Най-общо и с ясното съзнание, че без целата карта не се гледа, какво прави човек с опозициция слънце-луна и цялото това в тауквадрат с Плутон.
Имах предвид, че такива конфигурации се проработват чрез външни обстоятелства, чрез сблъсъка ни със сили, идващи отвън, и енергии, напиращи отвътре. С други думи, на езика на юнгианската психология, имаме сблъсък на потиснати подпрагови съдържания vs. "рационалния" ум, който се манифестира посредством външни обстоятелства. Кайли, ти знаеш, че една абстрактна идея може да се манифестира в материята по безброй различни начини, стига да се научим да различаваме тези неясни на пръв поглед знаци и да се вслушваме в скритито послание, което носят...
Днес, например, минавайки покрай един казан за боклук, отрупан с мухлясали овехтели дрехи и разлагащи се от жегата остатъци от храна, на фона на една "елитна" улица с паркирани на всяка крачка джипове и лъскави коли, се замислих върху този контраст... Един клошар тършуваше из кофите, а до него се беше излегнало краставо куче с доста жалък вид, около което кръжаха мухи, привлечени или от миризмата на разлагащия се боклук, или от струпеите по кожата на животното... И си казах, че тази тъжна гледка всъщност е въплъщение на идеята за
безизходност... Усещането за безизходност, в което живее цял един народ.
Днес съм избрала, съзнателно или не, да видя по-грозните страни на живота, утре мога да избера да видя по-красивите. Една от тях може да бъде, да речем, омайният аромат на разцъфнали липи, на който се наслаждавам всяка вечер на отворен прозорец, а през деня - полъхът на морски бриз с леко доловим мирис на разгорещен пясък...
Това беше метафора, просто един начин да опиша усещането и двете светила да са ти в твърд аспект с Плутон.
