Ами нека да съм първа.Точната тема за случващото се с мен в момента.То на мен винаги си ми е било трудно,но като сега,никога.Аз съм още начинаеща в астрологията и ми е трудно с тълкуванията,но смятам,че всичко започна след като Сатурн тръгна ретрогаден.До него момент бях сигурна,че имам любим мъж(нищо,че го виждах рядко),имах приятели,имах надежди,имах мечти.Но със Сатурн,всичко тръгна назад.Като за начало,любимият мъж прекъсна всякакъв контакт с мен,без никаква причина,до момента в който Венера тръгна ретроградна..През цялото време се чувставах самотна и изоставена,опитвах да разбера какво се случва,изпаднах в дълбока емоционална криза.Имах нужда от приятели,за да чуя добра дума,за да ми вдъхнат кураж и вяра за да продължа на пред,но се оказа,че и те са ме забравили.Никой не ме потърси,никой не се поинтересува какво се случва с мен.И работа нямах,за да разнообразявам с колеги.Това което ми остана е да се затворя вкъщи,да плача и да търся причината за случващите се събития.Така и направих

.Точно на 06.04 разбрах със сигурност,че съм загубила всичко.Потърсих приятелите си,те ми отказаха,изпратих писмо на любимия мъж,с което слагах край на отношенията ни.Е,да ама 2 седмици по-късно,той реши,че иска да ме види.Видяхме се и нищо.Нито говорихме,нито си изяснихме отношенията.От тогава до сега,ни вест,ни кост,нито от него,нито от приятели.И работа все още нямам,въпреки усилията,които положих да се справя поне с това.Имам огромното желание да избягам някъде,където никой няма да ме намери и да започна живота си от начало,сякаш сега съм се родила.С нетърпение чакам момента в който Венера и Сатурн ще си тръгнат по пътя.Мисля аи,че точно тогава ще получа отговори на всичките въпроси,които ме измъчват.Това е и най-тежката година в живота ми.Добре,че свършва.Но какво ли ме чака през следващата?Вече съм почти на 30г,а си нямам никой.И това ми тежи и винаги ми е тежало най-много.Мечтаех за семейство,мечтаех за деца,смятах че съм открила мъжа,с който заедно ще вървим напред,но мечтите ми се сгромолясаха за пореден път.И до кога така?Все по-често се питам,дали пък няма да си остана сама,макар и това да е най-големият страх в живота ми.
