отхвърлят, както и да образува обикновени метални соли;органични метални сплави, които катализират синтеза на редица фармацевтични и органични продукти. Образува експлозиви / например живачен йодид/ , който избухва при докосване. В смесването на други метали той изпълнява свързваща функция.

Индийската дума за алхимия е била “Rassayana”, което означава “начина на живака”. Най-ранните алхимични текстове на Запада датират от 1 век пр.н.е.и това е също времето на появата на първите текстове за получаването на меркурий от рудата цинобър. Римският натуралист Плиний е дал следната рецепта. При нагряване на цинобъровата руда се образуват капчици от блестящ метал; след това отново се нагрява внимателно рудата /това вече не е сулфид, а оксид/ . Това е била класическата рецепта , с която алхимиците са впечатлявали клиентите си и първото загатване за химическа реакция. Предизвикателната природа на Меркурий се изявява в загадките на материята. Хермес в египетския си облик като “трижди-великият” е бил покровител на алхимията, в която живакът е играл централна роля. Алхимиците са правили опити с него, за да добият злато.

Орбитата на най-бързо движещата се планета е била енигма за века.Повърхността на Меркуриевата орбита е запазила прецесията си или подвижността си и Нютоновата теория няма обяснение за това. Меркурий е отхвърлил тази материалистична концепция и е намерен отговор едва през 20 век в Теорията на Относителността. Подобно металът живак отхвърля солидните граници. Загадката на живака е как метал с огромна плътност може да се превърне в течност. Не е трудно да разберем защо алхимиците са имали вяра в специалните вътрешни способности и жизненост на меркурия.

Хермес е бил традиционно бог на медицината и живакът е играл дълго време роля в медицинската практика. В продължение на векове е бил основно лекарство против сифилиса, до ден днешен се използва за кожни заболявания като каломел, сублимата му се прилага като дезинфектант. Живачните амалгами се използват в стоматологията, меркуриеви смеси се употребяват в термометъра и апарата за измерване на кръвното налягане.

Най-общоразпространеното приложение в днешни дни се вижда в термометъра. По този начин различните аспекти на Меркуриевата природа са изразени и чрез метала, и чрез планетата в небето, в съгласие с Хермесовата максима: “както нагоре, така и надолу”.

Сатурн и оловото

Ник Колерстрьом

“Ще ви покажа страха от шепа прах”
Т.С. Елиът , Изгубената Земя

При “най-основният” от традиционните седем метала , негативните Сатурнови характеристики на оловото са убедително доказани.Той е бил използван за куршуми , гробници и надгробни камъни, и специално в Англия има дълга традиция в отравянето на основното население. Пили са виното и сайдера си в направени от оловни примеси бокали и халби. В днешни дни оловото е все още замърсяващо вещество, чиито токсични нива съвпадат с откритите у основното население. Твърде дълго правителствата показват “оловна” инерция за проучване на проблема.

“Сатурнизмът” е бил едно от първите индустриални заболявания, наречено така заради симптомите си – главоболие, умора, раздразнителност и депресия – реминисценция на “сатурновия” хумор. От пивоварните съдове до използването на олово в боята за домовете и оловните спойки във водоснабдяването, добавянето на олово към петрола и бензина е само още една капка в морето на дългата традиция. Едва през 1970-тте учените са могли да измерят реалното равнище на оловото в кръвоносната система на населението : една или две десети от часта на милион. Но идеята, че това тласка напред интелигентността при децата и създава хиперактивност звучи като научна фантастика.

Дали имаме поколение от “ деца на тежките метали” с вещерски отвари от тежки метали в кръвта, насърчаващи умствената концентрация? Главни виновници в днешно време са алуминият, оловото и кадмият – и дефицитът на жизнени елементи като цинк, селений, хром и калий. Всяко дете, израстнало в обкръжението на големия град и показващо проблеми с концентрацията, трябва да бъде тествано чрез проби на косата, зъбите и кръвта за това: и специално когато се проявява склонност към насилие и липса на самоконтрол. Високото съдържание на олово намалява защитата и развитието на централната нервна система в растящото дете. Същите неща могат да бъдат част от превантивните грижи при двойки с чувство за отговорност. Най-основният от металите трябва да бъде премахнат от околната среда. Проблемът е, че се използва толкова често и навсякъде!

