и да добавя относно горния цитат:
страхът не е само рептилска храна, той е храна на всички гадости из ниските астрали. затова и са кошмарните сънища - да се плашиш, да се въртиш и потиш от ужас на сън и така да произвеждаш онази енергийна субстанция базирана на стараха и ужаса, с която гадините се хранят.

..аз съвсем на скоро имах нощи, в които първо не можех да заспя и второ ме беше страх да заспя и да стоя сама в стаята си.....и да спя сама.....събуждах се и ме беше страх като малко дете.....даже виках майка ми да спи при мен .....малко ме е срам от това, което казвам щото вече не съм малка....но наистина изпитвах някакъв страх необясним.....щях да се разрева от страх... ......+ това сънувах буболечки ...а това ми е най-омразното нещо, от което много ме страх...но незнам защо...

 ...все съм си мислела,че човек като порастне тези нерационалните страхове(все едно някой те преследва и като изгасиш нощем в едната стая и бързаш да излезеш от нея, защото има някой или нещо страшно там) изчезват....ама явно не...
...а човек със страха и отрицателните преживвания и нагласи ли ги привлича тези същества....? :unsure:

...а човек със страха и отрицателните преживвания и нагласи ли ги привлича тези същества....? :unsure:

точно! това е нещо като омагьосан кръг и излизането от него е доста трудно, защото и определени човешки реакции са програмирани във физическите ни тела още при създаването ни. затова е нужно доста голямо осъзнаване и вътрешна сила да прегориш тези заложени в теб команди.

тези същества се хранят със страха който ти излъчваш. като тръгнем оттам, че във Вселената има само две чувства ЛЮБОВ и СТРАХ, а всички останали са производни на тях, то значи спасението се намира във самата дефиниция. наистина е доста трудно достигането до ниво, в което вече ти е все тая кой щял да идва да те плаши - то и като не се стряскаш те и не идват, щото знаят че нямат полза от теб - демек не могат да се нахранят от теб    но достигането не е невъзможно - трябва да осъзнаеш истината за този свят в който живееш и да я приемеш, само тогава ще можеш да се пребориш с дяволите в гардероба си 

   Ванила, чета и си мисля за сина ми. Положението е същото. Нямам идея откъде се появи този страх - просто страх, както и от буболечки. А като малък събираше паяци, та да ги гледал...искаше да си ги развъжда. А сега врещи като обезумял като види паяк или буболечка....Откъде този страх 

 Откъде този страх 

изкуствено насаждан и нарочно стимулиран 

   Ванила, чета и си мисля за сина ми. Положението е същото. Нямам идея откъде се появи този страх - просто страх, както и от буболечки. А като малък събираше паяци, та да ги гледал...искаше да си ги развъжда. А сега врещи като обезумял като види паяк или буболечка....Откъде този страх 

...снощи преди да си легна пак ме беше страх...нищо, че не съм сама.....и даже пих валериан щото бях и нервна....ама си мисля, че този страх избива от наслагвани притеснения, които избутваме и захвърляме някъде на вътре в себе си....а те така не изчезват а само ни тормозят...
има и някакво необяснимо чувство наистина свързано с този страх...и нищо не помага все едно си сам изолиран със страха си....кофти е аз от известно време се чувствам така...и то е вечер...а пък от буболечки мога да се разрева...хората може да ми се смеят....ама аз не мога до контролирам....
daisyline колко е голям синът ти?....

опитайте се да го преодолеете този страх!

в крайна сметка в основата на всеки страх лежи притеснението за живота ви. обаче душата е безсмъртна и в действителност вие не умирате, а просто изхвърляте непотребната вече обвивка на душата - тялото. тогава за какво по дяволите трябва да се страхувате а     да не говорим, че принципно страх е най-вероятно да се генерира от незнание - просто така е устроена човешката психика. ами дайте и на психиката си знания за самия процес на умирането и други разни метафизични информации и нещата ще се оправят. когато нямаш неизвестни, то няма и от какво да се страхуваш 

ма явно и да обяснявам няма смисъл. изобщо май не можете да разберете какво ви говоря нали 

   Синът ми е на 14 и половина. Вещичке, аз не съм от страхливите, трудно може нещо да ме изплаши. Аз съм вървяла в полунощ върху гробове /без да знам че са такива де/ и не съм се разтресла впоследствие. Но много рядко и на мен ми се случва просто да изпитвам страх без никаква причина. Страх от тъмни сили, нещо от този сорт. Макар че съм добре запозната с парапсихологията, метафизиката, езотеризма и мога да намеря обяснения за много неща. Но този страх от нищото, неоснователен - не мога да му намеря обяснението. Освен както ти казваш, че е насаждан, нарочно за да използват тази силна енергия, макар и отрицателна - тия как казваш там - рептилоподобните /честно казано още ми е трудно да приема тази идея/.

