аз мога да медитирам докато си шетам из къщи, вървя по улицата или чета книга. просто това за мен не е проблем. изисквам тишина и спокойствие само тогава, когато имам нужда да се съсредоточа върху определена трансформация или корекция вътре в себе си. тогава наистина и най-малкият шум ме разсейва...
Точно това е истинската медитация, да бъдеш в пълен вътрешен покой докато успяваш да вършиш ежедневните си задължения.
Много от тибетските монаси карат своите ученици да медитират на места, привидно на които е невъзможно това, в метрото, на работа и т.н. , защото когато ума е спокоен, той е независим от околната среда.
Докато при мен е имало случай на пълна и спокойна атмосфера и неспокоен ум. Сутрешните медитации засега ми се отдават трудно, единствено ако съм си легнала много рано , като се събудя естествено към 5:00 часа, и когато целия свят спи, усещам хармонията, но вече към 7-8 часа ума ми се събужда и активизира, затова предпочитам вечерните медитации.
Истинската медитация, която няма нищо общо с автосугестията е състояние на пълна "безтегловност", визуализациите са много важни ако се стремим да се енергитизираме или да навлезем в други светове, но най-главното според мен, и което съм постигала, но за съжаление за много кратък период, е да изпаднем в състояние на нищото.
В този миг, аз напълно не съществувам, не мисля, нямам съзнание, дори губя усещане за тялото си, сякаш съм само лек ефир и нищо повече, тогава усещам вътрешния си Дух най-близо , лишен изцяло от човешки облик.
Молитвата е обръщане към Бог, тогава той ни чува, а когато искаме да чуем Бог, ние медитираме, а не са ли и планетите част от Духа на Бог?