Оловните натрупвания намаляват тъканта. Ако търсите част от тялото, където има олово, то това е скелетът. Сатурн-Хронос като “Старият Баща на Времето” е бил фигура от скелет. Нужни са били около трийсет години да се изнамерят оловните запаси, така че търсенето на оловото е цяло приключение. Така или иначе някой може да не погледне на това с “ оловното око на отчаянието”. Никой друг метал не може да образува толкова неразтворими съединения. Оловото е тежък, тъмен и муден метал, и от седемте е най-слабия проводник на електричество , както и най-малко сияещия и резониращ.

Оловото има граници на тежестта. За да видим това, поглеждаме Периодичната Таблица на елементите и забелязваме, че тези около оловото са радиоактивни , т.е. те са твърде тежки, за да останат устойчиви. Те се разлагат, докато стигнат до оловото, след това спират. Различните оловни изотопи могат да се срещнат в скалата или камъка, това са крайните продукти на радиоактивния разпад. Иначе казано, повечето от тези изотопи са много по-стари от скалата или камъка. Учените изчисляват ерата по оловото! Те разглеждат съотношението уран-олово и от тази пропорция могат да предскажат билиони години от епохата. Това посочва връзката на Сатурн с Времето, независимо дали предсказаните еони от “оловното време” са реални или илюзия. Когато учените са наблюдавали лунния камък, най-отличителния “отпечатък”, който са намерили е бил този на оловни изотопи, по които са предсказали и огромната възраст на камъка.

Сатурновия архетип се свързва с ограниченията и задръжките, което ни напомня за характеристиките на оловото. Също Сатурн държи пясъчния часовник: в боите сега употребата на олово е забранена, но в продължение на дълги години бялата боя е била оловна боя. Все още оловната боя се използва за боядисването на бордюра с жълти черти / оловен хромат/ . Само оловната боя е достатъчно устойчива! На бордюра жълтите черти строго забраняват паркирането или само в определени часове, а в това отново съзираме Сатурн. Планетата Сатурн показва строга вертикална ос , със своите магнитни и ротационни отсечки съвпадащи около 1 градус, и в точния ъгъл са пръстените, на еднакво равнище и кръгли. Наклонена линия държи вертикала, една от най-ранните думи за олово е латинската plumbum. Гравитацията на Сатурн понякога е необходима, за да запази баланса в живота.

Нивото на оловото в човешката кръв е спаднало рязко през последните две декади в Европа. Намалено е приложението на олово в основните продукти, но значи ли това, че сме се изчистили? Едва ли – тъй като е неразтворимо, на оловото е нужно много време, за да напусне околната среда. Този, който е склонен към криминални прояви и насилие има четири пъти повече алуминий и олово в косата си от обикновения човек – разликата е очебийна! Има много тежка, тъмна и негативна страна на оловното отравяне и ние сме длъжни да го проумеем!

Оловото има една от най-високите рециклиращи мерки за всички материали , с 90% рециклиране за олово в батериите за много европейски страни. Търсенето на олово продължава да нараства. Оловната индустрия се бори да неутрализира негативното обществено възприемане на този метал и усилията на законодателството се насочват към ограничаване на изхвърлянето на оловни отпадъци в околната среда. Телевизионните екрани и мониторите на компютъра използват катодни лъчеви тръби и за да предпазят зрителите и операторите от разрушителните Х-лъчи, се препоръчват специални очила , съдържащи 23% оловен оксид.

Най-широкото използване на олово по света е в акумулаторите на колите – около ¾ от цялото търсене, което ще нараства според прогнозите. Отровните оловни батерии са фактически тези, които “помагат” на 2 билиона хора да не получават достатъчно сила и енергия. Батериите се зареждат свободно и могат да се свързват със сменяеми източници като фотоволтажни клетки. В Калифорния нулевата емисия електрически автобуси / трамваи и тролеи?/ могат да бъдат заредени до 50% за 5 минути и същият факт е болезнен за жизнеспособността на автобусите.

