Народното вярване дава на чумата такъв образ: жена стара, грозна бабичка, с дълги разрошени коси, с дълги ръце големи нокти. Много грозна. В ръцете носи коса, с която отсича главите на хората. Облечена е в черна дрипа.
Господ я праща не за отделни грешници и престъпници, а само когато голяма част от жителите на едно село, на един град, на един цял край станат грешници и станат лоши и вършат беззакония. Когато господ праща чумата да мори, той й дава тефтер (списък), в който са записани всички ония човеци и семейства, както и села, дето ще мори. И тя тръгва с тоя тефтер. Макар че има списък, по който ще мори, но в много случаи зависи от нея: дето я посрещнат с почест и дето се пази чистота и грехове не правят, тамо тя не мори. Ето защо, като се чуе за чумата, всеки си помита и почиства двора, къщата, кошарите и зимниците; пазят се от кражба, лъжа; мъж не приходи при жена си никак в чумаво време.
Народното вярване твърди, че чумата има дете чумниче и когато тръгне да мори, води го със себе. Ето защо във всяка къща пригатвят корито, гребен и хума и всяка вечер гуждат при тях и котел с топла вода — та през нощта, ако дойде, да се омие и окъпе Детето. Също й слагат софра с медена пита, вино и сол — та да хапне. Тя се благоразполагала и не морила в такава къща.
Най-много върлува в такива къщи или махли, дето има: хайдук, магьосница, курва жена; мори още и кръчмарин или дукянджия, които са давали ексик или са смесвали в ракията и виното вода, в брашното пепел, в пипера керемиди и пр. и пр. Мори също къща, дето има изедник, предател и насилник.
Чумата така също не може да влезне в село, което е заорано, защото не може да премине браздата около селото. Един род от трънливите растения носи название чумо тръне; от това тръне чумата бяга много. Ето защо окопите затрънват с чумо тръне или го садят. Вярва се, че в къща, заградена с окоп, по който има чумо тръне, сухо или насадено, чума не влиза.
В чест на чумата е устроен празник (10 февруари), наречен Чумовден. Тоя ден се празнува, т. е. не се работи нищо, меси се обреден хляб и се разнася за чумно здраве. Св. Харалампи се счита като заповедник на чумата.
Димитър Маринов "Народна вяра и религиозни народни обичаи"