Пътят на душите
                                              Д-р Майкъл Нютон

                                                   ВЪВЕДЕНИЕ

Страхувате ли се от смъртта? Чудите ли се какво ще стане с вас след като умрете? Възможно ли е да прите¬жавате душа, която е дошла от някъде другаде и която ще се завърне там след като тялото ви умре, или това е просто самозалъгваме, защото се страхувате?
Парадоксално е, че хората са единствените същес¬тва на Земята, които трябва да потискат страха от смъртта, за да могат да водят нормален живот. И въп¬реки това, нашият биологичен инстинкт никога не ни позволява да забравим тази последна опасност за наше¬то съществуване. Колкото повече остаряваме, толкова по-често сянката на смъртта обсебва нашето съзнание. Дори вярващите се страхуват, че смъртта е краят на човешкото съществуване. Нашият огромен ужас от смъртта ни навява мисли за небитието на смъртта, която ще сложи край на всички връзки със семейството и приятелите. Смъртта кара всичките ни земни цели да изглеждат безсмислени.
Ако смъртта беше краят на всичко за нас, то тогава животът наистина щеше да бъде безсмислен. Но някаква сила вътре в нас позволява на хората да си представят един друг свят и да долавят някаква връзка с по-висша сила и дори с една безсмъртна душа. Ако ние наистина имаме душа, тогава къде отива тя след смъртта? Дейс¬твително ли извън нашата физическа Вселена съществува някакъв вид небесно царство, пълно с разумни души? Как изглежда то? Какво правим, когато се озовем там? Има ли някакво върховно същество, което да отговаря за този рай? Тези въпроси са стари колкото самото човечество и все още остават мистерия за повечето от нас.
За повечето хора истинските отговори за мистери¬ята на живота след смъртта остават заключени зад духовна врата. Това е така, защото ние имаме заложена по рождение амнезия по отношение на нашата душевна самоличност, която на съзнателно ниво помага за сливането на душата и човешкия ум. През последните ня¬колко години се публикуват много истории за хора, които са били мъртви за кратко време и след това отново са се върнали към живота и които разказват, че са видели дълъг тунел, ярки светлини и че дори са се срещнали за малко с приятелски настроени духове. Но нито един от тези разкази, описани в много книги за прераждането, не ни е дал нещо повече от един бегъл поглед към всичко онова, което трябва да се знае за живота след смъртта.
Тази книга е проникновен дневник за духовния свят. Тя предлага поредица от истории по истински случаи, които разкриват в най-големи подробности какво става с нас, когато животът ни на Земята свърши. Ще бъдете отведени зад духовния тунел и ще влезете в самия духо¬вен свят, за да научите какво се случва с душите преди окончателно да се завърнат на Земята в друг живот.
Аз съм скептик по природа, въпреки че съдържани¬ето на книгата ще опровергае това мое твърдение. Като съветник и хипнотерапевт аз съм специалист по моди¬фикация на поведението с цел лечение на психически разстройства. Голяма част от моята работа включва бързо когнитивно преструктурализиране с пациентите като им помагам да свържат мисли и чувства, за да поддържат едно нормално поведение. Заедно ние разк¬риваме значението, функцията и последиците от техните убеждения, тъй като аз приемам, че психичните пробле¬ми не са плод на въображението.
В началото на моята практика се противопоставях на молбите на хората да изследваме миналите им прераждания, тъй като бях ориентиран към традиционната терапия. Докато използвах хипнозата и техники за регресия, за да определя произхода на обезпокоителните спомени и травми от детството, смятах, че всеки опит да се достигне до един предишен живот би бил в разрез с общоприетото и с обективността. Интересът ми към прераждането и метафизиката се изразяваше само в интелектуално любопитство до момента, когато започ¬нах да работя с млад мъж, който трябваше да се справи с една своя болка.
Клиентът се оплакваше, че още от раждането си изпитва хронична болка в дясната половина на тялото. Едно от средствата в хипнотерапията за справяне с болката е насочването на субекта към засилване на бол¬ката, така че той или тя да могат да се научат и да отслабват страданието и така да придобият контрол върху него. По време на един от сеансите ни, включващ усилване на болката, този мъж си представи, че е бил прободен с нож, за да пресъздаде своите мъки. Търсейки първопричината за тази представа, аз в края на краищата разкрих негов минал живот като войник от Първата световна война, който е бил убит от байонет във Фран¬ция, и ние успяхме да елиминираме болката изцяло.
Окуражаван от моите клиенти, започнах да експери¬ментирам като връщах някои от тях далеч назад във времето преди последното им раждане на Земята. Не след дълго обаче осъзнах, че нашите дълбоки спомени предлагат поредица от минали преживявания, които са прекалено истински и свързани, за да бъдат пренебрегвани. Започнах да разбирам колко важна от терапевтична гледна точка е връзката между телата и събитията от наши предишни прераждания и това, което сме ние днес.
След това неочаквано се натъкнах на изключително откритие. Разбрах, че е възможно да се надникне в духовния свят чрез мислите на пациент под хипноза, които можеше да ми разкаже за живота между земните животи.
Случаят, който отвори за мен вратата към духовния свят, касаеше жена на средна възраст, която беше изк¬лючително податлива на хипноза. Тя ми беше говорила за чувството си на самота и изолация през този делика¬тен етап, когато човек е престанал да си спомня своя най-скорошен минал живот. Този необичаен индивид почти самостоятелно се вмъкна в най-висшето състоя¬ние на променено съзнание. Без да осъзнавам, че съм подал извънредно кратка команда за това действие, й предложих да отиде до източника, довел до загуба на общуването. В същия момент по невнимание използвах една от ключовите думи за възбуждане на духовните спомени. Попитах я също дали е имала определена група приятели, които й липсват.
Внезапно пациентката ми започна да плаче. Когато я насочих да ми каже какво е станало, тя избъбри: "Лип¬сват ми някои приятели от групата и затова съм толкова самотна на Земята." Бях объркан и продължих да я разпитвам за това къде всъщност се намира тази група приятели. "Тук, в моя постоянен дом", отговори тя прос¬то, "и точно сега ги виждам всичките!"
След като приключих с тази пациентка и отново прослушах нейните записи, разбрах, че откриването на духовния свят включва разширяване на регресиите за минали прераждания. Има много книги за предишни прераждания, но не можах да намеря нито една, в която да се говори за нашия живот като души или как е пра¬вилно да приемаме духовните спомени на хората. Реших сам да проведа изследването и чрез практиката придо¬бих по-голямо умение да навлизам в духовния свят пос¬редством моите пациенти. Научих също така, че да намериш тяхното място в духовния свят има далеч по-голям смисъл за хората, отколкото да разказваш за техните предишни животи на Земята.
Как е възможно да достигнеш душата чрез хипноза?
Представете си, че разумът има три концентрични кръ¬га, всеки следващ по-малък от предишния и разположен в него, разделени само чрез слоевете на свързаните разум-съзнание. Първият външен слой представлява съзнател¬ния разум, който е нашето критично, аналитично, мисле¬що начало. Вторият слой е подсъзнанието, където първо¬начално отиваме при хипноза, за да проникнем в хранили¬щето за всички спомени за неща, които някога са ни се случвали в този и в предишни животи. Третото, най-вът¬решното ядро, е това, което днес наричаме свръхсъзнателен разум. Това ниво разкрива най-висшия център на Аза, където ние се явяваме израз на една по-висша сила.
В свръхсъзнанието се помещава нашата истинска самоличност, подсилена от подсъзнанието, което съ¬държа спомените на многото променящи се Аз-ове, приемани от нас в предишните ни човешки тела. Свръх¬съзнанието може изобщо да не бъде ниво, а самата душа. Свръхсъзнателният разум представлява нашия най-висш център на знания и перспективи и цялата моя информа¬ция за живота след смъртта идва от този източник на разумна енергия.
Доколко логична е употребата на хипноза за разкри¬ване на истината? Хората, подложени на хипноза, нито сънуват, нито халюцинират. Ние не сънуваме в хронологическа последователност, нито халюцинираме в непос¬редствено състояние на транс. Когато пациентите са пос¬тавени в транс, честотата на техните мозъчни вълни нама¬лява от Бета - състоянието на будност - и минавайки през междинния Алфа етап, достига различни нива в Тета обх¬вата. Тета е хипноза - не сън. Когато спим, ние се нами¬раме в крайния Делта етап, където съобщенията от мозъка се отвеждат в подсъзнанието и получават израз в нашите сънища. В Тета обаче съзнателният разум не е подсъзна¬ние, затова ние можем да получаваме и да изпращаме съобщения като всичките канали на паметта са отворени.
След като изпаднат в хипноза, хората описват кар¬тините, които виждат, и диалога, който чуват в своя подсъзнателен разум, като чисти наблюдения.При отго¬вор на въпроси, пациентите не могат да лъжат, но могат погрешно да интерпретират нещо, видяно в техния под¬съзнателен разум, точно както правим, когато сме в съзнание. Когато хората са под хипноза, те имат проб¬леми при установяването на връзка с нещо, което не вярват, че е истина.
Някои критици на хипнозата вярват, че пациентът в транс ще фабрикува спомени и ще се влияе в отговорите, за да усвои теоретичната структура, предложена му от хипнотизатора. Смятам, че такова обобщение е погрешна предпоставка. В моята работа третирам всеки случай все едно, че чувам информацията за пръв път. Ако пациентът беше в състояние да преодолее процедурата по хипнотизирането по някакъв начин и да построи преднамерена фантазия за духовния свят или да прави свободни асоци¬ации от предварително зададени идеи за неговия задгро¬бен живот, тези отговори скоро щяха да влязат в проти¬воречие със сведенията от другите ми случаи. Още в началото на практиката си научих стойността на внима¬телния кръстосан разпит и не съм открил доказателство, че някой подправя своите духовни преживявания, за да ми достави удоволствие. На практика пациентите под хипноза не се колебаят да ме поправят, когато погрешно интерпретирам техните изложения.
С нарастване на случаите в папката ми се научих на принципа на опита и грешката да задавам въпросите за духовния свят в подходяща последователност. Пациен¬тите в свръхсъзнателно състояние не са особено моти¬вирани доброволно да дават информация за цялостния план за живота на душата в духовния свят. Човек трябва да притежава правилния комплект ключове за различни¬те врати. Накрая, знаейки коя врата да отворя в подходящия момент по време на сеанса, можах да усъвършен¬ствам един надежден метод за достъп на паметта до различни части на духовния свят.
Колкото по-уверен ставах след всеки следващ сеанс, толкова повече хора усещаха, че не изпитвам притесне¬ния от другия свят и чувстваха, че могат спокойно да говорят за него. Пациентите в моите случаи представля¬ват мъже и жени, някои от които бяха силно религиозни, докато други нямаха някакви конкретни духовни вярва¬ния. Повечето попадат някъде по средата между двете категории, всеки със своя философия за живота. Докато напредвах с моето изследване, с учудване открих, че веднъж върнати назад към тяхното състояние като души, всички пациенти показваха забележителна съгласува¬ност при отговарянето на въпроси за духовния свят. Хората дори използваха едни и същи думи и картинни описания на разговорен език, когато обсъждаха своя живот като души.
Но тази еднородност на преживяванията при толкова много пациенти не ме възпря да продължа непрекъснато да сверявам изложенията на моите пациенти и да потвър¬ждавам специфичните функционални дейности на душата. Имаше някои разлики в разказите при различните случаи, но това се дължеше повече на нивото на развитие на душата, отколкото на несъответствия в начина, по който всеки пациент по същество е видял духовния свят.
Изследването вървеше болезнено бавно, но с нарас¬тването на броя на моите случаи, накрая получих рабо¬тен модел на вечния свят, където живеят нашите души. Открих, че в размислите за духовния свят на душите на хора, живеещи на Земята, присъстват универсални исти¬ни. Именно тези възприятия на толкова много и различ¬ни хора ме убедиха, че техните изявления са правдопо¬добни. Не съм религиозен, но открих, че в мястото, където отиваме след смъртта, има ред и управление, и започнах да разбирам, че съществува един грандиозен замисъл за живота и за това, което е след него.
Когато разсъждавах как най-добре да представя своите открития, реших, че методът на изследване на отделните случаи би осигурил най-описателния начин, по който читателят би могъл да оцени спомените на пациента за отвъдния живот. Всеки от подбраните случаи представлява пряк диалог между мен и пациента. Данни¬те по случаите са взети от записите от моите сеанси. Целта на тази книга не е да разкаже за миналите животи на мои пациенти, а да документира техните преживява¬ния в духовния свят, свързани с настоящия им живот.
За читателите, които може да изпитат трудности при възприемането на нашите души като нематериални обекти, историите по случаите, изброени в първите гла¬ви, обясняват как са се появили душите и начина, по който функционират. Всяка история е съкратена до из¬вестна степен поради ограничения в мястото и за да се предостави на читателя прегледна систематизация на дейността на душата. Главите са замислени така, че да покажат естественото движение напред на душата в и извън духовния свят, съчетано с друга информация за духовното.
Пътят на душите от момента на смъртта до следва¬щото им прераждане ми се изясни след десетгодишно събиране на данни от пациенти. В началото се учудвах, че има хора, които си спомнят части от своя живот като души по-ясно от по-далечни периоди, отколкото от по-скорошните. И въпреки това, поради някаква причина нито един от пациентите не беше в състояние да си спомни цялата хронология на дейностите на душата, които съм представил в тази книга. Пациентите ми си спомнят определени аспекти от своя духовен живот съв¬сем ясно, докато други преживявания остават смътни. В резултат на това открих, че дори с тези 29 случая не бих могъл да представя на читателя пълния обхват от ин¬формация, която съм събрал за духовния свят. Поради това главите в книгата ми съдържат детайли и от други случаи, а не само от изброените двадесет и девет.
Читателят може да сметне въпросите ми в някои от случаите за твърде настоятелни. Когато пациентът е под хипноза, е необходимо да го насочваш в избраната по¬сока. Когато се работи в духовната сфера, изискванията към стимулиращия са по-високи, отколкото е при спо¬мените от минал живот. При транс обикновеният па¬циент е склонен да позволи на своята душа-разум да се рее, докато той или тя наблюдава разкриващите се ин¬тересни сцени. Пациентите ми често са ме молели да спра да говоря, за да могат да престанат да разказват какво виждат и просто да се наслаждават на миналите си преживявания като души. Опитвам се да бъда внима¬телен и не прекалено структурален, но моите сеанси обикновено са единични и продължават по три часа, а има много да се разкрива. Хората може да идват отда¬леч, за да се видят с мен, и после да не могат да се върнат.
Смятам, че си струва да видиш изражението на учудване върху лицето на пациента след като неговия или нейния сеанс приключи. Пред онези от нас, които са имали възможността действително да се докоснат до нашето безсмъртие, се очертава нова дълбочина в раз¬бирането на себе си и на нашите възможности. Често, преди пациентите ми да се събудят, им внушавам под¬ходящи спомени, върху които да размишляват след това. Чрез съзнателните знания за живота на своите души в духовния свят и за историята на физическото съществу¬ване на планетите тези хора придобиват по-силен усет за насоката и енергията за живот.Накрая трябва да спомена, че това, което ще проче¬тете, може да подейства като шок за вашите сегашни представи за смъртта. Представеният тук материал мо¬же да противоречи на вашите философски и религиозни вярвания. Ще има и такива читатели, които ще намерят подкрепа за своите настоящи убеждения. На други цяла¬та информация, предложена в тези случаи, ще им се стори като субективна приказка, приличаща на научно-фантастичен разказ. Каквото и да е мнението ви, надя¬вам се, че ще поразсъждавате върху изводите за човечес¬твото, ако онова, което моите пациенти имат да кажат за живота след смъртта, е вярно.

                                                                Цветове на душите

                                                  Смесицата от цветове в духовните групи

Когато душите на клиентите в транс напуснат места¬та за възстановяване на енергията, зоните за ориента¬ция и библиотеката и се върнат при групите си, за да участват активно в заниманията им, контрастните им цветове се открояват по-силно. Един от аспектите на разбирането на динамиката в общностните групи е идентификацията на всяка душа по цвят. В „Пътят на ду¬шите" описах откритията си за енергийните цветове на душите. В този раздел искам да се опитам да разсея някои заблуди на хората относно разпознаването по цвят.. Основните цветове - бял, жълт и син, - излъчвани от душите, са главният белег за тяхната степен на развитие. Когато светлин¬ните им вълни добият по-тъмен оттенък, с напредването стават по-концентрирани във вибрационното си движение. Преходът е бавен и с развитието на душите се разсейват множество цветови нюанси. Затова бихме по¬ставили ограничения, ако съставим строги правила за различаването по цвят.
Чистите бели тонове са на начинаещите души. Този цвят отразява невинност и все пак се забелязва из целия спектър на всички души. Универсалният бял цвят ще бъде описан в следващия случай. Бялото често се свързва с представата за оре¬ол. Водачите например могат внезапно да променят оби¬чайната си наситена силна светлина и да се обграждат със сияещ бял ореол. Завръщащите се в духовния свят често ми казват, че когато забележат някоя душа да се приближава към тях от разстояние, виждат бяла свет¬лина.
Никога не съм попадал на клиент, чи¬ято енергия е изцяло във виолетово-лилавия спектър Цветовите обхвати над пето ниво са на издиг¬нати магистри, които, изглежда, не се прераждат, така че малкото, което зная за тях, е от наблюденията на клиентите ми.
Във всяка общностна група съществуват индивидуал¬ни променливи в зависимост от централните цветове, защото не всички се развиват еднакво бързо.Освен основния цвят, отра¬зяващ етапа на развитие, някои души носят и вторични. Наричат ги ореолни цветове, защото обикновено се поя¬вяват извън центъра на душевната енергийна маса.
Ореолните и централните цветове не са нюанси на един и същ основен цвят. Единственото изключение тук би могло да бъде централният и ореолният цвят да са съвсем еднакви. Но това съвпадение не се наблюдава чес¬то, което улеснява описанията на клиентите ми. Оре¬олните цветове отразяват отношения, вярвания и дори неосъществени стремежи на душата. Понеже ореолните нюанси се придобиват с всеки живот, е възможно да се променят по-бързо между преражданията, отколкото по-бавното развитие на характера. По време на хип¬нотичен сеанс тези вторични ореолни цветове са като сияещи автопортрети за наблюдателя. В случай 31 дос¬та напреднала душа от пето ниво ще опише този ефект. Това е един от клиентите, които ми помогнаха да раз¬гадая цветовия код на ореолите.