Венера и медта

Ник Колерстрьом

Нивото на медта в човешката кръв е критично, намира се в съотношение 1:1 000 000 от теглото, и нормално продължава да съществува около тази стойност. Средно жените имат 20% повече меден серум, отколкото мъжете докато мъжете имат 1/3 повече желязо от жените в кръвта си. Установяването на този факт е пренебрегнато от съвременната медицина. Равнището на медта и желязото са свързани с пола, както се очаква и от половия символизъм на техните планети.

Медта в кръвния серум на жените има месечен цикъл в унисон с периода им на менструация, достигайки връхната си точка седмица преди периода на менструация. Това се дължи на съдържащия се в кръвния серум протеин “сероплазмин”, чиито метаболизъм е плътно свързан с женския хормон естроген. Противозачатъчните действат чрез подражаването на условията за бременност , когато естрогенът е висок , и това оказва драстичен ефект върху нивото на мед в серума. По време на бременността медта в кръвният серум на майката повишава двойно равнището си, достигайки 1:9 на милион. Обратно, желязото в кръвта на зародиша се увеличава по време на раждането, така медно-желязната полярност се развива между майката и детето.Инсомнията, депресията и променливите настроения по време на бременност се свързват с повишеното равнище мед. Жената, която взима противозачатъчно хапче, блокира месечния ритъм на медта в серума си и вместо това задържа постоянно високо ниво, съответстващо на деветия месец на бременността. Доказателството посочва, че медта играе динамична роля в репродуктивния процес , а не е просто продукт от повишения естроген.

В ранния период на 1970г е открито, че спиралите от мед са по-ефективни от тези, направени от други материали. Спиралата “Мед-7” е станала най-популярната и е разпространявана в цял свят, използвана е предимно от жени, които вече имат по едно дете. Въпреки интензивното търсене така или иначе, никой не е имал представа за механизма по който медта в спиралата е предотвратявала бременността. Медните йони имат биологическо действие във вътрешността на матката, предотвратявайки имплантация на заплодена яйцеклетка. Нейният modus operandi е по този начин доста несвързан с този на хапчето, където са повишени външните нива на кръвния серум. Единствената връзка при двете ситуации е ударното качество на Венера – показано чрез поведението на медта.

Сравнявайки медта и желязото в кръвта, нека ги сравним в други аспекти – тъй като двете им планети са най-близо до нас , едната е в земната орбита, другата-извън нея. Чистата мед е метал от червеникаво-розова руда и има топъл, благосклонен блясък, който контрастира със студения блясък на стоманата. С нещо, направено от желязо някой може да почувства “колко е силно” или “колко е полезно”, докато с нещо, направено от мед, първото впечатление е по-естетично.Независимо дали е чаша, тромпет или меден похлупак, това, което първо ни се набива в очи е визуалното впечатление, а не качествата на метала. Също така медта е и мека, ковка и гъвкава, нуждае се да бъде смесена с други метали, например месинг или бронз, преди да бъде използвана за структурни цели.

В изложба на руди и минерали медта е тази, която първа привлича вниманието ни: тя е радост за окото. Погледнете деликатните синьозелени руди на малахита или лазурита – колко са различни от масивните солидни форми на желязната руда ,пирита или хематита! Кристалите на пирита образуват съвършени кубове, изразявайки Марсианската мощ и сила. Контраст на това е медната руда малахит , често изрязана и шлифована за украса, за да се разкрият блестящите й качества и морско-зелени оттенъци. Имената на медните руди са в хармония с нежните качества на Венера: лазурит, малахит, тюркоаз, халкопирит и пауново око.

Стая с доминиращо желязо или стомана има атмосферата на офис или фабрика. Създава ни настроение на експедитивност и работоспособност.Стая, в която доминира медта , в контраст има топла, домашна атмосфера, в която можем да си починем.

Високият резонанс на медта я прави подходящ за голямо разнообразие от музикални инструменти – в струните на струнните инструменти, в духовите, в ударните и т.н. Традиционно астрологията свързва Венера с музикалните изкуства.

За да изследваме връзката на Венера с медта , трябва да се върнем към далечната митология: фактически, в Средиземноморието, на остров, управляван от богинята на любовта – Кипър.Този остров е бил почитан като владение на Венера-Афродита. Афродита е била “богинята на Кипър”. В картината на Ботичели “Раждането на Венера” тя е нарисувана като родена от вълните на бреговете на Кипър.

