Доколкото съм запозната връзката е по-логично да бъде с аутизма, тъй като за аутистите е характерна свръхчувствителност, която обаче не може да бъде изразена, социална непригодност, различност ако щете. А и много от аутистите са всъщност с КИ в нормата, т.е не страдат от умствената изостаналост характерна за Даун...

значи намерих първо този пасаж, който ми се стори интересен. не е много в темата, но горе долу малко внася яснота по други въпроси. ще продължавам да търся и като намеря случая на момиченцето ще го пусна. това са случаи на регресия, а не на контактьорство /за пояснение/...

Майкъл Нютън - Пътят на душите:

"...На мен например са ми разказвали за неприспособени духове, които са се завърнали обратно на Земята веднага след известен период на изолация, за да се очистят колкото се може по-бързо чрез добро поведение през новото си въплъщение. Следва един пример, както ми беше разказан от душа, която е познавала един от тези духове.
Случай 10
Д-р Н: Душите носят ли отговорност за това, че са свързани с човешки същества с недостатъци, които по време на живота си нараняват другите?
П: Да, онези, които през живота си жестоко са навреждали на други - познавам една такава душа.
Д-р Н: Какво знаеш за това същество? Какво е станало след като тази душа се е завърнала в духовния свят след този живот?
П: Той... беше наранил едно момиче... ужасно... и не се присъедини към нашата група. Той беше подложен на интензивно индивидуално обучение, защото се е държал толкова недостойно, докато е бил в това тяло.
Д-р Н: Каква беше степента на неговото наказание?
П: Наказание не е... точната дума... това е възстановяване. Трябва да осъзнаеш, че това е задача за твоя учител. Учителите са по-строги към онези, които са били въвлечени в жестокости.
Д-р Н: Какво означава за теб "по-строги" в духовния свят?
П: Ами, моят приятел не се върна при нас... неговите приятели... след този ужасен живот, през който беше наранил това момиче.
Д-р Н: След смъртта си той през същата духовна врата ли премина като теб?
П: Да, но не се срещна с никого... отиде направо на едно място, където беше сам със своя учител.
Д-р Н: И какво стана след това с него?
П: След известно време... не след дълго... той отново се върна на Земята като жена... там, където хората са жестоки... злоупотребяващи с физическата сила,., това беше съзнателен избор... приятелят ми трябваше да преживее това...
Д-р Н: Мислиш ли, че тази душа е обвинявала човешкия мозък на своето бившо тяло-гостоприемник за това, че е наранил момичето?
П: Не, той прие в себе си... онова, което беше направил... обвиняваше собствената си неспособност да преодолее човешките недостатъци. Той помоли в следващия живот да се превърне в изнасилена жена, за да разбере... за да прецени вредата, която е нанесъл на това момиче..."

още нещо много важно от същата книга:

"Д-р Н: Как смяташ, защо нямаш съзнателен спомен за живота ти като Рос Фелдън?
П: Когато избираме тяло и правим план преди да се завърнем на Земята, ние сключваме споразумение с нашите съветници.
Д-р Н: Споразумение за какво?
П: Споразумяваме се... да не си спомняме... други животи.
Д-р Н: Защо?
П: Да се учиш от празна страница е по-добре, отколкото да знаеш предварително какво може да ти се случи като последица от това, което си правил преди.
Д-р Н: Но няма ли знанието за грешките от предишния ти живот да бъде от полза за избягването на същите клопки в този живот?
П. Ако хората знаеха всичко за своето минало, много от тях щяха да обръщат прекалено много внимание на него, вместо да изпробват нови подходи към същия проблем. Новият живот трябва да се... взима насериозно.
Д-р Н: Има ли някакви други причини?
П: (пауза) Нашите съветници казват, че ако човек няма стари спомени, неговата главна грижа няма да е преди всичко... да се опитва да... си отмъсти за миналото... да се разплати за злините, които са му причинили."

Доколкото съм запозната връзката е по-логично да бъде с аутизма, тъй като за аутистите е характерна свръхчувствителност, която обаче не може да бъде изразена, социална непригодност, различност ако щете. А и много от аутистите са всъщност с КИ в нормата, т.е не страдат от умствената изостаналост характерна за Даун...