                                                                     случай  31

Д-р Н. Ако застана пред теб в духовния свят с голямо огледало, какви цветове бихме видели?
К. Светлосин център със златисто-бели оттенъци покрай основната ми енергия... Моя ореол.
Д-р Н. А когато погледнеш своя магистър учител, как изглежда енергията му?
К. Кландър има... тъмносин център... обграден с бледови¬олетово... и бял ореол по края.
Д-р Н. Какво означават за теб централната и ореолната енергия?
К. Наситеният цвят на енергийния център на Кландър отразява опита му, а виолетовият нюанс - мъдрост¬та, която придобива с трупането на знания. Белият ореол предава тази мъдрост.
Д-р Н. Какъв мислиш, че ще стане енергийният център на Кландър по-нататък и как ще изглежда?
К. С тъмновиолетово сияние на висша духовност, струя¬що от всяка частица на енергийната му маса.
Д-р Н. Можеш ли да опишеш разликата между вариации¬те на централните и ореолните цветове в  душевната енергия?
К. Централният цвят отразява достигнатото ниво.
Д-р Н. Както светлосинъото в твоята енергия? Този цвят ли показва нивото ти?
К. Да.
Д-р Н. А нюансите около него... ореолите... златисто-бялата ивица, какво би казал за нея?
К. (пауза.) А... моите качества... Е, винаги в преражданията си съм бил загрижен за околните, такъв е характерът ми, но ореолът показва и какъв искам да стана... Стремя се да подсиля този аспект.
Д-р Н. Не си начинаеща душа, а енергията ти има бял нюанс. Любопитен съм да узная нещо повече за този ярък бял ореол около толкова много души, чийто осно¬вен цвят е друг.
К. Бялото енергийно сияние показва, че сме способни лес¬но да съчетаваме вибрациите си с тези на другите (души - б. а.) За по-ясно общуване.
Д-р Н. Предполагам, че затова водачите учители често излъчват ярък бял ореол, но по какво тази светлина е различна от наситения бял цвят на младите души?
К. Бялото представлява главно енергийна основа за цветовете на всички души. Белият оттенък в съчетание с други цветове отличава всяка душа. Бялата енергия е много възприемчива. Новите поемат множество виб¬рации, докато учителите изпращат голям обем ин¬формация, която трябва да бъде усвоена като истина.
Д-р Н. И начинаещата душа има толкова малко опит, че не излъчва никакви други цветове освен бял?
К. Точно така. Все още е неразвита.
Въпреки че има много неща, които не зная за цялата матрица от душевни енергийни нюанси, установих, че про¬мените в централните цветове стават много по-трудно забележими след четвърто ниво. В дългите години на изследвания събирах сведенията, които получавах от кли¬ентите си за вторичните ореолни цветове. Всеки от глав¬ните има свой обхват на разпространение. Над деветде¬сет процента от клиентите ми са на едно мнение за качествата, които тези цветове отразяват у една душа. Систематизирах получената информация и я сведох до три от най-често приписваните значения на всеки ореолен нюанс. Черното означава увредена или отрицателно повлияна душевна енергия, каквато обикновено може да се види в духовните възстановителни центрове. Бяло: чистота, яснота, неуморност сребристо: ефирност, доверие, отстъпчивост червено: страст, енергичност, чувствителност оранжево: щедрост, импулсивност, откритост жълто: закрила, сила, смелост зелено: утеха, насърчение, състрадание кафяво: стабилност, толерантност, усърдие Синьо: знание, снизходителност, откровеност лилаво: мъдрост, истина, духовност.
Освен това ще покажа как емблемите на старейшините, някои от ко¬ито са скъпоценни камъни, изразяват определено значе¬ние чрез цвета.
В състояние на хипноза този клиент наблюдава единадесетте си сродни души, които сега са негови род¬нини, плюс най-добрия му приятел. Основният цвят на сестра му е почти наситено жълт, защото скоро ще премине в трето ниво. Ако имаше и характерната закрилническа черта вместо лилаво сияние (мъдрост), за наблюдаващия би било по-трудно да установи степента на развитие само по цвета.
Освен сестра му други аспекти показват, че бабата, дядото и синът на клиента също са малко по-напреднали от останалите членове, докато бащата и лелята леко изостават. Дядото и майката в това семейство са лечители. Интересно е, че почти полови¬ната от групата нямат вторични ореолни цветове. Не е необичайно да попадна на група, в която всички са само с основен цвят. Яркият червен ореол на клиента ми около централната му енергийна маса с розово-бял цвят отразява пламенната му, избухлива натура. Синът му в този живот също показва подобно поведение. Съпруга¬та му е по-съзерцателна, с открит, доверчив характер. Дъщеря му е толерантна и много извисена.
Преди този случай аз слушах пациентите ми да опис¬ват цветовете, които виждаха в духовния свят, без да разбирам значението на тази информация във връзка със самите души. Пациентите ми съобщаваха за сенки на енергийната маса на душата, но аз не правех връзка между тези наблюдения. Не задавах правилните въпроси. Бях запознат с фотографията на Кирлиан и с изслед¬ванията по парапсихология на Университетския колеж в Лос Анжелис, които бяха показали, че всеки жив индивид излъчва аура със свой собствен цвят. Както изглежда, когато сме в човешки облик, ние притежаваме йонизи¬рано енергийно поле, което протича около нашите фи¬зически тела, свързано в система от жизнени енергийни точки, наречени чакри. Тъй като са ми описвали духов¬ната енергия като движеща се, жива сила, количеството електромагнитна енергия, необходимо за задържане на душата на нашето физическо ниво, може да бъде друг фактор за произвеждането на различни земни цветове.
Твърди се също така, че човешката аура отразява мислите и емоциите, съчетани с физическото здраве на индивида. Чудех се дали тези лични меридиани, излъч¬вана от хората, имат непосредствена връзка с това, което ми бяха казвали за светлината, излъчвана от душите в духовния свят.
С помощта на Случай 16 разбрах, че разпръскваната духовна светлина, даваща зрителна представа за духове¬те, изобщо не е бяла. В умовете на моите пациенти всяка душа генерира аура със специфичен цвят. Вярвам, че този случай ми помогна да дешифрирам значението на тези прояви на енергия.
Д-р Н: Добре, нека излезем от твоя учебен храм. Какво виждаш около себе си или далеч напред?
П: Хора - големи групи от хора.
Д-р Н: Колко големи?
П: Хм... в далечината... не мога да преброя.,, стоти¬ци и стотици... има толкова много.
Д-р Н: Ти идентифицираш ли се с всички тях -свързана ли си с тях?
П: Всъщност не - аз не мога дори да видя всички -там е един вид... мъгляво... но моята тайфа е близо до мен.
Д-р Н: Ако мога да нарека тайфата ти от около двадесет души твоя основна група-грозд, сега ти свързана ли си с по-голямото вторично тяло от души около теб?
П: Ние... всички... сме свързани - но не директно. Аз не познавам онези, другите...
Д-р Н: Откриваш ли физически белези у всички онези други души, каквито видя в своята собствена група в храма?
П: Не, това не е необходимо. Тук навън, на открито е по-... нормално. Всички ги виждам като духове.
Д-р Н: Погледни в далечината от мястото, където си сега. Как виждаш всички тези духове? На какво приличат?
П: Различни светлини - жужат наоколо като светулки.
Д-р Н: Можеш ли да кажеш дали душите, които работят една с друга като учители и ученици, през цялото време се държат настрана от останалите?
П: Хората в моята тайфа го правят, но семейството на учителите се събира заедно, когато не ни помагат в уроците ни.
Д-р Н: Виждаш ли някакви учител и-водачи от мяс¬тото, където си сега?
П: (пауза) Някои... да... те са много повече от нас, разбира се. Виждам Карла с двама нейни приятели.
Д-р Н: И знаеш, че това са водачи, дори без да виждаш някакви физически черти? Можеш да пог¬леднеш натам, към всичките ярки бели светлини, и просто с мисълта си да разбереш, че са водачи? П: Разбира се, можем да го направим. Но те не са напълно бели.
Д-р Н: Искаш да кажеш, че душите не са напълно, абсолютно бели?
П: Отчасти е така - в зависимост от интензивността на нашата енергия ние може да не сме толкова блестящи.
Д-р Н: Значи Карла й двамата и приятели показват различни отсенки на бялото?
П: Не, те изобщо не са бели.
Д-р Н: Не ми стана ясно.
П: Тя и нейните двама приятели са учители.
Д-р Н: Каква е разликата? Да не би да казваш, че тези водачи излъчват енергия, която не е бяла?
П: Точно така.
Д-р Н: Добре, какъв цвят са?
П: Жълт, разбира се.
Д-р Н: О,... значи всички водачи излъчват жълта енергия?
П: Не, не излъчват.
Д-р Н: Какво?
П: Учителят на Карла е Валиърс. Той е син. Понякога го виждаме тук. Хубаво момче. Много интелигентно.
Д-р Н: Син? Как стигнахме до синьото?
П: Валиърс показва синя светлина.
Д-р Н: Обърках се. Не си казвала нищо за друг учител на име Валиърс, който да е част от твоята група.
П: Не си ме попитал. Както и да е, той не е в моята група. Нито пък Карла. Те си имат свои групи.
Д-р Н: И тези водачи имат аури, които са жълта и синя?
П: Да.
Д-р Н: Колко други енергийни цветове виждаш да плуват наоколо?
П: Николко.
Д-р Н: Защо няма червени и зелени енергийни цве¬тове?
П: Някои са червеникави, но зелени светлини няма.
Д-р Н: Защо не?
П: Не знам, но понякога, когато се оглеждам, това място е осветено като коледна елха.
Д-р Н: Любопитен съм за Валиърс. Всяка духовна група ли си има по двама учители, определени за техния грозд?
П: Хммм... различно е. Карла учи под ръководство¬то на Валиърс, затова ние имаме двама. Рядко го виждаме. Освен с нас, той работи и с други групи.
Д-р Н: Значи самата Карла е ученичка, която пре¬подава като по-малко напреднал водач?
П: (някак си възмутена) Тя е достатъчно напреднала за мен!
Д-р Н: Добре, но ще ми помогнеш ли да се оправя с тези цветови схеми? Защо енергията на Карла излъчва жълт цвят, а на Валиърс - син?
П: Просто е. Валиърс... превъзхожда всички нас по знания и той излъчва светлина с по-тъмна наситеност.
Д-р Н: Дали душите правят разлика между отсянката на синьото, сравнено с жълтото или равномерно бя¬лото?
П: Опитвам се да ти обясня. Синьото е по-дълбоко от жълтото, а жълтото е по-наситено от бялото в зависимост от това колко напред си.
Д-р Н: О, тогава излъчваният от Валиърс блясък не е толкова ярък като на Карла, а тя блести по-слабо от твоята енергия, защото ти си по-назад в развитието, така ли?
П: (смее се) Много по-назад. И двамата притежават по-тежка, по-устойчива светлина от мен.
Д-р Н: По какъв начин жълтият цвят на Карла се различава от твоята белота от гледна точка на това какво става с твоето собствено напредване?
П: (с гордост) Аз ставам червеникаво-бяла. Накрая ще имам златиста светлина. Наскоро забелязах, че Карла е станала малко по-тъмно жълта. Очаквах го. Тя е толкова интелигентна и добра.
Д-р Н: Наистина, и накрая тя ще издигне своето енергийно ниво до тъмно синьото по интензивност?
П: Не, първо до светлосиньо. Това винаги става постепенно със сгъстяването на енергията ни.
Д-р Н: Значи тези три основни светлини — бяло, жълто и синьо - отразяват етапите в развитието на душите и могат да бъдат видени от всички духове?
П: Точно така, а промените са много бавни.
Д-р Н: Огледай се пак наоколо. В тази област всички енергийни цветове ли виждаш еднакво представени от душите?
П: О, не! Повечето са бели, няколко жълти и малко сини.
Д-р Н: Благодаря ти, че ми разясни това.
Задавам рутинни въпроси на всички в състояние на транс за цветовите оттенъци. Освен общата белота на самия духовен свят, пациентите ми казват, че повечето от другите души притежават нюанси на бялото. Очевид¬но неутралното бяло или сиво са началните етапи в развитието. След това духовните аури се смесват с ос¬новните цветове на червеното, жълтото и синьото на основата на бялото. Малко хора виждат зеленикави от¬тенъци, примесени с жълто или синьо.
Приравняването на това, което съм чул за духовната енергия, с физическите закони, управляващи спектъра на цветовете, които виждаме в небето, е чисто хипотетично. Открил съм обаче някои прилики. Енергията на светли¬ната, излъчвана от по-студените звезди в небето, е червено-оранжева, докато при по-топлите звезди нараства от жълто до синьо-бяло. Температурата действа върху светлинните вълни, които също са и видими вибрации на спектъра с различна честота. Човешкото око регист¬рира тези вълни като вълна от светлина в тъмни цветове.
Енергийните цветове на душите вероятно имат мно¬го малко общо с такива елементи като водород и хелий, но може би има връзка с високо енергийно електромаг¬нитно поле. Подозирам, че цялата духовна светлина се влияе от вибриращото движение в тон с хармоничното духовно единство от мъдрост. Някои страни от квантовата физика навеждат на мисълта, че Вселената е съста¬вена от вибриращи вълни, които влияят върху маси от физически обекти чрез взаимодействия с различна чес¬тота. Светлината, движението, звукът и времето са вза¬имно свързани във физическото пространство.
Чувал съм пациентите си да отнасят такива взаимо¬отношения и към духовната сфера.
В края на краищата заключих, че и духовното, и физическото ни съзнание проектира и приема светлинна енергия. Вярвам, че моделът на вибриращите вълни на всеки индивид представлява аурата на всяка душа. Плътността, цветът я видът на светлината, която излъч¬ваме като души, са пропорционални на силата на нашите знания и възприятия, представени от нарастващата с развитието ни концентрация на светлинна материя. От¬делните енергийни модели не само разкриват кои сме ние, но и показват степента на способността ни да лекуваме другите и да се възстановяваме.
Хората под хипноза използват цветове, за да опи¬шат как изглеждат душите, особено в далечината, когато са безформени. Научил съм от моите случаи, че по-нап¬редналите души проектират маси от бързо движещи се енергийни частици, които са описвани като сини на цвят, а онези, които са разположени най-нагъсто - като пурпурни. Във видимия спектър на Земята синьо-виолетовото е с най-малка дължина на вълната и с енергия, която достига до невидимия ултравиолетов цвят. Ако плътността на цвета е отражение на мъдрост, то вълните с по-малка дължина от бялото през жълтото, излъчвани от душите, би трябвало да представляват по-ниски кон¬центрации на вибрираща енергия.
Обучението за¬почва с нашето създаване като души и се ускорява с първия ни предопределен физически живот. С всяко прераждане ние започваме все по-добре да разбираме, въпреки че. можем да се върнем пак в определени живо¬ти, преди отново да възвърнем равновесието си и да продължим да напредваме. От това, което мога да оп¬ределя, след като душата достигне едно духовно ниво, тя си остава там, независимо от всичко друго.
На Фигура 3 показах шестте нива на прераждащите се души. Въпреки че като цяло поставям пациентите си в широките категории на начинаещи, средни и напред¬нали души, между нива II и IV има значителни разлики. За да определя например, дали една душа започва да се придвижва от началния етап на Ниво I към Ниво II, трябва да знам не само колко бяла енергия остава, но и да. анализирам отговорите на пациента на въпроси, кои¬то демонстрират познания. Генеалогията на успехите в минали животи, очакванията за бъдещето, връзките в групата и разговорите между пациентите ми и техните водачи, всичко това оформя профила на растежа.

                                                 Фигура 3

Нива на обучение                               Кинетичен цветови обхват                          Статут на водач

I ниво: Начинаещи                     Бял (ярък и хомогенен)                                                      Няма

II ниво: Долно ниво   Светлокремав (червеникави нюанси, накрая със следи от жълто)   Няма

III ниво: Средно ниво   Жълт (плътен, без следи от бяло)                                                      Няма

IV ниво: Горно ниво   Тъмножълто (наситено златно, накрая със следи от синьо)             Младши

V ниво: Напреднали   Светлосиньо (без следи от жълто, накрая със следи от пурпурно)   Старши

VI ниво: Много напреднали   Тъмносиньо-пурпурно(заобиколено от лъчиста светлина)              Експерт


Някои от пациентите ми не са съгласни с моето характеризиране на духовния свят като място, ръково¬дено от социална структура и организирано управление, представено чрез Фигура 3. От друга страна, аз непре¬къснато слушам същите тези пациенти да описват един планиран и организиран процес на саморазвитие, върху който влияят равнопоставените и учителите. Ако духовният свят наистина прилича на едно голямо училище с множество класни стаи, ръководено от души-учители, които контролират нашето напредване, тогава той има структура. Чрез Фигура 3 представям основен работен модел на местоположенията. Знам, че не е съвършен. Надявам се, че през следващите години моите концеп¬ции ще послужат за основа на надграждането от бъде¬щите изследвания на терапевти, използващи регресията, допълнени от техни собствени отговори за измерването на зрелостта на душата.
От тази глава читателят може да остане с впечатле¬нието, че в духовния свят душите са така отделени чрез светлинните нива, както са хората на Земята чрез разделя¬нето на социални групи в обществото. Социалните усло¬вия на Земята не могат да се сравняват с духовния свят. Всички разлики в честотата на светлината, измерващи нивото на знания на душите, идват от един и същ енергиен източник. Душите са изцяло интегрирани посредством мислите. Ако всички нива на изява в духовния свят съот¬ветстваха на един и същи клас, душите щяха да имат лоша система за обучение. На Земята старата образователна идея за училище с една класна стая ограничава учениците от различни възрасти. В духовните равнопоставени групи душите работят на своето ниво на развитие заедно с други като тях. Зрелите учители-водачи подготвят следващото поколение от души да заеме тяхното място.
Следователно в духовния свят има практически ос¬нования за съществуването на условия за система, про¬ектирана да измерва нивата на обучение и развитие. Системата насърчава просвещението, а в края на краи¬щата и усъвършенстването на душите. Важно е да се разбере, че докато ние може да страдаме от последстви¬ята от лошия избор в нашите образователни задачи, вътре в системата ние винаги сме предпазвани, подкре¬пяни и напътствани от душите-експерти. Това е, което приемам като духовното управление на душите.
В продължение на векове идеята за йерархия на душите е била част от източните и западните култури. Платон говори за трансформация на душите от детство¬то до зрелостта, преминаваща през много етапи по морални съображения. Древните гърци са чувствали, че в продължение на много животи човечеството се движи от аморалното, незряло и жестоко същество към хора, които напълно са се социализирали със състраданието, търпението, опрощението, честността и любовта. През втори век след Христа новата християнска теология е силно повлияна от Плотин, чиято неоплатоническа космология приема, че душите имат йерархия от степени на съществуване. Най-висшето същество е трансцендентният Единствен или Бог-създател, от който се ражда Азът на душата, която ще се настани в човешките същес¬тва. Накрая тези нисши души ще се завърнат за повторно пълно обединяване с вселенската свръхдуша. Класификацията ми за развитието на душите не е замислена нито като социално, нито като интелектуално елитарна. Душите, които са на силно напреднал етап от развитието си, често могат да бъдат със скромно общес¬твено положение на Земята. По същата причина хора от влиятелните висши слоеве на човешкото общество едва ли се намират в блажено състояние на духовна зрелост. Обикновено е вярно точно обратното.Не мога да наблягам прекалено много на значението на нашите духовни групи, що се отнася до местоположе¬нието в зависимост от развитието на душата. Глава девета, за начинаещите души (Нива I и II) ще изследва по-отблизо как функционира една духовна група. Независимо от относителното време на създава¬не, след като завършат етапа на послушничество, всички начинаещи души се прикрепят към нова група от души на тяхното ниво на разбиране.След като се формира новата група за подкрепа на душата, в бъдеще не се прибавят нови членове.

Изглежда съществува процедура за системен подбор за хомогенното групиране на душите. Взе¬мат се под внимание сходства в егото, когнитивното съзнаване, изразяването и желанието.
Независимо от големината си, групите-гроздове не смесват директно своите енергии, но душите могат да общуват една с друга през границите на основните и вторични групи.
Основните гроздове в Нива I и II могат да се разпадат на по-малки подгрупи с цел обучение, но не се отделят от интегрираното цяло, образу¬ващо един грозд от души.
Скоростта на обучението е различна при равно-поставените членове на групата. Определени души напредват по-бързо от други в една група-грозд, въпреки че тези ученици може да не са в еднаква степен компетентни и убедителни в раз¬личните области от техните учебни програми. Когато достигнат средното ниво на обучение, на душите, демонстрирали специални таланти (да лекуват, да преподават, да творят и други), им се позволява да участват в специализирани групи за работа на по-напреднали, като в същото време остават в собствената си група-грозд.
В момента, когато се прецени, че нуждите, моти¬вите и способностите за изява на душата са дос¬тигнали напълно Ниво III във всички области на саморазвитието, такива души се събират свобод¬но в работна група за "самостоятелно обучение". Обикновено техните стари водачи продължават да ги контролират посредством един учител-експерт. Така, от множество гроздове от една или повече вторични групи, може да възникне едно ново образувание от същества, преминаващи на¬пълно в Ниво III.
Когато достигнат Ниво IV, душите получават по-голяма свобода на действие извън груповите дейности. Въпреки че с напредъка на душите го¬лемината на групата намалява, близкият контакт между първите равнопоставени членове на група¬та никога не се загубва.
Духовните водачи използват богато разнообразие от преподавателски методи и превъплъщения на инструктори в зависимост от състава на групата.

Сродни души

Времето между първата и втората среща със съвета е период на обновление за душата. Всъщност развитието ни като ефирни същества е започнало в безплътните селения на духовния свят преди начало¬то на преражданията ни. Вътрешната ни същност е уникално индивидуална, но важна част от духовния живот между преражданията е посветена на общува¬не с други същества. И така развитието ни като души се превръща в колективен процес. Отчасти чув¬ството за общност се утвърждава чрез връзките, които имаме помежду си в материални реалности ка¬то земната. По време на физическия живот близост¬та, която душите изпитват помежду си, е подложена на сурови изпитания чрез кармичните предизвикателства, които срещаме в човешките си тела. Това прекъсване на блаженото безплътно съществуване е средство, чрез което духовните учители разширяват нашата съзнателност.
Слушал съм много интригуващи любовни истории от минали прераждания на духовни партньори, които прекосяват времето и пространството, за да се срещнат отново в живота. Ето няколко примера:
Когато любовта е измъчвана: от похотлив вожд на клан в каменната ера, който често отвличал партньорката на клиента ми, а после я връщал обратно. Когато любовта е отнета: от робиня в древния Рим, която носела храна на гладиаторите и се влюбила в един от тях. Плененият боец се заклел на клиентката ми, че ще я обича вечно, в нощта, преди да загине на арената.
Когато любовта е жестока: към един коняр, пребит до смърт през средновековиедю от благородник, който го видял с дъщеря си на мястото на тайните им срещи.
Когато любов та е героична: преди три века полинезиец се удавил няколко часа след сватбата си, когато буря потопила кануто на младоженците, но клиентът ми успял да спаси своята партньорка.
Когато любовта е убийствена: клиентът ми, герма¬нец от осемнадесети век, пронизал с нож съпругата си от ревност и гняв, защото се носели слухове за изневя¬ра. Несправедливо обвинена от клюкарите, преди да издъхне, тя го уверила, че е невинна и обича единстве¬но него.
Когато любовта не прощава: завърнал се ветеран от гражданската война презрял съпругата си, клиентката ми, която се омъжила за неговия брат година след като ветеранът бил официално обявен за загинал.
Всяка от изброените двойки днес има щастлив брак. Изпитанията в миналите прераждания са ги подготвили за следващите и укрепили връзката им като партньори. Чрез регресия към минали епохи се получават интересни сведения за отношенията на партньорите в предишни животи, но спомените за това, което им се случва между преражданията, предлагат доста по-широка перспектива за тези връзки.
Има много различни изпитания, свързани с любовта. В някои прераждания сме имали дълъг и щастлив живот с вечните си партньори, а в други сме прекъсвали връзките с тях или сме били разочаровани от постъпките им. Понякога трудният съвместен живот помрачава любовта. Времето, прекарано заедно с партньорите, ни носи радост и болка, но се учим и от двете. Винаги зад сериозните събития, засягащи връзките ни в живота, се крият кармични причини.
Имах клиентка на име Валъри, която преди два века е била красива китайка. В този живот отблъснала веч¬ния си партньор, защото спорел с нея и не я обсипвал с ласкателства както много други. „Освен това, сподели валъри, беше толкова невзрачен и грубоват, че се сраму¬вах да излизам с него, защото се безпокоях какво ще си помислят хората. От гордост, гняв и чувство, че не ме ценят достатъчно, се омъжих за красавец, който задо¬воляваше капризите ми. Загубих щастието, което можех да имам."
В следващия си живот през деветнадесети век в Америка Валъри е била дъщеря на индиански вожд от племе¬то Чероки, който я принудил да се омъжи за сина на друг вожд, за да постигне мир. Този мъж я отблъсквал физически и направил живота й непоносим, след като се при¬мирила с желанието на баща си. Отхвърленият парт¬ньор от Китай бил същият воин от племето й, когото обичала. При завръщането си в духовния свят след смъртта на индианката Валъри ми каза: .
„С любимия ми можехме да избягаме заедно, но освен че подобна постъпка криеше много рискове, нещо ми подсказваше, че трябва да се примиря със съдбата си. Сега разбирам, че това е било изпитание. Понякога жестоко нараняваме човека, (който ни обича, а същевременно и себе си. Животът ми в племето Чероки бе урок за мен, след като в Китай бях твърде горда и суетна."
Времето, прекарано с „неподходящ" човек, не е загу¬бено. Може би връзката е предначертана. Всъщност е възможно в духовния свят да видите тази душа в съв¬сем различна светлина. Така беше с мъжа, за когото клиентката ми е била принудена да се омъжи като индианка. Душата му принадлежи към група, съседна на нейната. Любимият на Валъри от двата й предишни живота сега е неин съпруг. Трябва да добавя, че Линда, която е най-добрата приятелка на Валъри днес и член на духовната й група, е жената за която по-късно се оженил любимият й воин от племето Чероки. След сеанса ни Валъри с усмивка сподели: „Сега разбрах защо се чувст¬вам малко неспокойна, когато Линда е край съпруга ми."
Преди да продължа, струва ми се добра идеята да направя малко отклонение за вълшебния миг на срещата с духовен партньор. В предварителния си разговор с кли¬ент разпитвам за минали и настоящи връзки, които са оказали някакво влияние в сегашния му живот. По този начин добивам представа за героите на пиесата в съзна¬нието му, която ще гледам от първия ред.
В състояние на дълбок транс стават ясни много ду¬ховни връзки. Партньорите на клиентите ми се оказват техни любими, близки приятели, роднини, наставни¬ци или колеги. Отношенията ни с хора в живота могат да бъдат най-различни и обикновено са не само с души от собствената ни група, а и от други. Повечето клиенти изразяват силно желание да открият тези връзки в настоящия си живот, въпреки че вече имат представа кои са партньорите им.
В общ смисъл любовта е привързаност, която прие¬ма различни форми в живота. Духовната връзка с парт¬ньорите ни съществува винаги, независимо от ролите им. Във всеки живот се свързваме с хора на много нива, за да усвоим множество кармични уроци. Когато между приятели се появи пламък, отношенията им биха могли да прераснат в любов, но без искрено приятелство любовта е невъзможна. Това е доста различно от повърх¬ностно увлечение, при което в нас се прокрадват съмне¬ния дали връзката има някакъв смисъл. Без доверие ин¬тимността страда и връзката не може да бъде трайна. Любовта е приемане на несъвършенствата на нашите партньори. Истинската любов ни прави по-добри, отколкото бихме били без тези хора в живота си.
Мнозина търсят щастие единствено в любовта. Всъщност щастието е състояние на съзнанието, до ко¬ето трябва да достигнем, без да бъдем зависими от никого. Най-съвършената любов е между хора, постиг¬нали щастие, чиято обич е напълно безрезервна. За да се съхрани любовта, са необходими усилия. Попадал съм на много разведени клиенти, които откриват, че първите им съпрузи са били техните вечни партньори. Това озна¬чава, че е било нужно да се постараят повече и нещата биха потръгнали.
От друга страна, възможно е поради някаква причина да срещнем вечния си партньор по-късно в живота. По-някога сродните души се разделят за едно-две прераждания „С партньора ми бяхме започнали да ставаме твър¬де зависими един от друг и имахме нужда известно вре¬ме всеки да се развива самостоятелно." често чувам подобни обяснения за временна раздяла на близки души. Всяка епоха на Земята е различна, що се отнася до от¬ношенията и преживяванията, които имаме с партньо¬рите си. Но всеки живот с тях се гради върху опит от предишни.
Научаваме ценни уроци дори от прекъснати връзки. Важното е да продължаваме напред в живота. Преди сеансите някои клиенти споделят, че истинската любов сякаш им убягва. След сеанса обикновено разбират при¬чината за това. Ако подходящият човек не се появи, бихме могли да живеем с разбирането, че сме тук, за да усвоим други уроци. Погрешно смятаме, че хората, кои¬то избират да живеят сами, са самотници, когато всъщ¬ност имат богат, спокоен и пълноценен живот.
Обвър¬зването с някого, към когото нямаме чувства, само за да не останем сами, често ни прави по-самотни, отколкото бихме били без него. Както се пее в песента, „Да бъдеш влюбен в самата любов, е заблуда". Подобна любов е илюзия, защото е породена от мания на всяка цена човек да има връзка. Ако вечният партньор трябва да се появи в живота ни, това ще се случи, често когато най-малко очакваме.
След дълги години общуване с души, завръщащи се в духовния свят, успях да класифицирам връзките между тях. Мисля, че поставянето на сродните ни души в една от трите категории помага да разберем ролята им в драмата на живота. Водачите ни и духовните същест¬ва, които идват от зони, далечни от нашата, не са включени в тази класификация.
Вечни партньори
Вечният партньор, или най-близката сродна душа, чес¬то се явява важна личност в живота. Може да бъде съпруг, брат или сестра, добър приятел или понякога родител. Никоя друга душа не е по-важна за нас от веч¬ния партньор и когато клиентите ми описват живота си в такава близост, повечето твърдят, че връзката значително обогатява съществуването им. Един от ос¬новните мотивиращи фактори душите да се прераждат е възможността за израз във физическа форма. Това оп¬ределено се харесва на вечните партньори. Понякога, ако са по-напреднали, разменят половете си в някои живо¬ти. Повечето души избират единия от двата пола в 75 процента от преражданията си.
Понятието „вечен партньор" не бива да се смесва с термина „сродна душа", каквито са всички членове на една група, общуващи помежду си като приятели. Ня¬кои наричат главния си партньор „истински", което е подходящ термин, стига да не омаловажава връзката с останалите от групата. Различията между специалис¬ти в моята област по отношение на терминологията са по-често символични, отколкото съществени, но има друга концепция, свързана с вечните партньори, която ме смущава.
Неколкократно са ми задавали въпроса, дали описани¬ята ми на връзката между вечни партньори и твърде¬нията за духовната двойственост имат нещо общо с теорията за души близнаци? Отговорът ми е - не. Вече споменах за способността ни да разделяме духовната си енергия и да живеем паралелно в няколко тела, въпреки че повечето души не избързват с обучението си по този начин. Обясних и защо оставяме известен процент енер¬гия в духовния свят като наше точно копие, когато се прераждаме. Почти всички души постъпват така, в ко¬ето се изразява тяхната двойственост. Откритията ми за вечното партньорство и раздвояването на енер¬гията нямат връзка с идеята за души близнаци. Не мога да налагам мнението си, но, откровено казано, не съм попаднал на нищо, което да подкрепя тази концепция.
Доколкото разбирам, според теорията за души близ¬наци вие и вашият двойник сте създадени в един и същ момент от енергийно яйце, което се е разделило на две части и те ще се съединят отново едва след края на кармичните си прераждания. Помня случаи като 26, в който клиентката ме увери, че никога не се създават две еднакви души. Всяка енергийна частица е уникална в  своята цялост. Освен това теорията ми се струва нелогична, защото какъв би бил смисълът да имаме духовен партньор, с когото не можем да работим заед¬но, за да усвоим кармичните си уроци, а ще се срещнем едва когато станем съвършени? Вечно или истинско, духовното партньорство съществува, за да си помага¬ме взаимно да постигнем целите си, а не за да бъдем двойници.
Пряко свързани души
Връзката с вечния партньор е най-важна, но останали¬те души в общностната група също могат да бъдат наречени партньори. Между всички членове на една общ¬ност съществува приятелска близост. Те имат разли¬чен характер и дарби, които взаимно се допълват, както става ясно от подбраните случаи. Обикновено в рамките на самата общностна група се оформя тесен кръг души, които са особено близки и представляват важна опора в живота едни за други. Броят им може да бъде различен, но най-често между три и пет.
Въпреки че душите от всяка общност са започнали развитието си едновременно, всяка от тях е достигна¬ла до различно ниво. Това зависи главно от мотивиращи фактори за напредък като таланта. Всяка душа притежава определени дарби, на които приятелите й могат да разчитат при преражданията. Много от членовете на групата се отделят, за да започнат специализация в различни области, но не загубват връзка помежду си.
Косвено свързани души
Към тази категория спадат души от други групи, нами¬ращи се в духовна близост с нашата. Както споменах, вторичните групи около основ¬ната понякога наброяват над хиляда души. Много от тях се обучават в съседни класни стаи. Някои души от съсед¬ни общности могат да бъдат избрани да работят с нас и да ги срещаме в много прераждания, а с други пътища¬та ни се пресичат само за кратко. Доста често родите¬лите ни принадлежат към близка общностна група.


