А бе какво чакасх,ставай и излизай навънка. Ходи на нови места, виждай се с нови хора....ако трябва смени малко имиджа, напудри се и готово. Жената е като стока, ако опаковката не е лъскава, шансовете намаляват. Че нали горките мъже обичат с очите си   
Нещастници...
Да ме прощават тук присъстващите от мъжки род...,но на мен ми е лесно да го кажа с тази Венера на Ац-то

амииииииииииииии чакам да клъвне, да ме прощават и мене момчетата тука, 

и по опаковката работя - например работя по напълняване, ама трууууудна работа бе момичета, като не ми се хич яде

да ви кажа нещо от опит: значи - сега съм се докарала да изпитвам влюбеност - забелязала съм, че когато съм влюбена или излъчвам влюбеност (може, и обикновено е, към друг, а не към този, който ще се влюби в мене,... е, и вселенската влюбеност помага, ама най-добре е в човек да съм влюбена) - и някой се влюбва в мене  ,

е, номера не знам как е да стане да е този в когото и аз съм се влюбила... но важното е - любов отвътре да излъчваме за да я (в смисъл - го) привлечем, 

Каквото дадеш - това ще получиш, каквото излъчваш - това ще се връща при теб.
Идеята е да ти идва от вътре обаче, а не на сила.
Успех, дано клъвне правилната!

    - яяя шаран, яяя каракудка, яяя жабче !!!

Голяма любов нюяма. Поне за мене кауза пердута.

   Има мила, има....но че си е кауза пердута си е! Тя идва в този ни живот, разтърсва ни из основи и си отива - по един или друг начин, защото ако тя остане - тя се превръща в ежедневна любов и губи блясъка си, славата си, става ежедневие...Нооо 1 на милион се дава на някои, заслужили тази любов да я изживеят рамо до рамо цял един живот....за да напомнят на другите, че тя съществува и да не губят надежда да я търсят и вярват в нея....

Голямата любов е вътре в теб...никой не може да ти я даде,само можеш да я раздаваш

Има , има.......ама нали сме първични и за това я търсим на първично ниво и я отразяваме на първично ниво.
Но чрез нея израстваме, извисяваме се...
Просто трябва да не я отразяваме на първично ниво.

какво имаш предвид първично ниво? тр да съм влюбена дулбоко в душата си в кякой, без да му показвам ли? 

какво имаш предвид първично ниво? тр да съм влюбена дулбоко в душата си в кякой, без да му показвам ли? 

Много е лесно човек да се влюби, но е по-трудно влюбването да прерастне в любов, защото, не умем да проявяваме разбиране и търпение.
Трябва да се проявява разбиране на другия, разбиране на ситуацията, разбиране на първо причините за нещо, както и отказване от егоизма. Тогава любовта разцъфтява.

http://izvorite.com/text/text87.htm

Malta, прочети тази статия това значи любов...според мен поне

http://izvorite.com/text/text87.htm

Malta, прочети тази статия това значи любов...според мен поне

Ето за това говориме, на другата страница има за любовта и брака - много е вярно, а бе точно това си е...

http://izvorite.com/text/text87.htm

Malta, прочети тази статия това значи любов...според мен поне

Много силна статия, напражо настръхнах. Аз мечтая именно за таква любов, и точно защото чакам именно нея, досега не съм имала сериозна връзка...не мога да изплозвам мъжа до мене, не мога да правя компромиси само и само да съм с някой...трудно е...но пък се научих да бъда сама и да съм силна, по-силна съм от приятелките ми, които не са сами, но са с неподходящия чоевк до тях, и затова съм по-шастлива от тях...
но пък в тази статия пише, че постигането на истинстака любов е между двама души...така че не може само аз да съм влюбена и да раздавам любов, без да получавам...трябва да има взаимност, за да стане симбиозата...така е...иначе е мъка 

Трябва да има реална връзка...

http://izvorite.com/text/text87.htm

  Статията е страхотна! Определено в даването се състои любовта, а любов без емоция е като вкусно ястие в някак изсипано в грозна, метална чиния

Цитат на: petchen в Октомври 13, 2009, 01:42:17 pm

http://izvorite.com/text/text87.htm

  Статията е страхотна! Определено в даването се състои любовта, а любов без емоция е като вкусно ястие в някак изсипано в грозна, метална чиния

Статията е извадка от няколко книги. Някои от тях съм цела преди време. Особено ми допадна преди време това за "взаимозависимостта".

