Марая, добрата карма се нарича дхарма!
вечичке ,DHARMA
ДХАРМА (от корена дхар/дхри, "поддържам, задържам" или "сдържам, обуздавам, контролирам") е първоначално използвана в *класическата Йога в техническия смисъл на "форма" или "качество, качествена определеност", което се противопоставя на понятието "носител" или "субстанция" (дхармин). В *Йога-сутра (3.13 и сл.) *Патанджали се присъединява към *саткаря-вада, т. е. към възгледа, че промяната засяга само формата на дадено нещо, но не и неговата субстанция. Така той разграничава три форми или състояния на дадено нещо: неговият "умиротворен" (шанта) или отминал аспект; неговият "възникнал" (удита) или настоящ аспект; и неговият "непредсказуем" (авяпадешя) или бъдещ аспект. Думата дхарма може да означава и просто "качество" изобщо.
В сферата на етиката дхарма означава "справедливост" или "добродетел", т. е. моралният ред, противопоставен на *адхарма. Индуизмът разглежда моралният дълг като самата основа на света. Затова той е смятан за една от четирите "човешки цели" (*пуруша-артха). В *Таттва-вайшаради (2.12) дхарма е обяснена като това, което води към рая (*сварга) – а не към освобождение, – и се казва, че тя израства от наклонността да се изпълняват желателни (камя) *действия. *Вачаспати Мишра, авторът на този учен коментар върху *Йога-сутра, дори допуска, че дхарма може да възникне от праведен гняв (*кродха) и се позовава на легендарния случай на Дхрува, който приел бащината си обида като подтик за самоналожени аскетични лишения, които накрая го въздигат над всички други.
Исторически погледнато, съществува напрежение между идеала на дхарма и идеала на *освобождението, тъй като за последния се смята, че е над добро и зло, добродетел и порок. В *Махабхарата (12.316.40) има такава строфа: "Изостави дхарма и адхарма; изостави истина и лъжа. Изоставил и истина, и лъжа, изостави [принципа, т. е. ума], чрез който си изоставил [всичко]."
Че йогинът трябва да отбягва не само порока (*адхарма), но също и добродетелта (дхарма), е видно например от *Йога-сутра (4.7), която прави разлика между *карма, която е черна, карма, която е бяла, карма, която е бяло-черна, и кармата на йогина, която е нито черна, нито бяла. Основанието *йогинът да има подобен извънреден кармичен статут е неговото постоянно преодоляване на егото (*ахамкара, *асмита), което се изживява като изпълнител на добри или лоши действия. Вж. също рита.
това съм прочела за дхармата и не я тълкувам като добра карма думата ДХАРМА.
за мен в превод това е закон и висша истина!
така го разбирам ,може и да греша!
