Снощи сънувах, че се разхождам сама по една поляна, където имаше узрели къпини. Много ми се доядоха къпини. Спомних си как честичко си похапвах като малка, понеже си имахме на село къпинови храсти. Но когато се наведох да вкуся от къпините, те се превърнаха в сочни, големи сини сливи. Спомням си, че ядох от тях.
После сънят ми пое в коренно различна посока. Оказах се на непознато място, което приличаше на съвременен град, обаче градът се вписваше сред древни крепости и исторически забележителности. Вървях и разглеждах, а до мен вървеше непознат млад мъж, който беше чужденец, като че ли руснак. Не знам защо си мислех, че градът е Москва, но градът който ми се присъни нямаше нищо общо с представите ми за Москва. През цялото време имах чувството, че съм за малко там, та даже и не посмях да завъртя роман с мъжа, с който определено се харесахме.