Пак съм аз. Просто не разбирам. И е абсурдно.
Следната ситуация: Върнах се в България, защото реших, че сега е момента да се справя със себе си. Всъщност моите проблеми не са това, което си мисля, а фактът, че не съм привлекателна за българските мъже. В чужбина, където и да съм ме забелязват напълно непознати хора. В Турция са ме спирали да ми кажат, че приличам на тяхна няква ТВ звезда, в Гърция също много ме харесват. В Чехия, в Париж, В Австрия - абсурдно е. Тук съм изключително незабележима въпреки че се чувствам страшно добре, няма драми, няма стрес, спокойна съм и балансирана. Знам просто, че всичко ще се нареди по начин, по който е най-добър за мен. И последната вечер се запознах с много симпатичен човек, нищо сексуално не чувствах към него, просто си говорихме и като видя, че няма шанс, започна да ми се обяснява и казва: Ти си толкова красива, по-красива си от приятелката си, по-умна си, защо българските мъже не те забелязват, трябваше да си център на вечерта(а приятлеката ми е страшно желана тук и винаги център на внимание и бла бла, аз наистина съм просто незабележима, но все едно с кого съм, тук наистина съм инвизибъл) и аз му обяснявам, че тва тъпо, не се прави така, настройване срещу приятелки и страшно много се ядосах, но и ме унижи или обиди, не знам. Просто не разбирам, какво имам толкова тук, че не трябва никой да вижда, това което се вижда във всяка друга страна. Абсурдно е. А по-дяволите не просто съм красива, а нямам думи...

Надявам се, не ви звучи много самонадеяно, но знам как ив влияя на противоположния пол, просто не разбирам, защо тук е так? Само тук.