чета, чета, чета и стигам до следното заключение:
тези, които не пушат - заклеймяват онези, които пушат. хората които пушат се опитват да се оправдават за "вредният си навик" и започват да се чувстват гузно пред хората и пред самите себе си заради това, че пушат....
дотук с изводите обаче...
ТОВА Е МОЯТ МАНИФЕСТ КЪМ ВАС:
ТИ човече, който пушиш, защо не приемеш вътре в себе си факта, че пушиш! дали ти вреди това или не си решаваш сам! доказано е, че рака се предизвиква от стрес. а не е ли най-големият стрес това, че се бориш с вътрешната си потребност да запалиш поредната цигара? после що имало пушачи починали от рак на белите дробове - ей затова има - собствената им непримиримост към така нареченият им "вреден навик" е виновна. а не е ли също така вреден навик да клюкариш, да се сбиваш с непознати, да караш околните да страдат, да навреждаш на съседа си или пък да позволяваш на правителството да те "клати" постоянно? не смятате ли, че само като приемете едно нещо в себе си и тогава можете да го промените?! ако приемете, че сте заклет пушач и се примирите с това, вече съзнанието ви няма да се бори, а с приемането ще си имате ключ към отказването ако го искате!
е аз пък съм пушач! и съм го приела много отдавна! и не ми пука какво мислят другите по въпроса за това! ако някога реша ще ги откажа, но не защото някой е решил да мърмори, че му пречи или че мрази цигарите - той има своя избор дали да бъде край мен или не, както аз си имам моя избор дали да пафкам или не - а защото просто така съм решила! и дори да не вярвате в самопрограмирането - при мен си работи прекрасно! дори и да пуша - дробовете ми са чисти, колкото и да не се нрави на някого този факт или пък не искате да го приемете! моето тяло е храм на душата ми, а душата ми е чиста, следователно и тялото ми е чисто - невероятно, но факт!
това е от мен по тази тема