При общуването в духовния свят, както и контактите във физически животи е възможно връзките ни с души от съседни групи да бъдат незначителни или да няма такива. В по-общ контекст всички души във вто¬ричната група са свързани по един или друг начин, но според клиентите ми не са близки партньори. Въпреки това образуват огромен театрален състав и всеки от актьорите може да участва в някое от бъдещите ни представления. Понякога душа от близка група има осо¬бена черта, която се оказва необходима за кармичния ни урок. Най-често тя се преражда в човек, който оказва силно влияние върху нас с положителната или отрица¬телната си енергия. Това се определя от предварително споразумение между всички страни и водачите им, като се преценяват предимствата и недостатъците на няколко различни роли.
Участието им може да бъде съвсем кратко. Навярно читателят си спомня за случката на автобусната спирка, разказана в случай 39. Вероятно подкрепата, дадена на жената в този случай, е спонтанна постъпка. Мисля, че клиентът ми и непознатата не са свързани души. Ще цитирам един пример за кратък положителен контакт, разказан от клиент, който очевидно е срещнал душа от съседна група:
„Вървях сам по плажа, изпаднал в отчаяние заради уволнени¬ето ми от работа. Отнякъде се появи един човек и започнахме разговор. Не го познавах и никога повече не го видях в този живот, но тогава дойде при мен и поговорихме непринудено. Неусетно му се доверих за всички свои проблеми. Той ме успокои и ми даде надежда за професионалното ми бъдеще. След около час си отиде. Сега разбирам, че е мой познат от друга духовна група. Срещата ни в онзи ден не е била случайна. Бил е изпратен при мен."
Но най-важни са контактите ни с нашите духовни партньори.

Връзка между духовните и човешките семейства

По правило членовете на една духовна група не се прераждат по няколко пъти в хора от едно и също човешко семейство. Това противоречи на индианската традиция, според която душата на дядото обикновено се завръща в тялото на неговия внук. В четвърта глава, в раздела за духовната двойственост, както и в пета във връзка с ДНК-теорията обясних причините душите да не се прераждат в генетично свързани тела. Би било твърде ограничаващо и дори безсмислено душа, която иска да усвои нови уроци, да живее със същата наследственост, етническа принадлежност, културна среда и може би до¬ри географска обстановка като в предишен живот. Бла¬годарение на правото да се прераждат в различни семей¬ства по целия свят душите могат да се възползват от многобройни възможности за избор на тяло. Именно то¬ва разнообразие придава дълбок смисъл на преражданията ни на Земята.
В редки случаи водачите са благосклонни, когато някоя душа има силно чувство за незавършена кармична работа в едно определено семейство и желае да се върне в него. По този начин й дават възможност да преодолее сериозна травма от несправедливост, проявена спрямо нея, или да изкупи вината си за страдание, което е при¬чинила на друг член на семейството. Тогава душите се прераждат в деца от следващото поколение, на докато хората, свързани с важните кармични събития, са все още живи. Държа да подчертая, че случаите на генетично прераждане поради кармични причини са редки. По-обичайно е, когато душата иска да поправи сериозна грешка, да се завърне в друго семейство, периферно свързано с предишното. Но дори това е доста неконвенционално решение, особено когато желанието на душата е поро¬дено от преживяна несправедливост, защото навежда на мисълта за търсене на отмъщение.    Въпреки че душите не се прераждат в същото семей¬ство, което са имали в предишен живот, почти винаги членовете на духовна група избират тела на роднини, за да бъдат заедно. Обичайно е душите от една общност да бъдат свързани в живота с кръвна връзка и географска близост. Какви роли избират? Сигурен съм, че чита¬телите на тази книга се изкушават да съставят схема на важните си връзки с роднини, приятели, любими и дори просто познати, а след това да помислят кои са най-вероятните членове на духовното им семейство.
Рут има топъл, сърдечен и нежен характер. Вечният й партньор също притежава подобни качества, но освен това е упорит, безмилостно откровен и решителен. Една душа в групата е по-безгрижна и нехайна от останалите. Това е Анди, братът на клиентката ми в сегашния й живот. Същата душа е приела ролята на неин съпруг през миналия век, за да й даде възможност временно да намали темпото и да си почине. Тогава главният партньор на Рут е избрал да бъде неин близък приятел. Между тях имало толкова силно привличане, че започнали любовна връзка и това почти довело до край на брака й с Анди. Най-сетне тя разбра, че Анди, определено необичаен партньор, е бил човекът, който с лекота е успял да отвори съзнанието й за по-оптимис¬тично съществуване и я е научил да цени всеки ден и да приема живота с повече хумор, което сега допълва ес¬тествената топлота на характера й.

Въпреки че връзката им не се е основавала на силна любов, през девет¬надесети век Анди е бил толерантен съпруг, приемащ доста неща на шега. Същевременно нейният вечен парт¬ньор трябвало да се справи с предизвикателствата на брачен живот с жена, чийто характер бил далеч по-из¬бухлив, отколкото на Рут.
Не искам да създам впечатлението, че бракът с човек, който не е вечният ви партньор, винаги е несполуч¬лив. Всъщност попадал съм на клиенти, които съзна¬телно са сменяли партньорите си в поредица прераждания и са живели с три-четири различни души от тесния си кръг, за да преодолеят редица предизвикателства. Въпреки че душите на Рут и Анди са опитали това за първи път през деветнадесети век, резултатът е поч¬ти изцяло положителен.
След като добихме представа за различните роли, кои¬то духовните ни партньори могат да изпълняват в на¬шия живот, бих искал да се спра на един особен аспект от тези връзки, който би събудил интерес. Често ме питат какво е да видиш в духовната си група някого, който ти е навредил в току-що отминалия живот, Философът Хайдегер е казал: „Никой не може да обича вмес¬то теб или да поеме болката ти." Може би това твър¬дение е вярно на Земята, но не и в духовния свят. Души¬те притежават способността да проникват в съзнанието на приятелите си и напълно да споделят чувствата им. Правят го от съпричастие и желание да разберат страданието, което взаимно са си причинили в последния живот.

НАШИТЕ  ДУХОВНИ  ВОДАЧИ

Никога не съм работил с пациент в състояние на транс, който да няма свой личен водач. По време на хипнотичните сеанси присъствието на някои водачи се долавя по-осезателно, отколкото на други. Имам навика да питам пациентите дали. виждат или чувстват нечие безплътно присъствие в стаята. Ако долавят такова при¬съствие, тази трета страна обикновено е водач-покровител. Често даден пациент може да долови присъствието на безплътна фигура, преди да визуализира лице или да чуе глас. Хората, които медитират редовно, естествено са по-запознати с тези видения от някой, който никога не е призовавал своя водач.
Разпознаването на тези духовни учители поставя хората в компанията на една топла, любяща, съзидател¬на сила. Посредством нашите водачи ние започваме по-ясно да осъзнаваме непрекъснатостта на живота и нашата самоличност като душа. В нашето съществуване водачите са образ на божията милост, защото са част от изпълнението на нашата съдба.
Водачите са сложно устроени същества, особено ко¬гато са водачи-експерти. До известна степен нивото на съзнателност на душата определя степента на напредък на водача, прикрепен към нея. На практика зрелостта на определен водач има връзка с това дали тези учители имат само един или повече ученици под тяхното ръководство. Водачите, чиито способности са на висше ниво или над него, обикновено работят с цяла група от души в духовния свят и на Земята. Тези водачи разполагат с други същества, които им помагат. От това, което съм видял, всяка група души има един или повече по-скоро нови учители, които ги обучават. В резултат на това някои хора имат повече от един водач, който им помага.
Личните имена, които моите пациенти, дават на своите водачи, варират от обикновени, странни или нео¬бикновено звучащи думи до ексцентричности. Често про¬изходът на тези имена може да бъде проследен до конк¬ретен минал живот, който учителят е прекарал заедно с ученика. Някои пациенти не могат да предадат с думи имената на своите водачи, защото не могат да намерят точно съответствие на звука, дори когато ги виждат ясно в състояние на хипноза. Казвам на тези хора, че е много по-важно да разберат причината, поради която опреде¬лени водачи са прикрепени към тях, а не да овладяват имената им. Пациентът може просто да използва едно общо обозначение за своя водач от рода на: ръководител, съветник, инструктор или просто "моя приятел".
Трябва да се внимава при интерпретирането на думата приятел. Обикновено, когато човек в състояние на транс говори за духовен приятел, той го свързва с духовен спътник или равнопоставен другар от групата, а не с водач. Съществата, които са наши приятели, съществуват на нива, които не са много по-висши или по-нисши от нашето собствено. Тези приятели са в със¬тояние мислено да ни окуражават от духовния свят, докато ние сме на Земята, и могат да бъдат с нас като въплътени в човешки образ придружители, докато ние вървим по пътищата на живота.
Един от най-важните аспекти на моята терапевтич¬на работа с пациентите е да им помогна да оценят на съзнателно ниво ролята, която техните водачи играят в живота. Тези същества-учители поучават всеки от нас с помощта на своите умели техники за инструктиране. Идеите, които приемаме за наши собствени, могат да бъдат генерирани от заинтересован водач. Освен това водачите ни успокояват в тежки моменти от нашия живот, особено когато сме деца, нуждаещи се от утешение. Спомням си една очарователна забележка, направена от една пациентка, след като я запитах кога в този живот е започнала да вижда водача си. "О, когато си фантази¬рах", отговори тя. "Спомням си, че водачът ми беше с мен в първия ми ден в училище, когато бях наистина изплашена. Тя седна отгоре на чина ми, за да ми прави компания, и след това ми показа къде е тоалетната, тъй като аз се притеснявах да попитам учителя."
Представата за персонализирани духовни същества се е зародила още в античността - от момента, когато сме се превърнали в мислещи човешки същества. Антропологическите проучвания на обитаваните от първо¬битните хора места навеждат на мисълта, че техните тотемни символи са служели за лична защита. По-късно, преди около 5000 години, с появата на градовете-държа¬ви официалните божества започнали да се идентифици¬рат с държавните религии. Тези богове били по-далечни и дори предизвиквали страх. Така личните и семейни божества придобили по-голямо значение в ежедневния живот на хората по отношение на защитата. Личното духовно божество служело като ангел-хранител на всеки човек или семейство и можело да бъде призовано да окаже божествена помощ по време на криза. Тази тра¬диция се е запазила жива в съвременните култури.
Двата противоположни края на САЩ представляват два типични примера. Аумакуа е личният бог на хавайците. Полинезийците вярват, че предшествениците на даден човек могат да играят ролята на лично божество (под образа на човек, животно или риба) за живите членове на семейството. Аумакуа може да помага или да порицава даден човек в неговите видения или сънища. В Североизточна Америка ирокезите вярват, че вътреш¬ната духовна сила на човека се нарича Оренда и е свър¬зана с по-висшия личен Оренда-дух. Този пазител е в състояние да се противостои на силите на болката и злото, насочени към даден индивид. Идеята за наблюдатели на душата, които функционират като водачи, е част от системата от вярвания на много местни американски култури. В митологията на племената на зуните, които живеят на югозапад, е запасена устното предание за богоподобни същества със свой собствен живот. Те са наричани "Създателите и притежателите на пътеките на живота" и се смята, че се грижат за душите. По света има и други култури, които също вярват, че някой друг освен Бог, ги наблюдава, за да се застъпи лично в тяхна полза.
Мисля, че човешките същества винаги са се нужда¬ели от антропоморфични образи, стоящи по-долу от върховния Бог, за да опишат заобикалящите ги духовни сили. Когато хората се молят или медитират, те искат да достигнат до едно същество, което познават и от което да получат вдъхновение. По-лесно е да помолиш за помощ образ, който ясно може да бъде идентифици¬ран в човешкия ум. При върховния Бог не може да се прояви въображение, което пречи на много хора да установят пряк контакт. Независимо от разнообразните религиозни предпочитания и дълбочина на вярата, хора¬та също чувстват, че ако съществува един върховен Бог, то той ще е прекалено зает, за да се занимава с техните индивидуални проблеми. Хората често смятат, че не си струва да осъществяват пряка връзка с Бога. В резултат на това най-разпространените религии в света са изпол¬звали пророци, живели някога на Земята, които да служат като посредници между нас и Бог.

Вероятно защото някои от тези пророци са получи¬ли статута на божества, те вече не се възприемат толкова като лични божества. Казвам това без да оспорвам жиз¬неното духовно влияние, което всички велики пророци са оказали върху своите последователи. Милиони хора извличат полза от ученията, които са ни дали тези могъ¬щи души, превъплъщаващи се на Земята под образа на пророци от нашето историческо минало. И все пак в сърцата си хората знаят, както винаги са знаели, че някой - едно отделно същество, което е само за тях - е там, в очакване да бъде достигнато.
Споделям теорията, че водачите се появяват пред силно религиозни хора като персонажи от тяхната вяра. Веднъж по националната телевизия показаха един случай, е който дете от вярващо християнско семейство се беше разминало на косъм със смъртта и то каза, че е видяло Иисус. Когато го помолиха да нарисува с цветни моливи това, което е видяло, малкото момиченце нарис¬ува един син мъж без отличителни черти, който стоеше в ореол от светлина.
Пациентите са ми показвали колко много използват и разчитат на своите духовни водачи в живота. Започнах да вярвам, че те носят непосредствената отговорност за нас - не Бог. Тези обучени учители остават с нас в продължение на хиляди земни години, за да ни подпо¬магат в нашите изпитания преди, по време на и след безброй животи. Забелязал съм, че за разлика от хората, които са в съзнателно състояние, пациентите в транс не обвиняват Бог за своите нещастия в живота. Когато сме достигнали духовното състояние, в повечето случаи именно нашият личен водач поема тежестта на всяко недоволство.
Често ме питат дали учителите-водачи ни съответ¬стват по някакъв начин или просто са подбрани случай¬но. На този-въпрос е трудно да се отговори. Както изглежда, водачите се прикрепят към нас в духовния свят по един методичен начин. Започнах да вярвам, че тех¬ният индивидуален стил на преподаване и техниките им на управление поддържат и прекрасно се съчетават с нашата постоянна духовна самоличност.
Чувал съм например за по-млади водачи, чиито минали животи са включвали преодоляване на особено трудни отрицателни черти, които са прикрепени към души със същия модел на поведение. Изглежда тези съпричастни водачи са подреждани по степени в зави¬симост от това, доколко добре се справят с предназна¬чението си да повлияват за положителна промяна.
Всички водачи съчувстват на своите ученици, но пре¬подавателските подходи са различни. Някои водачи пос¬тоянно помагат на своите ученици на Земята, докато други изискват от своите повереници да усвояват уроците си без открито да ги насърчават. Зрелостта на душата, разбира се, е фактор. Завършващите ученици определено получа¬ват по-малко помощ в сравнение с първокурсниците. Ос¬вен нивото на развитие, аз разглеждам силата на индиви¬дуалното желание като друг фактор, определящ честотата на появяване и вида помощ, която човек получава от своя водач през живота си.
Що се отнася до определянето на пола, не съм открил някаква логическа взаимовръзка между мъжкия и женския пол на пациентите и проявяването на водачите в мъжки или женски образ. Като цяло хората приемат пола на своя водач като нещо съвсем естествено. Може да се спори дали това се дължи на факта, че са свикнали да ги възприемат като мъже или жени през вечността на относителното време, или на предположението, че при взаимоотношенията между определени ученици и учите¬ли единият пол се оказва по-ефективен от другия. Някои водачи приемат черти и от двата пола, което придава на подкрепата на душата наистина андрогинен характер. Един пациент ми каза: "Понякога моят водач е Алексис, друг път Алекс, влизайки и излизайки и от двата пола в зависимост от това, дали имам нужда от мъжки или женски съвет."
Доколкото мога да определя, в духовния свят про¬цедурата по подбора на учител се направлява внимател¬но. Всяко човешко същество има поне един старши или по-висш водач-експерт, прикрепен към неговата душа още от времето на създаване на душата. По-късно в своето съществуване много от нас се сдобиват с нов, втори водач, като Карла от предишната глава. Поради липсата на по-удачен израз, аз наричам тези ученици-учители младши водачи.
Амбициозните младши водачи могат да изпреварят началото на своето обучение в края на Ниво III като се усъвършенстват в горните междинни етапи от развити¬ето. Всъщност'ние започваме своето обучение за второс¬тепенни водачи дълго преди да достигнем Ниво IV. В по-долните етапи на развитието си ние помагаме на други в живота като приятели, а между животите пома¬гаме на нашите равнопоставени другари от групата ни със съвети. Предопределянето на младши и старши учители изглежда отразява желанието на водачите-експерти, които образуват един вид управляващо тяло, по¬добно на попечителство върху по-младите водачи от духовния свят. Всички водачи ли притежават еднакви преподава¬телски умения и това отразява ли се на големината на групата, към която са прикрепени в духовния свят? Следващият пасаж е от един случай на опитна душа, с която заедно изяснихме този въпрос.
                                                               Случай  17
Д-р Н: Любопитен съм относно определянето на учителя в духовния свят във връзка с неговите спо¬собности да помага на неразвитите души. Когато душите се усъвършенстват като водачи, получават ли повече души, с които да работят?
П: Само по-опитните.
Д-р Н: Мисля, че големите групи от души, нуждае¬щи се от водачи, биха представлявали голяма отго¬ворност за един напреднал водач - дори когато има помощник.
П: Те могат да се справят. Големината няма значе¬ние.
Д-р Н: Защо?
П: След като придобиеш компетентност и успех като учител, броят на предоставените ти души вече не е от значение. В някои отделения (гроздове) има много души, в други - не.
Д-р Н: Значи, ако си строши учител с аура със синя светлина, големината на класа няма нищо общо с предопределенията, защото ти си в състояние да се справяш с големи групи от души?
П: Не казах точно това. Много зависи от типа души в едно отделение и опитността на водачите. В по-го¬лемите отделения те получават и помощ.
Д-р Н: Кои?
П: Водачите, които наричаш старши.
Д-р Н: Кой им помага?
П: Наблюдателите. Те са истинските специалисти.
Д-р Н: Чувал съм да ги наричат учители-експерти.
П: Това е удачно описание.
Д-р Н: Какъв цвят е енергията, която излъчват към теб?
П:... Възморав.
Забележка: Както е показано на Фигура 3, по-ниските степени на Ниво IV излъчват небесносиня енергия. Със съзряването тази аура става по-наситена, като първо се изменя в мастиленосиньо, а накрая стига до тъмнопурпурно, което свидетелства за пълното интегриране на експерта, достигнал до Ниво VI.
Д-р Н: След като, както изглежда, водачите имат различни преподавателски подходи, какво е общото между всички тях?
П: Те нямаше да бъдат учители, ако не обичаха преподаването и не желаеха да ни помогнат да се присъединим към тях.
Д-р Н: Обясни ми тогава, защо на душите се прави подбор за водачи. Вземи за пример един типичен водач и ми кажи какви качества притежава тази напреднала душа.
П: Те трябва да бъдат състрадателни, но без да бъдат прекалено снизходителни. Те не издават присъди. От теб не се иска да вършиш нещата по техния начин. Те не те ограничават като ти налагат своите преценки.
Д-р Н: Добре, това са нещата, които водачите не правят. Ако те не прекаляват с напътствията си към душите, кои, според теб, са значимите неща, които вършат?
П: Ъъъ... те формират духа на своите отделения и внушават увереност - всички ние знаем, че самите те са преживели много неща. Нас ни приемат такива, каквито сме, като индивиди с правото да напра¬вим свои собствени грешки.
Д-р Н: Трябва да отбележа, че намирам душите за много лоялни към техните водачи.
П: Точно заради това - защото те никога не се отказват от теб.
Д-р Н: Кое според теб е най-важното качество за един водач?
П: (без да се колебае) Способността да те мотивира и да ти внуши кураж.
Следващият ми случай дава пример за действията на водач, който е въплътен. Този водач се нарича Оуа и притежава качествата на отдаден учител, описани от последния случаи. Както става ясно, неговото ранно предопределяне за водач включвало непосредствените грижи за пациентката от Случай 18 и както изглежда неговите методи не са се променили. Пациентката ми беше смаяна, когато разпозна последното превъплъще¬ние на своя водач.
Оуа се е появил за първи път като водач в миналото на пациентката ми към 50 г. пр. Хр. Той беше описан като възрастен мъж, живеещ в едно юдейско село, което било опустошено от римски войници. По това време пациентката била малко момиче, останало сираче след римското нападение срещу местните недоволстващи. В началната сцена от този минал живот тя говори за работата си в една таверна като робиня. Като такава, тя постоянно била бита от собственика, а понякога и изна¬силвана от клиентите-римляни. Тя умряла на 26 години от преумора, изтощение и отчаяние. От подсъзнателния ум на тази пациентка се роди следния разказ за стария мъж от нейното село: "Работех ден и нощ и се чувствах вцепенена от болка и унижение. Той беше единственият човек, който беше мил с мен - който ме научи да се уповавам на себе си - да вярвам в нещо по-висше и по-добро от жестоките хора около мен."
По-късно, в състояние на свръхсъзнание, тази паци¬ентка разказа подробно части от други трудни животи, където Оуа се е появявал като верен приятел, а веднъж и като брат. В това състояние тя видя, че тези хора са едно и също същество, и беше в състояние да определи тази душа като Оуа, нейния водач. Имала е много живо¬ти, през които Оуа не се е появявал, а понякога, когато е идвал да й помага, физическият контакт с него е бил краткотраен. Внезапно попитах дали е възможно Оуа да присъства и в настоящия й живот? След известно коле¬бание пациентката ми започна да трепери неудържимо. В очите й се появиха сълзи и тя се разплака от видението в своя ум.
                                                                   Случай 18
П: О, Господи - знаех си.  Знаех, че е по-различен.
Д-р Н: Кой?
П: Синът ми! Оуа е моят син Брендън.
Д-р Н: Твоят син всъщност е Оуа?
П: Да, да\ (смее се и плаче едновременно) Знаех си! Почувствах го още в деня, когато го родих – нещо изненадващо познато и специално за мен – нещо повече от едно обикновено безпомощно бебе... ооо...
Д-р Н: Какво разбра в деня, когато той се роди?
П: Не точно разбрах - аз го почувствах вътрешно - нещо повече от вълнението, което една майка чувства, когато роди първото си дете. Почувствах, че е дошъл тук - за да ми помогне - не разбираш ли? О, това е фантастично - истина е - това е той.
Д-р Н: (Успокоявам пациентката си преди да про¬дължим, защото нейното развълнувано въртене ще я прекатури от шезлонга.) Защо мислиш, че Оуа е тук под образа на твоя малък син Брендън?
П: (Сега е по-спокойна, но продължава да плаче тихичко.) За да ме преведе през този лош период... с жестоки хора, които не ме приемат. Той трябва да е знаел» че от дълго време съм в беда и е решил да дойде при мен като мой син. Не сме говорили за това преди да се родя... каква прекрасна изненада...
Забележка: По времето, когато осъществихме този сеанс, моята пациентка се бореше да получи признание в един силно конкурентен бизнес. Освен това имаше семейни проблеми у дома, които отчасти се дължаха на това, че основно тя носеше парите в семейството. Нас¬коро научих, че се е развела,
Д-р Н: Долавяше ли нещо необичайно около твоето бебе, след като го заведе в къщи?
П: Да, това чувство започна в болницата и никога не ме напусна. Когато погледна в очите му, той.,, ме успокоява. Понякога се прибирам вкъщи толкова из¬тощена, толкова изморена и съсипана, и когато гледачката си тръгне, се държа сприхаво с него. Но той е толкова търпелив с мен. Дори няма нужда да го държа. Погледът му е... толкова мъдър.

