Mamma_mia, това са суеверия.
Според мен всеки от нас, в по-малка или по-голяма степен, е склонен да търси и намира "оправдания" за това, което е направил или не е направил с живота си.
Периодът около и след урановата опозиция е първата сериозна равносметка в живота ни, когато всеки прави избор дали да продължи да върви напред, да се развива или да тръгне по наклонена плоскост, да кара по инерция, да потъне в бездната... И най-интересното е, че винаги ще се намери някой "виновен" - котката, свекървата, несполучливият брак, многото отговорности или някакви външни обстоятелства...
Извинявам се за черния хумор в този светъл ден, но гробищата са пълни с хора, неосъзнали за какво изобщо са изживяли живота си...