Децата - индиго ги свързват с аутизма.

Ако хората знаеха всичко за своето минало, много от тях щяха да обръщат прекалено много внимание на него, вместо да изпробват нови подходи към същия проблем. Новият живот трябва да се... взима насериозно.

А нима в настоящия живот не е така. Нима няма минало, настояще и бъдеще и спомен за миналото.

Да се учиш от празна страница е по-добре, отколкото да знаеш предварително какво може да ти се случи като последица от това, което си правил преди.

Колкото и животи да имаме (независимо дали помним или не) ние не сме способни да изживеем цялото многообразие от житейски ситуации. Това му е хубавото на живота.

Колкото и животи да имаме (независимо дали помним или не) ние не сме способни да изживеем цялото многообразие от житейски ситуации. Това му е хубавото на живота.

Сигурно си имала предвид обратното на това,което си написала 

Небесна, аз просто пускам определени цитати от тази книга като съм абсолютно убедена в тях. пускам ги защото ме обвиниха в нещо, което дори и не съм си помисляла. прекалено ясно съзнавам, че адски много хора идея си нямат от тези неща, но това не е повод да се нападат останалите нали.

освен това, тези цитати показват многообразието на живота и цветовете на въплъщенията ни на тази планета. и самият фактор, че крушката си има опашка или един от законите на Херметизма "Всяко следствие си има причина, и всяка причина си има следствие!", което пък обяснява необяснимите неща в живота кристално ясно.

също така много добре осъзнавам, че тази тема заедно със загубата на дете е много болезнена за всеки човек. не съм искала и никога няма да поискам да нараня някого. в случая просто изхождам от много прочетени книги и факти в заобикалящия ме живот, защото съм се нагледала на какво ли не.

не можах и във втората книга да намеря случая с момиченцето, но намерих случай на жена, която избира да загуби детето си в следващо прераждане и ще ви го пусна. ако и в третата книга не намеря случая /вече очите ми се умориха да бродят между редовете/ ще ви го преразкажа. а сега случая на майката:

Следите на душите - Майкъл Нютън:
"... „Пръстенът" представлява цикъл на живот, смърт и прераждане. Децата играят важна роля за душата при възстановяването на равновесието в живота й. Какъв е духовният смисъл, когато здрав организъм умре скоро след като е започнал живота си? Получавал съм писма от скърбящи родители, които питат за смисъла на ранната смърт на децата си и винаги ми е трудно да отговоря. Само онези от нас, които са преживели ужаса от смърт на дете, могат да си представят болката на тези родители. Някои хора, загубили дете, прибързано правят погрешен извод, че причината за изживяната мъка е кармичен дълг за тяхно прегрешение в предишен живот, свързано с жестокост към деца.
Ако починалото дете е тийнейджър или по-възрастен, обикновено кармичните сили, довели до смъртта, са пряко свързани не толкова с родителите, колкото с душата на младия човек. Освен това, дори когато загубата на по-малко дете кармично засяга родителя, този урок не означава непременно, че е малтретирал деца в свой предишен живот. Може да бъде резултат от много други елементи, включително и косвени действия. Една клиентка, която дойде при мен около година след смъртта на осемгодишната си дъщеря, разказа следната история по време на сеанса:
„Бях богата дама в Лондон през деветнадесети век. Не обръщах почти никакво Внимание на страданията на малките бездомници на улицата около къщата ми. Грубо пренебрегвах мъката им, защото не бяха мои деца и смятах, че отговорност за тях носят родителите им и държавата и нямат нищо общо с мен. Затварях очите си, въпреки че имах предостатъчно пари да поддържам близкия дом за сираци и приюта за млади самотни майки. Знаех, че тези заведения едва свързват двата края, и не правех нищо. Между преражданията реших да поправя грешката от повърхностното си отношение. Съгласих се да преживея мъчителната загуба на обичано дете. Господи, каква болка, но така се уча на състрадание."

