http://izvorite.com/text/text87.htm
Malta, прочети тази статия
това значи любов...според мен поне 
Четох статията, наистина е хубава.

И ми се отвориха едни питанки вътре в мен. Ще споделя. Та в реала, когато говорим за любов, свързана с обмен на отношение между два индивида, взаимо(не)зависимост, колко често е възможно да се "свържат", срещнат двама човека с еднакво ниво на развитие, мислене и стремежи? За да се получи красивото нещо в обмена. После, ако приемем, че все пак има процентно такива съвпадения, колко трае? Защото като встъпи човек в лИбовни взаимоотношения в класическия смисъл мъж/жена (не че и други варианти не биват

) те имат и други компоненти. Интелектуална връзка, физическо сходство и контакт, възможност за общуване (приятелство), синхрон на интереси и занимания, освен и разбира се емоциалния комфорт или сблъсък. Най-добре и пълноценно е вероятно, когато се покрият всички компоненти. Обаче, в най-добрия случай според химиците, физическата връзка позамира след около две годинки. И тук пак се иска ниво, опитност и зрялост, за да заместим компенсаторно с другите обвързаности. (Факторът общи деца и интереси не го слагам, защото е вън от контекста!). Как понасяме отпадане на поне един от компонентите, т.е. настъпването на първия край? Тук се намесват вече възпитание, задръжки (освободеност), психика, натрупвания. Само пример, всичко е приказно, но единия от партньорите заболява тежко. Колко от нас биха останали в "приказката" и как? А и как бихме определили връзката вече след Края? Независимо как и от що е породен?
Въртят ми се в главата любови от античните образци, от класическата литература.
Винаги има "трагизъм". Независимо преди или след.
Питам се аз, в този ред на мисли, осмислената, дълбока, освободена любов възможна ли е? Тя радост ли е или болка? Колко трае, ние не "траем" дълго? Все пак за човеци говорим.