До този мо¬мент не разбирах напълно какво означава това. Сега знам! О, какво блаженство. Не бях сигурна дали изоб¬що трябваше да имам бебе - сега разбирам всичко.
Д-р Н: Какво разбираш?
П: (с твърд глас) Докато се опитвам да напредна в професията си, хората стават... все по-жестоки... не приемат онова, което знам и което мога. Съпругът ми и аз имаме проблеми. Той смята, че съм прекалено амбициозна... че искам да се реализирам. Оуа-Брендън е тук, за да ме поддържа силна, за да мога да преодолея...
Д-р Н: Мислиш ли, че е добре, че открихме, че твоят водач е с теб в този живот под образа на Брендън?
П: Да, ако Оуа не искаше да знам, че е дошъл в моя живот, аз нямаше да дойда при теб - нямаше да помисля за това.
Този изключителен случай представя емоционално¬то опиянение, което пациентът чувства, когато в живота осъществи контакт със своя водач. Забележете, че изб¬раната от Оуа роля не излиза извън типичната роля, която най-често приема духовният спътник. Той не се появява като неин съпруг, а и никога не го е правил през предишните й животи. Сигурно духовните спътници приемат и други роли, освен тази на съпрузи, но обик¬новено въплътеният водач не приема роля, която може да наруши работата на двама духовни спътника върху съвместния им живот. Духовният спътник на тази паци¬ентка се оказа стара "любов" от университета.
Въз основа на цялата информация, която можах да събера, заключих, че Оуа се е преместил в нивото на младшите водачи през последните две хиляди години. Възможно е да е завършил синьото ниво на старшите водачи преди тази пациентка да се усъвършенства до¬толкова, че да се издигне от бялата до жълтата енергийна аура. Независимо колко века ще отнеме това, Оуа ще остане неин водач, дори ако никога отново не се превъп¬лъти заедно с нея в някой живот.
Догонваме ли някога своите водачи в развитието си? Възможно е, но не мога да кажа, че съм видял доказателства за това сред моите случаи. Душите, които се развиват относително бързо, са надарени, но такива са и водачите, които им помагат.
Не е необичайно да срещнеш водачи, които работят на двойки с хора на Земята, като всеки от тях има свой подход на преподаване. В тези случаи единият е доми¬ниращ, въпреки че по-опитният старши водач може на практика да не се проявява толкова явно в ежедневните действия на своя довереник. Причината за това духовно споразумение на тандема е, че единият от двойката или е в процес на обучение (от рода на младши водач под ръководството на старши), или връзката между двамата водачи е толкова отдавнашна (както е при старши водач и експерт), че са възникнали постоянни взаимоотноше¬ния. Старшият водач може да се е сдобил със свой собствен грозд от души, който продължава да е контро¬лиран от експерт, надзираващ няколко духовни групи.
Двойките от водачи не се месят една на друга нито в духовния свят, нито извън него. Имам близък приятел, чиито водачи показват как двама учители работят заедно като се допълват един друг. Използването на този отде¬лен случай е подходящо, защото съм наблюдавал начи¬на, по който двамата водачи на този човек си взаимо¬действат при различни житейски обстоятелства. Млад¬шият водач на моя приятел се проявява под образа на мила, лечителка от местното индианско население на име Куан. При появяванията си Куан е облечена просто в права рокля от еленова кожа, косата й е огъната назад, а нежното й лице е окъпано от ярка светлина. Когато бъде повикана, Куан прави възможно проникването във и разбирането на събития и на личностите, свързани с тези събития, които безпокоят моя приятел.
Желанието на Куан да облекчи товара от твърде трудния живот, който моят приятел е избрал, е регули¬рано от една интересна мъжка фигура на име Джайлз. Джайлз очевидно е старши водач, който може би скоро ще стане експерт в духовния свят. В качеството си на такъв той не се появява наоколо толкова често, колкото Куан. Когато Джайлз наистина навлиза в по-висшето съзнание на моя приятел, той го прави внезапно. Следва пример за различния начин, по който действа един стар¬ши водач, в сравнение с младшия.
Д-р Н: Как идва при теб Джайлз, когато разсъжда¬ваш задълбочено върху някой сериозен проблем?
П: (смее се) Не както Куан - можеш да бъдеш сигурен. Обикновено обича да.,, се крие... отначало... зад сянка от... синя пара. Чувам го как се подхилква преди да го видя.
Д-р Н: Искаш да кажеш, че в началото се появява под формата на синя енергия?
П: Да... за да се скрие за малко - той обича да е потаен, но това не трае дълго.
Д-р Н: Защо?
П: Не знам - мисля, че за да е сигурен, че наистина го искам.
Д-р Н: А когато се покаже, как изглежда?
П: Като ирландски елф.
Д-р Н: О, значи е дребно старче?
П: (отново се смее) Фигура на елф - със сплъстена коса, обгръщаща набръчканото му лице - изглежда раздърпан и непрекъснато се движи в различни посоки.
Д-р Н: Защо прави това?
П: Джайлз е с непостоянен характер - а също и нетърпелив - той доста се мръщи, докато крачи напред-назад пред мен, хванал ръце зад гърба си.
Д-р Н: Как ще обясниш поведението му?
П: Джайлз не е достолепен като някои (водачи)... но е много умен... хитър.
Д-р Н: Можеш ли да бъдеш по-конкретен относно връзката между това поведение и теб?
П: (пресилено) Джайлз ме научи да гледам на своите прераждания като на партия шах, при която Земята е дъската. Определени ходове водят до определени резултати и не съществува лесно решение. Аз пла¬нирам, а след това в хода на играта на моя живот нещата се объркват. Понякога си мисля, че ми пос¬тавя капани, през които да си проправям път на дъската.
Д-р Н: Добре ли ти се отразява тази техника на твоя напреднал водач? Помагал ли ти е Джайлз при разрешаването на проблемите ти в хода на играта на живота?
П: (пауза) ... По-скоро след това... тук (в духовния свят)... но той ме кара да работя страшно упорито на Земята.
Д-р Н: Можеш ли да се отървеш от него и да работиш само с Куан?
П: (усмихва се със съжаление) Тук не става така. Освен това той е страхотен.
Д-р Н: Значи не можем да избираме водачите си?
П: По никакъв начин. Те избират нас.
Д-р Н: Имаш ли някаква представа защо имаш двама водачи, които подхождат по толкова разли¬чен начин към проблемите ти и в начина, по който ти помагат?
П: Не, нямам, но се смятам за голям късметлия. Куан.. е внимателна... и постоянно ме подкрепя.
Забележка: Превъплъщенията на индианци, живе¬ли някога в Северна Америка, се превръщат в могъщи духовни водачи на онези от нас, които живеят след тях на тази земя. Големият брой американци, които съобща¬ват, че имат такива водачи, подкрепя моето убеждение, че душите са привличани от географската среда, която познават от по-ранни превъплъщения.
Д-р Н: Какво ти харесва най-много в преподавател¬ските методи на Джайлз?
П: (замислено) О, начинът, по който той - да кажем, си играе с мен - почти ми се присмива, за да се справям по-добре по време на играта и да спра да се самосъжалявам. Когато нещата особено загрубеят, той ме насъсква и ме кара да продължа, като настоява да използвам всичките си способности. При Джайлз няма никаква деликатност.
Д-р Н: И ти долавяш този инструктаж тук, на Земя¬та, дори когато не работим заедно?
П: Да, когато медитирам и навлизам навътре в себе си или докато сънувам.
Д-р Н: И Джайлз идва, когато ти поискаш?
П: (след известно колебание) Не... въпреки че изг¬лежда, че винаги съм бил с него. Куан по-често идва при мен. Не мога просто да сграбча Джайлз във всяка ситуация, в която си пожелая,освен ако това, което върша, не е наистина сериозно. Той е неуло¬вим
Д-р Н: Би ли обобщил чувствата си към Куан и Джайлз.
П: Обичам Куан като майка, но нямаше да съм там, където съм, без дисциплината на Джайлз. И двамата са опитни, защото ми позволяват да извличам полза от собствените си грешки.
Тези двама водачи са тим от сътрудничещи си инс¬труктори, което е стандартно положение при онези хора, които имат двама водачи. В този случай Джайлз изпитва удоволствие да преподава кармичните уроци по метода на Сократ. Като не дава предварително ключа към нап¬редъка, той със сигурност не дава възможност на прия¬теля ми да разреши основните си проблеми с лекота. Куан, от друга страна, му дава утеха и нежно го окура¬жава.
Когато приятелят ми идва при мен за хипнотичен сеанс, аз усещам, че Куан остава на заден план, когато Джайлз присъства и е активен. Джайлз е грижовен водач, каквито са и всички водачи, но без следа от разглезване. На нещастията е позволено да достигат до крайния предел на способността на моя приятел да се справя с тях, преди разрешенията внезапно да започнат да се разкриват. Ако трябва да съм честен, възприемам Джайлз като един лукав взискателен учител. Тази пред¬става не се споделя напълно от моя приятел, който е благодарен на предизвикателствата, предлагани му от този сложно устроен учител.
В опита, който имам, не съм срещнал двама еднакви водачи. Тези посветени висши същества оставят у мен впечатлението, че променят отношението си към мен от един сеанс до друг и дори но време на самия сеанс с пациента. Те могат да ми сътрудничат или да ми пречат, да са толерантни или неучтиви, неуловими или разкриващи се, или просто па¬сивни, без да ги интересува какво правя с пациента. Ува¬жавам много водачите, защото тези могъщи фигури иг¬раят изключително важна роля в нашата съдба, но трябва да призная, че могат да попречат на проучванията ми. Намирам ги енигматични, защото са непредсказуеми в отношението си към мен като човек, улесняващ контакта.
Било е обичайна практика за медиумите от началото на този век, които са работели с хора под хипноза, да наричат всяко безплътно същество в стаята "дух, проя¬вяващ се чрез медиума", защото са действали като ръ¬ководители на пациента в общуването с духовното. При¬емало се е, че духът, проявяващ се чрез медиума по време на спиритичен сеанс (независимо дали е водач, или не), притежава енергиен модел, който е в емоцио¬нално, интелектуално и духовно съзвучие с пациента. Значението на хармоничния енергиен модел между про¬водника и тези същества също е било познато.
Ако даден дух блокира моите изследвания с па¬циент, аз търся причината за това. С някои блокиращи водачи трябва да се боря за всяко късче информация, докато други ми предоставят голяма свобода на дейст¬вие по време на сеанса. Никога не забравям, че водачите имат пълното право да възпират доближаването ми към проблемите на души, които са под техните грижи.
В края на краищата техните хора са мои пациенти само за един кратък период от време. Честно казано, по-скоро бих предпочел да нямам контакт с водача на даден пациент, отколкото да работя с някой, който ми помага в един момент, а в след това блокира ритъма на паметта за останалата част от сеанса.
Вярвам, че мотивите на водачите за блокирането на информацията не се ограничават само с противопоста¬вянето на непосредствената психологическа насока, коя¬то взима терапевтичният сеанс. Аз постоянно търся нови данни за духовния свят. Водач, който оказва подкрепа за освобождаването на потока от спомени за предишен живот у един от моите пациенти, може да попречи на задаването на важни въпроси-за живота на други планети, за структурата на духовния свят или самото сътворяване. Затова аз събирам тези духовни тайни на части, от ин¬формацията на голям брой пациенти, което е отражение на предпазливостта на много водачи. Освен това чувствам, че при общуването си с пациентите и техните водачи получавам помощ от моя собствен духовен водач.
Понякога някой пациент изказва недоволство от своя конкретен водач. Обикновено това е временно нас¬троение. Хората са в състояние по всяко време да решат, че техните водачи са прекалено трудни и не работят с всички сили в тяхна полза или че просто не им обръщат достатъчно внимание. Веднъж един пациент ми каза, че от дълго време се опитвал да се прикрепи към друг водач. Той каза: "Моят водач ми се противопоставя, тя не дава достатъчно от себе си." Мъжът сподели, че желанието му да смени водача си не било уважено. Забелязах, че след последните си два живота е прекарал значително време сам, без много да взаимодейства с групата, защото отказвал да се занимава със своите проблеми. Той бил разгневен на своя водач, защото не го бил спасил от неприятни ситуации.
Нашите учители всъщност не се възмущават от нас до степен на отчуждение, но съм забелязал, че си имат начин да се махнат, когато недоволните им ученици избягват да разрешават проблемите си. Водачите просто искат най-доброто за нас и понякога това означава, че им се налага да ни наблюдават как изтърпяваме много болка при постигането на определени цели. Водачите не могат да спомогнат за нашия напредък, ако не сме токови да направим необходимите промени с цел да се възползваме пълноценно от възможностите на живота.
Имаме ли основание да се страхуваме от нашите водачи? В Глава пета, при Случай 13 видяхме една очевидно по-млада душа, която веднага след смъртта прояви известно безпокойство от срещата с водача Клодис, който щеше да я разпитва за изпълнението на ми¬сията й. Обикновено това безпокойство не трае дълго. Можем да сме раздразнени от това, че трябва да обяс¬няваме на нашите водачи защо не сме постигнали целите си, но те ни разбират. Те искат от нас да интерпретираме миналия си живот, за да извлечем полза от помощта при анализа на грешките.
Пациентите ми се изказват по най-различен начин за водачите си, но страхът не е сред тях. Напротив, хората се безпокоят повече да не бъдат изоставени от духовните съветници по време на трудни периоди от техния живот. Нашите взаимоотношения с водачите са по-скоро като между ученици и учители, отколкото като между подсъдими и съдии. Нашите лични водачи ни помагат да се справим със самотата и изолацията, които съпровождат всяка душа след физическото й раждане, независимо от силата на любовта, изпитвана от нейното семейство. Водачите ни вдъхват увереност в себе си в един претъпкан свят.
Хората искат да знаят дали техните водачи идват винаги, когато биват повикани за помощ. Водачите се последователни в начина, по който избират кога да ни помогнат, защото внимателно преценяват доколко сил¬но се нуждаем от тях. Питали са ме също така дали хипнозата е най-добрият начин за осъществяване на контакт с водача. Естествено, аз предпочитам хипноза¬та, защото знам колко силно и ефикасно средство може да бъде за получаване на подробна духовна информация. Хипнозата, провеждана от специалист, обаче не е под¬ходяща за ежедневно приложение, докато медитацията, молитвата и може би, използването на друг човек като канал могат да се прилагат много по-често. Самохипнозата като вид дълбока медитация е прекрасна алтернатива и може да бъде предпочетена от онези, които се страхуват да бъдат хипнотизирани от други хора или не желаят намесата на втора страна в техния духовен живот.Независимо от използвания метод, ние всички при¬тежаваме способността да изпращаме от нашето по-висше съзнание мисловни вълни с далечни последици. Мис¬лите на всеки човек представляват за водачите духовни отпечатъци, които отбелязват кои сме и къде се намира¬ме. По време на нашия живот, особено в периоди на силен стрес, повечето хора долавят присъствието на някой, който се грижи за тях. Ние може да не сме в състояние да опишем тази сила, но въпреки това тя е там.
Достигането до нашата душа е първата стъпка по стълбата за откриването на нашата по-висша сила. Всич¬ки линии на духовна комуникация, които използваме, за да достигнем до божествената същност, са контролира¬ни от нашите водачи при тази стъпка. Те също имат свои водачи, които са се изкачили по-нагоре по стълбата. Цялата стълба служи като един непрекъснат канал към източника на цялата разумна енергия, като всяко стъпало е част от цялото. За хората е важно да вярват, че на молитвата за помощ ще бъде отговорено от тяхната собствена по-висша сила. Затова водачите са жизнено важни за нашия духовен и земен живот. Ако сме се отпуснали и сме се концентрирали, един вътрешен глас започва да ни говори. И дори ако не сме разбрали съоб¬щението, трябва да се доверим на това, което чуваме.
Водачите, прикрепени към различни души, действи¬телно работят заедно, изпращайки си спешни мисловни съобщения един на друг. Хората, които не могат сами да си помогнат в критични ситуации, могат да разчитат на съветници, приятели и дори непознати, които им идват на помощ точно в подходящия момент.
Вътрешната сила, която придобиваме в ежедневния си живот, не се поражда толкова от визуалния образ на действително видени водачи, колкото от чувствата и емоциите, които ни убеждават, че не сме сами. Хората, които се вслушват и насърчават своя вътрешен глас чрез спокойно съзерцание, казват, че усещат лична връзка с една енергия извън самите тях, която им предлага под¬крепа и увереност. Ако предпочитате, можете да нари¬чате тази вътрешна напътстваща система вдъхновение или интуиция, защото системата, която ни подпомага, е един от аспектите на собственото ни аз, както и висша сила.
Мисля, че когато молите за помощ своята висша духовна сила, е най-добре да не изисквате незабавна промяна. Нашият успех в живота се основава на плани¬рането, но ние наистина имаме алтернативни пътеки, от които можем да изберем, за да постигнем определена цел. Предлагам ви, когато търсите напътствие, да помо¬лите за помощ само за следващата стъпка в живота ви. Когато го направите, бъдете готови за неочаквани въз¬можности. Имайте вяра и смирение, за да се отворите към множеството пътища за разрешаването на пробле¬мите.
След смъртта като души ние не изпитваме тъга, която емоционално да може да бъде определена като скръбта, която чувстваме във физическия си облик. И въпреки това, както вече видяхме, душите не са незаин¬тересовани същества без чувства. Разбрал съм, че сили¬те, които ни наблюдават, също изпитват онова, което наричам духовна печал, когато ни виждат да правим лоши избори в живота и да преминаваме през болка. Определено нашите духовни спътници и равнопоставени другари страдат и се натъжават, когато се мъчим, но същото изпитват и нашите водачи. По време на обсъж¬данията на ориентирането и на дискусиите в духовната група водачите може да не показват своята печал, но те остро усещат своята отговорност към нас като учители.
В Глава 11 ще се срещнем с водач от Ниво V. Никога досега не съм имал пациент, който да се намира в VI степен или да е водач-експерт. Подозирам, че на Земята не се срещат по всяко време много от тези напреднали души. Повечето души от Ниво VI са прекалено заети с планирането и ръководенето в духовния свят, за да про¬дължават да се превъплъщават. От разказите на души от Ниво V, с които съм се срещал, изглежда, че Ниво VI няма нови уроци за овладяване, но подозирам, че душа от Ниво V, която все още се превъплъщава, може и да не знае за всички езотерични задачи, с които са заети съществата от нивото на експертите.
От време навреме при сеанс с по-напреднала душа чувам да се споменава за души на още по-високо ниво от Ниво VI. Тези същества, за които разказват дори експертите, се намират в най-тъмно пурпурния обхват на енергията. Тези върховни същества би трябвало да се доближават до създателя. Казвали са ми, че тези приз¬рачни фигури са неуловими, но високо почитани същес¬тва в духовния свят.
Обикновеният пациент не знае дали духовните вода¬чи трябва да бъдат поставяни в категория, по-ниска от божествената, или да бъдат считани за по-маловажни богове в резултат на своя напредък.
Всяка концепция за духовното е приемлива, стига да осигурява спокойствие, да повдига духа и да има смисъл за отделния човек. Въпреки че някои от моите пациенти са склонни да оприличават водачите на богове - те не са Бог. Според мен водачите са ни повече, ни по-малко божествени, отколкото сме ние, и затова ги виждаме като физически същества. Нито един от моите случаи не е виждал някога Бог.

Хората под хипноза казват, че чувстват присъстви¬ето на върховна сила, която ръководи духовния свят, но на тях им е неловко да използват думата "Бог", за да опишат създателя. Може би философът Спиноза го е казал най-добре с думите: "Бог не е Той, който е, а Това, което е."
Всяка душа има една по-висша духовна сила, свър¬зана с нейното съществуване. Всички души са част от една и съща божествена същност, генерирана от една свръхдуша. Тази разумна енергия е всемирна по обхват и ние всички споделяме божествения статут. Ако нашата душа отразява една малка част от свръхдушата, която наричаме Бог, то тогава нашите водачи ни доставят огледалото, в което можем да видим себе си, свързани с този създател.

