Кармата определя характера, а чрез него се определя начина по-който третираме нашата среда, той въздейства в дълбочина на начина, по който нашата среда ни третира. С други думи нашата добра или зловредна съдба зависи в много голяма степен , отколкото осъзнаваме, от реакциите на нашата среда към поведението ни.
Ако се промени напълно нашето отношение към живота, оттам се модифицира и кармата ни. Вече стигаме до корена на целия проблем- единствения подход за отработване на нашата карма. Може да се стори трудно на някои, но трябва да се изправим пред факта, че кармата е нещо, което трябва да се приема , а не да се отбягва.
Това е ключът към целия проблем. Кармата не само трябва да се приема като неизбежна, а да се посреща добре, като стипендия в училището на Живота. Постигнем ли това отношение към нашата карма, нейното проработване вече е започнало. Това не означава, че тя няма да ни създава повече проблеми, да ни подлага на по-нататъшни проверки. Отработвайки кармата, ние не я избягваме, ние стигаме до края й като я превъзмогваме. По същи начин можем да очакваме да си спестим по-нататъшните уроци по аритметика, ако сме получили вярно даден сбор.
Когато посветеният се залява да отработи кармата си, той преднамерено я призовава и ускорява. Незабавният резултат от това е двояк. Първо, криза в живота му. И второ, внезапно постигане на сила да се справи с тази криза. След преминаването на този критичен период, вече не му е останала карма за отработване и той може да заяви съвсем вярно, че всички неща заедно творят добро за онези, които обичат Бог, тъй като неговата добра карма действа безотказно. Силите придобити от него в отработването, остават, докато съпротивата е преодоляна. Тогава той изживява, необикновено разкриване на пътя, който толкова често е присъщ на хората, постигнали неограничено себеотдаване.
Когато се занимаве с нашата карма, ние го правим по необходимост, ,но трябва да приемем с радост, стараейки се да разберем какви уроци ще ни даде тя, какви характерни черти ще развие у нас и активно и интелигентно да сътрудничим в житейския порядък като научим тези уроци и развием тези характеристики.
Трябва да вдигнем очи над морето от неприятности и да съзрем идеала на усъвършенствания характер. Нека си представим какви ще бъдем, когато бъдем усъвършенствани от непоколебимо посвещаване живот след живот- силни, мъдри, хармонични, съвършено уравновесени сред върховете и спадовете на живота, както изкусния ездач, обуздава дръзкия кон – поддавайки се на неговите подскоци като същевремнно го направлява и контролира. С този съзнателен идеал нека безпристрастно разгледаме трудностите, които ни заобикалят, и видим как усъвършенстваната Мъдрост, Сила и Любов ще ни направят способни да се извисим над тях и да ги отработим. Тогава ще видим как самите трудности развиват у нас характерни качества, нужни за усъвършенстването ни.
Ако погледнем на живота като на училище и се опитаме да разберем неговите уроци, той ще ни се стори толкова различен, отколкото ако гледаме на него като на нещастие- и по –колко различен начин ние ще можем да се справим с него!
Всеки, който може да се извиси над егоцентричното отношение, ще постигне това, което прави просветеният, и ще призове Господарите на Кармата. Преди да се впусне в това обаче, той трябва да е достигнал този етап в духовното развитие, когато се стреми към доброто, а не към приятното- идеала на усъвършенствания характер, вместо болезнения принцип на удоволствието. Когато сърцето му е наистина обърнато към идеала, , Ангелът на Мрака- който според кабалистичната традидиция стои зад лявото му рамо- ще стане инициатор и ще му покаже пътя.
Според Мистериите, инициацията от Ангела на Мрака следва след пробуждането на Господарите на Кармата и това е най-бързият и сигурен начин да се открие Пътя. Тези , които са приели това посвещаване, стъпват върху Пътя, освободени от кармата. Според традицията на мистериите, винаги когато го призовем, , инициаторът идва и пита за подходящите думи. Ако можем да ги кажем, ние сме допуснати в Храма на Мистериите. Ние осъзнаваме обаче, че самият живот е Великият инициатор и че физическата церемония само утвърждава духовното изживяване.
Когато изпитаме цялостен духовен стремеж към пътя за усъвършенстване, ние се изправяме пред живота и той ни задава проверовъчен въпрос. Всички , които следват Пътя, ни разказват, че веднага след формулизирането на това желание е възникнало проверовъчно преживяване в обикновения живот. Ако са способни да приложат духовни принципи за отработването на това преживяване, те отговарят правилно за зададения въпрос и преминават зад Завесата. Оттам нататък те виждат живота пречупен през духовните принципи, вместо през физическото усещане.
Няма никаква мистерия относно подходящите думи, с които трябва да отговорим на Мрачния Ангел на бедствията, който идва в името на господаря- всеки велик духовен учител, който е дошъл при хората, ни е казвал какви са тези думи. Те са били произнесени от Нашия Господар при върховната проверка в Градината на Гетсиман- „Да бъде Твоята воля, а не моята”. Когато сме стигнали до етапа, когато можем да кажем това в отговор на посланика на бедствията, който са ни изпратили Господарите на кармата при призоваването им, ние ще чуем отклика:”Добре, добри ми и верен служителю, влез в радостта на твоя Господар”.
Безрезервното приемане на нашата Съдба е специалният урок, от който се нуждаем за нашето духовно развитие, той е Ключът, който отваря вратата на кармичната обвързаност. Когато кармата е вече приета, тя е поне на половина преодоляна. Ние трябва да си поставим непосредствената цел да постигнем търпение и дори щастие, при каквито и обстоятелства да решат да ни поставят Господарите на Кармата. Когато видят, че сме постигнали търпение и сме усърдни, те ще кажат: „Този урок е научен. Няма нужда да се повтаря живот след живот, докото урокът,който то съдържа, бъде усвоен.[/b]
Целта на Кармата е не да ни пречупи, а да ни създаде. Не бива никога да се страхуваме, че кармата ще се наслагва непрекъснато, докато ни пречупи.Кармата не е тази, която ни пречупва. Ако това стане, то означава, че ние самите сме го направили срещу нея. Онези, които са виждали диви коне по хълмовете, освободили се от хамута, знаят нещо за гледната точка на Господарите на Кармата. Както изглежда на хората буйното, глупаво зло пони, така и ние изглеждаме на Господарите на Кармата.
Голяма част от хората са с добри намерения. Проблемът на Господарите на Кармата не е толкова в изкореняването на активното зло, колкото в това учениците им да разберат какво се изисква от тях, тъй като ние толкова по-висши спрямо тях, тъй както ние сме толкова по-нисши спрямо тях, колкото са животните спрямо нас. Нека погледнем на ударите на съдбата като на предупреждения и ако трябва,нека да има остри ухапвания на овчарско куче и гегата и виковете на овчаря, който се опитва да ни вкара в зелените пасбища, които ни очакват. Нека престанем да гледаме на тях като на сляпо осуетяване на нашите желания от враждебната Съдба.
Когато произнесем тези най-мощни Думи на Силата: „Да бъде Твоята Воля , а не Моята”, ние автоматично се подравняваме с космическата сила и тази нова воля в нас вече не е заприщена, а се понася леко към своята цел по теченията на духовната вселена. Тази воля е волята за духовно усъвършенстване. Тя не задоволява нито суетата, нито алчността. Нито пък ще подслони нашата страхливост и ленивост. Пътят, по който ни води,ще лъкатуши нагоре, но ще бъде облян в светлина и ведрост, и никога няма да ни липсва подслон за през нощта.