уф просто не мога повече да се взирам в тези много редове на монитора и затова предпочитам да ви го преразкажа. значи касае се за случай на млада жена, която отива при д-р Нютън с ужасни болки в краката си. ходила е при много лекари, но те установяват, че е напълно здрава и няма от какво да я болят краката. накрая стига до Нютън като последна надежда да я върне чрез регрес в минали животи. когато я връща обаче се оказва, че коренът на болките и се корени в минал живот.
при регреса жената се връща в момента преди прераждането, когато е избирала мисията в бъдещия си живот. имала е на разположение няколко избора, но тя избира най-тежкият - да се прероди в семейство, което дълги години е нямало деца и е мечтаело много за детенце, което да остане завинаги при тях /това е желанието на родителите/. а тя самата искала да се научи да пише и да се усъвършенства ментално /нейното желание/. животът и в този случай щял да протече така - на малка възраст /не помня вече с точност/ около 8-10 годишна възраст тя се е возила на карета и от детско любопитство е отворила вратата на движещата се карета и пада под колелата, които премазват краката и и я инвалидизарат за цял живот на легло. в този случай тя остава завинаги при родителите си, защото в него време е било меко казано невъзможно да се омъжи с този недъг, а пък родителите и си получават детенцето за цял живот покрай тях, а тя пък получава спокойствието и необходимото и усамотение за размисъл и писане. и в случая болката в краката на жената в настоящето и прераждане се дължи на паметта на духа и, а не на болест в настоящето.

та с този показателен случай искам да се доизясня: кармата на децата и на родителите не е една и съща, но е СВЪРЗАНА, защото такъв е бил изборът им преди прераждането. и не винаги това което се случва е по наш избор, а по избор на другия човек и то идва пък в нашият живот да научи нас самите на нещо, от което се нуждае духът ни...

пускам ги защото ме обвиниха в нещо, което дори и не съм си помисляла. прекалено ясно съзнавам, че адски много хора идея си нямат от тези неща, но това не е повод да се нападат останалите нали.

Вярвам, че не си и помисляла, че с това, което пишеш или цитираш от тази или онази книга, можеш да обидиш някой. 
Но теми като тази - деца с увреждания, умиращи близки и близки инвалиди, малтретиране в семейството и т.н. - са извънредно деликатни и освен теоретична подготовка изискват умение да се подхожда адекватно според ситуацията.
Темата е колкото езотерична, толкова е и психологическа, т.е. изисква адекватна психологическа подготовка, за да знае човек как да подходи в конкретната ситуация. Умение да се борави правилно с думите в деликатни ситуации също не е дадено на всеки.
Не винаги обаче интересуващите се от езотерика имат вродени качества на психолози, каквито качества са необходими при консултация на хора, изживяващи тежка духовна или емоционална криза, на хора, стъпили на ръба, както и на хора, които полагат грижи за умиращ или неизлечимо болен близък и са подложени на ежедневно напрежение и стрес.
Наскорошната тема на Христо беше очевиден пример за това, че един езотерик трябва да бъде и добър психолог, ако не иска да навреди на нуждаещия се от помощ. Човек, изпаднал в тежка житейска криза, е извънредно лабилен и лесно се поддава на всякакви внушения, затова трябва да се подхожда много внимателно при консултирането му.

Лили, изучавала съм психоанализа от любопитство и съм наясно с тези неща. но благодарение на психоанализата съм наясно кога един човек търси помощ, и кога търси просто да се оплаква и да го съжаляват, или пък търси да си изхвърли негативизма върху другите. съжалявам много, че звуча грубо, но това е истината.

зная, че темите са много болезнени, но болезнен е самият живот. всеки човек преживява всякакви гадости в живота си. нито ти, нито аз, нито който и да е било от този форум не е прекарал бляскав живот, но както виждаш не си ревем,а търсим истината и се подкрепяме и си помагаме когато можем и с каквото можем. аз бях до леглото на баща си, когото обожавах и той умря пред очите ми, но не съм тръгнала да ви го обяснявам с подробности и да обвинявам някого в тапиризъм. животът си е мой и аз си избирам как да го живея. и аз просто избрах да намеря истината под пластовете грим. може и да съм рязка на моменти, за което се извинявам, но просто съм такава /познаваш ме и знаеш че не го правя умишлено да нараня някого/    смятам се за достатъчно добър психолог и с достатъчно добра интуиция за да знам кога какво да кажа /освен в случаите когато се майтапя/, но понякога истината боли, а друг път неразбирането боли и когато собствените си кошмари не ги намираме вътре в себе си, обвиняваме другите за това...