опитайте се да го преодолеете този страх!

в крайна сметка в основата на всеки страх лежи притеснението за живота ви. обаче душата е безсмъртна и в действителност вие не умирате, а просто изхвърляте непотребната вече обвивка на душата - тялото. тогава за какво по дяволите трябва да се страхувате а     да не говорим, че принципно страх е най-вероятно да се генерира от незнание - просто така е устроена човешката психика. ами дайте и на психиката си знания за самия процес на умирането и други разни метафизични информации и нещата ще се оправят. когато нямаш неизвестни, то няма и от какво да се страхуваш 

ма явно и да обяснявам няма смисъл. изобщо май не можете да разберете какво ви говоря нали 

Вещичка, аз много се радвам, че имам достъп до такава информация ....много ми помага ...също и че има хора, с които мога да говоря на такива теми....тези неща ми дават невероятна сила....но въпросът е, че може би самото осъзнаване на нещата е по-трудната част....защото като хора инстинктивната, животинската ни природа е доста силна....нужно е време и усилия за израстване и осъзнване.....нали тебитските лами, монаси и отшелници....не само те де всички които се стремят към духовно израстване и осъзнаване...са дисциплинирани, всеки ден полагат усилия, изпълняват ритуали...и т.н.
както и за смъртта...всички умират, но докато си жив не можеш наистина да осъзнаеш факта, самата смърт като част от живота....вероятно всичко става в самия момент...

 

всички които се стремят към духовно израстване и осъзнаване...са дисциплинирани, всеки ден полагат усилия, изпълняват ритуали...и т.н.

опаааа стоп!!!  :angry: 
няма ритуали дето ще те направят духовен! това са измислици за хранене на същия онзи егрегор 

дисциплиниран ли?!? и тва ми е странно честно казано. аз съм възможно най-недисциплинираното същество на тая планета - хем ме мързи, хем не признавам никого за авторитет, хем не търпя думата дисциплина да се налага върху моето същество...

НО, осъзнаването може да те прасне по главата и докато препираш на ръка или готвиш например. трябва ти време за разсъждение и потъване навътре в себе си - това е от жизнена важност, а останалото ако ти е дошло времето да си отвориш очите, то със сигурност ще стане.

относно четенето - то би ти помогнало само ако и душата ти търси и не спираш да разсъждаваш със същността си, а не с ума. имам доста приятелки, които принципно имат знанията за доста неща, но нямат осъзнаването, а осъзнаването е най-важното в случая...

   Синът ми е на 14 и половина. Вещичке, аз не съм от страхливите, трудно може нещо да ме изплаши. Аз съм вървяла в полунощ върху гробове /без да знам че са такива де/ и не съм се разтресла впоследствие. Но много рядко и на мен ми се случва просто да изпитвам страх без никаква причина. Страх от тъмни сили, нещо от този сорт. Макар че съм добре запозната с парапсихологията, метафизиката, езотеризма и мога да намеря обяснения за много неща. Но този страх от нищото, неоснователен - не мога да му намеря обяснението. Освен както ти казваш, че е насаждан, нарочно за да използват тази силна енергия, макар и отрицателна - тия как казваш там - рептилоподобните /честно казано още ми е трудно да приема тази идея/.

daisyline, ако той е по-чувствително дете..пък и тази възраст не е много лесна, както знаем вътрешния ти свят започва да има голамо значение ...но нещата пак стават повече на подсъзнателно ниво..мисля аз де....
като бях горе долу на тази възраст имах период, в който всеки ден имах deja vu- та...беше много стресиращо, защото като се качвах в автобуса да отивам на училище знаех като се завъртя какво ще видя.....някакво невероятно чувство, при което ми се свиваше всичко и тогава страхът беше много силен....като този период ми беше доста дълъг....незнам депресия ли беше, но ходих и по психолози....майка ми много ми помогна....

 

Цитат на: vanilla в Май 16, 2010, 11:59:31 am

всички които се стремят към духовно израстване и осъзнаване...са дисциплинирани, всеки ден полагат усилия, изпълняват ритуали...и т.н.

опаааа стоп!!!  :angry: 
няма ритуали дето ще те направят духовен! това са измислици за хранене на същия онзи егрегор 

дисциплиниран ли?!? и тва ми е странно честно казано. аз съм възможно най-недисциплинираното същество на тая планета - хем ме мързи, хем не признавам никого за авторитет, хем не търпя думата дисциплина да се налага върху моето същество...

НО, осъзнаването може да те прасне по главата и докато препираш на ръка или готвиш например. трябва ти време за разсъждение и потъване навътре в себе си - това е от жизнена важност, а останалото ако ти е дошло времето да си отвориш очите, то със сигурност ще стане.

