Абе, хора не ви ли се струва, че това понятие "изгорена планета" е много литературно и не почива на никакви астрономически обосновки? Имам Луна в съвпад със Слънце на разстояние 4 гр. и 2 мин. Ако следвам модерната астрология, изглежда че Луната ми е "в лъчите на Слънцето" - повече от 3 градуса. Според античната астрология, Луната трябва да е "изгорена". А всъщност това си е явлението "новолуние, което при определени условия може да се нарече Слънчево затъмнение. Скоро разглеждах една статия за новолунията и Слънчевите затъмнения, в която пишеше следното:
"...не при всяко новолуние се наблюдава Слънчево затъмнение. Причината е, че равнините, в които лежат лунната орбита и еклиптиката (видимия път на Слънцето по небесната сфера в рамките на 365 дни) не съвпадат. Разположени са под ъгъл около 5 градуса и 09’. Сечението на лунната орбита и еклиптиката става в две точки, наречени Лунни възли. За да се наблюдава затъмнение е необходимо да имаме новолуние, което е в съвпад с Лунните възли. Само тогава центровете на Слънцето, Луната и Земята ще бъдат на една права линия."
Така аз приех 5 градуса допустима орбиса и за "изгорената" си Луна. Но така или иначе какво символизира понятието "изгорена" планета, все още ми е "тъмна Индия".
При новолуние (сл. затъмнение) Луната е между Земята и Слънцето и слънчевата светлина не достига до земната повърхност. Тогава кой принцип е изкривен - лунният или слънчевият? Ако следваме логиката за интерпретациите за "изгорените планети" би трябвало Слънцевият принцип да надделява, а планетата в съвпад да не може да се изразява. А то при новолуние, Слънцето е скрито от Луната (т.е. затъмнено). Не ми се виждат много логични тези интерпретации на "изгорените" планети от позицията на един земен наблюдател.