Не, не мисля, че съм искал някога да променям света, очаквах той сам да поиска да се промени :Р... Навремето живеех с илюзията, че той го иска. Но сега ми се струва, че не става въпрос просто за женалнието или нежеланието на някой за промяна. Става въпрос за битка и за еволюция. Някои намират смешно подобен тип очакване, и ако случайно го имат в себе си, смятат за огромен успех преодоляването му. Но това е само до някъде така. Подобно очакване, не е само по себе си илюзия. Реалността може да е такава, че то да се оправдае, може да е такава и, че да го стъпче. Личен еволюционен успех е разбира се, ти да приемеш и двата варианта, а не очакването ти да се превърне в изискване и разчитане на нещо. Но пък що се касае до глобалната еволюция, неспособността й да се възползва от еволюцията на индивида, е просто признак на собственият й провал. Така че повод за смях и радост надали има. Парадоксално е може би, че ключовете за еволюцията за която говоря по всичко личи, че се намират именно на Земята и могат да се намерят, чрез нискоразвито същество като човешкото. Разбира се относно тези неща може само да си градим догатки.
А това:
"Ако вярваш в Бог и той не съществува, всичко е ОК. Но ако не вярваш, а той съществува, си леко прецакан"
Във всеки смисъл в който мога да го разбера е глупост. Ако нямаш възприятията да се докоснеш наистина до Бог (а така стоят нещата за почти всички хора), по-добре е да не мислиш за него и да не си градиш представи. Защото вярата на хората се базира именно на представи. Това е начинът човек да се учи за съжаление, и той няма как да се откъсне толкова лесно от представата за нещата. Когато тя е базирана на живият опит, тя се мени и еволюира, постепенно ставайки едно със знанието. Опознавайки себе си и животът наоколо, човек научава много повече за Бог, отколкото ако той възприеме наготово представа, която няма директна връзка с живота му. Религиите са втълпили този начин на мислене, за да бъдат нужни. И наистина е много хитро от тяхна страна, защото втълпяват представа, която не може да се сблъска директно с живота, не може да еволюира, не може да се изобличи. Просто искренно ми става смешно и тъжно едновременно, за хората които видели този факт, го тълкуват, че религията им е дала нещо непреходно, докато всичко друго се проваля или променя... И това ги кара да вярват още повече. Много глупости съм видял през живота си, но това е някакъв своеобразен апогей на глупостта...
Но... стига толкова офтопик... Наистина си прав, отдавна съм усещал, че има неща които трябва да направя на колективно ниво. Че имам някакво призвание така да се каже. Което вече изобщо не смятам, че е към земята. А от друга страна е стояло и личното ниво и това което е добре за мен и е в мой интерес. Двете очевидно могат да си противоречат. И са силно заложени (Марс е на трон), за да се гарантира, че конфликта ще е силен. И научаването за това противоречие вероятно е кармично. Някаква нужда да намеря баланс, защото без да видя противоречието, няма как да си задам и доста неприятни въпроси. Както писах, спокойно съществуват и реалности, където подобни очаквания са нормални, и не може да се получи конфликт между лично и колективно. Аз навремето живеех с подобен тип мислене. Тясно свързано с този аспект е и опозицията на Луната с Венера. От една страна емоционалното овързване с колективното, с еволюциоята и промяната на колективно ниво, а от друга простите земни неща които искам като човек. Пак Венера е на трон, за да се гарантира силата и на този конфликт, а не просто Луната да я стъпче и просто да се примиря. Разбира се подобни конфликти се прояват и в личните връзки, заради прекалено сложната ми нагласа към тях. Изобщо се чудя дали мога да приема нещо за чисто лично, без да намеся и колективния план. Което се проваля, защото човек е егоист, и иска да мислиш за неповторимата му уникална индивидуалност... Не усеща достатъчно... лично отношение. Хм... не се бях замислял за това, колкото и да е очевидно...