По въпроса за обиждането да се изкажа и аз. 

Имам една болезнена тема, по която нито мога да споделям, нито имам желание да знам мнението на околните по въпроса. С две думи: изключително болезнено! По тази причина изобщо не чета съответните теми, с мнения по въпроса и ще бъде така докато не съм в състояние да приема и превъзмогна мнението на околните във връзка с болките ми.

Цитат на: Небесна в Май 25, 2009, 09:27:14 pm

Колкото и животи да имаме (независимо дали помним или не) ние не сме способни да изживеем цялото многообразие от житейски ситуации. Това му е хубавото на живота.

Сигурно си имала предвид обратното на това,което си написала 

Оплетох се кат` "пате в калчища" Хихихи!

По въпроса за обиждането да се изкажа и аз. 

Имам една болезнена тема, по която нито мога да споделям, нито имам желание да знам мнението на околните по въпроса. С две думи: изключително болезнено! По тази причина изобщо не чета съответните теми, с мнения по въпроса и ще бъде така докато не съм в състояние да приема и превъзмогна мнението на околните във връзка с болките ми.

Отстрани е лесно да се дават съвети и да се коментира.....току виж коментиращия се окаже в следващия си живот в подобна ситуация, за да изживее най-надълбоко болката на пострадалия. Щото колкото и добри психолози да сме (и научно, и емпатично погледнато), никога не знаем какво изпитва другия, докато не го преживеем.

Лили, изучавала съм психоанализа от любопитство и съм наясно с тези неща.

Колко време според теб е необходимо да я изучиш и овладееш?
Знаеш ли, че далеч не всеки астролог, независимо от нивото му на теоретична и практическа подготовка, е в състояние да консултира клиентите си без да вреди?
Затова добрият астролог подхожда изключително внимателно и, ако ситуацията го изисква, лаконично. Интуицията е много полезно качество, стига да не се размива границата между интуиция и въображение, тогава става опасно както за консултирания, така и за самия астролог. 

Отстрани е лесно да се дават съвети и да се коментира.....току виж коментиращия се окаже в следващия си живот в подобна ситуация, за да изживее най-надълбоко болката на пострадалия.

Ами да, възможно е и коментиращия да се окаже в същата ситуация, но това няма да се случи  поради това, че е дръзнал да сподели мнението си по въпроса., а ще е по други причини Поне аз си мисля, че е така де.

По въпроса за обиждането да се изкажа и аз. 

Имам една болезнена тема, по която нито мога да споделям, нито имам желание да знам мнението на околните по въпроса. С две думи: изключително болезнено! По тази причина изобщо не чета съответните теми, с мнения по въпроса и ще бъде така докато не съм в състояние да приема и превъзмогна мнението на околните във връзка с болките ми.

Ще използвам твоите думи,не че срещу теб ще отправя това,което ще кажа.
Не мога да разбера след като някой сподели нещо в някоя тема,после да не е готов да чуе всякакви мнения вкл и такива,които не му харесват или го нараняват. И след като вече има отношение към дадения въпрос,защо търси чуждо отношение/мнение?То е ясно,че така стават най-лесно конфронтации.

Отстрани е лесно да се дават съвети и да се коментира.....току виж коментиращия се окаже в следващия си живот в подобна ситуация, за да изживее най-надълбоко болката на пострадалия. Щото колкото и добри психолози да сме (и научно, и емпатично погледнато), никога не знаем какво изпитва другия, докато не го преживеем.

