децата са толкова малко време покрай нас, че едно разглезване нищо не означава /не говоря за турбо лиготия де

/... синът ми е на 16, а дъщеря ми на 13,5 години и вече ме търсят само за манджа, пари, някой неразбран урок, разрешаване на конфликти и много нарядко да се полигавим - това в нашата програма включва вицове, борби с възглавници, прегръдки и целувки... но като цяло вече се отдалечават по пътеките на собствените си животи... така, че е хубаво докато са край нас да им се радваме, а не да ги възпитаваме в затворнически начала... любовта към децата е най-силният коз в ръцете на един родител, а не строгостта