НАПРЕДНАЛАТА   ДУША
Хората, които притежават души, които са и стари и много напреднали, са рядкост. Въпреки че не съм имал възможността да върна назад много Сини от Ниво V, те винаги ме стимулират да работя с тях заради тяхното разбиране и простиращо се надалеч духовно съзнание. Истината е, че човек, чиято зрелост е пълна, не търси терапевт, работещ с регресия, за да разреши конфликти в планирането на живота. В повечето случаи душите от Ниво V са тук като превъплътени водачи. Преодолели фундаменталните проблеми, с които повечето от нас се борят ежедневно, напредналите души се интересуват повече от това да правят малки подобрения в определе¬ни задачи.
Можем да ги разпознаем, когато се изявяват като обществени фигури, такива като Майка Тереза; по-ха¬рактерно за напредналите души обаче е да вършат сво¬ите добри дела тихо и скромно. Без да проявяват само¬доволство, тяхната изява се заключава в това да подоб¬рят живота на други хора. Те не се концентрират толкова върху институционни проблеми, колкото върху подчер¬таване на индивидуалните човешки ценности. Въпреки това душите от Ниво V са също така и практични и е много вероятно да ги срещнете да работят в културната сфера, която им позволява да оказват влияние върху хората и събитията.
Питали са ме дали повечето хора, които са чувстви¬телни, имат усет за естетичното и са с особено развито дясно полукълбо на мозъка, имат напреднали души, тъй като индивиди с такива характеристики често се оказват несъгласни с неправдите на един несъвършен свят. Не намирам никаква взаимна зависимост тук. Да бъдеш емоционален, да оценяваш красотата или да имаш екстрасензорни възприятия - включително и талант на лечи¬тел - не означава задължително, че си напреднала душа.
Белегът за напреднал дух е човек, който проявява търпимост към обществото и изключителни умения да се справя с нещата. Най-забележителна е тяхната неве¬роятна проницателност. Това не означава, че животът не е подготвил кармични капани за тях, защото в противен случай душите от Ниво V изобщо нямаше да са тук. Те могат да бъдат срещнати във всички професии, но често имат занимания, които са свързани с това да помагат или да се борят срещу социалната несправедливост по някакъв начин. Напредналите души излъчват спокойст¬вие, любезност и разбиране към другите. Без да са мо¬тивирани от личен интерес, те могат да пренебрегнат собствените си физически нужди и да живеят бедно.
Индивидът, който съм избрал да представи душа на Ниво V, е жена в средата на 30-те, която работи със сложна медицинска апаратура и се е специализирала в злоупотребите с лекарствени средства. Бях представен на тази жена от един колега, който ми разказа за нейните умения да ръководи възстановяването на наркомани и подобряване на състоянието на самосъзнание им.
При нашата първа среща бях поразен от спокойст¬вието, излъчвано от тази жена, която беше заобиколена на своето работно място от най-различни спешни случаи. Тя беше висока и изключително слаба, с огнено¬червена коса, която се беше разпиляла на всички страни. Въпреки че беше сърдечна и приятелски настроена, у нея имаше някаква непроницаемост. Нейните ясни, сияйни сиви очи бяха на човек, който вижда и най-дребните неща, незабелязани от обикновения индивид. Имах чувството, че по-скоро гледа вътре в мен, отколкото самия мен.Колегата ми предложи тримата да отидем да обяд¬ваме, защото тази жена се интересувала от моите из¬следвания на духовния свят.
Тя ми каза, че никога не е подлагана на хипнотична регресия, но по време на соб¬ствените си медитации имала чувството за дълга духов¬на генеалогия. Тя смяташе, че нашата среща не е случай¬но явление по собствената й пътека на обучение и се разбрахме да изследвам духовното й познание. Няколко седмици по-късно тя дойде в кабинета ми. Очевидно тази жена не изпитваше непреодолимо желание за дълга хронология на историята на предишните й животи. Ре¬ших да очертаем набързо най-ранните й животи на Зе¬мята, за да ги използваме като трамплин за спомените на свръхсъзнанието.
Тя бързо навлезе в дълбок транс и осъществи незабавен контакт със своето вътрешно Аз,
Почти веднага открих зашеметяващата поредица от прераждания на тази жена, започващи още от зората на човешкия живот на Земята. Докосвайки се до най-ран¬ните й спомени, стигнах до заключението, че първите й животи са били в началото на последния междуледников период на затопляне, който е настъпил преди 130 000 до 70000 г., преди на планетата да настъпи последният Ледников период. Пациентката ми описа, че по време на по-топлия климат на средния период на Палеолита от историята на Земята е живяла във влажните, субтропически савани близо до скотовъдни и земеделски области. Тя каза, че по-късно, преди около 50000 г., когато конти¬ненталните ледени полета отново са променили климата на Земята, е живяла в пещери и е търпяла жесток студ.
Прескачайки бързо през големи отрязъци от време, открих, че нейният физически облик се променяше от леко прегърбена към по-изправена стойка. Докато се предвижвахме напред във времето и тя ми говореше, я накарах да погледне във вирове с вода и да почувства тялото си. С течение на хиляди години в различните тела нейното скосено чело се разширяваше към темето. Из¬пъкналите ивици над очната кухина ставаха по-малко изразени, а космената покривка на тялото и масивните челюсти изчезваха. От многото й животи и като мъж, и като жена получих достатъчно информация за ареалите, използването на огъня, за сечивата, дрехите, храната и ритуалите на племето, която ми послужи за груба антропологическа датировка.
Палеонтолозите са изчислили, че Ното sapiens -маймуноподобният прародител на днешните човешки същества - се е появил най-малко преди 1,7 милиона години. Дали душите са започнали да се прераждат на Земята от толкова отдавна, използвайки телата на тези примитивни двуноги, които наричаме хуманоиди? Ня¬колко от моите напреднали пациенти твърдят, че силно напредналите души, специализирали се в издирването на подходящи гостоприемници за младите души, са изчислили живота на Земята за над един милион години. Моето впечатление е, че още преди около 200 000 години тези проучващи души са решили, че мозъчната кухина и тесният ларинкс на ранния хуманоид са неподходящи за развитие на душата.
Древните Ното sapiens, които наричаме човешки същества, са се появили преди няколко стотици хиляди години. За последните 100 000 години откриваме два ясни белега на духовно съзнание и общуване. Това са погребалните ритуали и обредното изкуство, засвиде¬телствани върху издяланите тотеми и скалните рисунки. Няма никакви антропологически доказателства, че тези ритуали са съществували на Земята преди появата на Неандерталците. Накрая душите са ни превърнали в хора, а не обратното.
Един от моите напреднали пациенти отбеляза; "Душите са засявали Земята на различни цикли." Съче¬тавайки информацията, събрана от широк кръг от паци¬енти, стигнах до идеята, че земните масиви, които поз¬наваме днес, са се откъснали от по-ранни континенти, потънали вероятно в резултат на вулканични или маг¬нитни катаклизми. Смята се например, че Азорските острови в Атлантическия океан представляват върхове¬те на планини от потъналия континент Атлантида. На¬истина аз съм имал пациенти, които са казвали, че са живели в древни области на Земята, които аз не мога да идентифицирам със съвременната география.
Затова е възможно душите да са съществували в тела, по-напреднали от това на Лото егесйлз, които са изчезнали преди около четвърт милион години, а вкаме¬нените доказателства да са скрити днес от нас поради геоложки промени. Тази хипотеза обаче означава, че физическата еволюция на човека е,протичала ту във възходяща, ту в низходяща посока, което според мен не е много вероятно.
След това моята пациентка ме прехвърли в живот в Африка от около преди 9000 години, който според нея е бил важен момент в нейното напредване. Това е бил последният живот, който тя е прекарала заедно със своя водач Кумара. Самата Кумара била напреднала душа по време на този живот, която давала съвети на един вели¬кодушен племенен вожд като негова влиятелна съпруга. Без да съм съвсем сигурен, определям местоположение¬то на тяхната земя като планинските области на Етиопия. Очевидно моята пациентка познава Кумара от няколко по-ранни живота, обхващащи хиляди години по време на последните прераждания на Кумара на Земята. Тяхната връзка под човешки облик приключва със смъртта на пациентката ми, която спасява живота на Кумара в една лодка, като се хвърля пред вражеско копие.
Изпълнена с любов, Кумара продължава да се явява пред тази пациентка под образа на едра жена, с кожа като полиран махагон и разрешена бяла коса, с украшение от пера на главата. Тя на практика е гола, с изключение на една лента от животинска кожа около широката й талия. На врата на Кумара виси блестящ грозд от разноцветни камъни, който тя понякога полюлява до ухото на паци¬ентката ми, за да привлече вниманието й по време на среднощните й сънища.
Техниката на преподаване на Курама е да използва ярки символистични спомени от предишни уроци, вече научени в предишни животи. Старите решения на проб¬лемите се съчетават с нови хипотетични избори под формата на метафорични картинни пъзели. Чрез тези средства по време на медитация и сън Кумара проверява значителния запас от знания на своята ученичка.
Хвърлих поглед на часовника си. Нямаше повече време за натрупване на първична информация, ако исках да изследвам отвъдните преживявания на тази жена. Бързо я поставих в състояние на свръхсъзнание, предчувствайки някои интересни духовни разкрития. Тя ня¬маше да ме разочарова.
Случай 23
Д-р Н: Какво е духовното ти име?
П: Теси.
Д-р Н: И след живота си в Африка твоят духовен водач запази името Кумара?
П: За мен - да,
Д-р Н: Как изглеждаш в духовния свят?
П: Ярка частица светлина.
Д-р Н: Какъв точно е цветът на твоята енергия?
П: Небесносин.
Д-р Н: В твоята светлина има ли частици и от друг цвят?
П: (пауза) Малко златисто... не много.
Д-р Н: А цветът на енергията на Кумара?
П: Той е виолетов.
Д-р Н: По какъв начин светлината и цветът показват качеството на духовните постижения на душата?
П: Интензивността на умствената енергия се увели¬чава с по-тъмните нюанси на светлината.
Д-р Н: Откъде произлиза най-високата интензив¬ност на разумната светлинна енергия?
П: Познанието, чрез което енергията на по-тъмната светлина се простира до нас, идва от източника. Нашата светлина е свързана с източника.
Д-р Н: Когато казваш източник - Бог ли имаш предвид?
П: Тази дума се използва неправилно.
Д-р Н: Защо?
П: Има прекалено много персонализиране, което омаловажава същността на източника.
Д-р Н: Защо е погрешно да го наричаме така?
П: Тази дума позволява източникът да се превърне в нещо... човешко, въпреки че всички сме част от неговата цялост.
Д-р Н: Теси, докато говорим за други аспекти от живота на душата и за духовния свят, искам да мислиш за източника. По-късно ще те попитам от¬ново за тази цялост. Сега, нека да се върнем към енергийните прояви на душите. Защо духовете имат две черни блестящи кухини за очи, когато не се показват в човешкия си облик? Навява ми мисълта за призраци.
П: (смее се и е по-спокойна) Така са се появили на Земята легендите за призраци - от тези спомени. Нашата енергийна маса не е еднородна. Очите, за които говориш, показват по-концентрирана плът¬ност на мисълта.
Д-р Н: Добре, ако в края на краищата митовете за призраци не са толкова фантастични, тогава тези черни очни вдлъбнатини трябва да са полезни удъл¬жения на тяхната енергия.
П: Това е нещо повече от очи... това са прозорци към старите тела... и всички физически продълже¬ния на някогашни личности. Тази чернота е... кон¬центрация на нашето присъствие. Ние общуваме ка¬то абсорбираме енергийното присъствие на другия.
Д-р Н: Когато се завръщаш в духовния свят, имаш ли енергиен контакт с други души, които приличат на призраци?
П: Да, а външният вид е въпрос на лично предпочи¬тание. Разбира се, около мен винаги има множество мисловни вълни - смесващи се с моята завръщаща се енергия, но аз избягвам многото контакти.
Д-р Н: Защо?
П: Не ми е нужно да се привързвам към някого тук. За известно време ще бъда сама, за да размишлявам и преценявам всички грешки от последното ми пре¬раждане преди да говоря с Кумара.
Забележка: Такова изявление е типично за напред¬налите души, завръщащи се в духовния свят, и по-рано беше споменато в Случай 9. Тази душа обаче е толкова напреднала, че ще има какво да обсъди със своя водач много по-късно, и то по нейна молба.
Д-р Н: Може би трябва да поговорим малко за по-старите души. Кумара продължава ли да се пре¬ражда на Земята?
П: Не.
Д-р Н: Познаваш ли други като Кумара, които са били тук през ранните епохи на Земята и които вече не се връщат?
П: (предпазливо) Малко... да... мнозина са дошли на Земята по-рано и са си тръгнали преди да дойда аз.
Д-р Н: Някой останал ли е?
П: Какво имаш предвид?
Д-р Н: Напреднали души, които продължават да се връщат към живот на Земята, въпреки че могат да останат в духовния свят.
П: А, искаш да кажеш Мъдреците?
Д-р Н: Да, Мъдреците - разкажи ми за тях. (Това е нов термин за мен, но с напредналите души аз често се преструвам, че знам повече, отколкото е в действителност, за да извлека информация.)
П: (с възхищение) Те са истинските пазачи на Земя¬та, разбираш нали... трябва да са тук и да наблюда¬ват какво става.
Д-р Н: Като силно развити души, които продължа¬ват да се прераждат?
П: Да.
Д-р Н: Мъдреците не се ли уморяват от продължи¬телния си престой на Земята?
П: Те са избрали да останат и да помагат на хората пряко, защото са се посветили на Земята.
Д-р Н: Къде са тези Мъдреци?
П: (замислено) Те водят прост живот. За пръв път се запознах с някои от тях преди хиляди години. Днес е трудно да ги видиш... те не обичат много големите градове.
Д-р Н: Много ли са?
П: Не, живеят в малки общности или на открито... в пустините и планините... в прости жилища. Освен това скитат...
Д-р Н: Как можеш да ги разпознаеш?
П: (въздъхва) Повечето хора не могат. В по-стари времена са били известни като оракули на истината.
Д-р Н: Знам, че звучи прагматично, но няма ли тези стари, високо развити души да бъдат по-полезни в помощта си за човечеството като заемат постове на световни водачи, вместо да бъдат отшелници?
П: Кой казва, че са отшелници? Те предпочитат да са с обикновените хора, които са най-засегнати от раздвижванията и сътресенията.
Д-р Н: Какво е усещането, когато срещнеш Мъдрец на Земята?
П: А... усещаш едно особено присъствие. Тяхната способност да разбират и съветът, който ти дават, са толкова мъдри. Те наистина живеят скромно. Материалните неща не означават нищо за тях.
Д-р Н: Ти проявяваш ли интерес към такъв вид служба, Теси?
П: Хммм... не, те са светци. Ще посрещна с радост мига, когато ще мога да спра да се прераждам.
Д-р Н: Може би думата Мъдрец може да се използва и за души като Кумара или дори за същества, към които тя се обръща за знания?
П: (пауза) Не, те са различни... те са над Мъдреците. Наричаме ги Старците.
Забележка: Бих поставил тези същества над Ниво VI.
Д-р Н: Има ли много Старци, които работят с души на нивото на Кумара и над него?
П: Не мисля... в сравнение с останалите от нас... но ние чувстваме тяхното влияние.
Д-р Н: Какво чувстваш в тяхно присъствие?
П: (замислено) ... Концентрирано излъчване на просветеност... и напътствие..
Д-р Н: Могат ли Старците да бъдат въплъщение на самия източник?
П: Не бих могла да кажа, но мисля, че не са. Би трябвало да са близо до източника. Старците пред¬ставляват най-чистите елементи на мисълта... учас¬тват в планирането и подреждането на... материите.
Д-р Н: Би ли могла да ми разясниш малко по-добре какво имаш предвид като казваш, че тези високо¬поставени души са близо до източника?
П: (неопределено) Само че би трябвало да са в най-голяма близост.
Д-р Н: Кумара говорила ли ти е някога за тези същества, които й помагат?
П: На мен - съвсем малко. Тя се стреми да стане една от тях, като всички нас.
Д-р Н: Тя доближава ли се до Старците по знания?
П: (неясно) Тя... се приближава, както аз се прибли¬жавам към нея. Това е бавна асимилация с източни¬ка, защото ние не сме завършени.
След като задълженията на напредналата душа като водач бъдат напълно установени, на тези същества им се налага да се справят с две задачи. Освен да приключат собствената си недовършена работа, свързана с продължаващите (макар и по-редки) прераждания, те трябва и да помагат на други, докато са в безплътно състояние. Теси ми разказва за този аспект от нейния живот като душа.
Д-р Н: Какво обикновено правиш, след като се върнеш в духовния свят и излезеш от самоналожената си изолация?
П: Присъединявам се към членовете на моята ком¬пания.
Д-р Н: Колко души има в твоята компания?
П: Девет.
Д-р Н: (прескачам на следващия извод доста бързо) О, значи вие десетте сте група от души под водачес¬твото на Кумара?
 П: Не, те са моя отговорност.
Д-р Н: Тогава тези същества са ученици, на които ти преподаваш?
П: Хммм... би могло да се каже...
Д-р Н: И всички те са в една група (грозд), която, предполагам, е твоята компания?
П: Не, моята компания е съставена от две различни групи.
Д-р Н: Защо е така?
П: Те са в... различни прогресии (нива).
Д-р Н: И въпреки това ти си духовният учител на всичките девет?
П: Предпочитам да се наричам наблюдател. Трима от моята компания също са наблюдатели.
Д-р Н: Добре, кои са останалите шест?
П: (сухо) Хора, които не наблюдават.
Д-р Н: Бих искал да изясним това като използваш мои термини, Теси. Ако ти си старши-наблюдател, трима от твоята компания би трябвало да са това, което наричам младши-водачи?
П: Да, но думите старши и младши - те ни предс¬тавят като авторитарни, а ние не сме такива!
Д-р Н: Намерението ми не е да обозначавам ранга. Просто така по-лесно определям степента на отго¬ворност. Приеми думата старши в смисъл на нап¬реднал учител. Бих нарекъл Кумара учител-експерт или вероятно научен ръководител.
П: (свива рамене) Така става, предполагам, докол¬кото ръководител не означава диктатор.
Д-р Н: Не означава. Сега, Теси, прехвърли ума си на място, откъдето можеш да виждаш енергийните цветове на всички от твоята компания. Как изглеж¬дат шестте души, които не са наблюдатели?
П: (усмихва се) Мръсни снежни топки!
Д-р Н: Ако те са бели на цвят, какво ще кажеш за останалите?
П: (пауза) Ами... трима са по-скоро жълтеникави.
Д-р Н: Липсва още един. Какъв е деветият член?
П: Това е Анрас. Той се справя доста добре.
Д-р Н: Опиши ми неговия енергиен цвят.
П: Той... става синкав... прекрасен наблюдател... скоро ще ме напусне...
Д-р Н: Нека да отидем в противоположния край на компанията ти. За кой член си най-загрижена и защо?
П: Оджанауин. От много прераждания се е убедила, че любовта и доверието носят само болка, (размиш¬лява) Тя има хубави качества, които искам да й помогна да изяви, но това отношение я задържа.
Д-р Н: Оджанауин по-бавно ли се развива от оста¬налите?
П: (протестира) Не ме разбирай погрешно, аз се гордея с нейните усилия. Тя притежава голяма чувствителност и цялостност, които харесвам. Тя просто се нуждае повече от моето внимание.
Д-р Н: Като наблюдател-учител кое качество, при¬добито от Анрас, искаш да видиш в Оджанауин?

