Мила Гал, чудя се все още какво да правя. Трябва да ми дадете рецепта как да превъзмогна това, което се случва. Нещата са следните: шефът е толкова ужасен, че всеки ден крещи с кански викове по някой. Ако го попиташ нещо, защо си го попитал и го занимаваш с глупости; ако не го попиташ и действаш сам, защо не си го питал?И в двата случая крещи с пълно гърло около 20 мин и огласява цялата сграда. Гледаш как после някой плаче след голямата кавга и се чудиш, абе аз какво правя тук? Хората там не се задържат много (бързо се отказват), а и той почти всеки ден е уволнил някого. Чисто психически всичко това много ме натоварва и не ходя на работа с желание, а със страх и напрежение. Как да не обръщам внимание на това, което става около мен, не мога, не съм непокист човек.Дразни ме това, че по всяко време той е в състояние да вдигне скандал дори за нищо - например какво има в една от кутиите сложени най-отгоре на гардероба, как така не знам ( че аз да не тършувам я), за ей такива глупости също вдига скандали, ако преди това е ядосан и започва да търси с какво да се заяде!
Лошото е, че всичко това започна да вреди на съня ми (будя се по няколко пъти през ноща да не би да не чуя часовника сутрин, защото ако закъснееш, ще бъдеш уволнен, закъсненията са недопустими)... Мога да разправям и какви ли още неща за него като например неговите укори, че не съм тренирала нищо като малка, как е възможно, какви са тия мои родители, които не са ме карали да тренирам нещо,това значело че съм нямала олимпийски дух, както и нормална походка. Не съм вървяла като човек, който е тренирал нещо, а като човек който нищо не е тренирал. Ама аз не обичзм да спортувам, просто не съм такъв човек...Как съм режела парчетата месо, режела съм си по 3-4, а трябва да режа само 1 по 1... И това е голям проблем за него! И какво ли още не... да не говорим, че сме като в Биг Брадър- навсякъде има камери дори и в коридорчето на тоалетната. Кажете как да преодолея всичко това и да се правя, че не ми пука и наистина да не ми пука като крещи....