От името на остров Кипър произлиза и думата “мед” / copper/ .Латинската дума е cuprum, а гръцката – Kyprus. В древността Кипър е бил главен източник на мед и металът е кръстен така по-късно. В античността се е смятало, че там където се намират големи залежи от мед, е живяла богинята Венера.

Вярвало се е, че Венера има морски произход и медта ни напомня за тази връзка с водния елемент. Всички медни соли са оцветени в морскосиньо или морскозелено. Всички руди и соли на медта са хидратирани, съдържащи вода. Почти всички са разтворими във вода. 

При различните морски създания процесът на дишане зависи от медта, а не от желязото. Те не се нуждаят от огнената Марсова енергия, а имат по-спокоен режим на живот. Използва се по-проста, съдържаща мед молекула вместо желязо-съдържащия хемоглобин. Черупката на раковината в картината на Ботичели , традиционно свързвана с Венера, идва от създание, което вдишва и издишва посредством медния процес. И октоподът, и скорпионът използват медна молекула на мястото на желязо-съдържащия хемоглобин.

Същите полярни функции в неорганичното царство на принципа на динамото , където свързващото движение на желязото и медта произвежда електричество. Желязото създава магнитно поле и медните жици пренасят произведената енергия. Енергията, даваща сила на нашата цивилизация идва от пулсиращото взаимодействие между Марс и Венера. Марс и Венера са съвпаднали в деня, когато Майкъл Фарадей е открил принципа на динамото: 17 октомври 1831г.

Тъй като Марс и Венера в митологията са свързани, те са оковани заедно в недрата на земята: елементите на медната руда са медно-железни пирити, където медта се обединява с желязото. По-тъмни жилки на желязото се виждат по морско зелената руда на меда.

благодаря синухе,
много полезно и необходимо 4етиво.много бих искала да поговорим и за камъните отговарящи на планетите.
защо например рубинът е камък на стрелците,диаманта на везните,аквамаринът на рибите и т.н

За минералите има доста информация-както в нета,така и по книжарниците.
В астросайта също има една статия- http://astrosite.org/mineralna.htm

Само че в тази статия има една често срещана грешка-рубина е сложен на Козирога,а диаманта на Овена, докато всъщност е обратното.

От спиралата можеш да си изтеглиш следните 2 книги за минерали:"Енциклопедия на лечебните минерали" и "Лечение със скъпоценни камъни".

Разбира се,различни автори съотнасят определени камъни към определени знаци и планети,за това е нужна по-автентична информация,прилагане на лична логика и интуиция в точното им установяване, но има някои основни начини по които се определят:спрямо цвета(водеща стихия и съответствие с цветовете на определени знаци),физическият състав (определени елементи са под влиянието на определени планети),енергийните им свойства(които са уникални за всеки),съотнасянето им към вибрациите на определена чакра и т.н.

Рубинът го свързват с Козирога, главно заради екзалтацията на Марс в Козирог.

В което няма логика тъй като минералите и скъпоценните камъни не се съотнасят към определени знаци и планети по екзалтация,а по цвета,състава и вибрациите им.Всеки камък е свързан с определена планета(или комбинация от тях като лазуритът/Венера и Уран/ и други) и стихия и чак след това се съотнася към знаците,управителството винаги е на планетата.Това дали влияе благотворно на повече знаци,вече е друго.

Не може камък като рубина-с огнена вибрация,да се съотнесе към Сатурн(както и студения и най-твърд диамант към Марс).Рубина се използва в лазерните технологии(което също е огън),дори участва в същата лазерна технология,която единствено може да пробие диамант(само Марс преодолява защитата на Сатурн чрез неговото проникващо действие).Линда Гудман в една от книгите си признава грешката за объркването на местата на тези два камъка и техните знаци.

Рубинът като камък  на огнената стихия е подходящ за огнените знаци-вавилонците го дават главно за Лъва,средновековните астролози за Овена.Иначе е типично Марсов камък:

"Притежателите му запазват сърцата си чисти и честни.Дава творчески импулси,бодрост,сила,блясък и реализация.Разгаря и поддържа пламъка на страстната,горещата,земната любов.Танцьорките от Изтока слагат в пъпа си рубин за възпламеняване на сексуалната енергия".