Здравейте момичета...съжалявам че повече не влязох във вашия форум...но останах с впечатлението, че не ми е тук мястото...
но ви благодаря, че се ангажирате да ми помогните....не съм браменна със сигуронст...на 100% много ми се иска да е така, но няма начин...с моя партньор казвам партньор, защото не сме женени... живеем на семейни начала, защото той не вярва в брака...дете е на разведени родители...и не смята, че брака води да нещо добро в една връзка, напротив смята че брачната институция променя отношенията между партньорите в негативна светлина...така, че започнах да свиквам с мисълта, че никога няма да се оженим....така по въпроса каде се намирам сега в момента живея в гр.Добрич.../родена съм в гр.Балчик по случайност....акушерката, която е била на смяна в болницата в Добрич, е емала рожден ден на 14,05...така, че транспортирали майка ми в Балчик...изживяла е истински кошмар с моето раждане ...щяла е да ме роди в линейката...в асансьора на болницата...а в родилната зала на балчишската боница...едва не съм умряла т.к. са се загубили тонавете ми...контракциите на майка ми са затихвала....била е истински кошмар по нейните думи...и тя не помни точния час...и не се сеша дали е било петък или четвъртак..../
Не съм имала предишни бременостти...а имах възпалине на десния яйчник, проблем, който уж лекувах в миналото...но се оказа, че не е излекуван напълно и се е превърнал в хроничен...за сега уж вече яйчника ме е добре....само че ми откриха раничка на шийката на матката...която ако не се лекува може да даведе до рак...така че ми предстои да ми я горят...а това ме притеснавя да на доведе до стерилитет /съжалявам, че навлязох в толкава големи интимни подробности, но се надявам да е от палза/
а по въпроса за приятеля ми какаво да ви кажа, наистина е налице проблем...и си мисля, че е психологически...и причината за това е в мен...как да ви обясня...жената е много емоционално създание...трудно преживява факта, че не може да стане майка...всъщност не вярвам някога някоя жена на земята да може да преживее този проблем....има момети, когато не си на себе си...надявам се и се моля никоя жена да не преживява това, чувство...ужасно е....само, чевок който го изпитал маже да ме разбире...но повярвайте не ви го пожелам...не ...та единствия, човек, който наблюдаваше тези състояния на духа ми е приятеля ми...явно съм го идтормозила с непрекъстатите си стархове...и натяквания че трябва да правим. секс....понякога го тормозя с дни....ох дали някога ще ми го прости...та напоследаък има проблеми с ерекцията...опитва се да изпални желанието ми ...но се притеснява...няма фин. проблеми...въприки, че работата му е свързана с голямо психически натоварване....
а и той все отлага да си напрови спермограма...и мисля, че усеща, че аз го обвинявам, че нямаме деца...не съм го казала...но знае че си го мисля....позвнаваме се отлично един друг....така, че това е проблема при него...
А колкото да това, дали и той иска да имаме деца...убедана съм, че е така ...много пъти го е казвал, но иска от мен да се успокоя...вярва, че някой ден ще стане...не иска да го пришпорвам...а аз патката в някои моменти го влудявам...стигна се до там да не иска да превим секс цял месец...а само да сме гушнати...изключае тзи проблем се разбираме прекрасно...никога през живото си не съм се разбира так с мъж...помогна ми де се справя с много недостатъци от характира ми...само тази мания за дете не успя да ми избие от главата...смисал да не я превръщам в мания...да не превръщам във фикс идея