П: (без да се колебае) Приспособимост към промяна.
Д-р Н: Любопитен съм дали деветте члена на твоята компания напредват под твоето ръководство по един и същ начин.
П: Това е абсолютно невъзможно.
Д-р Н: Защо?
П: Защото има разлики в характера и целостността.
Д-р Н: Добре, ако скоростта на обучаемост е раз¬лична при отделните души поради характера и це¬лостността, как се покрива това с умствените спо¬собности на човешкия мозък, избран от дадена душа?
П: Не се покрива. Аз говоря за мотивация. В хода на нашето разширяване на Земята ние използваме най-различни варианти на физически мозък. Всяка душа обаче е задвижвана от своята цялостност.
Д-р Н: Това ли имаше предвид като казваше, че душата притежава характер?
П: Да, и силата на желанието е част от характера.
Д-р Н: Ако характерът е самоличността на душата, каква е ролята на желанието?
П: Стремежът да изпъкне е заложен у всяка душа, но може да се мени между преражданията.
Д-р Н: И как се нагажда целостността на душата към това? 
П: Разширяването на желанието. Целостността е желанието да бъдеш честен по отношение на Аза и мотивите до такава степен, че пълното осъзнаване на пътя до източника става възможно.
Д-р Н: Ако всички основни разумни енергии са едни и същи, защото душите се различават по своя харак¬тер и цялостност?
П: Защото техните преживявания във физическия живот ги променят и това е умишлено. Чрез тази промяна към колективния разум на всяка душа се добавят нови съставни части.
Д-р Н: И това е целта на прераждането на Земята?
П: Да, прераждането е важно средство. Някои души са тласкани да разширяват и реализират своя потенциал повече от други, но накрая всички ние ще го постигнем. Това, че сме в много физически тела и в различна обстановка, разширява природата на на¬шето истинско Аз.
Д-р Н: И този вид самоактуализация на самолич¬ността на душата е целта на живота в нашия свят? П: Във всеки свят.
Д-р Н: Добре, щом всяка душа се занимава с Аза, това не обяснява ли защо имаме свят от егоцентрични хора?
П: Не, не обясняваш правилно нещата. Осъществя¬ването не е култивиране на Аза за егоистични цели, а възможност за интегриране с другите в живота. Това също свидетелства за характер и цялостност. Това е етично поведение.
Д-р Н: Оджанауин по-нечестна ли е от Анрас?
П: (пауза) Страхувам се, че е влязла в самозаблуда.
Д-р Н: Чудя се как можеш да работиш ефективно като духовен водач на деветимата членове от твоята компания и да продължаваш да се прераждаш на Земята, за да завършиш собствените си уроци?
П: Преди се отразяваше на концентрацията ми до известна степен, но сега нямам проблеми.
Д-р Н: Трябва ли да разделяш духовната си енергия, за да правиш това?
П: Да, тази способност (на душите) дава възмож¬ност да се вършат и двете неща. Това, че съм на Земята, ми позволява да подпомагам пряко някой член от моята компания и в същото време да помагам на самата себе си.
Д-р Н: Не ми е лесно да си представя, че душите могат да се разделят.
П: Не е много правилно да използваш израза разде¬лям. Всяка част от нас остава едно цяло. Просто казвам, че в началото е нужно малко време, за да свикнеш, тъй като по едно и също време управляваш повече от една програми.
Д-р Н: Значи твоята ефективност като учител не намалява от това, че вършиш множество дейности?
П: Ни най-малко.
Д-р Н: Върху кое обучение наблягаш повече – когато си на Земята с твоето човешко тяло или когато си в духовния свят като свободно същество?
П: Това са две различни среди. Моето обучение е разнообразно, но не по-малко ефективно.
Д-р Н: Но твоят подход към член на компанията били бил различен в зависимост от средата?
П: Да.
Д-р Н: Би ли казала, че духовният свят е основният център за обучение?
П: Това е центърът за преценка и анализ, но освен това душите си почиват.
Д-р Н: Когато учениците ти живеят на Земята, знаят ли, че ти си техният водач и че си винаги с тях?
П: (смее се) Някои - да, други - не, но всички усещат влиянието ми в един или друг момент.
Д-р Н: Теси, точно сега ти си на Земята с мен като жена. Можеш ли да установиш контакт с членовете на твоята компания?
П: Казах ти, да.
Д-р Н: Това, за което намеквам, е - не е ли трудно преподаването чрез примери, когато земните ти визити вече не са толкова чести?
П: Ако идвах прекалено често и работех пряко с тях, както едно човешко същество с друго, щях да се намеся в тяхното естествено развитие.
Д-р Н: Същите резерви към намесата ли имаш и като учител, действащ от духовния свят в невъплътено състояние?
П: Да... въпреки че техниките са различни.
Д-р Н: За мисловен контакт?
П: Да.
Д-р Н: Бих искал да науча повече за способността на духовните учители да установяват контакт със своите ученици. Какво точно правиш от духовния свят, за да успокоиш или посъветваш някой от де¬ветте члена на компанията, който е на Земята? П: (не отговаря)
Д-р Н: (убеждавам я) Разбираш ли какво те питам? Как внушаваш разни идеи? П: (накрая) Не съм в състояние да ти кажа.
Забележка: Подозирам, че има блокиране, но не мога да недоволствам. Досега Теси и нейният водач свободно ми предоставяха информация. Решавам да прекратя сеанса за момент, за да се обърна директно към Кумара. Това е реч, която съм изнасял и преди.
Д-р Н: Кумара, разреши ми да те убедя посредством Теси. Моята работа тук е за добро. Като задавам въпроси на твоята ученичка, бих искал да обогатя познанията си за лечение и да доближа хората до висшата съзидателна сила, заложена във всеки от тях. Моята по-голяма мисия е да се преборя със страха от смъртта като предложа на хората разби¬ране за природата на техните души и техния духовен дом. Ще ми помогнеш ли в това усилие?
П: (Теси ми отговаря със странен глас.) Ние знаем кой си.
Д-р Н: Тогава ще ми помогнете ли и двете?
П: Ще говорим с теб... по наше усмотрение.
Забележка: Това ми показва, че ако с някой досаден въпрос прекрача извън неопределените граници на тези двама водачи, на него няма да бъде отговорено.
Д-р Н: Добре, Теси, като отброя до три, ще се почувстваш по-спокойна да говориш с мен за това как функционират душите като водачи. Започни ка¬то ми кажеш по какъв начин даден член на компа¬нията, който е на Земята, може да изпрати сигнал и да привлече вниманието ти. Едно, две, три! (Щрак¬вам с пръсти за допълнителен ефект.)
П: (след дълга пауза) Първо те трябва да успокоят ума си и да откъснат вниманието си от непосредс¬твено заобикалящата ги среда.
Д-р Н: Как могат да направят това?
П: Чрез тишина... навлизайки навътре... за да се свържат с вътрешния си глас.
Д-р Н: Така ли се моли за духовна помощ?
П: Да, поне при мен е така. Те трябва да се разпрос¬трат върху вътрешното си съзнание, за да ме анга¬жират с една основна мисъл.
Д-р Н: Да мислят за теб или върху конкретния проблем, който ги притеснява?
П: Те трябва да се откъснат от това, което ги при¬теснява, за да станат възприемчиви към мен. Това е трудно, когато са неспокойни.
Д-р Н: Приблизително еднакви способности да дос¬тигнат до теб за помощ ли имат всичките девет члена на компанията?
П: Не.
Д-р Н: Може би Оджанауин има най-много проблеми?
П: Ммм, тя е една от тях...
Д-р Н: Защо?
П: За мен е лесно да приемам сигнали. По-трудно е за хората на Земята. Енергията на насочената мисъл трябва да преодолее човешките емоции.
Д-р Н: В рамките на духовния свят, как улавяш съобщенията точно на твоята компания измежду билионите души, които изпращат сигнали за помощ на други водачи?
П: Долавям го на момента. Всички наблюдатели го правят, защото хората изпращат свой собствен мо¬дел мисли, индивидуален за всеки един.
Д-р Н; Като някакъв вибрационен код в поле от мисловни частици?
П: (смеейки се) Мисля, че енергийния модел може да се опише по този начин.
Д-р Н: Окей, тогава как достигаш обратно до някой, който се нуждае от напътствие?
П: (ухилва се) Като нашепвам отговорите в ухото му!
Д-р Н: (весело) Това ли прави приятелски настрое¬ният дух с обезпокоения ум на Земята?
П: Зависи...
Д-р Н: От какво? Да не би учителите-духове да са безразлични към ежедневните проблеми на хората?
П: Не сме безразлични, в противен случай нямаше да общуваме. Ние преценяваме всяка ситуация. Знаем, че животът е преходен. Ние сме по-... безпристрастни, защото без човешките тела не сме обременени от непосредствеността на човешките емоции.
Д-р Н: Но когато ситуацията наистина изисква духовно напътствие, какво правите?
П: (сериозно) Като наблюдатели в тишината, ние оценяваме степента на.., турбулентност... от зараж¬дането на обезпокоителната мисъл. След това вни¬мателно се сливаме с нея и докосваме ума.
Д-р Н: Моля те обясни ми по-нататък този процес на свързване.
П: (пауза) Това е въздушна струя от мисли, изпра¬щана от някой в беда.Обикновено тя е по-скоро бурна, отколкото плавна. В началото бях неумела и все още не притежавам умението на Кумара. Човек трябва да стане проницателен... да изчака най-доб¬рата възприемчивост.
Д-р Н: Как може един наблюдател да е непохватен, след като има хиляди години натрупан опит?
П: Комуникаторите не са едни и същи. Наблюдате¬лите също имат различни способности. Ако някой от моята компания е в криза - физически наранен, тъжен, нетърпелив, обиден - той излъчва огромни количества неконтролирана отрицателна енергия, която привлича вниманието ми, но изтощава него. Това е предизвикателството за наблюдателя - да знае кога и как да комуникира. Когато хората искат незабавно да се успокоят, може да се окажат в неподходящо за размисъл настроение.
Д-р Н: Добре, що се отнася до способности, можеш ли да ми кажеш в какво се състоеше непохватността ти като неопитен водач?
П: Исках прекалено бързо да се втурвам да помагам без да координирам моделите на мисълта, за които говорихме. Хората могат да се вцепенят. Когато например са изпаднали в дълбока скръб, не се свър¬зваш с тях. Когато вниманието е отвлечено и мис¬ловната енергия е изцяло разсеяна, ти нямаш дос¬тъп до ума, в който цари хаос.
Д-р Н: След повик за помощ от твоя страна, деветте члена на твоята компания долавят ли в умовете си инструкциите ти?
П: От наблюдателите не се изисква да се натрапват. Това е по-скоро... деликатно свързване. Аз внуша¬вам идеи - които те възприемат като вдъхновение -опитвам се да им дам покой.
Д-р Н: С какъв проблем най-често се сблъскваш при общуването си с хората на Земята?
П: Със страха.
Д-р Н: Ще обясниш ли по-подробно?
П: Трябва да внимавам да не разглезя хората си като правя живота им прекалено лесен... да ги накарам да проумеят повечето от трудностите си без да се хвърлят направо в тях. Те страдат много повече, ако наблюдателят настъпва прекалено бързо, без да ги е подготвил... Кумара е експерт в това...
Д-р Н: В края на краищата тя отговаря ли за теб и твоята компания?
П: Е да, ние всички сме под нейното влияние.
Д-р Н: Виждала ли си някога тук някой от твоите собствени равнопоставени членове? Говоря за ко¬леги на твоето ниво на знания, с които можеш да обсъждаш преподавателските методи.
П: О, искаш да кажеш с тези, с които съм израствала тук?
Д-р Н: Да.
П: Да... по-конкретно трима.
Д-р Н: И те също ли водят компании-групи?
П: Да.
Д-р Н: Тези по-напреднали души за същия брой души като теб ли отговарят?
П: Ъъ... да, освен Ва-роо. Неговата компания е двой¬но по-голяма от моята. Той е добър. Към неговия работен товар беше добавена още една компания.
Д-р Н: При колко висши същества ходите за съвет и напътствие ти и твоите приятели, които сте лиде¬ри на компании?
П: При едно. Всички ходим при Кумара, за да обме¬няме наблюдения и да търсим начини за подобрение.
Д-р Н: Колко души като теб и Ва-роо надзирава Кумара?
П: О... не бих могла да знам...
Д-р Н: Опитай се да прецениш приблизителния им брой.
П: (след известен размисъл) Най-малко петдесет, вероятно повече.
По-нататъшните запитвания за духовните дейности на Кумара останаха без отговор, затова се насочих към обучението на Теси по сътворяване. Нейните преживя¬вания (които предавам в сбита форма) ни отвеждат малко по-напред в сравнение с учебните упражнения, описани от Нентхъм в предишната глава. За читателите с научни интереси искам да подчертая, че когато пациент ми разказва за сътворяване, неговият основен критерий не се базира на земната наука. Ще се опитам да разтъл¬кувам по най-добрия начин предоставената ми инфор¬мация.
Д-р Н: Учебната програма на душите изглежда дос¬та разнообразна, Теси. Искам да се занимаем с друг аспект от твоето обучение. Твоята енергия възползва ли се от свойствата на светлината, топлината и движението при създаването на живот?
П: (учудена) Аа... ти знаеш за това...
Д-р Н: Какво още можеш да ми кажеш?
П: Само че съм запозната с това...
Д-р Н: Не искам да говорим за нещо, което би те притеснило, но ще ти бъда благодарен, ако потвър¬диш определени биологични последици, произтича¬щи от действията на душите.
П: (колебае се) О... не мисля...
Д-р Н: (питам бързо) Какво си сътворила наскоро, което кара Кумара да се гордее с теб?
П: (без съпротива) Владея добре рибите.
Д-р Н: (Продължавам като съзнателно преувелича¬вам, за да я накарам да продължи.) О, значи можеш да създадеш цяла риба чрез мисловната си енергия?
П: (раздразнена) ... Да не би да се шегуваш?
Д-р Н: От къде започваш тогава? П: Със зародишите, разбира се. Мислех, че знаеш...
Д-р Н: Просто проверявам. Кога мислиш, че ще си готова за бозайниците?
П: (не отговаря)
Д-р Н: Виж, Теси, ако се опиташ да ми съдействаш за още няколко минути, обещавам ти да не продъл¬жавам по-нататък с въпроси по тази тема. Съгласна ли си?
П: (пауза) Ще видим...
Д-р Н: Добре, за да си изясним първоначално неща¬та, кажи ми какво всъщност правиш със своята енергия, за да оформиш живот до етапа на риба.
П: (с неохота) Даваме инструкции на... организми¬те... в рамките на заобикалящите ги условия...
Д-р Н: По време на твоето обучение в един свят ли правиш това или в повече?
П: В повече от един. (Без да навлизам в потребности само ще спомена, че тези планети са "земен тип".)
Д-р Н: В каква среда работиш в момента?
П: В океани.
Д-р Н: С основен морски живот като водорасли и планктон? П: Когато започнах.
Д-р Н: Искаш да кажеш преди да си напреднала до рибните зародиши?
П: Да.
Д-р Н: Тогава, когато душите започнат да създават форми на живот, от микроорганизмите ли започват?
П: ... Малки клетки, да, и това е много трудно да се научи.
Д-р Н: Защо?
П: Клетките на живота... ние не можем да използва¬ме умело нашата енергия, докато не се научим да я насочваме, така че... да променя молекулите.
Д-р Н: Значи ти всъщност произвеждаш нови хими¬чески съединения като смесваш молекули на ос¬новните елементи на живота чрез твоя енергиен поток? П: (кимва)
Д-р Н: Можеш ли да бъдеш по-точна?
П: Не, не мога.
Д-р Н: Нека да се опитам да обобщя, и моля те, кажи ми, ако греша. Душа, която наистина умее да създа¬ва живот, трябва да може да разделя клетки и да дава инструкции за ДНК и ти правиш това като изпращаш частици енергия в протоплазмата?
П: Трябва да се научим да правим това, да - да го координираме с енергията на Слънцето.
Д-р Н: Защо?
П: Защото всяко слънце оказва различни енергийни последици върху световете около него.
Д-р Н: Тогава защо е нужно да се намесваш в онова, което Слънцето би направило на дадена планета по естествен път чрез собствената си енергия?
П: Това не е намеса. Ние изследваме новите структури... мутациите... за да наблюдаваме и да преценим кое е използваемо. Ние подреждаме ма¬териите така, че да бъдат използвани най-ефективно от различните слънца.
Д-р Н: Когато на една планета възникне някакъв вид живот, условията на околната среда за селекция и адаптиране естествени ли са или разумни души-умове се намесват в това, което става?
П: (уклончиво) Обикновено на планета, пригодна за живот, има души, които наблюдават и каквото и да правим ние, то е естествено.
Д-р Н: Как могат душите да наблюдават и да влияят върху биологичните свойства на растежа, продъл¬жаващ милиони години в един първичен свят?
П: За нас времето не се измерва в земни години. Използваме го, за да съгласуваме нашите експери¬менти.
Д-р Н: Ти лично създаваш ли слънца в нашата Вселена?
П: Цяло слънце? О, не, това е над моите способнос¬ти... и изисква енергиите на много души. Аз творя само в малки мащаби.
Д-р Н: Какво можеш да генерираш?
П: Ла... малки купчини високо концентрирана мате¬рия... затоплена.
Д-р Н: Но на какво прилича работата ти, след като я завършиш?
П: На малки слънчеви системи.
Д-р Н: Твоите миниатюрни слънца и планети с размера на скалите, сградите, луната ли са - за какво изобщо говорим?
П: (смее се) Моите слънца са колкото баскетболни топки, а планетите... като топчета за игра... това е най-доброто, което мога да направя.
Д-р Н: Защо ги правиш в малки размери?
П: Упражнявам се, за да мога да направя и по-голе¬ми слънца. След достатъчно сгъстяване атомите експлоадират и се кондензират, но аз не мога да направя сама нищо наистина голямо.
Д-р Н: Какво искаш да кажеш?
П: Ние трябва да се научим да работим заедно, да комбинираме енергиите си, за да получим най-доб¬ри резултати.
Д-р Н: Кой осъществява термоядрените експлозии в естествен размер, които създават физическите вселени и самия Космос?
П: Източникът... концентрираната енергия на Стар¬ците.
Д-р Н: О, значи източникът получава помощ?
П: Така мисля...
Д-р Н: Защо твоята енергия се стреми да създава вселенска материя и по-сложен живот, след като Кумара и съществата над нея вече са опитни в това?
П: От нас се очаква да се присъединим към тях, точно както те искат да обединят своята висша енергия с тази на Старците.
Въпросите за сътворението винаги водят до проблема за Първопричината. Дали екслоадирането на междузвезд¬ната маса, довело до раждането на нашите звезди и пла¬нети, е случайно явление в природата, или е планирано от някаква разумна сила? Когато слушам пациенти като Те-си, се питам защо душите ще участват във верижните реакции на енергийната материя с модели в малки разме¬ри, ако не възнамеряват да създадат по-големи небесни тела. Не съм имал пациенти от Ниво VI и от следващите нива, които да приведат факти за това как биха могли да придвижат по-нататък силите на сътворението. Би могло да се приеме, че ако душите наистина се усъвършенстват, то от съществата на това ниво би могло да се очаква да участват в подобряването на планетите и в развиването на форми на живот, податливи към по-висока степен на разум, които да са подходящи за използване от душите.
Докато обмислях защо далеч несъвършените души имат нещо общо със сътворението изобщо, стигнах до следния извод: на всички души е дадена възможност да участват в развитието на по-нисшите форми на разумен живот, с цел да напреднат самите те. Този принцип може да обясни и защо душите се прераждат под физически облик. Теси ме наведе на мисълта, че висшият разум, който тя нарича източник, се състои от съюз на създа¬тели (Старците), които съединяват своята енергия, за да създават Вселени. Тази мисъл ми е предавана по различ¬ни начини от други пациенти, когато описват съчетаната енергия на стари души, които вече не се прераждат.
Тази концепция не е нова. Идеята, че не съществува един-единствен Бог, е философията на сектата Джайна в Индия. Привържениците на джайнизма вярват, че абсо¬лютно съвършените души, наричани Сидха, са група от вселенски създатели. Тези души са напълно освободени от по-нататъшни превъплъщения. Под тях са душите на Архатите - напреднали просветители, които все още се прераждат, заедно с три по-нисши степени развиващи се души. За джайнистите реалността се е създала сама и е вечна. Поради това Сидха не се нуждаят от създател. Повечето Източни философии отхвърлят тази догма на джайнизма за сметка на божествения съвет на духовните ръководители, създаден от един върховен ръководител. Това заключение е по-приемливо и за Западния манталитет.
С някои пациенти е възможно да се проследи в сбит вариант широк спектър от теми. По-рано, когато гово¬реше за космичното обучение на душата, Теси спомена за съществуването на разумен живот в други светове.

