Здравейте,
днес се замислих за суеверието,което казва,че не се празнува 40 юбилей.
Знае ли някой защо?
Нещо лошо се случваше с човека

Сигурно е заради Урановата опозиция. Обаче тя се случва при всеки по различно време около четиридесетте. Аз празнувах. Със сигурност имаше и сътресения малко преди точната опозиция, но не се случиха точно на 40-тата ми година, а малко след това.

Благодаря Небесна.
Спомням си когато майка ми празнува 40 години.Направи голямо парти.Е,беше по времето на комунизма.Готви,подрежда и т.н,покани много гости приятели.
Точно горе долу по това време баща ми донесе една много красива сиамска котка.Тогава беше на 3 месеца.Живя при нас 20 години.Много я обичах,почина 2005 година.
майка ми казваше че животът й тръгнал надолу когато баща ми донесъл котката :(Никога не можах да приема това нещо,защото аз обожавах това животинче.
Точно това си мисля,да не би да е тръгнал надолу,защото е празнувала 40 юбилей...а не заради котето.
Може би ако не го беше празнувала,щеше да е по-друго?
Знае ли човек.
Наистина сега майка ми е на 63год и не изглежда добре,пропи се....а каква беше.Красавица,дейна,нежна.....пълноценна жена

Аз знам за подобно поверие - да не се празнува рожден ден, за първата година на детето. 

Mamma_mia, това са суеверия.
Според мен всеки от нас, в по-малка или по-голяма степен, е склонен да търси и намира "оправдания" за това, което е направил или не е направил с живота си.
Периодът около и след урановата опозиция е първата сериозна равносметка в живота ни, когато всеки прави избор дали да продължи да върви напред, да се развива или да тръгне по наклонена плоскост, да кара по инерция, да потъне в бездната... И най-интересното е, че винаги ще се намери някой "виновен" - котката, свекървата, несполучливият брак, многото отговорности или някакви външни обстоятелства...
Извинявам се за черния хумор в този светъл ден, но гробищата са пълни с хора, неосъзнали за какво изобщо са изживяли живота си...

Права си Лили.

Аз навърших преди 2 месеца 40 години и не празнувах. Суеверието е свързано със сакралността на цифрата 40.
Новороденото се въвежда в обществото след 40 ден, даже има специална молитва за 40-я ден след раждането на бебето.
На мъртвите след 40-я ден се възнася душата, дотогава броди сред нас.
Иначе е вярно това за равносметката...и моята никак не е добра, но НЕ са ми виновни обстоятелствата или който и да е било.

Аз преживях сериозен катаклизъм малко след 40-те в рамките на година-година и половина, но катарзисът премина и последва огромен скок напред. Сега мога да кажа, че поставих началото на нови перспективни начинания и никак не се тревожа, че ще пропилея живот си. О-о-о, много страдах, че дъщеря ми порасна, едва ли не щях да умра ако не се грижа за някого. Това е свързано с усещането на жената, че непременно трябва да се грижи за някого, че птиченцата отлитат от семейното гнездо, а отношенията със съпруга вече не са толкова романтични, каквито са били на младини. Аз се захванах с обществено полезна дейност. Въобще, чувствам се щастлива тогава, когато усещам че има развитие напред и нагоре. Всякаква инерция и рутина ме убива. Търся си нови радости и нови неща, на които да се посветя.

Странно е, че откривам тази тема 3 дни преди да навърша 40 години. 
Никога не бях чувала за това суеверие, но щом го видях, сигурно не е случайно...

100% не е случайно
Затова си остани вкъщи,и си мисли само хубави неща, без да празнуваш.
Дано всичко е за добро,пожелавам ти го.

Аз навърших преди 2 месеца 40 години и не празнувах. Суеверието е свързано със сакралността на цифрата 40.
Новороденото се въвежда в обществото след 40 ден, даже има специална молитва за 40-я ден след раждането на бебето.
На мъртвите след 40-я ден се възнася душата, дотогава броди сред нас.
Иначе е вярно това за равносметката...и моята никак не е добра, но НЕ са ми виновни обстоятелствата или който и да е било.

Да, така е и не е точно суеверие. Това е причината в символиката на 40.

Сигурно може да се приеме връзка и с Урановата опозиция, тя носи сътресения и кризи казвате и ето:   


"Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи десетте Божии заповеди."

"Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), за да могат в това време християните да се покаят и очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово."



Незнам кой е направил препратка впоследствие с отбелязването на 40-та годишнина, но има логика на тази възраст да направиш равносметка, да се смириш, покаеш, лишиш от нещо, за да намериш сили да продължиш.     

Още нещо открих:


ЦИФРОВАТА СИМВОЛИКА В ПРАВОСЛАВИЕТО

Числото е основен принцип, върху който се гради целият обективен свят, то е началото на всичко и съдържа в себе си скрита хармония. Числата притежават не само количествена стойност, но и имат и символични свойства, те могат да бъдат тълкувани, за да се открие скритият им смисъл. Преди блажени Августин и Александрийската школа символиката на числата не е разпостранена сред християните.

България приема числените стойности от Византия в един избистрен вид. В някои случаи числата посочват реална стойност, в други — са символи. Тогава те обогатяват литературния текст със скрит смисъл, свързани са пряко с основната идея, главните персонажи, светостта на житийния герой. 

 
ЧЕТИРИДЕСЕТ символизира послушничество, изпитание, смърт. В Светото Писание е число на пост, молитва, разкаяние, надежда за очистване от греховете. Четиридесет дни Христос останал в пустинята, изкушаван от сатаната; от Великден до Възнесение Господне са четиридесет дни, време на неприкосновеност, откъсване от света; според Стария завет Мойсей прекарал четиридесет дни и нощи на планината Синай; четиридесет дни се укривал пророк Илия; потопът продължил четиридесет дни и нощи. Според традицията 40 дни след смъртта на човека душата му напуска земята и близките му правят помен. 


Копирах само за 40. Има и за останалите числа и тяхната символика. Ако ви се чете, интересно е.   
 
http://margaritta.dir.bg/2003/noem/06chislata.htm

Не трябва да се прави тържество и да се събират приятелите,но предполагам да се почерпи в службата може или трябва да се правим че е ден обикновен

Не трябва да се прави тържество и да се събират приятелите,но предполагам да се почерпи в службата може или трябва да се правим че е ден обикновен

Аз съм на мнение, че това е едно от многото суеверия и не трябва толкова фанатично да мислим, че едва ли не с един празник можем да обърнем съдбата в негативна посока. То каквото има да се случва занапред, ще се случи независимо от отбелязването на този празник. Но ти направи така, както го чувстваш. Аз празнувах.