Чакайте сега.Първо едни и същи положения и събития от всеки се изживяват различно.
Тогава и това не е критерий за адекватно отношение към същият "проблем".
Ще дам прост пример: двама човека може цял живот да си горят ръцете (по различни причини) и да изпитват болка от това -тогава как ще са си полезни един на друг,като познават само болката?
Отделно не смятам,че човек е нужно да преживява нещо за да го разбира и за да може да дава обективно мнение по въпроса.Вече е ясно че със или без чужда помощ,всеки сам трябва да извърви пътя си ,вкл и този със справянето с личните си емоции и преживявания.И в крайна сметка всичко служи на някаква цел,която стои по-високо от това какво и как се преживява...това затъване в преживяването по принцип си е едно голямо ограничение.И колкото и да съжаляваш или съчувстваш на един човек потънал в преживяването си,не е това което ще му помогне.

Цитат на: Небесна в Май 25, 2009, 10:57:00 pm

Отстрани е лесно да се дават съвети и да се коментира.....току виж коментиращия се окаже в следващия си живот в подобна ситуация, за да изживее най-надълбоко болката на пострадалия.

Ами да, възможно е и коментиращия да се окаже в същата ситуация, но това няма да се случи  поради това, че е дръзнал да сподели мнението си по въпроса., а ще е по други причини Поне аз си мисля, че е така де.

Вещичка се извини. Нямам предвид това, че е дръзнала да сподели мнение. Аз самата няколко пъти прескачах тази тема, водена от усещането си, че на такива хора не им трябва философстване, на тях им трябва утеха.

Небесна, аз се извиних, но честно казано и аз не знам защо го направих, защото не съм обидила никого. не искам да обиждам никого. и не го правя. явно за вас изказване на мнение различно от вашето веднага води до словесни двубои и нападки.

ако една тема е болезнена, не виждам причина да се пуска за обсъждане. ако пък се пусне за обсъждане, не можете да се сърдите на мнение различно от вашето. и не виждам изобщо смисъл в изречението ти за това, че като дръзнеш да изразиш мнение, то Господ би те наказал за това. не живеем в средновековието за Бога! интелигентни хора сме и напълно нормално да можем да водим мирен диалог, а не да грачим кат диви кокошки! и честно казано в почти всички мои постове визирам себе си, а не вас. поради що обаче вие виждате себе си в тях, това не мога да го разбера. явно огледалния принцип е доста важен за някои хора...

Аз самата няколко пъти прескачах тази тема, водена от усещането си, че на такива хора не им трябва философстване, на тях им трябва утеха.

Точно това бе причината и аз да се включа с коментар.
Повечето хора, които се сблъскват с подобни житейски ситуации, не очакват да чуят, че това, което се случва тук и сега, е тежка карма от някоя минала инкарнация и съзнателен избор на душата. Очакват подкрепа, утеха, разбиране... А що се отнася до осъзнаването мисля, че самият избор да поемем отговорност за дете с увреждания, е напълно съзнателен. Друг е въпросът, че не всеки родител се осмелява да го направи, предпочитайки друг, "по-лесен" (само на пръв поглед) изход от ситуацията, за който избор може да съжалява впоследствие до края на дните си... Да изживееш болка, срам, вина, съжаление също е избор.

Небесна, аз се извиних, но честно казано и аз не знам защо го направих, защото не съм обидила никого. не искам да обиждам никого. и не го правя. явно за вас изказване на мнение различно от вашето веднага води до словесни двубои и нападки.

ако една тема е болезнена, не виждам причина да се пуска за обсъждане. ако пък се пусне за обсъждане, не можете да се сърдите на мнение различно от вашето. и не виждам изобщо смисъл в изречението ти за това, че като дръзнеш да изразиш мнение, то Господ би те наказал за това. не живеем в средновековието за Бога! интелигентни хора сме и напълно нормално да можем да водим мирен диалог, а не да грачим кат диви кокошки! и честно казано в почти всички мои постове визирам себе си, а не вас. поради що обаче вие виждате себе си в тях, това не мога да го разбера. явно огледалния принцип е доста важен за някои хора...

Виж сега. Става дума за чувство за такт. Извинявай, много си образована, но си много чепата. Още повече, че сама подчерта тази своя особеност. Ама хората не те познават. И аз ти се извиних. Хайде сега, недей да ми се сърдиш.