Това извежда на преден план друг аспект от живота на душите, който някои от нас може би ще възприемат трудно. Малък процент от .моите пациенти, обикновено напредналите души, са в състояние да си припомнят, че са обитавали странни, нечовешки разумни форми на живот в други светове. Техните спомени са доста мимо¬летни и мъгляви по отношение на обстоятелствата око¬ло тези животи, физическите детайли и разположението на планетите спрямо нашата Вселена. Чудех се дали преди дълги години Теси е имала някакви подобни пре¬живявания затова за няколко минути дадох такава насо¬ка на запитванията си, за да видя докъде ще ни отведе.
Д-р Н: Преди известно време ти спомена за други физически светове освен Земята, които са на разпо¬ложение на душите.
П: (колебливо) Да...
Д-р Н: (безучастно) И предполагам, че някои от тези планети поддържат разумен живот, който е полезен за душите, желаещи да се преродят?
П: Така е, има много училищни дворове.
Д-р Н: Говорила ли си някога с други души за техните училищни дворове?
П: (дълга пауза) Не съм склонна да го правя - не съм привлечена от тях - другите училища.
Д-р Н: Може би ще можеш да ми дадеш някаква представа как изглеждат?
П: О, някои са... аналитични училища. Други са основно мисловни светове... изискани места...
Д-р Н: Какво мислиш за Земното училище като го сравняваш с другите?
П: Земното училище все още е несигурно. То е изпълнено с негодуванието на много хора от това, че са водени от някого, и с антагонизма на водачите един към друг. Тук има толкова много страх за преодоляване. Това е един свят в непрекъснат кон¬фликт, защото са събрани прекалено много хора с прекалено много различия помежду си. Другите светове имат малко население и цари по-голяма хармония. Населението на Земята е изпреварило умственото си развитие.
Д-р Н: В такъв случай би ли предпочела да се обучаваш на друга планета?
П: Не, въпреки всички конфликти и жестокост на Земята, тук има страст и смелост. Обичам да работя в критични ситуации. Да създавам ред от хаоса.
Всички знаем, че Земята е трудно училище.
Д-р Н: Значи човешкото тяло не е лесен гостоприемник за душите?
П: ... Има по-леки форми на живот... които са в по-малък конфликт със себе си...
Д-р Н: Откъде знаеш това, след като твоята душа не е била в друга форма на живот?
След като направих това подходящо въведение, Те-си започна да разказва, че е била малко летящо създание в друга среда в един загиващ свят, където е било трудно да се диша. Според нейните описания слънцето на тази планета очевидно се е превръщало в свръхнова. Тя из¬говаряше думите несигурно, накъсано и бързо.
Теси каза, че е живяла в този свят във влажна джунгла, а нощното небе е било така гъсто осеяно със звезди, че между тях не оставали никакви тъмни коридо¬ри. Това създаде у мен представата, че тя се е намирала близо до центъра на някаква галактика, може би нашата. Освен това каза, че краткият период, през който е била в този свят, е бил по времето, когато е била млада душа и Кумара е била неин наставник. След като светът вече не можел да поддържа живота, те били принудени да дойдат на Земята, за да продължат да работят заедно. Тя ми обясни, че между умствената еволюция на Земята и онова, което била преживяла преди това, имало при¬лика. Тази летяща раса започнала да се страхува, да се изолира и станала опасна за самата себе си. И там, както и на Земята, семейните връзки били важни и били израз на лоялност и преданост. Докато приключвах тази насо¬ка на въпросите, се получи ново развитие.
Д-р Н: Мислиш ли, че на Земята има други души, които също са имали физически животи в този вече мъртъв свят?
П: (Пауза. Неспособна да се въздържи.) Всъщност, срещнах една.
Д-р Н: При какви обстоятелства?
П: (смее се) Преди известно време срещнах един мъж на някакъв прием. Той ме позна, не физически, а с ума си. Беше странна среща. Загубих равновесие, когато той дойде при мен и ме хвана за ръката. Мислех, че ми се натрапва, когато каза, че ме поз¬нава.
Д-р Н: Какво стана след това?
П: (тихо) Бях замаяна, нещо, което е необичайно за мен. Знаех, че между нас има нещо. Мислех, че е на сексуална основа. Сега мога да видя всичко ясно. Това беше... Икак. (Това име е изречено с потраква-не, идващо от дъното на гърлото й.) Той ми каза, че някога сме били заедно на едно далечно място, а тук имало още двама...
Д-р Н: Каза ли нещо повече за тях?
П: (неясно) Не... чудя се... би трябвало да ги позна¬вам...
Д-р Н: И как каза ли още нещо за вашата някогашна физическа връзка на онова място?
П: Не. Видя, че съм объркана. Тогава изобщо не знаех за какво говори.
Д-р Н: Как е можел той да си спомня съзнателно за тази планета, а ти - не?
П: (озадачена) Той е.... по-напред от мен... познава Кумара. (след това по-скоро на себе си, отколкото на мен) Какво прави той тук?
Д-р Н: Защо не ми доразкажеш за него на приема?
П: (отново се смее) Мислех, че просто се опитва да ме сваля. Беше глупаво, защото аз бях привлечена от него. Каза, че съм много привлекателна, а мъжете обикновено не ми казват такива неща. Имах проблясъци, че сме били заедно преди... като последова¬телни фрагменти от сън.
Д-р Н: Как свърши разговорът ти с този мъж?
П: Видя моето неудобство. Предполагам, че е решил, че е най-добре да не търси по-нататъшен кон¬такт, защото не съм го виждала оттогава. Въпреки това продължавам да си мисля за него и може би отново ще се видим...
Вярвам, че душите пресичат времето и пространс¬твото, за да се срещнат. Наскоро имах двама пациенти, които бяха най-добри приятели и дойдоха при мен за регресия по едно и също време. Те не само са били духовни спътници в много прераждания на Земята, но и бяха "женени" като рибоподобни разумни същества в един прекрасен воден свят. И двамата си спомниха ра¬достта от това да играят под водата със своите израстъ¬ци и да се издигат на повърхността, за да "надничат". Нито един от двамата не можа да си спомни много за тази планета или какво се е случило с тяхната раса от морски създания. Може би те са били част от провалил се земен експеримент дълго преди сухоземните бозайни¬ци да се развият до най-обещаващите за душите видове на Земята. Подозирам, че това не е било Земята, защото съм имал други пациенти, които са ми казвали, че са живели във водна среда, за която знаеха, че не е земна. Един от тези пациенти каза: "Моят воден свят беше много топъл и прозрачен, защото имахме три слънца над главите си. Пълното отсъствие на мрак под водата беше успокояващо и правеше строенето на жилищата ни много по-лесно." Често съм се чудел дали сънищата, че летим, дишаме под вода и други нечовешки физически прояви, които сънуваме нощем, имат връзка с наши по-ранни физически преживявания в друга околна среда.
В началото на моите изследвания на душите аз почти очаквах, че онези пациенти, които можеха да си спомнят други светове, ще казват, че са живели в нашата галактика в близост до слънцето. Това предположение беше наивно. Земята е една незначителна част от Млеч¬ния път с още само осем звезди, които са на десет светлинни години от Слънцето. Знаем, че нашата галактика включва повече от 200 билиона звезди, влизащи в една Вселена, която според последните хипотези обхва¬ща 100 билиона галактики. Световете около слънцата, които могат да поддържат живота, смайват въображе¬нието. Помислете, ако само един единствен процент от звездите в нашата галактика имат планети с разумен живот, който да е от полза за душите, броят им пак ще възлиза на милиони.
Според това, което мога да извлека от пациенти, които желаят и могат да обсъждат предишни предназна¬чения, душите са изпращани във всички светове с подхо¬дящи разумни форми на живот. От всички звезди, които са ни известни, само четири процента приличат на наше¬то слънце. Очевидно това не означава нищо за душите. Техните планетарни прераждания не са обвързани със светове от типа на Земята или с разумни двуноги, които ходят по земята. Душите, които са били в други светове, ми казват, че са привързани към определени светове и се завръщат в тях (като на Земята) периодично за поредица от животи. Не съм имал много пациенти, които да са в състояние да си припомнят специфични детайли от жи¬вота в други светове. Това може би се дължи на липсата на опитност, на потискане на паметта или на блокиране, наложено от експертите-водачи, за да се избегне смуще¬нието от ретроскпекции в извънземни тела.
Онези пациенти, които могат да обсъждат своите преживявания в други светове, ми казват, че преди да дойдат на Земята, душите често се поставят в тела на създания с разум, който е по-нисш от този на човешките същества (за разлика от случая на Теси). Веднъж влезли в човешко тяло обаче, душите повече не слизат обратно по стълбицата на умствената еволюция. И въпреки това физическите контрасти могат да бъдат ярки, а странич¬ните пътувания далеч от Земята не винаги са приятни. Един мой пациент от средното ниво го предаде по този начин: "След дълга поредица от човешки животи казах на моя водач, че имам нужда да си почина от Земята за известно време в друг вид среда. Той ме предупреди, че тази промяна точно сега може и да не ми хареса, защото съм привикнал към свойствата на човешкия ум и тяло." Пациентът ми настоял и съответно му бил даден живот в място, което той описа като "пастелен свят, където живеех сред раса от малки, набити същества. Те бяха внимателни, но мрачни хора с дребнички, тебеширено-бели лица, които никога не се усмихваха. Без човешкия смях и физическата подвижност, аз не бях в синхрон и постигнах малък напредък." Предназначението трябва да е било особено трудно за този индивид, особено като вземем предвид, че хуморът и смехът са такъв отличи¬телен белег на живота на душите в духовния свят.
Вече наближавам финалната фаза на сеанса със Случай 23. Наложи се да приложа допълнителни техники за задълбочаване, защото исках Теси да проникне до най-отдалечените кътчета на своя свръхсъзнателен ум, за да ми разкаже за четвъртото измерение и източника.
Д-р Н: Теси, скоро времето ни ще свърши и аз искам още веднъж да насочиш ума си към източника-създател. (пауза) Ще ми направиш ли тази услуга?
П: Да.
Д-р Н: Каза, че крайната цел на душите е да се стремят към унифициране с върховния източник на съзидателна енергия - спомняш ли си?
П:... Актът на съединяване, да.
Д-р Н: Кажи ми, източникът някакво специално централно място в духовния свят ли обитава?
П: Източникът е духовният свят.
Д-р Н: Защо тогава душите говорят за достигане до сърцевината на духовния живот?
П: Когато сме млади духове, навсякъде около нас долавяме енергия и въпреки това чувстваме, че... сме в периферията. С възрастта започваме да осъз¬наваме присъствието на една концентрирана енер¬гия, но чувството е едно и също.
Д-р Н: Въпреки че беше нарекла това "Мястото на Старците"?
П: Да, те са част от концентрираната енергия на източника, която ни поддържа като души.
Д-р Н: Съединявайки тази енергия в един енергиен източник, можеш ли да ми опишеш създателя на по-човешки език?
П: Абсолютно безкористните същество, на което всички се стремим да приличаме.
Д-р Н: Ако източникът представлява целият духо¬вен свят, по какво това духовно място се различава от физическите вселени с техните звезди, планети и живи същества?
П: Вселените са създадени - да живеят и да умрат - за да бъдат използвани от източника. Мястото на духовете... с източникът.
Д-р Н: Изглежда живеем във Вселена, която се раз¬ширява и може отново да се свие и накрая да загине. След като ние живеем в ограничено във времето пространство, как може самият духовен свят да е вечен?
П: Защото тук ние живеем в не-пространство, което е вечно... с изключение на определени зони.
Д-р Н: Моля те, обясни ми какви са тези зони.
П: Това са... взаимно свързвани врати... отвори, през които да преминаваме във физическата Вселена на времето.
Д-р Н: Как може в не-пространството да същест¬вуват врати на времето?
П: Отворите играят ролята на прагове между реал¬ностите.
Д-р Н: Добре, ако духовният свят няма измерения, какъв вид реалност е той?
П: Състояние на неизменна реалност, противопо¬ложно на изменящите се реалности на световете с измерения, които са материални и се променят.
Д-р Н: Минало, настояще и бъдеще имат ли някакво значение за душите, които живеят в духовния свят?
П: Само като средства за разбиране последовател¬ността във физически облик. Да живееш тук... има една... неизменност... за онези от нас, които не прек¬рачват праговете на света на материята и времето.
Забележка: Основното приложение на времевите прагове, използвани от душите ще бъде проучено в следващата глава, която разглежда избора на живот.
Д-р Н: Говориш за вселените в множествено число. Тези други физически вселени извън онази, която включва Земята, ли се намират?
П: (неопределено) Има... различни реалности, които съответстват на източника.
Д-р Н: Казваш, че душите могат да влизат в различ¬ни стаи с различни физически реалности през духов¬ните входове, така ли?
П: (кимва) Да, могат - и го правят.
Преди да завърша сеанса с тази силно напреднала пациентка, трябва да добавя, че повечето хора в състоя¬ние на дълбока хипноза могат да проникват извън зем¬ната реалност на триизмерното пространство в редува¬щите се реалности на вечността. В състояние на подсъз¬нание чрез миналите си и настоящи животи пациентите ми преминават през една хронология от време, която наподобява онази, която възприемат, когато са в съзна¬ние. Когато ги поставя в състояние на свръхсъзнание и ги въведа в духовния свят, настъпва промяна. Тук те виждат сегашното измерение на времето като една хо¬могенна единица от минало, настояще и бъдеще. Секу¬ндите в духовния свят изглежда се равняват на години на Земята. Когато сеансът приключи, пациентите често са изненадани от това колко уеднаквено е времето в духовния свят.
Квантовата механика е модерен дял на физиката, който изследва всички субатомни движения в съответствие електромагнитните нива на енергията, където се смята,, че нещата в живота не са в твърдо състояние и съществуват в едно еднородно поле. Излизайки извън границите на физическите закони за гравитацията на Нютон, елементите, въздействащи върху времето, също се приемат за уеднаквени чрез честотата на светлинните вълни и кинетичната енергия. След като показвам, че в духовния свят душите изпитват чувства при преминава¬нето в хронологичен ред през времето, това не влиза ли в противоречие с идеята за единство на минало, насто¬яще и бъдеще? Не, не противоречи. Моите проучвания показват, че илюзията за движение напред във времето е създадена и поддържана за онези души, които отиват и се връщат от физически измерения (които са привик¬нали към такива биологически отговори като стареене¬то), за да могат те по-лесно да преценят своя напредък. Затова за мен има смисъл, когато квантовата физика изказва хипотезата, че времето, вместо да е абсолют от три фази, е само един израз на промяната.
Когато пациентите ми говорят за пътуванията си като души по линии, които се извиват, аз се сещам за теориите за четвъртото измерение на онези астрофизици, които вярват, че светлината и движението са едно обединение на време и пространство, образуващо затво¬рен кръг. Те казват, че ако пространството се изкриви достатъчно силно, времето спира. Действително, когато слушам моите пациенти да говорят за времеви зони и тунели за преминаване в различни измерения, аз си Мисля за приликите с нашите астрономически теории, според които физическото пространство е огънато или извито в космически примки, създаващи "отвори" от хиперпространство и черни дупки, които могат да изве¬дат извън нашата триизмерна Вселена. Може би концеп¬циите на астрофизиците и метафизиците за четвъртото измерение се доближават много една до друга.
Подсказвал съм на моите пациенти, че ако духов¬ният свят им изглежда кръгъл и сякаш се извива, когато пътуват бързо като души, той може да представлява една ограничена затворена сфера. Те отхвърлят идеята за каквито и да е измерими граници и въпреки това не ми предлагат почти нищо друго, освен метафори. Случай 23 казва, че самият духовен свят е източникът на съзиданието. Някои наричат това място "сърцето" или "дъха на Бог". Случай 22 определя пространството на душите като "плат", а съм имал други пациенти, които окачествяват духовния свят като "диплите на рокля без шевове, която се движи напред-назад, шумолейки". По¬някога усещат въздействията от леко "вълнообразно" движение на светлинна енергия, описвано като "вълни (или пръстен), изтичащи навън от развълнуван басейн с вода". Обикновено хората в състояние на свръхсъзнание свързват географията на местата за душите с равни, открити пространства - без да споменават за свойства като гравитация, температура, налягане, материя или за часовници, отбелязващи началото и края на работния ден - свързвани с хаотичната физическа Вселена. Когато се опитвам да характеризирам целия духовен свят като празни пространства обаче, хората в транс се противо¬поставят на такава представа.
Въпреки че моите случаи не могат да дадат изчер¬пателно обяснение за мястото, където живеят техните души, всички те говорят без заобикалки, че той е напълно реален за тях. За пациента в транс духовният свят не е нито близо, нито далеч от нашата физическа Вселена. Любопитното е, че въпреки това те описват духовната материя като лека или тежка, дебела или тънка, голяма или малка, когато сравняват своите преживявания като души с тези от живота на Земята.
Докато абсолютната реалност на духовния свят из¬глежда остава неизменен факт в умовете на хората под хипноза, тяхното отношение към други физически изме¬рения се променя. Имам чувството, че другите вселени освен нашата собствена са създадени с цел да осигурят среда, подходяща за израстването на душите заедно със същества, които ние не можем дори да си представим. Един напреднал пациент ми каза, че през дългото си съществуване е живял в няколко свята, като никога не с разделял душата си на повече от две части. Някои зрели животи траели за него само няколко месеца, измерени в земно време, поради местните условия на планетата и кратката продължителност на живота на преобладава¬щата форма на живот. Докато говореше за "планетата рай" с малко население, която била една по-спокойна, по-опростена версия на Земята, той добави, че този свят не бил далеч от Земята. Прекъснах го: "Тогава трябва да е само на няколко светлинни години от Земята?" Той търпеливо обясни, че планетата не била в нашата Вселе¬на, но по-близо до Земята в сравнение с много други планети от нашата собствена галактика.
Важно е читателят да разбере, че когато хората си припомнят, че са живели в други светове, те изглежда са освободени от ограниченията, които измеренията нала¬гат на нашата Вселена. Когато душите пътуват до пла¬нети, преминавайки през галактики или различни изме¬рения, те измерват продължителността на пътуването по времето, което им е нужно, за да достигнат до крайната си цел, изпитвайки ефекта на тунела от духовния свят. Размерът на пространството, в което навлизат, и отно¬сителното разположение на световете един спрямо друг също се взимат под внимание. Слушайки сведенията на моите пациенти за светове с множество измерения, ос¬тавам с впечатлението, че те вярват, че всички тези потоци от измерения се събират в голямата река на духовния свят. Ако можех да се абстрахирам и да разг¬лобя на съставните им части всичките тези променени реалности, обитаващи умовете на моите пациенти, дейс¬твието сигурно щеше да прилича на обелването на арти-шок от всичките му люспи, стигайки до самата му сър¬цевина.
Още известно време продължих да задавам въпроси на Теси, но забелязах, че започва да се изморява. Реших да приключа сеанса с още няколко въпроса за генезиса на цялото сътворение.
Д-р Н: Теси, искам да приключа като те попитам още нещо за източника. От дълго време си душа, затова как виждаш своята връзка с целостта на сътворението, за която ми говори по-рано?

П: (дълга пауза) Като усещане за движение. В нача¬лото нашата духовна енергия мигрира навън от източника. След това. по време на своите животи, започваме да се движим навътре... насочвайки се към единството и обединението...
Д-р Н: От думите ти излиза, че този процес изглежда като жив организъм, който се разширява и свива.
П:... Има освобождаване в резултат на експлозия... след това завръщане... да, източникът пулсира.
Д-р Н: И ти се движиш към центъра на този енер¬гиен източник?
П: Всъщност той няма център. Източникът е нався¬къде около нас, все едно че сме... във вътрешността на едно биещо сърце.
Д-р Н: Но ти каза, че с увеличаване на познанията на душата, ти започваш се връщаш назад към точ¬ката на произхода?
П: Да, когато бях избутана навън, бях дете. Сега, когато младостта ми отминава, съм привлечена обратно...
Д-р Н: Обратно накъде?
П: Към по-дълбоката вътрешност на източника.
Д-р Н: Вероятно ще можеш да опишеш този източ¬ник чрез цветове, за да обясниш движението на душата и обхвата на сътворението.
П: (въздъхва) Все едно че всички души са част от една огромна електрическа експлозия, в резултат на която се образува... светъл кръг. Този... светъл кръг е изпълнен с тъмнопурпурна светлина, която плам¬ти... изсветлявайки до бяло в краищата. Нашето осъзнаване започва по ръбовете от ярка светлина и колкото повече растем... толкова повече потъваме в по-тъмната светлина.
Д-р Н: Трудно ми е да си представя едно божество на съзиданието като студена» тъмна светлина.
П: Това е защото аз не съм достатъчно близо до мястото на съединяване, за да ти го обясня добре. Сама по себе си тъмната светлина е... покривало, извън което ние усещаме силна топлина... наситена с едно знаещо присъствие, което за нас е навсякъде и... е живо!
Д-р Н: Какво беше усещането, когато за пръв път осъзна своята самоличност като душа, след като си била изтласкана към ръба на този светъл кръг?
П: Същото... като да гледаш как се разпуква първото пролетно цвете, а това цвете да си ти. И колкото повече се разтваря то, толкова повече осъзнаваш присъствието на други цветя в едно прекрасно поле и те изпълва... безкрайна радост.
Д-р Н: Ако този експлоадиращ, многоцветен енер¬гиен източник претърпи вътрешен колапс, всички цветя ли ще умрат накрая?
П: Нищо не се разрушава... източникът е вечен. Като души ние никога няма да умрем - по някакъв начин знаем това. Като се съединяваме, нашата нараства¬ща мъдрост прави източника по-силен.
Д-р Н: Това ли е причината, поради която източни¬кът желае да прави това упражнение?
П: Да, за да ни даде живот, за да можем да достиг¬нем до състояние на съвършенство.
Д-р Н: За какво му е на един източник, който вече е явно съвършен, да създава нов разум, който е далеч от съвършенството?
П: За да помага на създателя да създава. По този начин, чрез собствената си трансформация и изди¬гането до по-високите нива на реализация, ние уве¬личаваме блокчетата, които изграждат живота.
Д-р Н: Принуждавани ли са душите да се отделят от източника и да отидат на места като Земята заради някакъв вид първичен грях или защото са тръгнали по кривия пъти духовния свят?
П: Това са глупости. Ние биваме... увеличавани... в прекрасното разнообразие на сътворението.
Д-р Н: Теси, искам да ме слушаш внимателно. Ако източникът изпитва необходимост да стане по-си¬лен или по-мъдър като разделя собствената си бо¬жествена енергия, за да създава по-нисш разум, който се надява, че ще се увеличи - това не предпо¬лага ли, че самият той не е напълно съвършен?
П: (пауза) Източникът твори заради собствената си реализация.
Д-р Н: Точно това имах предвид. Как може това, което е абсолют, да стане по-пълен абсолют, ако нещо не му липсва?
П: (колебае се) Това, което възприемаме като... наш източник... е всичко, което можем да познаем, и ние мислим, че създателят желае да изрази себе си чрез нас като... ни ражда.
Д-р Н: Мислиш ли, че създателят наистина става по-силен от това, че съществувате като души?
П: (дълга пауза) Аз виждам съвършенството на създателя... поддържано и обогатявано... като спо¬деля с нас възможността за съвършенство и това е решително продължение на собственото му Аз.
Д-р Н: Значи източникът първо съзнателно създава несъвършени души и несъвършени форми на живот за тези души и след това наблюдава какво става с цел да продължи самия себе си?
П: Да, и ние трябва да вярваме в това решение и да се уповаваме на процеса на завръщане към произ¬хода на живота. Човек трябва да гладува, за да оцени храната, да му е студено, за да разбере благодатта на топлината, и да е бил дете, за да осъзнае ценността на родителя. Трансформацията ни дава някаква цел.
Д-р Н: Искаш ли да бъдеш родител на души?
П:... Участието в нашето зачеване е... една от меч¬тите ми.
Д-р Н: Ако нашите души не преминаваха през фи¬зически живот, щяха ли някога да знаят тези неща, за които ми говориш сега?
П: Щяхме да сме чували за тях, но нямаше да ги познаваме. Щеше да е все едно, че на твоята духовна енергия й е било казано да свири гами на пиано само с един нота.
Д-р Н: Вярваш ли, че ако източникът не беше създал душите, които да отгледа и възпита, неговата пора¬зителна енергия щеше да намалее поради липса на изразяване?
П: (въздиша) Може би това е неговата цел.
След това пророческо изявление на Теси, аз прик¬лючих сеанса. Докато я изваждах от състоянието на транс, тя сякаш се завръщаше към мен, преминавайки през времето и пространството. Докато седеше тихо, фокусирайки погледа си върху предметите от кабинета ми, изразих благодарността си от предоставилата ми се възможност да работя с нея на такова напреднало ниво. Усмихвайки се, дамата каза, че ако е имала предвари¬телна представа за мъченията, на които съм я подложил, сигурно е щяла да откаже да работи с мен.
След като се сбогувахме, се сетих за последните й изявления, засягащи източника на живота. В древна Пер¬сия суфите са имали поговорка, че ако създателят е олицетворение на абсолютната доброта и, следовател¬но, на абсолютната красота, то в естеството на приро¬дата е да желае да се прояви.

ИЗБОР   НА   ЖИВОТ

Идва моментът, когато душата трябва отново да напусне убежището на духовния свят за ново пътуване до Земята. Това не е лесно решение. Душите трябва да се подготвят да напуснат един свят на съвършена мъд¬рост, където са се радвали на блажена свобода, и да се настроят към физическите и душевни потребности на човешкото тяло.
Видяхме колко уморени са душите, когато влизат обратно в духовния свят. Мнозина не искат да мислят за повторно връщане на Земята. Това се отнася особено за случаите, когато до края на физическия си живот не сме се доближили до своите цели. Завърнали се в духовния свят, душите се опасяват дори временно да напуснат този свят на разбирателство, другарство и състрадание, за да се озоват в обстановка на несигурност и страх, предизвиквани от агресивните, съперничещи си човешки същества от планетата. Въпреки че на Земята имат се¬мейства и приятели, много от преродените души се чувстват самотни и анонимни сред огромните безлични маси от хора. Надявам се, че моите случаи са показали, че за духовния свят важи точно обратното и че там душите могат безпрепятствено да споделят помежду си и най-съкровеното. Множество други същества, чиято подкрепа никога не секва, познават и ценят нашата духовна самоличност.
Обновяването на нашата енергия и на оценката ни за собственото ни Аз отнема повече време на някои души в сравнение с други, но накрая душата намира основания, за да започне процеса на прераждането. Въпреки че е трудно да се напусне духовната среда, като души ние си припомняме и физическите удоволствия от живота на Земята с нежност и дори носталгия. Когато раните от миналия живот бъдат излекувани и отново постигнем пълна хармония със себе си, ние сме привлечени от възможността да дадем физически израз на нашата са¬моличност. Съвместните духовни усилия по време на подготвителните сеанси с нашите съветници и равно-поставени членове от групата са ни подготвили за след¬ващия живот. Нашата карма от минали дела по отноше¬ние на човешката природа, всички наши грешки и пос¬тижения са били оценени с оглед на най-добрата насока на бъдещите ни усилия. Сега душата трябва да асими¬лира цялата тази информация и да предприеме решител¬ни действия, основаващи се на три основни решения;
•  Готов ли съм за нов физически живот?
•  С какви специфични уроци искам да се заема, за да напредна в своето обучение и развитие?
•  Къде трябва да отида и кой трябва да бъда в следващия си живот, за да имам най-голяма въз¬можност да работя върху своите цели?
По-старите души се прераждат по-рядко, независи¬мо от проблемите с населеността на планетите, за които са предназначени. Когато един свят умира, съществата, които имат недовършена работа, се преместват в друг свят, където има подходящи форми на живот за вида работа, която те трябва да вършат. Циклите на прераж¬дането за безсмъртната душа изглежда се регулират по-скоро от вътрешното желание на конкретната душа, отколкото от неотложните нужди на телата-гостоприемници, развиващи се в една Вселена от планети.
Въпреки всичко Земята определено изпитва все по-голяма нужда от души. Днес населението на Земята е над пет билиона души. Демографските изчисления за това колко души са живели на Земята през последните 200 000 години се различават. Средната стойност е около 50 билиона души. Това число, което според мен е ниско, показва броя на посещенията на различни души. Трябва да се има предвид, че едни и същи души продължават да се прераждат, а има и такива, които заемат повече от едно тяло по едно и също време. Има привърженици на прераждането, които смятат, че броят на хората, които живеят по настоящем на Земята, е близък до общия брой т душите, които изобщо са живели тук. Честотата на прераждане на душата на Земята е променлива. Несъм¬нено днес Земята изпитва по-голяма нужда от души, отколкото в миналото. Приблизителният брой на насе¬лението през I в. сл. Хр. е около 200 милиона. Към 1800 г. броят на хората е нараснал четири пъти, а само след още 170 години отново се е увеличил четворно. Очаква се между 1970 и 2010 г. световното население още вед¬нъж да се удвои.
Когато изследвам хронологията на преражданията на даден пациент, откривам, че между животите му през епохите на Палеолита и номадския начин на живот обик¬новено има дълги промеждутъци от по стотици и дори хиляди години. Свидетелствата на пациентите ми показ¬ват, че с появата на земеделието и домашните животни през епохата на Неолита преди 7000-5000 години те започват да се прераждат по-често. И все пак техните животи са отделени един от друг с по около 500 години. С възхода на градовете, търговията и по-голямото раз¬нообразие на храна, списъкът на прераждания на душите нараства успоредно с увеличаване на населението. Между 1000 и 1500 г. сл. Хр. пациентите ми са живели средно по веднъж на два века. След 1700 г. това се променя във веднъж на един век. Към началото на XX век няколкото живота в един век се превръщат в често срещано явление сред моите случаи.
Спори се дали увеличаването на броя на преражда¬нията на душите не е само привидно, тъй като спомените от минали животи стават по-точни, когато хората под хипноза се Приближават до по-скорошните си животи. Това Може би е така до известна степен, но ако животът е важен, той ще остави ярък спомен, независимо от отдалечеността на епохата. Без съмнение огромният прираст на населението на Земята е основната причина за по-честото идване на душите тук. Съществува ли възможност предварителният списък на душите, опре¬делени за Земята, да бъде променен поради този бум в човешкото възпроизводство?
Когато питам пациентите за списъка на наличните души, те ми казват, че трябва да се безпокоя по-скоро, че планетата ни ще загине поради пренаселеност, откол¬кото за изчерпването на резервите от души. Те са убеде¬ни, че винаги могат да се намерят нови души, които да задоволят потребностите от увеличаване на население¬то. Ако нашата планета е само един пример сред всички други разумни населения, които съществуват в тази Все¬лена, то списъкът на душите наистина трябва да е аст¬рономически.
Вече споменах, че душите действително имат сво¬бодата да избират кога, къде и кои искат да бъдат през своя физически живот. Определени души прекарват по-малко време в духовния свят, с цел да ускорят развити¬ето си, докато други го напускат много неохотно. Огром¬ното влияние на нашите водачи в това отношение изоб¬що не подлежи на съмнение. Духовните водачи провеж¬дат интервюта, подготвящи излизането ни, за да опре¬делят нашата готовност да се преродим, точно както веднага след смъртта във фазата на ориентирането сме били подложени на интервю за прием.
НАШИЯТ ДУХОВЕН ПЪТ

