бе не беееееееее    то и сукубите и инкубите ти доставят удоволствие, но при тях няма да питат искаш ли не искаш ли - давааааай, фърлят се ургулешката направо и ти смъкват енергетиката на нулата, а при астралните духове е на принципа на привличането и лекия флирт което си е в рамките на нормалното    абе нещо такова беше разликата м/у тях, но понеже нямам много опит та се опитвам и аз да си изясня нещата по-обективно 

черната сянка. И са ми разказвали как някаква тъмна сила нахлува в стаята и ги притиска...

Преди време това се случи на брат ми (вече съм казвал за това,но го казвам за тези които преди не са били във форума).Беше си цял цикъл-случи се над 5 пъти,съвпадаше с периода когато Сатурн му транзитираше няколко пъти на АСЦ-влизайки и излизайки от 12 дом.Брат ми не се занимава с езотерика и т.н.,мисля и че не е особено емпатиен и чувствителен,колкото е една хармонична личност. Та какво се случва-появява се именно черна сянка докато спи,тя го парализира и той не може да мръдне, почва да го души,брат ми започва да вика на сън,но понякога няма дори и сили за това.Чак аз се стряскам като съм го чувал.Интересното е,че сянката го преследваше-защото няколко месеца след като това започна,брат ми влезе в казармата и това му се случваше дори и там.Даже ми сподели,че там дори веднъж чул как като се борил със сянката,тя побягнала и и чул стъпките.Т.е. това вероятно е астралното тяло на някой човек (сянката си била и с такава форма)  Положението беше много сериозно,до степен брат ми да ме пита дали да ходи на психолог.Дадох му тогава едни камъни,разни ритуалчета и транзита мина на Сатурн и това вече не се е случвало.

Сатурн на АСЦ и специално в заден съвпад от към 12 дом може да свали защитата на тялото за чужди влияния.Същото е и Сатурн в напрегнат аспект със Нептун-това съм го виждал вече доста пъти.Тогава хората освен към физическа и психическа слабост,са отворени към негативни астрални влияния,негативни енергии от всякакъв вид.Септември ме чака такъв транзит (Сатурн квадрат Нептун от 1 към 4 ) и не ми се мисли( по принцип е дискомфортен аспект,не че е задължително да ме нападат,имам сравнително силна защита за да не се притеснявам), само се успокоявам че ще мине бързо и няма да го повтори 

 :blink:

 :blink:

Хора вие сте за екзорсизъм направо

:85: :85: :85:

 :blink:

 :blink:

Вуйна ми имаше такива "посещения".. в стаята си докато е спала с вуйчо ми преди повече от 15 години..
Малки, приличали на коптори високи около метър, като дяволчета, разхождали се в стаята.. тя се събудила от присъствието им.. 

това си е за екzорсизъм вече..  
 

 :blink:

В моето семейство се случи няколко пъти...Вещата, като дойде да спи у дома има странни сънища...Въобщеееее, всички сме за психото

И аз понякога нощем имам усещане за чуждо присъствие и понякога леко ми се струва, че разни неща преминават през стаята - като черни или бели магливи образи или сенки, но не се и съсредоточавам върху тях, защото ме е страх. Наиситна се надявам никога да не видя подобни неща и да нямам халюцинации. Но друг е въпросът защо нас хората ни е страх да погледнем в очите това, което бегло преминава пред тях?

Чудя се дали този страх, който явно е характерен за много хора, страх от тъмното, да останеш сам в тъмното, не се дължи на страх да останеш насаме със себе си и да изследваш собствените си тъмни дъблини? Лесно е през деня, когато си зает с много мисли и дела, но нощем оставаш съвсем сам със себе си ... и Вселената. А това може да е плашещо за много голяма част от хората, поради някои причини.  

Или пък става въпрос за реални същества?

Или и двете?

 :blink:

Нощем, когато останем насаме със себе си се плашим от преминаващите сенки. Но дали нещото, от което се плашим не е срещата със собствената ни Сянка? Тя дреме във всеки един от нас и търси начин да се прояви. През деня е силно съзнанието, критичността, следването на установените от обществото и хората около нас модели, на които се подчиняваме. Нощем сме сами и се отпускаме. И тогава упорито отказваме да се срещнем с това, което можем да видим. Но дали не се плашим от себе си или само от други същества? 

Нощем, когато останем насаме със себе си се плашим от преминаващите сенки. Но дали нещото, от което се плашим не е срещата със собствената ни Сянка? Тя дреме във всеки един от нас и търси начин да се прояви. През деня е силно съзнанието, критичността, следването на установените от обществото и хората около нас модели, на които се подчиняваме. Нощем сме сами и се отпускаме. И тогава упорито отказваме да се срещнем с това, което можем да видим. Но дали не се плашим от себе си или само от други същества? 

Че кой е казал,че нас ни е страх-))))...

Че кой е казал,че нас ни е страх-))))...

 

Тъй ми, и мен не ме е стах. Онази вечер усетих негативно присъствие, беше нещо като в просъница, щото много ясно чувах един комар да се върти около мен. В момента, в който 'получих информация', че е зле настроено към мен, се сетих за едно правило в бойните изкуства: нападението е най-добрата защита! .. и атакувах първа. Голям бой се бихме ..  

 :blink:

Цитат на: ga3l в Юли 06, 2010, 09:48:13 am

нападението е най-добрата защита!

Винг-Чун  

ааа даа, явно от винг-чуна ми е останало .. щот в айкидо обикновено чакахме некой друг да даде атаката ..   

 :blink:

Тъй ми, и мен не ме е стах. Онази вечер усетих негативно присъствие, беше нещо като в просъница, щото много ясно чувах един комар да се върти около мен. В момента, в който 'получих информация', че е зле настроено към мен, се сетих за едно правило в бойните изкуства: нападението е най-добрата защита! .. и атакувах първа. Голям бой се бихме ..  

:rolf: :rolf:
равностойна  битка ще да е била


 

  :rolf: :rolf:
равностойна  битка ще да е била

хехе .. ами не съвсем .. докато аз го налагах с всички сили, онова нещо само ми се присмиваше .. опитах да го разкарам с мисловна енергия, ма пак не ми се получи .. така установих, че не е моя фантазия .. ще трябва да потърся някакво по- ефективно бойно изкуство ..