ШЕСТО НИВО
ПЛЪТНАТА КАРМА
22
ДВАДЕСЕТ И ДВЕ - видима поляризация на финия план, добро и зло като световни начала, „светът" и acкезатa, cкит, изкушение, „пoхoттa на живота".
КОМЕНТАР. Двадесет и две открива шестото ниво на проява на духа, където плътният план осъзнава сво¬ята карма, постепенно материализираща се пред него по различни начини.
Двадесет и две (= 11 х 2) символизира плътния план, който се възприема като арена на борбата между две активни противоположни начала - доброто и зло¬то, или еволюционното и инволюционното, всяко от които има фин произход. Човекът на двадесет и две е светец, за чиято душа се води активна битка между ангелите и дявола, която човекът отчетливо усеща и се включва съзнателно. При това той вижда фините сили със същата яснота, с която възприема и матери¬алния свят - при което първите за него притежават отчетлива поляризация (това е от Бога, онова - от Са¬таната). Понякога наистина дяволът се опитва да се престори на невинна овчица, но доста бързо се оказва, че тя има твърде масивни копита, неестествено дълга опашка и откровено приспособени за месоядство зъби. Човекът на двадесет и две притежава много силен и устойчив канал към финия план и съответно власт над плътната реалност, и неговите видения по никакъв на¬чин не са илюзорни, макар в зависимост от културното му ниво (и религиозна принадлежност) те да могат да имат повече или по-малко антропоморфен облик. Глав¬ната съблазън тук се състои именно в самата идея за поляризация на финия свят, която приема твърде определено-отчетливи форми, тоест антагонизмът меж¬ду Бога и Сатаната е прекалено откровен; ала това се преодолява едва на нивото на двадесет и три, когато кармата на плътния план се изявява като откровение. А докато тази съблазън не е преодоляна, се провежда насилствена поляризация на плътния план и просвет¬ление на неговите неподготвени за това фрагменти („Ти си изчадие на дявола и сега ще ти счупя рогата, а ти произхождаш от Бога и от утре да си светец, защото иначе лошо ти се пише!"). Така самият човек се хвърля ту в открито сражение с дявола (който, напомням, за него е повече от реален и най-често побеждава - със сила, с хитрост или със светска съблазън), ту в бездна¬та на самоунижението (с подсъзнателно изтласкана горделивост) и несъответстващ на нивото му аскетизъм със силен елемент на самоизмама и потискане на неиз¬живени плътски въжделения.
В двадесет и две кармата на плътния план за първи път се заявява толкова откровено недвусмислено - така че човекът постоянно и реално се чувства като играч¬ка на съдбата, но засега не е по силите му да я постиг¬не, и постоянно приписва своите злощастия на козните на дявола. Ала не бива да съдим постъпките му със стандартната етика на плътния план - човекът на два¬десет и две излиза далеч отвъд пределите му и от пози¬цията на по-ниски нива вникването в силата и характе¬ра на неговите изкушения и съмнения е невъзможно.
22 = 21 + 1 - човекът на двадесет и две в много отношения е противоположност на приспособения към плътния план странник на двадесет и едно. Тук, обрат¬но, върви практически пълно отрицание на духовност¬та на плътния план, на „света", акцентира се върху не¬говите потребителски и принизителски начала, характерен е и стремежът за отделяне на агънцата от козле-тата и отвеждането на духовността в скита, като „светът", пълен със съблазни, бива оставен да погива в тях подобно на Содом и Гомор.
22 = 10 + 12 - излизането на човека в плана на космическата хармония оголва всевъзможните му несъвършенства и превръща неговите „светски" при-вързаности и земната му ограниченост в източник .на най-силни вътрешни конфликти.
Двадесет и.две е активно, енергично, противоре¬чиво вътрешно и външно, около него припламват свет¬ли зарева и мирише на дим и сяра. То силно привлича хората с нерешени проблеми и отблъсква хармонично устроените. Числото няма да донесе щастие, най-веро¬ятно и яснота, но може да привлече ураган, който да ви избута от мъртвата точка; а накъде, това зависи от вас.