относно четенето - то би ти помогнало само ако и душата ти търси и не спираш да разсъждаваш със същността си, а не с ума. имам доста приятелки, които принципно имат знанията за доста неща, но нямат осъзнаването, а осъзнаването е най-важното в случая...

 :blink:

това за ритуалите го казах като пример....че не може да не правиш нищо и да чакаш да се осъзнаеш....всеки е отворен и възприемчив към различни неща....то се знае....дали докато переш, което също може да ти е ритуал ако ти помага по някакъв начин в тази насока...или докато (тук ми дойде една рима )...зависи... :blink:

огледалата понякога са врати към други измерения 
просто го покрий с тъмен плат и не го откривай. в никакъв случай не го чупи!

Винаги когато съм сам в някоя стая започват да се появяват нелогични шумове, които не би трябвало да ги има. ОСвен това явно съм много чувствителен към негативната енергия и веднага я усещам като ме обхваща студ. Вече взе да ми омръзва всичко това.

И на мен  :34:

Пукане тракане и сие,аман от същественца дето искат да им обърна внимание!Искам да кажа че не е негативна енергия,а просто междуизмерни същности заключени някъде между тук и там и се усещат от сензитивите-лошото е че те усещат и кой ги усеща и се трупат около него.

За огледалото-изчисти го със светена вода.После го заключи със златна светлина (визуализация)-постави го в яйце от тази светлина.Ако и след това има проблем-намираш черен или червен скоч или нещо облепящо и го облепяш цялото-ще си трае ,няма къде да бяга  :72:

Пред него запали бяла свещ,да изгори цялата и я кодирай да изгори всичко негативно.Там в предверието (ходил съм в общежитие и знам за какво става въпрос) явно е имала някаква негативна случка-може да е било бой,агресия,скандал,мъка и т.н. и то няколко пъти.Тази енергия е веднага попита от огледалото,защото то "помни".Информацията се изчиства със светената вода(измиването),а с огъня (свещта) се изчиства остатъчната енергия.Можеш като цяло да измиеш с разтвор на светена вода,цялата част там -не само огледалото. Вземи си малка друза планински кристал и я сложи някъде около вратата.

222-говори за много енергия.Явно и за това лесно се събира там.

това за ритуалите го казах като пример....че не може да не правиш нищо и да чакаш да се осъзнаеш....всеки е отворен и възприемчив към различни неща....то се знае....дали докато переш, което също може да ти е ритуал ако ти помага по някакъв начин в тази насока...или докато (тук ми дойде една рима )...зависи... :blink:

Така е-ритуалите си имат своята полза,когато ти помагат по-лесно да се съсредоточиш.Както се вика и бърсането на пода може да свърши работа,важното е съзнанието да се концентрира и да не се разсейва-а обикновено това е много лесно,а разсеяното съзнание е и разсеяна енергия,к'ъв пробив може да се очаква тогава...

 :blink: А дали ритуалите не са своеобразен начин да се изправим с/у различните страхове, уж защитени?  И все пак живеем в свят на въображението, та никак не би следвало да вярваме в страховете си. Те могат само да бъдат сигнатури къде нещо ни куца, но знам ли? Вие как мислите?

явно съм много чувствителен към негативната енергия и веднага я усещам като ме обхваща студ.

И мене ме обхваща студ от негативната енергия, а от позитивната ми става топло.

Страховете ми се изострят, когато транзитен Сатурн навлезе в 8-ми дом и направи съвпад с Юпитер - господар на Асцендента. Страх от тъмното, страх, че някой може да ме нападне в съня ми, страх за физическата ми безопасност (нали господарят на асцендента отговаря за физическото тяло). Даже реално нападение преживях с опит да ме обере един младеж, но не успя. Сънувах, че съм затворена, ограничена, заключена...обземаха ме клаустрофобски настроения. Имам Рак на върха на 8-ми дом, а Сатурн в Рак е много-много гаден и жесток, защото е в заточение.

Може ли някой да ми обясни защо от известно време все е будя към 3 часа през ноща? Вече започвам да се плаша от това. Събудя ли се все е 3.00 , 3.15, 3.33.

и аз имах един период,когато се събуждах всяка вечер по това време.Но нищо лошо не е последвало.Сигурно е някаква 'странична реакция'' на биологичния ти ритъм.



иначе ако си фенка,мога да ти кажа и лошите преднazменования.
 


 

Може ли някой да ми обясни защо от известно време все е будя към 3 часа през ноща? Вече започвам да се плаша от това. Събудя ли се все е 3.00 , 3.15, 3.33.

ааа туй е нормално бе, споко     или имаш някакви по-напрегнати уранови аспекти или пък организма ти усеща новите енергии, които обливат Земята напоследък и затова се будиш... аз бях така години подред, докато прогресивната Луна ми се моташе върху Уран, а после и с енергиите, но вече нещата се успокоиха малко поне... ши свикнеш, де ши идеш иначе