  Да НЕБЕСНА, ПРЕКРАСНО Е ДА ОБИЧАМЕ, ХУБАВО Е КОГАТО НИ ОБИЧАТ, НО Е НЕПОВТОРИМО ,КОГАТО ЛЮБОВТА Е СПОДЕЛЕНА НАЛИ?

http://izvorite.com/text/text87.htm
Malta, прочети тази статия това значи любов...според мен поне

Четох статията, наистина е хубава. 
И ми се отвориха едни питанки вътре в мен. Ще споделя. Та в реала, когато говорим за любов, свързана с обмен на отношение между два индивида, взаимо(не)зависимост, колко често е възможно да се "свържат", срещнат двама човека с еднакво ниво на развитие, мислене и стремежи? За да се получи красивото нещо в обмена. После, ако приемем, че все пак има процентно такива съвпадения, колко трае? Защото като встъпи човек в лИбовни взаимоотношения в класическия смисъл мъж/жена (не че и други варианти не биват  ) те имат и други компоненти. Интелектуална връзка, физическо сходство и контакт, възможност за общуване (приятелство), синхрон на интереси и занимания, освен и разбира се емоциалния комфорт или сблъсък. Най-добре и пълноценно е вероятно, когато се покрият всички компоненти. Обаче, в най-добрия случай според химиците, физическата връзка позамира след около две годинки. И тук пак се иска ниво, опитност и зрялост, за да заместим компенсаторно с другите обвързаности. (Факторът общи деца и интереси не го слагам, защото е вън от контекста!). Как понасяме отпадане на поне един от компонентите, т.е. настъпването на първия край? Тук се намесват вече възпитание, задръжки (освободеност), психика, натрупвания. Само пример, всичко е приказно, но единия от партньорите заболява тежко. Колко от нас биха останали в "приказката" и как? А и как бихме определили връзката вече след Края? Независимо как и от що е породен?
Въртят ми се в главата любови от античните образци, от класическата литература. Винаги има "трагизъм". Независимо преди или след.
Питам се аз, в този ред на мисли, осмислената, дълбока, освободена любов възможна ли е? Тя радост ли е или болка? Колко трае, ние не "траем" дълго? Все пак за човеци говорим. 

Цитат на: petchen в Октомври 13, 2009, 01:42:17 pm

http://izvorite.com/text/text87.htm
Malta, прочети тази статия това значи любов...според мен поне

Четох статията, наистина е хубава. 
И ми се отвориха едни питанки вътре в мен. Ще споделя. Та в реала, когато говорим за любов, свързана с обмен на отношение между два индивида, взаимо(не)зависимост, колко често е възможно да се "свържат", срещнат двама човека с еднакво ниво на развитие, мислене и стремежи? За да се получи красивото нещо в обмена. После, ако приемем, че все пак има процентно такива съвпадения, колко трае? Защото като встъпи човек в лИбовни взаимоотношения в класическия смисъл мъж/жена (не че и други варианти не биват  ) те имат и други компоненти. Интелектуална връзка, физическо сходство и контакт, възможност за общуване (приятелство), синхрон на интереси и занимания, освен и разбира се емоциалния комфорт или сблъсък. Най-добре и пълноценно е вероятно, когато се покрият всички компоненти. Обаче, в най-добрия случай според химиците, физическата връзка позамира след около две годинки. И тук пак се иска ниво, опитност и зрялост, за да заместим компенсаторно с другите обвързаности. (Факторът общи деца и интереси не го слагам, защото е вън от контекста!). Как понасяме отпадане на поне един от компонентите, т.е. настъпването на първия край? Тук се намесват вече възпитание, задръжки (освободеност), психика, натрупвания. Само пример, всичко е приказно, но единия от партньорите заболява тежко. Колко от нас биха останали в "приказката" и как? А и как бихме определили връзката вече след Края? Независимо как и от що е породен?
Въртят ми се в главата любови от античните образци, от класическата литература. Винаги има "трагизъм". Независимо преди или след.
Питам се аз, в този ред на мисли, осмислената, дълбока, освободена любов възможна ли е? Тя радост ли е или болка? Колко трае, ние не "траем" дълго? Все пак за човеци говорим. 

Чакай малко,Ревати, живот е движение , всичко се променя , ние се променяме, това е част от живота. Аз не разбирам какво те притеснява, какъв е този страх ?

Чакай малко,Ревати, живот е движение , всичко се променя , ние се променяме, това е част от живота. Аз не разбирам какво те притеснява, какъв е този страх ?

Нямам страх. Имам въпроси. Точно, защото животът е в развитие. Очевидно всеки различно определя Голямата любов. В или след като се е състояла. Аз имам "идеални" виждания за нея и това ме "убива" в аванс, защото никога няма идеални покрития. (Нептун в 5-ти  ). Нямам много опитности. Затова си изнесох питанките навън. Да си премеря грешките.     

Ревати, сама знаеш, че никой не е идеален и перфектен. А не мога да се сетя кой мъдър човек беше казал,че любовта в своето съвършенство приключва отношенията. Това е така, защото ние сме тук да се учим и ако някой се е научил на перфектна любов, то би било егоистично да не научи и другите. Ние сме и ученици и учители един на друг.
Ще ти го кажа и по друг начин, ние си дължим един на друг любов/това е т.нар.карма/, тя е в основата на всички отношения, а когато изчистиш кармата си към някого, то остава остатъка от населението на тази планета, само олколо 6 милиарда.....Защото всеки е засегнал някого по някакъв начин, било с мисъл, с деиствие, било с думи. ........