Концепцията за възкресението ни в същества, принадлежащи към царството на вечността, съ¬ществува от древността на човечеството. Още от ранната си история вярваме, че земният и отвъдни¬ят живот се управляват от Висш духовен разум като единно цяло. Тези твърдения идват от спомените на много хора, които съм връщал чрез регресия в ка¬менната ера. В продължение на векове след това сме приемали света на душите по-скоро като друго със¬тояние на съзнанието, отколкото като абстрактно място. Животът след смъртта се е смятал за продължение на физическия. Мисля, че човечеството се връща към тези представи, което е прекрасно изра¬зено от Спиноза: „Целият Космос представлява един¬на същност, от която ние сме част. Бог не съществува извън нея, а е във всяко творение."
Според мен легенди като тези за Атлантида и Шан-грила водят началото си от вечния копнеж, който из¬питваме, да приемем отново една утопия, която някога е съществувала, но сега е загубена. В свръхсъзнанието на всеки човек, когото съм въвеждал в състояние на дълбока хипноза, присъства споменът за утопичен дом. Първоначално концепцията за утопия е била предназна¬чена да отразява идеи, а не общество: клиентите ми виждат духовния свят като свят на идеите. В този смисъл животът след смъртта е свързан със самопречистване на мисълта. Съществата, които все още се прераждат, далеч не са съвършени, както става ясно от случаите ми. Все пак имаме право да мислим за същест¬вуването си в духовния свят като за утопия, защото там има универсална духовна хармония. Добротата, честността, хуморът и любовта са в основата на жи¬вота ни след физическата смърт.Зная, че навярно след прочитането на информацията в тази книга изглежда жестоко утопията от нашите сънища да съществува във всеки от нас, но спомените за нея да бъдат блокирани от съзнателната ни памет чрез амнезия. Когато някои от бариерите бъдат прео¬долени с хипноза, медитация, молитва, йога, въображение и сънища или достигане до духовно състояние чрез физически упражнения, се добива усещане за лична сила. Преди около 2400 години Платон е писал за прераждането и твърдял, че душите трябва да преминат през Ле¬та, реката на забравата, чиито води предизвикват за¬губа на паметта за истинската им същност.
В наши дни свещените истини за етеричната ни ис¬тория могат да бъдат възстановени, защото вече сме в състояние да заобиколим бариерите на човешкото съзнание и да стигнем до душевното, което не се е пото¬пило в реката на забравата. По-висшето „аз" избира¬телно помни нашите минали триумфи и прегрешения и ни шепне през времето и пространството. Личните ду¬ховни водачи се стремят да ни дадат най-доброто и от двата свята - етеричния и материалния. Всяко дете получава свежо начало с отворено бъдеще. Духовните магистри искат да създадат кармични възможности без бремето на спомените за разочарованията, които сме преживели в предишни прераждания. Когато се стремим към себепознание, стават по-снизходителни по отношение на амнезията. Това е най-добрият път за нас към истината.
Често се задава въпросът, защо напоследък бариери¬те на амнезията се пропукват и позволяват да надникнем в духовния свят? Доста мисля над тази тема, защо¬то се надявам през двадесет и първи век по-млади хипнотерапевти да стигнат много по-далеч в отключването на духовното съзнание, отколкото моето поколение. Струва ми се, че причините да успяваме да разгадаем някои от мистериите на живота отвъд са пряко свър¬зани с развитието ни в двадесети век.
Един от факторите е напредъкът на новаторските хипнотични техники. Но мисля, че има и по-важни при¬чини през последните тридесет години бариерите на ам¬незията вече да не са така непроницаеми. Никога по-рано сред населението на Земята не е имало толкова широко разпространение на наркотици. Тези химикали, влияещи върху съзнанието, карат душата да се чувства като затворник в тяло със замъглен разсъдък. Изопаченото от химикали съзнание не й дава възможност да изяви същността си. Мисля, че този аспект на човешкото общество е накарал планиращите експерти да загубят търпение. Съществуват и други причини. В края на двадесети век живеем в динамичен пренаселен свят, из¬пълнен с ярост и упадък. Масовото унищожение на нашата планета през последните сто години няма аналог в човешката история.
Нямам мрачни възгледи за бъдещето въпреки този коментар. През този век сме постигнали значителен напредък в културата, политиката и икономиката. В много отношения сега светът е по-спокоен, отколкото през петдесетте години. Нациите имат по-високо обществено съзнание от всякога в дългата история на монархии и диктатури, чието влияние все още е било очевидно в началото на двадесети век. Това, което наблюдаваме в навечерието на следващото столетие, е извисяване на индивидуализма и човешкото достойнст¬во в пренаселено общество, доминирано от материализ¬ма. Глобализацията, разрастването на градовете и гран¬доманията са формула за самота и отчуждение. Много хора мислят единствено за оцеляването.
Предполагам, че духовните двери към нашата без¬смъртна същност се отварят, защото лишаването ни от това познание е предизвикало обратен ефект. При изследванията си върху духовния свят съм се
убедил, че ако нещо на Земята не води до добър резултат, то може да бъде променено. Бариерите на амнезията са съз¬дадени, за да ни освободят от бремето на спомените и те да не влияят върху реакциите ни при определени съ¬бития. Но може би ползата от амнезията вече не е толкова голяма, че да надделее над отрицателните вли¬яния в живота на хора, живеещи във вакуум от апатия, която ги подтиква към пристрастяване към химически вещества. Твърде много хора се опитват да избягат от реалността, защото не виждат цел и смисъл в същест¬вуването си. Освен наркотици и алкохол, друг проблем в пренаселените високотехнологични общества по света е духовната празнота, защото хората твърде много се ръководят от човешкото си его. Връзката с истинското „аз" е слаба или прекъсната.
Тъй като всеки от нас е уникално същество, различно от другите, онези, които желаят да постигнат вътрешен мир, трябва да открият свой път към духовно по¬знание. Мисля, че когато напълно се придържаме към система от вярвания, основана на опита на други хора, губим част от индивидуалността си. Пътят към себе-познание и изграждане на лична философия, която не е подчинена на доктрините на някаква организация, изисква усилия, но ползата от него е голяма. Има много начини за постигане на това, които започват с вярата в себе си. Камю казва: „Рационалното и ирационалното водят до едно разбиране. Истината е, че изминатият път няма голямо значение; достатъчна е волята за до¬стигане до крайната цел."
Виденията от отвъдния живот остават с нас като нещо свято, докато преминаваме през лабиринта на зем¬ните пътища.
Трудностите, с които се сблъскваме при опитите си да узнаем нещо за своя вечен дом, в немалка степен се дължат на различни влияния в живота. Не е толкова лошо да го приемаме такъв, какъвто е, без да си задаваме въпроси, вярвайки, че всичко, което е писа¬но, ще се случи. Но желаещите да знаят повече не биха се задоволили просто да приемат събитията.

Според някои пътешественици загадките в живота не могат да бъдат отминати, щом земното ни съществуване тряб¬ва да има някакъв смисъл.Разумно е в търсенето си на духовно познание човек да се запита: „Какъв модел на поведение да следвам?" някои теолози смятат, че хората, които не са религи¬озни, се опитват да избягат от моралната и етическата отговорност, към която сме призовани в Светото писание. Но след смъртта не получаваме оценка за съоб¬разяването си с религиозни традиции, а по-скоро за постъпките и ценностите си. В духовния свят, който вече познавам, се преценява това, което сме сторили на дру¬гите и не толкова на самите себе си. Ако традиционно¬то религиозно поведение съответства на целите ви и ви кара да се чувствате духовно пълноценни, навярно мотивацията ви е вярата в Светото писание и желани¬ето да я споделите с някого. Така е и с онези, които се присъединяват към метафизически групи и изпитват удо¬волствие от следването на идеи, описани в духовни текстове, заедно с хора, споделящи същите възгледи. От една страна, тази практика носи чувство за спокойствие и духовно извисяване, но, от друга, не за всички е подходящо да следват този път.Ако не сте в мир със себе си, няма значение каква е религиозната ви принадлежност. Когато прекъснем връзката с вътрешната си сила и заемем позицията, че сме съвсем сами, без духовна подкрепа, защото никой не ни наблюдава от високо, се чувстваме свободни от отго¬ворност. Уважавам хората, които искрено вярват в не¬що, понеже през голяма част от живота си нямах ясни убеждения за духовността въпреки изследванията си. Атеистите и агностиците смятат, че щом религиозно¬то и духовното познание не се основава на естествени факти или доказателства, е неприемливо. За скептиците просто да имаш вяра, не е достатъчно. Причислявам себе си към последната група, защото бях един от тях. Постепенно започнах да вярвам в резултат на общува¬нето си с хора в състояние на хипноза. Преди да стигна до открития, интересът ми към тази дисциплина бе чисто професионален. Все пак личната ми духовна вяра е резултат и от дългогодишно практикуване на меди¬тация и интроспекция.Духовното познание трябва да бъде индивидуален стремеж, иначе не би имало смисъл. Непосредствената реалност оказва силно влияние върху нас и можем да изминаваме пътя си в нея стъпка по стъпка, без да е необходимо да се вглеждаме твърде далеч напред. Дори когато поемем в погрешна посока, получаваме просвет¬ление за множеството пътища, предназначени да се учим. За да постигнем хармония между душевното „аз" и физическото обкръжение, имаме право на избор чрез собстве¬ната си воля по какъв начин да търсим причините за идването си тук. По пътя на живота се налага да пое¬маме отговорност за всички свои решения, без да обви¬няваме други за провалите, които ни носят нещастие.Както споменах, за да постигнем успех в мисията си, трябва да помагаме на другите в техния път, когато е възможно. По този начин помагаме и на себе си. Когато се посветим изцяло на утвърждаването на собствената си уникалност и сме напълно погълнати от себе си, връзката ни с другите се прекъсва. От друга страна, ако сме твърде незаинтересовани господари на собствения си дом, не можем да постигнем себеутбърждаване. Не сме получили телата си случайно. Били са подбрани за нас от духовни съветници и след проследяване на предложените възможности сме се съгласили да приемем тези тела, които обитаваме сега. Следователно никой не е жертва на обстоятелствата. Всяко тяло се поверява на душата с цел да бъде активен участник в живота, а не безучастен наблюдател. Не бива да забравяме, че сме приели този свещен договор, което означава, че земни¬те ни роли са много по-значими, отколкото осъзнаваме. Душевната ни енергия е създадена от висш източник, който е непознаваем за нас на сегашния ни етап на развитие. Трябва да се съсредоточим върху същността си като личности и да открием онази божествена час¬тица в себе си. Всички бариери по пътя към себепознание са издигнати от самите нас. Ако духовните пътища на другите не оказват съществено влияние върху нас, това не означава, че допирните им точки с нашия са случайни. Най-важната истина в живота е смисълът да бъдем тук. При едни и същи обстоятелства някои лич¬ности биха достигнали до аспекти на тази истина, докато други на тяхно място не биха успели.Оставайки насаме с душите си, някои хора се чувст¬ват самотни, защото не са постигнали себепознание. Опознаването на собствената душевна същност е свър¬зано с добиване на самоуважение. Откриването на истинската индивидуалност е като влюбване. Нещо, ко¬ето е било скрито дълбоко в нас, в един момент от живота се пробужда благодарение на някакъв стимул. Отначало душата флиртува с нас, изкушава ни с красо¬та, която можем да зърнем само отдалеч. Насладата от себепознанието започва с почти шеговито докосване между човешкото и душевното съзнание. Желание¬то за пълно единение с вътрешното „аз" нараства и неудържимо ни тегли към по-здрава връзка. Познание¬то за душата прераства във вярност към истинската ни същност. Най-интересният аспект от себепознани¬ето е, че щом чуете своя вътрешен глас, моментално го познавате. В процеса на практиката си се убедих, че всеки на тази планета има личен духовен водач. Духов¬ните учители разговарят с душевното ни съзнание, ако сме способни да усетим присъствието им. Връзката с някои от тях се установява по-лесно, отколкото с други, но всеки може да се обърне към тези водачи и да бъде чут.
В живота няма случайности, въпреки че хората не могат да разберат това, което им се струва просто съвпадение.
Именно тази философия пречи на вярата в духовния ред. Лесно се стига до следващата стъпка, ко¬ято е чувството, че нямаме власт над живота си и опитите за откриване на истинската ни същност са безсмислени, защото, каквото и да правим, не е от значение.
Схващането за случайността на събитията оказва отрицателно влияние върху реакциите ни при различ¬ни ситуации и служи като оправдание за отказа да тър¬сим обяснение за тях. Фаталистични мисли като: „Такава е божията воля" или дори „това е кармата ми", подтикват към бездействие и липса на цел.Прозренията за това, което е значимо, идват посте¬пенно или внезапно. Опознавайки истинската си същност, можем да стигнем отвъд това, което сме смятали, че е първоначалната ни цел. Кармата е задвижване на онези условия по пътя ни, които са създадени, за да се учим. Концепцията за източник, който управлява всичко то¬ва, не е непременно погрешна. Духовният екстерналист очаква отново да се съедини със Създателя след смърт¬та, докато интерналистът се чувства част от това единство всеки ден. Духовното просветление настъпва в спокойни моменти на самовглъбяване и намира израз в силата на единна мисъл.Животът е низ от промени, водещи до осъществява¬нето на определен план. Днешното ни място в света може да бъде различно утре. Трябва да се научим да се приспособяваме, което също е част от плана за нашето развитие.
В този процес настъпва преход на истинското „аз" от съществуване във временна външна обвивка към това, което е дълбоко във вечното ни душевно съз¬нание. За да избавим човешкия разум от отчаянието, трябва да се научим да си прощаваме за допуснатите грешки. Мисля, че за психическото здраве е важно да можем да се надсмеем над себе си и на глупавите пречки, които срещаме по пътя си. Животът е пълен с конфликти и борбата, болката и щастието, които изживяваме, са причините да бъдем тук. Всеки ден е ново на¬чало.Предлагам един последен цитат на душа, подготвя¬ща се да отпътува от духовния свят за ново прераждане на Земята. Мисля, че споделеното от този клиент е подходящо заключение на книгата.
„Идването на Земята е като пътуване в чужда страна, да¬леч от дома. Част от нещата са познати, но с повечето тряб¬ва да свикнем сега, особено с обстоятелствата, които са су¬рови. Истинският ни дом е свят на пълно спокойствие, прие¬мане и съвършена любов. Като души, отделили се от дома си, вече не можем да се надяваме, че тези красиви неща ще при¬състват около нас. На Земята трябва да се научим да се спра¬вяме с нетолерантността, гнева и мъката, докато търсим радост и обич. Не бива да загубваме истинската си същност, да жертваме доброто в името на оцеляването и да се заблуждаваме, че или превъзхождаме другите, или сме по-низши от тях. Знаем, че животът в несъвършен свят ще ни помогне да оценим истинския смисъл на съвършенството. Молим се за сме¬лост и смирение, преди да започнем пътуването си в нов жи¬вот. Чрез познанието постигаме развитие. Подложени сме на изпитания. Преодоляването им е нашата съдба."

                                                      ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Информацията за съществуването на душата след физическата смърт, съдържаща се в тази книга, предс¬тавлява най-смисленото обяснение, което съм намерил в живота си, на въпроса защо сме тук. Всичките тези години, през които се опитвах да открия смисъла на живота, едва ли ме бяха подготвили за този момент, в който пациентът под хипноза най-накрая отвори вратата към света на вечността.
Най-дългогодишният ми приятел днес е католичес¬ки свещеник. Като момчета, докато обикаляхме заедно хълмовете и се разхождахме по брега на Лос Анджелис, ние провеждахме множество философски дискусии, но в своите духовни вярвания останахме раздалечени на свет¬линни години един от друг. Веднъж той ми каза: "Мисля, че трябва да притежаваш голяма смелост, за да си атеист и да не вярваш в нищо извън този живот." Аз не виждах нещата по този начин нито тогава, нито дълги години след това. Още щом навърших пет години, родителите ми започнаха да ме изпращат в различни военни учили-ща-пансиони за продължително време. Чувството за изоставеност и самота беше толкова силно, че аз не вярвах в никаква друга висша сила, освен в самия себе си. Сега осъзнавам силата, която ми е била давана по някакви недоловими пътища, които не съм бил в състо¬яние да разбера. Приятелят ми и аз все още имаме различни подходи към духовността, но днес и двамата сме убедени, че редът и смисълът във Вселената са произлезли от някакво висше съзнание.
Като се връщам мислено назад, преценявам, че в края на краищата в живота ми е било предопределено да се появят хора, които да подложа на хипноза - медиу¬ми на истината, в които можех да повярвам - и които ще ми разкажат за водачите, божествените врати, духовните учебни групи и сътворяването на Аза в един свят на душите. Дори сега понякога се чувствам като натрапник в умовете на онези, които описват духовния свят и своето място в него, но тяхното познание ми даде посока. Все още се чудя защо точно аз съм избран за разпространи¬тел на духовното познание, събрано в тази книга, след като някой, който не е толкова циничен и съмняващ се по природа, вероятно би бил много по-подходящ. Всъщ¬ност именно хората, представени в тези случаи, са ис¬тинските посланици на надеждата за бъдещето, а не този, който предава техните сведения.
Всичко, което съм научил за това кои сме ние и откъде идваме, го дължа на онези, които са дошли при мен за помощ. Те ме научиха, че основната цел на нашата мисия на Земята като души е да оцелеем духовно, след като сме били откъснати от своя истински дом. Докато е в човешко тяло, душата по същество е сама. Относи¬телната изолираност на душата на Земята по време на преходния физически живот поражда повече трудности на съзнателно ниво поради мисълта, че извън този живот не съществува нищо друго. Нашите съмнения ни изку¬шават да търсим нещо, към което да се прикрепим единствено във физическия свят, който можем да ви¬дим. Научното познание, че Земята е само песъчинка в периферията на галактическия бряг сред необятното море на Вселената засилва нашето чувство за незначи¬телност.
Защо нито едно друго живо същество на Земята не е загрижено за живота след смъртта? Само защото нашето надуто его мрази да мисли за живота като за временно явление ли, или защото нашето съществуване е свързано с някаква по-висша сила? Хората спорят дали мислите за съществуването на друг свят не са самозалъгване. Някога самият аз мислех така. Но в идеята, че не сме създадени по някаква случайност прос¬то заради самото оцеляване и че функционираме вътре в системата на Вселената, която направлява физическата трансформация на Аза поради някакви причини, има логика. Вярвам, че гласът на нашите души е този, който ни казва, че ние притежаваме самоличност, която не е предопределена да умре.
Всички разкази за живот след смъртта, събрани в папките ми със случаи, не съдържат научна обосновка, доказваща изявленията на тези пациенти. По отношение на онези читатели, които намират материала, предложен в тази книга, за прекалено безпрецедентен, за да го приемат, бих могъл да се надявам на едно-единствено нещо: дори ако отхвърлите всичко друго, с изключение на идеята, че може би притежавате постоянна самолич¬ност, която си заслужава да откриете, то аз ще съм свършил много.
Един от най-болезнените проблеми, който безпокои всички, които искат да вярват в нещо по-висше от тях самите, е причината за съществуването на толкова мно¬го негативизъм по света. Злото се посочва като основен пример. Когато питам моите пациенти как може един любящ Бог да позволи страданието, в техните отговори има учудващо малко различия. Пациентите ми обяс¬няват, че нашите души са рожби на създател, който съзнателно прави състоянието на пълен мир трудно за постигане, за да можем ние да се стремим по-силно към него.
Ние се поучаваме от злините, които сме извършили. Липсата на елементи на доброта разкрива основните недостатъци в нашата природа. Онова, което не е добро, ни подлага на изпитание, в противен случай нямаше да бъдем мотивирани да подобрим света посредством са¬мите нас и нямаше да имаме критерий, по който да измерваме напредъка. Когато питам пациентите си за редуващите се чувства на състрадание и ярост, които възприемаме като проявление на Аза на един учител-свръхдуша, някои от тях казват, че създателят ни показва само определени качества с конкретна цел. Например, ако поставим знак за равенство между злото и справед¬ливостта и между състраданието и добротата и ако Бог ни е позволил да познаем само състраданието, тогава нямаше да съществува състоянието справедливост.
Тази книга представя темата за реда и мъдростта, извиращи от множество духовни енергийни нива. От подтекста на някои забележителни послания, особено от пациенти с напреднали души, може да се предположи, че Богът-свръхдуша на нашата Вселена съвсем не е напълно съвършен. Така че абсолютната непогреши¬мост трябва да се припише на един още по-висш божес¬твен източник.
В резултат на моята работа започнах да вярвам, че ние живеем в един несъвършен свят, умишлено създаден като такъв. Земята е един от безбройните светове с разумни същества, всеки със свои собствени несъвър¬шенства, които трябва да бъдат приведени в хармония. Ако доразвием по-нататък тази мисъл, можем да стиг¬нем до извода, че може би нашата Вселена е единстве¬ната, която има измерения, измежду многото други, всяка със свой собствен създател, управляващ с различ¬на вещина нива, подобни на прогресията на душите, описана в тази книга. В съответствие с този пантеон, божеството на нашия собствен дом би го управлявало по свой собствен начин.
Ако душите, които отиват на планети в нашата Вселена, са деца на родител-свръхдуша, който става по-мъдър благодарение на нашата борба, то тогава бих¬ме ли могли да имаме един по-божествен дядо, който да е абсолютният Бог? Възгледът, че нашият пряк Бог продължава да се развива, подобно на нас самите, не отнема нищо от абсолютния източник на съвършенство, създал нашия Бог. Според мен един върховен, съвършен Бог не би загубил своето всемогъщество или пълния си контрол над всички свои създания, ако допусне съзрява¬нето на несъвършените си по-висши деца. Тези второс¬тепенни богове биха могли да създадат свои собствени несъвършени светове като последно средство за назидание, така че да могат да се съединят с абсолютния Бог.
Отраженията на божествената намеса върху тази Вселена трябва да се превърнат в наша основна реал¬ност. Ако нашият Бог не е най-добрият там, защото използва болката като средство за поучение, то ние трябва да приемем това положение като най-доброто, с което разполагаме, и да продължаваме да търсим осно¬вания за нашето съществуване като божествен дар. Ес¬тествено, няма да е лесно тази идея да се внуши на някой, който страда физически, например от неизлечима бо¬лест. Болката в живота е особено коварна, защото може да блокира лечебната сила, особено ако не сме приели това, което се случва с нас, като предопределено изпи¬тание. И все пак нашата карма е замислена така, че да не ни изправя пред прекалено тежки изпитания, които не бихме могли да понесем, през целия ни живот.
В един храм в планините на Северен Тайланд един будистки учител веднъж ми напомни една проста исти¬на. "Животът - каза той - ни е предложен като средство за себеизразяване, като ни дава само онова, което тър¬сим, когато се вслушваме в сърцето си." Най-висшата проява на това изразяване са добрите дела. Нашата душа може да пътува надалеч от своя постоянен дом, но ние не сме просто туристи. Ние носим отговорност за ево¬люцията на висше съзнание в самите нас и в другите в живота. Затова нашето пътуване е общо дело.
Ние сме божествени, но несъвършени същества, които съществуват в два свята - материалния и духов¬ния. Съдбата ни е такава - да сновем напред-назад между тези вселени, преминавайки през пространството и времето, докато се научим да преодоляваме себе си и придобием познание. Ние трябва да се доверяваме на този процес, да се отнасяме към него с търпение и решителност. В повечето физически гостоприемници на¬шата духовна същност не е напълно познаваема, но Аза никога не може да бъде загубен, защото ние винаги оставаме свързани с двата свята.
Няколко от моите по-напреднали пациенти твър¬дят, че в духовния свят се разраства движение за "про¬мяна на правилата на играта на Земята". Тези хора казват, че техните души не са страдали от такава пълна амнезия по отношение на Аза и междинния живот, кога¬то са живели в по-ранни култури. Изглежда през послед¬ните няколко хиляди години блокирането на нашите безсмъртни спомени на ниво съзнание се е засилило. Това допринася за загубата на вяра в нашите способнос¬ти да се издигнем над себе си. Земята е пълна с хора, които са загубили всяка надежда и не намират никакъв смисъл в живота. Липсата на връзка с нашия безсмъртен дух, съчетана с наличието на химикали, влияещи върху ума, и свръхнаселението са предизвикали недоволство там горе. Казвали са ми, че голям брой души, които по-често са се прераждали на Земята през последните векове, се установяват, когато им се отдаде възможност, в по-спокойни светове. Има просветени места, където амнезията е силно намалена без това да причинява тъга по родния духовен свят. С приближаването ни към след¬ващото хилядолетие учителите, които направляват съд¬бата на Земята, изглежда ще направят промени, допус¬кащи наличието на повече информация и разбиране за това кои сме ние и защо сме дошли тук в нашите животи.
Може би най-задоволителното в моята работа по разкриване съществуването на духовен свят в умовете на моите пациенти е ефектът, който това съзнателно позна¬ние оказва върху тях. Най-голямата полза от знанието, че имаме дом на вечна любов, който ни очаква, е, че ставаме възприемчиви към по-висшата духовна сила вътре в нашите умове. Вдъхва увереност и ни предлага успокоение осъзнаването на факта, че принадлежим на някакво място, което е не само убежище от конфликтите, но и място, където можем да се обединим с вселенския разум. Някой ден ние - всеки от нас - ще завършим това дълго пътуване и ще достигнем до крайното състояние на просветление, при което всичко е възможно.


Книгите на Майкъл Нютън можете да си изтеглите от тук-

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%ED%FE%F2%EE%ED

трилогията е много хубава и дава доста отговори    препоръчвам я да се прочете, за тези, които не я чели до сега